Решение № 195 от 03.08.2020, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

Номер 195

31.07.2020 г.

Град Перник

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Перник

Първи граждански състав

На 20.07.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

РЕНИ П. КОВАЧКА

АНТОН Р. ИГНАТОВ

МАРИЕТА С. ДИНЕВА

Секретар: ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЕТА С. ДИНЕВА Въззивно гражданско дело № 20201700500363 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273, вр. чл. 317 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Й. Ц. П. , подадена чрез пълномощника адв.

М. П., срещу решение № 283/05.02.2020 г. , постановено по гр.д. № 5732/2019 г. на Районен съд – Перник, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу Изпълнителна Агенция “Автомобилна администрация” към Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, представлявана от изпълнителния директор Б. Р., обективно съединени искове : 1. иск с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищеца, извършено със Заповед № *** г., връчена на ищеца на *** г., поправена на основание чл. 62, ал. 2 АПК с ъ с Заповед № *** г., издадена от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация”, с която на основание чл. 188, т. 3, чл. 330, ал. 2, т. 6 във връзка с чл. 189, ал. 1 и чл. 187, т. 3 и т. 10 и чл. 190, т. 7 КТ на Й. П. е наложено дисциплинарно наказание “уволнение” и е прекратено трудовото м у правоотношение с работодателя; 2. иск с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност: “***” в областен отдел “***”- П., към Главна дирекция “Автомобилна инспекция” в Изпълнителна Агенция “Автомобилна администрация” към Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

По изложени в жалбата съображения за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение жалбоподателят моли то да бъде отменено и предявените от него искове да бъдат уважени. Оспорва се изводът на първоинстанционния съд, че при налагане на дисциплинарното наказание са спазени преклузивните срокове по чл. 194 КТ. Поддържа се, че наложеното му наказание не е съобразено с тежестта на извършените от него нарушения. Навеждат се и доводи, че вменените на ищеца Й. П. дисциплинарни нарушения са описани неясно в заповедта за уволнение, като според жалбоподателя част от посочените деяния не съставляват нарушения и същите са недоказани. Претендират се разноските за първоинстанционното и въззивното производство.

По делото е постъпил писмен отговор от ответника по въззивната жалба, към който е приложено копие на Доклад рег. № *** г., изготвен от главния секретар на Изпълнителна Агенция “Автомобилна администрация” до изпълнителния директор.

Въззиваемата страна оспорва жалбата като недопустима поради подаването извън срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и като неоснователна. Твърди, че процесната заповед за уволнение е издадена в сроковете по чл. 194, ал. 1 КТ, тъй като изпълнителният директор на Изпълнителна Агенция “Автомобилна администрация” е уведомен за извършените от ищеца дисциплинарни нарушения на *** г., когато е получил Доклад рег. № *** г. Претендира разноски.

Съгласно чл. 62, ал. 2, изр. 2 ГПК срокът не се смята за пропуснат при подаване на жалба в друг съд. Видно от приложените към въззивната жалба писмени доказателства- товарителница № *** и справка от „Еконт Експрес“ ООД относно пратка № *** г., на 19.02.2020 г. (последния ден от двуседмичния срок за въззивно обжалване по чл. 315, ал. 2 вр. чл. 259, ал. 1 ГПК) жалбата първоначално погрешно е подадена по куриер до Софийски районен съд, но оттам е препратена до Районен съдПерник. Поради това настоящият съдебен състав намира за неоснователни твърденията на въззиваемата страна за недопустимост на въззивната жалба, тъй като същата е подадена в законоустановения срок от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването и против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо (постановено е от компетентен съд в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита).

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:

Между страните по делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства- допълнително споразумение № *** г. и длъжностна характеристика, се установява, че ищецът е заемал длъжността “***” в областен отдел “***”- П., към Главна дирекция “Автомобилна инспекция” в Изпълнителна Агенция “Автомобилна администрация” към Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

С отговора на исковата молба работодателят е признал неизгодното за него обстоятелство, което съдът цени съобразно чл. 175 ГПК и намира, че се подкрепя от останалите събрани по делото доказателства, че с Доклад рег. № *** г. изпълнителният директор на Изпълнителна Агенция “Автомобилна администрация” е уведомен за резултатите от тематична проверка на областен отдел “Автомобилна администрация”Перник.

От приети по делото като писмени доказателства писмо рег. № *** г. и обратна разписка, в която е отбелязано, че писмото е получено от Й. П. лично на 01.07.2019 г., се установява, че във връзка с установените при горепосочената проверка нарушения на служебните му задължения, от ищеца са поискани писмени обяснения по реда на чл.

193 КТ. По делото е безспорно, че ищецът не е дал обяснения.

Въз основа на горепосочения Доклад рег. № *** г. от изпълнителния директор е издадена Заповед № *** г., връчена лично на ищеца на *** г., с която на основание чл.

188, т. 3, във връзка с чл. 189, ал. 1 и чл. 187, т. 3 и т. 10 и чл. 190, т. 7 КТ, чл. 2, ал. 1 и ал. 2, чл. 5, ал. 2, чл. 6, ал. 1 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, вр. чл. 107а, ал. 21 КТ, на Й. П. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ за нарушения, описани подробно в заповедта в 7 точки, както следва:

1. На *** г. при извършените от Й. П. проверки в протоколи с № *** и № *** от крайпътни технически проверки, служителят не е положил ясен личен печат (не се чете) или въобще не е положил такъв, което е нарушение на чл.

