Решение № 457 от 02.07.2025, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 457 гр. Казанлък, 02.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. СТОИЛОВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20255510100079 по описа за 2025 година

Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предложение първо ЗЗД, във връзка с чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК и чл. 55, ал.1, предл.1- во от ЗЗД във вр. с чл. 34 от ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба от Д. И. Г., ЕГН **********, с адрес: ****, чрез пълномощника адвокат М. Д. от АК-Ст.Загора с адрес за получаване на съдебни книжа: ****, против „Кредит Тайм“ ЕООД, ЕИК 203615520, със седалище и адрес на управление ****, представлявано от управителя А.С.Г.. Ищецът твърди, че сключил с ответника Индивидуален договор за паричен заем № ****. Съгласно чл. 16, ал. 1 от този договор, заемателят - ищец се задължил в срок от 7 дни след сключването му, да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на заемодателя – ответник за връщане на всички погасителни вноски, лихви, разходи и неустойки. Твърди, че към настоящия момент ищецът е погасил изцяло задълженията си към ответното дружество, произтичащи от горепосочения договор за заем, като му заплатил сумата от 2029,35 лв., част от която била и недължимо платената неустойка от 858,00 лв. Съгласно чл. 16, ал. 6 от същия договор, в случай, че заемателят в определения срок не изпълни задължението си посочено в чл. 16, ал. 1, за когото да са изпълнени условията на чл. 16, ал. 3 от договора за заем, същият дължал на заемодателя неустойка в размер на 858,00 лв. Счита, че клаузите, съдържащи се в 16, ал. 6 от Индивидуален договор за паричен заем № ****, 1 сключен между ищеца и ответника, които предвиждали заплащането на неустойка в размер на 858,00 лв. са нищожни на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и поради това, че са сключени при неспазване на нормите на чл. 10а, чл. 11, чл.

19, ал. 4 от ЗПК във вр. с чл. 22, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП. Законът не допускал кредиторът да изисква заплащането на такси, неустойки и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита - чл.

10а, ал. 2 от ЗПК. Основната цел на така уговорените клаузи била да доведе до неоснователно обогатяване на кредитодателя-ответник в настоящото производство за сметка на кредитополучателя, до увеличаване на подлежащата на връщане сума допълнително с още % от предоставената главница. Клаузата, регламентирана в чл. 16, ал. 6 от Индивидуален договор за паричен заем № ****, сключен между ищеца и ответника за нищожна на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, вр. с чл. 24 от ЗПК, тъй като не се явявала индивидуално уговорена по смисъла на чл. 146, ал. 2 от ЗЗП, защото била част от едни стандартни и бланкетни, отнапред изготвени условия на договора и кредитополучателите нямали възможност да влияят върху съдържанието им към момента на сключване на договора. /в т.см. Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори/. Счита, че на основание чл. 55 ал. 1, предл. първо ЗЗД ответникът „Кредит Тайм” ЕООД, ЕИК 203615520, следва да заплати на ищеца сумата в размер на 858,00 лева. Моли съдът са постанови решение, с което да приеме, че клаузата съдържаща се в чл. 16, ал. 6 от Индивидуален договор за паричен заем № ****, сключен между ищеца и ответника, която предвижда заплащането на неустойка в размер на 858,00 лв. е нищожна на основание чл.

26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл. 10а, чл. 11, чл. 19 от ЗПК и чл. 143, ал. 1 от ЗЗП; да осъди „Кредит Тайм” ЕООД, ЕИК 203615520, да заплати на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, сумата в размер на 858,00 лева, представляваща недължимо платена сума по клауза за неустойка съдържаща се в чл. 16, ал. 6 от Индивидуален договор за паричен заем № ****, сключен между ищеца и ответника, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата. Претендира присъждане на разноски.

В законоустановения едномесечен срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от „Кредит тайм“ ЕАД. С отговора е направено възражение за местна неподсъдност на делото и искане за изпращането му на СРС. Посочено е, че ищецът няма качеството на потребител. Твърди, че клаузата е действителна. В хода на процеса прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ищеца.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

По делото са представени договор за паричен заем № ****, сключен на ****г. между „Кредит Тайм“ ЕООД и Д. И. Г.., в качеството им съответно на заемодател и заемополучател, по силата на който е предоставена заемна сума в 2 размер на 1000 лв., при фиксиран лихвен процент от 38. 90 % и годишен процент на разходите на заема 46. 27 %. Представен е и погасителен план към договора за заем. Сумата следвало да бъде върната на 6 погасителни вноски, с първа погасителна вноска , всяка от които по 186,00 лв. Посочено е, че неустойката по чл. 16, ал.1 от Договора е включена в погасителната вноска и е в размер на 143 лв.. Общият размер на погасителната вноска – 329 лв.

