Решение № 221 от 16.07.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 221 гр. Варна, 12.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско дело № 20243001000219 по описа за 2024 година за да се произнесе взе пердвид следното:

Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по жалба на А.- М. А. С. от ***, подадена чрез адв. С. С. от ВАК, срещу решение № 147/03.04.2024г., идентично с решение № 144/02.04.2024г., постановени по т.д. № 699/2023г. по описа на Варненски окръжен съд, в частта, с която е отхвърлен предявен от въззивницата осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ срещу ЗД „БУЛ ИНС“ АД- гр. София, ЕИК 831830482, за присъждане на горницата над 21 000лв. до 100 000лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди– болки и страдания, претърпени в резултат на ПТП от 07.11.2019г. в гр. Варна, настъпило по вина на водача И.Д.Г., признат за виновен с влязло в сила решение № 1056/09.12.2021г. по НАХД № 4886/2021г. по описа на ВРС, при валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ за л. а. марка „Киа Соренто“ с рег. № * **** ** между собственика на автомобила и ЗД „БУЛ ИНС“ АД, към датата на ПТП.

1

По съображения и доводи за неправилност на решението в обжалваната част се претендира неговата отмяна и постановяване на друго, с което искът да бъде уважен изцяло в заявения размер, ведно с акцесорната претенция за законната лихва, на осн. чл. 86 от ЗЗД. Релевирано е оплакване за неправилно приложение на материалния закон– чл. 52 ЗЗД, допуснато при определяне размера на обезщетението, което, според процесуалния представител на страната, е в разрез с принципа на справедливост и е занижено с оглед установените релевантни, обективно съществуващи факти относно вида и интензитета на претърпените от ищцата болки и страдания, в причинна връзка със застрахователното събитие. Оспорва се и правилността на извода на първоинстанционния съд за основателност на възражението на застрахователя по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, и най- вече се възразява срещу правилността на определеното от първоинстанционния съд стойностно изражение от 70 % на обективния принос на ищцата за настъпване на ПТП и произтичащите от него вреди.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалване, и е процесуално допустима.

Въззиваемото дружество ЗД „БУЛ ИНС“ АД- гр. София, представлявано в процеса от адв. М. Г. от САК, представя отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, в който е изразено становище за неоснователност на жалбата с подробно изложени доводи и съображения.

Страните не са направили искания за събиране на доказателства във въззивното производство.

За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС съобрази следното:

Варненският окръжен съд е бил сезиран с обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 ЗЗД, предявени от А.- М. А. С. от ****, срещу ЗД „Бул Инс“ АД- гр. София, за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди в размер на 100 000 лв. и за имуществени вреди в размер на 2 190лв., претърпени от ищцата вследствие на ПТП, настъпило на 07.11.2019г. в гр. Варна, по вина на водача на л. а. марка „Киа Соренто“ с рег. № * **** **, застрахован при ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ към момента на 2 застрахователното събитие, ведно със законна лихва върху сумите, считано от 06.06.2023г. /датата на подаване на извънсъдебна претенцията до застрахователя/, до окончателното изплащане на задълженията.

Решението на ОС– гр. Варна, с което осъдителния иск за обезщетяване на имуществени вреди е уважен изцяло, а за неимуществени вреди- частично, до размер на сумата 21 000 лв., ведно с акцесорните претенции за законна лихва, е валидно по критериите, възприемани в мотивите към ТР № 1/2011г. от 10.02.2012г. по тълк. д. № 1/2011г. на ОСГТК на ВКС, като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК. Същото е допустимо в обжалваните части, тъй като са налице всички предвидени от закона предпоставки и липсват процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск. Съобразно обстоятелствата, посочени в исковата молба и отправеното до съда искане, спорът е правилно квалифициран. Не се спори между страните и се установява от представените писмени доказателства, че на 06.06.2023г. от името на ищцата, чрез пълномощник, е предявена пред застрахователя извънсъдебна претенция за изплащане на застрахователно обезщетение. Както в рамките на предвидения в закона 3-месечен срок за произнасяне, така и след този срок и хода на производството ответното дружество не е направило предложение за извънсъдебно уреждане на отношенията по повод дължимото застрахователно обезщетение.

Предвид указанията по приложение на процесуалния закон по т. 1 от ТР № 1/09.12.2013г. по т. д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, във връзка с чл. 269, ал. 1 ГПК, извън задължението за служебно произнасяне по валидността и допустимостта на решението и проверката за правилност относно допуснати нарушения на императивни материалноправни норми от първата инстанция, въззивният съд е ограничен по останалите въпроси от посоченото в жалбата.

Релевантните въпроси във връзка с процесния деликт относно извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на водача на застрахования увреждащ автомобил, са разрешени със задължителна за гражданския съд сила, с влязло в сила решение № 1056/09.12.2021г. по НАХД № 4886/2021г. по описа на ВРС, с което И.Д.Г. е признат за виновен в това, че на 07.11.2019г., в гр. Варна, при управление на МПС - л.а. марка „Киа 3

Соренто“ с рег. № * **** **, нарушил правилата за движение по пътищатачл.21 ал.1 от ЗДвП, като се движил със скорост 58.88 км/ч и чл.65 от ЗДвП, и по непредпазливост причинил на А. А. С. средни телесни повреди: травматичен шок и съчетана травма – гръдна, изразяваща се в контузия на белите дробове по - изразено вдясно, малък плеврален излив в дясно, задно и пневмоторакс в дясно, обусловили разстройство на здравето, временно опасно за живота и тазова, изразяваща се във фрактура на пубиса, закрита двустранна – фрактура с дислокация на горен и долен клон на локалната кост в дясно, фрактура на лонната кост в ляво с ангажиране на симфизата и фрактура на сакрума /кръстцовата кос/- многофрагментно в дясната част, като травмата на таза довела до прекъсване на тазовия пръстен на три места и е обусловила трайно затруднение в движението на снагата и двата долни крайника за период от около шест месеца.