84, ал. 4 от Указанията за контролната и административнонаказателната дейност (УКАНД) в ИА „АА”;

2. На *** г. при извършената от Й. П. проверка, в протокол с № *** от крайпътна техническа проверка на ППС, не е попълнил т. 5 относно VIN номер на проверяваното МПС и е допуснал съществена непълнота в констативната документация, която води до фиктивност на проверката, което е нарушение на чл. 84, ал. 4 от (УКАНД) в ИА „АА”;

3. На *** г. при извършените от Й. П. проверки в протоколи с № ***; № ***;

№ ***; № ***; № ***; № ***; № ***; № *** от крайпътни технически проверки, служителят не е положил ясен личен печат (не се чете) или въобще не е положил такъв и е допуснал непълнота в констативната документация, което е нарушение на чл. 84, ал. 4 от Указанията за контролната и административнонаказателната дейност (УКАНД) в ИА „АА”;

4. На *** г. при извършените проверки от Й. П. в екип с *** Д., в протоколи с № ***; № ***; № ***; № ***; № *** от крайпътни технически проверки, служителят не е положил ясен личен печат (не се чете) или въобще не е положил такъв и е допуснал непълнота в констативната документация, което е нарушение на чл. 84, ал. 4 от УКАНД.

5. На *** г. при извършените от Й. П. проверки в протоколи с № ***; № *** от крайпътни технически проверки, служителят не е положил ясен личен печат и е допуснал непълнота в констативната документация, което е нарушение на чл. 84, ал. 4 от УКАНД.

По отношение на описаните в първите пет точки нарушения в заповедта е посочено, че служителят е допуснал в системен порядък неточно изпълнение на служебните си задължения, действайки в противоречие с изискванията на чл. 84, ал. 4 от УКАНД. Вменените нарушения са квалифицирани в заповедта като такива по чл.

187, ал. 1, т. 3 КТ - неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологичните правила, и по чл. 187, т. 10 КТ - неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони или други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото правотношение, а именно чл. 2, ал. 2 КПСДА, във връзка с чл. 107а, ал. 21 КТ.

6.

Й. П. е участвал в комплексна проверка на ***г. на превозвача “МЛГ” ЕООД, притежаващ лиценз на Общността за превоз на товари № ***, за периода от 28.01.2017 г. до 28.01.2019 г. След проверка в информационните системи на ИА „АА” е установено, че вписаните в протокола за комплексна проверка (Приложение № 11) от УКАНД, водачи- служители на “МЛГ” ЕООД, в определени времеви периоди са управлявали МПС без валидно УПГ, както следва: Б. И. И., с ЕГН ********** - назначен в дружеството като *** на *** г., към момента на проверката на *** г. е без валидно УПГ, като същото е изтекло на 05.01.2019 г.; Ме. Е. Т., с ЕГН ********** назначен в дружеството като *** на *** г., се е явил на изпит за УПГ на *** г., като предходната валидност на УПГ е била до 30.11.2018 г.; А. С. Р., с ЕГН ********** - назначен в дружеството като *** на *** г., се е явил на изпит за УПГ на *** г., като предходната валидност на УПГ е била до 22.10.2018 г.; В. Сл. Р., с ЕГН ********** - назначен в дружеството като *** на *** г., се е явил на изпит за УПГ на *** г, като предходната валидност на УПГ е била до 22.10.2018 г. В заповедта е посочено, че неспазването от превозвача на нормативните изисквания в Закона за автомобилните превози е било основание да му бъде потърсена административнонаказателна отговорност, но Й. П. не е предприел законоустановените действия съгласно чл. 43 от УКАНД и по реда на чл.

81, т. 3 от УКАНД, които като проверяващ е бил длъжен да спазва - не е посочил нарушенията в констативните протоколи и съответно не е изготвил актове за установяване на административни нарушения. Според работодателя по този начин с бездействието си служителят е извършил дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 3 КТ неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологичните правила, на чл. 187, т. 10 КТ - неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони или други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото правотношение, а именно чл. 2, ал. 2 КПСДА, във връзка с чл. 107а, ал. 21 КТ.

7. На *** г., видно от седмичното разпределение на задачите (Приложение № 9) за периода от 01.04.2019 г. до 07.04.2019 г., Й. П. заедно с *** Д. Д. е следвало да извърши проверка на „Автогара П.“ с определения служебен автомобил с peг. № ***, но не го е изпълнил. В заповедта е посочено, че това обстоятелство е доказано при извършена съпоставка между GPS системата Приложение № 9 от УКАНД, от която е видно, че за периода от 12.50 ч. до 14.11 ч. служебният автомобил се е намирал иа територията на ***. Посочено е още, че поради неизвършване на определените по разписание проверки, резултати от тях не са отразени в ежедневния отчет и не са изготвени протоколи за извършени крайпътни технически проверки по образец съгласно чл. 14, ал. 3 от Наредба № Н-14 от 27.08.2009 г. за начина на провеждане, обхвата и организацията на контролните проверки на пътя и в предприятията и за класифицирането на превозвачите и на лицата, извършващи превози за собствена сметка (Наредба № Н-14), и в нарушение на изискванията в чл. 84, ал. 10 от Указанията за контролната административнонаказателната дейност в ИААА.

Работодателят е квалифицирал описаното в т. 7 от заповедта като дисциплинарно нарушение по смисъла на 187, ал. 1, т. 3 КТ - неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологичните правила и на чл. 187, ал. 1, т. 10, изр. първо КТ- неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони или други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективен трудов договор и определени при възникването на трудовото правотношение, а именно чл. 2, ал. 1, ал. 2 КПСДА, във връзка с чл. 107а, ал. 21 КТ.