Съгласно чл. 16, ал. 1 от договора, заемателят - ищец се задължил в срок от 7 дни след сключването му, да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на заемодателя – ответник за връщане на всички погасителни вноски, лихви, разходи и неустойки. Съгласно чл. 16, ал. 6 от същия договор, в случай, че заемателят в определения срок не изпълни задължението си посочено в чл. 16, ал. 1, за когото да са изпълнени условията на чл. 16, ал. 3 от договора за заем, същият дължал на заемодателя неустойка в размер на 858,00 лв.

От приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза се установява, че към настоящия момент вземането по процесния договор е погасено. Размерът на платената от ищеца Д. И. Г. към ответника сума за погасяване на задължението е 2007,35 лева. Размерът на неустойката за непредставяне на обезпечение е 858,00 лева. Такава е заплатена, съгласно чл.16.1. от Индивидуален договор за паричен заем № **** от ****г.

Неустойката за непредставяне на обезпечение не е включена в ГПР по кредита. Ако се включи и неустойката от 858,00 лева, ГПР ще бъде 1313,69%.

При така възприетата фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

По делото не се спори, установява се и от представените писмени доказателства, че на **** г. между страните е сключен договор за паричен заем № ****, по силата на който е отпусната парична сума в размер на 1000 лв., фиксиран лихвен процент – 38.90 %, ГПР – 46.27 %. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална компетентност, а ответникът е предоставил кредита в рамките на своята търговска дейност, т. е. страните по договора за кредит имат качеството съответно на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният между страните договор по своята правна характеристика и съдържание представлява договор за потребителски кредит, поради което неговата валидност и последици следва да се съобразят с изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция. Предвид неравнопоставеното положение между страните по правоотношението ЗПК предвижда редица специални правила, рефлектиращи върху действителността на облигационното правоотношение – глава Шеста на ЗПК. Всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна – чл.

21, ал. 1 ЗПК. В чл. 16, ал. 1 от договора е предвидено заемателят - ищец се задължил в срок от 7 дни след сключването му, да осигури действието на 3 трето физическо лице, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на заемодателя – ответник за връщане на всички погасителни вноски, лихви, разходи и неустойки. Съгласно чл. 16, ал. 6 от същия договор, в случай, че заемателят в определения срок не изпълни задължението си посочено в чл.

16, ал. 1, за когото да са изпълнени условията на чл. 16, ал. 3 от договора за заем, същият дължал на заемодателя неустойка в размер на 858,00 лв.

Съгласно чл. 92 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи, като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно да се доказват. Кредиторът може да иска обезщетение за поголемите вреди. Съдът намира, че с клаузата на чл. 16 от договора очевидно не се търси обезпечаване изпълнението на задължението, каквато е същността на неустойката, а представлява такса, която по своята същност е допълнително възнаграждение извън уговорения размер на договорната лихва. С предвиждането на тази неустойка реално се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и се увеличава печалбата на кредитора, защото при плащането на всички задължения се получава допълнително възнаграждение. С нея се покриват разходи, които следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият размер би надхвърлил законовото ограничение, вземайки предвид сегашния му размер и съотношението между главницата, неустойката и възнаградителната лихва. Ето защо, посоченият в договора ГПР не отговаря на действителния. Това от своя страна представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68 г, ал. 4 ЗЗП, вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП и член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.

Освен горното, клаузата е нищожна и поради противоречие с добрите нрави. Дължимата сума представлява над 50 % от предоставения заем. Видно е, че такава уговорка изцяло противоречи на добрите нрави по смисъла на чл.

26, ал. 1, предложение 3 ЗЗД, тъй като нарушава принципа на справедливост.

Основната цел на така уговорената клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника и до увеличаване на подлежаща на връщане сума, което е в противоречие с добрите нрави и е във вреда на потребителя. Тъй като противоречието между клаузата и добрите нрави е налице още при сключване на договора, според чл. 26, ал. 1, вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази част същият не е породил правно действие. Нищожността на клаузата е пречка за възникване на задължение по нея. Поради това съдът намира, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.

С оглед изложеното съдът намира, че начислената по договора неустойка от 858 лв. не се дължи поради нищожността на клаузата от договора, която я урежда и подлежи на връщане като заплатена без основание, въз основа на нищожна клауза от договора.

При този изход на делото и предвид направеното от ищеца искане, 4 следва да му се присъдят разноски в размер на 100 лв. заплатена държавна такса, 263 лв. за експертиза.

По делото ищецът се е представлявал от адв. Д., която е поискала присъждане на адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. Представен договор за правна помощ и съдействие, съгласно който на ищеца е предоставена безплатна правна помощ по реда на чл. 38 ЗА, като съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА на адвоката се определя размер не по-малък от предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, доколкото не се оборва твърдението за материална затрудненост на ответника. При съобразяване, с правна и фактическа сложност на делото и обстоятелството, че са заведени обективно съединени искове, материалния интерес, извършените процесуални действия, обема и характера на събраните доказателства, и задължителните разяснения, дадени в Решение от 25.01.2024 г. по дело № C-438/2022 г. на Съда на ЕС, съдът намира, че разумните, справедливи разноски за адв. възнаграждение и с оглед направеното възражение за прекомерност възлизат на 480 лв. с ДДС..