Определение № 1710 от 13.07.2022, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1781/2022
- Вид
- Определение № 1710
- Подписан
- 13.07.2022
- Състав
- Анна Иванова Иванова, Иван Александров Анастасов, Радослав Петков Радев
Цитирани разпоредби
- чл.237 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1710 гр. Пловдив, 12.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Анна Ив. Иванова
Членове:
Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно частно гражданско дело № 20225300501781 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.2, вр. чл.248 от ГПК.
Подадена е частна жалба от адвокат С.Н., в качеството му на пълномощник на ищеца по първоинстанционното дело КР. М. К., против определение № 5928/01.06.2022г. по гр.д.№ 15614/2021г. на ПдРС, VІ гр.с., с което е оставена без уважение молба вх. № 37036/10.05.2022г. от адв.Н., с искане за изменение на Решение № 1412/27.04.2022г., постановено по делото, в частта му за съдебните разноски в размер от 50 лева за държавна такса и 300 лева- адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА. В частната жалба се сочи, че, за да остави без уважение молбата по чл.248 от ГПК, първоинстанционният съд погрешно е приел, че ответното дружество- въззиваема страна в настоящето производство, „Сити кеш“ООД не е станало причина за завеждане на делото.
От въззиваемата страна „Сити кеш“ООД е подаден отговор на частната жалба, с който същата се оспорва като неоснователна.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото и с твърденията на жалбоподателя, намира следното:
С постановеното по първоинстанционното дело Решение № 1412/27.04.2022г. е признато за установено, че в отношенията между страните КР. М. К. и „Сити кеш“ ООД, че клаузата за заплащане на неустойка в размер от 67,32 лева, уговорена в Договор за потребителски кредит № 555072 от 03.08.2021 г., сключен между страните, е нищожна; по предявен насрещен иск КР. М. К. е осъден да заплати на „Сити кеш“ ООД сумата от 80 левасбор от сумите по непогасена главница по падежирали вноски по горепосочения договор за потребителски кредит, като насрещният осъдителен иск е отхвърлен за разликата от присъдените 80 лева до пълния претендиран размер от 92,68 лева. В частта относно разноските КР. М. К. е осъден да заплати на „Сити кеш“ООД по съразмерност направените от дружеството съдебни разноски по насрещния осъдителен иск, а именно 43,18 лева за държавна такса, 129,53 лева за депозит за вещо лице и 86,36 лева за юрисконсултско възнаграждение.
1
Основният иск за прогласяване нищожността на клаузата за неустойка е уважен при условията на чл.237 от ГПК- при признаване на иска. С подадения от „Сити кеш“ООД отговор на исковата молба, освен, че е заявено признаване на иска, подробно е мотивирано, защо считат, че с поведението си не са станали причина за предявяване на иска. Основното твърдение е, че дружеството- кредитодател не е претендирало заплащането на неустойката.
Това действително е така, тъй като, видно от приетото по първоинстанционното дело заключение по СТЕ, с платената по договора сума от жалбоподателя в размер от 120 лева не е погасена каквато и да било част от неустойката. Както се сочи в мотивите към Определение № 95/07.02.2018г. по ч.гр.д.№ 510/2018г. на ВКС, ІV г.о.,“В нарушение на закона обаче съдът е приел, че длъжникът е дал повод за предявяването на иска с поканата до длъжницата да плати и предупреждението, че при неплащане ще бъдат предприети съдебни действия за неговото събиране. Тези действия нито са неправомерни, нито изправят длъжника пред необходимостта да се защити чрез иск.“ Така също в мотивите към Определение № 188 от 17.05.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 722/2022 г., III г. о. се приема, че „За да е дал повод за завеждане на делото ответникът трябва да е предприел съдебни действия или да оспорва предявения иск за несъществуване на вземането“. Ето защо, ще следва да се приеме, че са налице и двете комулативни предпоставки по чл.78, ал.2 от ГПК за освобождаване на въззиваемото дружество, в качеството му на ответник по иска за прогласяване нищожността на клаузата за неустойка, от заплащане на направените от жалбоподателя- ищец съдебни разноски. Съответно- частната жалба ще следва да бъде оставена без уважение, като н а основание чл.78, ал.3, вр. ал.8 от ГПК и чл.25а, ал.2 от Наредбата за заплащане на правната помощ в полза на „Сити кеш“ООД бъде присъдено юрк.възнаграждение в минималния размер от 50 лева.
Предвид гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от адвокат С.Н., в качеството му на пълномощник на ищеца по първоинстанционното дело КР. М. К., частна жалба против определение № 5928/01.06.2022г. по гр.д.№ 15614/2021г. на ПдРС, VІ гр.с., с което е оставена без уважение молба вх. № 37036/10.05.2022г. от адв.Н., с искане за изменение на постановеното по първоинстанционното дело Решение № 1412/27.04.2022г. в частта му за съдебните разноски.
ОСЪЖДА КР. М. К., ЕГН: **********, с адрес: гр.П., бул. „Х. Б.“ № 76, да заплати на „Сити кеш“ООД, ЕИК: 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.„С.“ № 29, ет.7, сумата от 50 лева- юрк.възнаграждение за процесуално представителство във въззивното производство.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
2