Решение № 293 от 27.05.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 293 гр. София, 27.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело № 20241001000659 по описа за 2024 година

Производството е образувано по две жалби – въззивна против решението на първата инстанция и частна жалба против определение по чл.248 ГПК.

Въззивната жалба на първия ответник в първоинстанционното производство „С. Г. Груп“-ЕАД е против решение №1329 от 03.11.2023 г. на СГС, ТО, VI-13 състав, постановено по т.д.№ 2194/2021 год., с което е уважен предявения от „ОББ“-АД срещу тримата ответници „С. Г. Груп“-ЕАД, „ЕВРА КОНСУЛТ“-ЕООД и „АГРАР СЕЛО ЛОЗАРЕВО“-ЕООД иск по чл.464 ГПК и е признато за установено, че за „С.Г.Груп“-ЕАД не съществуват вземания по Договор за кредитна линия от 05.12.2011г. в общ размер на 249 713,05 лв., съответно в размер на 130 027,70 лв. съгласно изпълнителен лист от 23.01.2018г., издаден на основание Заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.

№328/2018г. на РС-Ямбол и в размер на 119 685,35 лв. по изпълнителен лист от 20.06.2017г. на РС-Ямбол.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В жалбата са развити подробни доводи по направените оплаквания. Моли за отмяна на решението и 1 отхвърляне изцяло на исковата претенция, както и присъждане на разноските за двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263 ГПК ищецът „ОББ“-АД чрез пълномощника си юрк. Л. М. е подал писмен отговор, в който оспорва въззивната жалба като нередовна, а по същество неоснователна по подробно изложени в отговора съображения.

Твърди, че жалбата е нередовна, тъй като е депозирана на 29.11.2023г. без да е заплатена държавна такса. Съдът дал указания на жалбоподателя с разпореждане от 05.12.2023г. в едноседмичен срок от съобщението да внесе следващата се държавна такса, като указанието било изпълнено едва на 17.05.2024г., т.е. над 5 месеца по-късно. Ако съдът счете, че жалбата е редовна, моли да я отхвърли като неоснователна и потвърди решението като законосъобразно и правилно.

Страните не са заявили доказателствени искания.

Постъпила е и частна жалба вх.№56 798 от 17.05.2024г. от ответника „С. Г. Груп“-ЕАД против Определение №4252 от 05.12.2023г. по същото дело, постановено в производство по чл.248 ГПК, с което съдът е оставил без уважение искането за изменение на протоколно определение от 02.05.2023г., с което е отказано присъждане на разноски при частично върната искова молба.

В частната жалба са развити подробни доводи за незаконосъобразност на определението. Моли за отмяна на обжалваното определение и постановяване на ново, с което се уважи искането на „С. Г. Груп“-ЕАД ищецът да му заплати сторените разноски в размер на 83 712,48 лева с вкл. ДДС на основание чл.78,ал.4 ГПК поради връщането на ИМ на ищеца „ОББ“-АД относно иск за обявяване недействителността на Договор за особен залог на търговското предприятие на „Евра-консулт“-ЕООД от 06.01.2012г. и иска за обявяване недействителността на Договор за особен залог на търговското предприятие на „Аграр село Лозарево“-ЕООД от 06.01.2012г.

От ищеца „ОББ“-АД е постъпил в срок писмен отговор, в който развива подробни доводи за неоснователност на частната жалба с молба съдът да потвърди обжалваното определение по чл.248 ГПК като законосъобразно и правилно.

С определението по чл.267 ГПК съдът е констатирал допусната в определението по чл.248 ГПК ОФГ и е върнал делото на първоинстанционния съд за отстраняването й. В резултат на това е постановено Определение №4096 от 25.10.2024г./л.342/, с което е допусната поправка на очевидната фактическа грешка в постановеното определение №4252 от 05.12.2023г.

2

Софийският Апелативен съд, като провери обжалвания съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата и събраните доказателства, приема следното:

С определението по чл.267 ГПК съдът е приел въззивната жалба за редовна, като не е споделил поддържаното от жалбоподателя оплакване за нередовност. Вярно е твърдението, че следващата се държавна такса е внесена няколко месеца след депозирането на жалбата, но разпореждането за внасянето й е връчено редовно на жалбоподателя едва на 09.05.2024г. и поради това държавната такса е внесена на 16.05.2024г., т.е. в указания едноседмичен срок.