Тъй като първоинстанционното решение се обжалва частично, по иска за обезщетяване на неимуществени вреди за сумата над 21 000 лв., респ. решението е влязло в сила в осъдителните му части за сумите 21 000 лв. и 2 190 лв., е формирана сила на пресъдено нещо относно основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти, страните по материалното правоотношение и съдържанието му. Така, отчитайки обективните и субективни предели на формираната сила на пресъдено нещо на решението на ВОС, следва да се приеме, че по делото са установени предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника по предявения пряк иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ .

Първият спорен въпрос, за разрешаване на които е сезиран въззивният съд, е свързан с размера на обезщетението за неимуществени вреди, подлежащо на определяне по правилото на чл. 52 ЗЗД.

Съставът на ВнАпС намира, че възприетата от окръжния съд фактическа обстановка относно получените от ищцата физически увреждания и психотравма, вида и интензитета на претърпените болки, страдания и други негативни преживявания, е резултат от правилна съвкупната преценка на събраните в хода на производството доказателства, обсъдени по съответните правила на ГПК.

Безспорно е установено от представената по делото медицинска документация, от диспозитива на влязлото в сила решение по чл. 78 А от НК 4 на наказателния съд, както и от заключението на съдебно– медицинска експертиза, че в резултат на ПТП ищцата е получила следните травматични увреждания: съчетана травма –глава: сътресение на мозъка, гръдна травма: контузия на белите дробове, по-изразено в дясно; малък плеврален излив в дясно, задно; пневмоторакс (наличие на въздух в гръдната кухина) в дясно; тазова травма: фрактура на пубиса закрита двустранна, с дислокация (счупване с разместване) на горен и долен клон на лонната кост в дясно, и фрактура на лонната кост в ляво, с ангажиране на симфизата; фрактура на сакрума (кръстцовата кост) - многофрагментно в дясна част- това е счупване тип Малген, при което тазовия пръстен е прекъснат в предната и задната част; охлузвания по дясното бедро и коляно. Поради опасността от развитие на травматичен шок, ищцата е приета първоначално в реанимацията на МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД, където е приложено интензивно лечение, а след стабилизиране на състоянието й, лечението е продължило в Клиника по ортопедия и травматология. Извършено е оперативно лечение за стабилизиране на фрактурите на таза с метал, който е отстранен след костната консолидация, на 19.12.2019г. е отстранен външния фиксатор, а през следващата година- винта, поставен за фиксация на счупената кръстцова кост/сакрума в дясно/, след което е проведена рехабилитация за възстановяване движенията и мускулатурата. По време на възстановяването не е имало усложнения, то е протекло по обичайния начин, за около 6 месеца, ищцата е имала нужда от чужда помощ първите около 45 дни след травмата, през първите 30 дни режимът е на легло, след операцията за премахване на външния фиксатор на 19.12.2019год. започва процес на раздвижване, първоначално се ходи с две патерици и проходилка. Към момента на прегледа на ищцата от вещото лице, (проведен през м. 02.2024г.), лечението е приключило, не предстоят медицински интервенции, тя е в добро общо състояние с възстановени двигателни функции, походката е самостоятелна, без помощни средства, счупените кости са зараснали, но походката е останала леко скована. Прогнозата на експерта по отношение на констатираната от него скованост на походката, е че тя няма как да се преодолее с времето; освен това счупванията на таза, ангажиращи симфизата и сакроилиячната става, правят раждането по естествен път рисковано.

Въззивният състав не намери основание да направи други, различни изводи от ВОС, въз основа на извършената самостоятелна преценка по чл. 202 5

ГПК на назначената съдебно– психиатрична експертиза, тъй като тя е възложена на вещо лице, разполагащо с необходимите специалност и квалификация за изпълнение на задачите и чиято компетентност не е оспорена. Въз основа на заключението се установява, че преживяванията на А.

–М. С. непосредствено след инцидента по време на болничния престой, са доминирани от притеснение относно перспективите за пълноценно възстановяване и от обективните затруднения, изводими от състоянието- била „прикована“ към леглото, не можела да мръдне или да се изправи. Тези преживявания продължили и след изписването, като постепенно отшумели в период от около половин година с подобряването на обективното състояние.

След инцидента пострадалата станала по-затворена, нямала желание да общува с приятели, не искала да е сред хора.

За установяване характера и интензитета на претърпените от ищцата болки, страдания и други негативни преживявания в резултат на получените тежки телесни увреждания и психотравма, пред първоинстанционния съд са ангажирани и гласни доказателства, като е разпитана свидетелката Б.П.К. – леля на пострадалата. Поради близката родствена връзка между ищцата и свидетелката следва да се отчете евентуалната заинтересованост на последната от изхода на спора, свързана с необходимост от преценка на показанията по правилата на чл. 172 ГПК. При тази преценка въззивният съдебен състав не намери основание да откаже кредитиране на показанията, базирани на преки и непосредствени впечатления, тъй като не се констатира никакво вътрешно противоречие, липса на логика или несъответствие между обстоятелствата, за които се свидетелства, и останалите събрани доказателства, в това число предложените от експерта изводи в мотивационната част на двете съдебни експертизи, възложени на експерти със специални знания в съответните области по медицина, относно характерните за травматичните увреждания и посттравматично стресово разстройство физическо състояние и физически, емоционални и психически страдания на пострадал индивид.