Затова същата е редовна и подлежи на разглеждане.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в законния срок, срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт.

От събраните в производството писмени доказателства се установява от фактическа страна следното:

Първоинстанционния съд е бил сезиран с предявени от „ОББ“-АД срещу „С.Г.ГРУП“ ЕАД, „ЕВРА-КОНСУЛТ“ ЕООД и „АГРАР СЕЛО ЛОЗАРЕВО“ ЕООД установителни искове с правно основание чл.464, ал.1 ГПК , във вр. с чл.152 ЗЗД и чл.26,ал.1 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответниците, че за кредиторът-взискател „С.Г.ГРУП“ ЕАД по изп.д.№1354/2018г. по описа на ЧСИ С. Н. рег.№*** с район на действие ОСБургас не съществуват вземания по Договор за кредитна линия № 044CL-S000015/ 05.12.2011 г. в общ размер на 249 713,05 лв., съответно в размер на 130 027,70 лв. съгласно изпълнителен лист от 23.01.2018 г., издаден на основание Заповед за незабавно изпълнение (чл.417) по ч.гр.д. № 328 от 2018 г. на P C - Ямбол и в размер на 119 685,35 лв. по изпълнителен лист от 20.06.2017 г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 2009/2017 г. на PC - Ямбол.

В исковата молба ищецът „ОББ“-АД е изложил твърдения, че е кредитор както на „ЕВРА-КОНСУЛТ“ ЕООД, така и на „АГРАР СЕЛО ЛОЗАРЕВО“ ЕООД и в това си качество е присъединен взискател по изп.д.№ 1354/2018г. по описа на ЧСИ С. Н. рег.№***, на основание чл.456 ГПК.

Твърди, че с Протокол за разпределение от 07.09.2021г. ответникът „С.Г.Груп“ ЕАД е обявен за купувач на имоти, собственост на „АГРАР СЕЛО ЛОЗАРЕВО“ ЕООД. Оспорва, че за ответника „С.Г.Груп“ ЕАД са възникнали вземания в общ размер на 249 713,05 лв., съгласно изпълнителен лист от 23.01.2018 г., издаден по Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 328/2018 г. на Районен съд - Ямбол и по изпълнителен лист от 20.06.2017 г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение на парично 3 задължение по ч.гр.д. № 2009/2017 г. на същия съд.

Твърди, че ответникът „С.Г.Груп“ ЕООД се легитимира като кредитор на длъжника „АГРАР СЕЛО ЛОЗАРЕВО“ ЕООД с вземане, възникнало по силата на Договор за кредитна линия № 044CL-S000015/05.12.2011 г., сключен между „Първа инвестиционна банка“ АД (ПИБ) и „Евра-Консулт“ и цедирано на ответника „С.Г.Груп“ ЕООД с Договор за цесия №1 от 19.12.2019г. към Рамков договор за цесия от 19.12.2019 г .

Страните по този Договор за кредитна линия са уговорили, че ПИБ от една страна като кредитор ще предостави на кредитополучателя „ЕВРАКОНСУЛТ“ ЕООД при условията на солидарна отговорност със съдлъжника Е. А. Р. банков кредит в размер на 430 000 евро „за обезпечаване изпълнението на задълженията на кредитополучателя по други предоставени му от банката кредити, овърдрафти, акредитиви и банкови гаранции, общо в размер до 409 000 евро или равностойността им в друга валута по обменния курс на банката за съответната валута за деня на извършване на усвояването.“- чл.4 от договора.

В чл.5 било предвидено, че усвояването на суми по така разрешения лимит се извършва служебно от банката. Срокът на усвояване на кредита е до 19.10.2021г. - чл.6, а крайният срок за погасяване на всички задължения е 20.10.2021г. Според ищеца, недоумение буди необичайно дългия срок на ползване за този вид банков продукт, с оглед установените търговски практики.

Според чл.17,б.“б“ изпълнението на договора е обезпечено с първи по ред особени залози върху търговското предприятие на „АГРАР СЕЛО ЛОЗАРЕВО“ ЕООД и на „ЕВРА-КОНСУЛТ“ ЕООД.

Ищецът твърди, че цедираните на ответника „С.Г.Груп“ ЕООД от ПИБ вземания по Договора за кредитна линия от 05.12.2011г. са възникнали вследствие на служебно усвоени от банката средства по кредитната линия с цел погасяване на задълженията на „ЕВРА-КОНСУЛТ“ ЕООД, породени от Договор за банков кредит от 06.03.2015г. и Договор за банков кредит от 18.02.2016г. , което обстоятелство е станало известно във връзка с водено друго производство по гр.д.№1428/2018г. на РС-Карнобат.

Твърди, че последните два договора са сключени 39, съответно 50 месеца след сключването на Договора за кредитна линия. Следователно целта на сключения Договор за кредитна линия е да обезпечи изпълнението не на вече предоставени кредити, по които са възникнали задължения,но на бъдещи такива.

Според ищеца целта на кредита противоречи на закона, поради което е нищожен и не поражда правни последици, които не само не обвързват правно страните, но още по-малко могат да бъдат противопоставени на третите добросъвестни лица. Твърди, че нищожността на главното правоотношение влече нищожност и на акцесорните му такива, доколкото сключените за обезпечаването му особени залози се явяват нищожни на 4 основание чл.26,ал.2 ЗЗД поради липса на предмет.

Ищецът се позовава на разпоредбата на чл.152 ЗЗД, съгласно която съглашение, с което се уговаря предварително начин за удовлетворение на кредитора, различен от този, който е предвиден в закона, е недействително.

Според съдебната практика забраната се отнася само до съглашения, които се сключват преди или едновременно със сделката, от която възниква главното вземане. Твърди, че договорът за кредит може да бъде основание за придобиване качеството на кредитор, но не и за неговото обезпечаване. С договор за кредит могат да бъдат погасени /рефинансирани или новирани/ вече възникнали кредитни задължения, но не и да се обезпечава изпълнението на евентуални бъдещи такива.

Наведен е довод, че договорът преследва забранена от закона цел - да обезпечи бъдещи задължения като възникването на дълга зависи изцяло от преценката на кредитора и в нарушение на чл.2 ЗКИ кредиторът е освободен от тежестта на кредитния риск. Макар и кредитът да е обещан на длъжника, той не получава никакъв ресурс по него, а ползващ се явява самият кредитор. Поддържа се, че оспорваният договор за кредитна линия не разкрива белезите на никой от способите за изпълнение на парични задължения, а и предвид законоустановените форми на обезпечение, той не отговаря на никоя от тях, съответно преследваната цел се явява забранена.

По тези съображения ищецът иска съдът да признае за установено, че вземанията по договора не съществуват.

Ответникът „С.Г.ГРУП“ ЕАД оспорва исковете. Застъпва теза, че сключеният договор се основава на свобода на договаряне, насочено към установяване на по-продължителни търговски отношения. Твърди, че е прието в банковия сектор да се предоставя кредитна линия, разбирана като възможност за ползване на договорена сума, а по съществото си оспорваният договор да води до окрупняване на дългове.

Поддържа, че договореното служебно усвояване съответства на уговорка за директен дебит при погасяване на кредит според съгласувани между страните предпоставки за усвояване. Оспорва банката да се освобождава от риска, който твърди, че продължава да се носи от нея.

Оспорва и твърдяната алеаторност, предвид изрично договорените последици при сбъдване на съгласувано условие, както и придадената обезпечителна функция с довод, че договорът не сочи нито на законоустановено обезпечение, нито разкрива възприети като типични за обезпеченията погасителен ефект.

Смята, че с погасяване на вземания по следващите договори за кредит възниква самостоятелен дълг според постигнатото съгласие между страните.

Ответниците „ЕВРА-КОНСУЛТ“ ЕООД и „АГРАР СЕЛО

ЛОЗАРЕВО“ ЕООД не са изразили становище по иска.

Съдът е уважил исковите претенции, споделяйки наведените от ищеца доводи в исковата молба. Приел е договора, от който взискателят и първи ответник „С.Г.ГРУП“ ЕАД черпи права, за нищожен, като 5 противоречащ на разпоредбата на чл.152 ЗЗД. Приел е, че този Договор за кредитна линия обезпечава изпълнението на бъдещи задължения по договори за кредит, сключени след него, което е недопустимо. Приел е противоречие на договора и с разпоредбата на чл.430 от ТЗ, според която норма характерно за консенсуалния договор за банков кредит е възможността кредитополучателят да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока.