Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Заповед за изпълнение № 27 от 06.01.2026, Районен съд - Велико Търново

Съд
Районен съд - Велико Търново
Дело
Частно гражданско дело 3849/2025
Вид
Заповед за изпълнение № 27
Подписан
06.01.2026
Състав
МИЛЕНА АЛЕКСИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 41 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 411, ал. 2, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 413 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414а · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 10а · Закон за потребителския кредит
  • чл.10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 21, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 33 · Закон за потребителския кредит

ЗАПОВЕД

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. Велико Търново

Районен съд – Велико Търново, в проведеното на 06.01.2026 г. закрито разпоредително заседание по Частно гражданско дело № 3849 по описа на съда за 2025 г., докладвано от съдия МИЛЕНА АЛЕКСИЕВА, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК, намира следното:

Предявените вземания от заявителя срещу длъжника произтичат от договор, сключен с потребител по аргумент от §13, т. 12, вр. т. 1 от ДР на ЗЗП.

В частта, в която се претендират вземания за допълнителни услуги Динамично плащане - в размер на 421,54 EUR и Бързо разглеждане - в размер на 281,03 EUR, искането следва да се отхвърли. В тази си част договорът за потребителски кредит, препращащ към Общите условия, е нищожен като противоречащ на закона, тъй като съгласно чл.10а, ал. 2 от ЗПК се забранява на кредитора да изисква плащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита. Отделно от това, съдът намира, че в тази си част договора, съответно клаузите от ОУ, са нищожни, тъй като с тях се цели заобикаляне на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, касаещ ограничение на размера на ГПР, като на практика същото представлява начисляване на скрити печалби за кредитора, както и неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемателя, без реално да е извършена конкретна услуга. Поради нищожността на договора в тази му част, препращащ към ОУ, искането за присъждане на сумите, касаещи закупуването на допълнителни услуги следва да се отхвърли.

На следващо място, претендираното вземане за разходи за събиране на просроченото вземане в размер на 102,26 EUR също се основава на нищожна уговорка, доколкото същата противоречи на чл. 21, ал. 1 от ЗПК. Съдът намира, че въпросната уговорка има за цел да заобиколи ограничението на чл.

33 от ЗПК, съгласно което при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като тази лихва не може да надвишава законната. Това правило е уредено от норми от императивен порядък, които са установени в публичен интерес с оглед целта на закона – да осигури защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, както и чрез насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставянето на потребителски кредит. С посочената уговорка на практика се въвежда допълнително плащане, чиято дължимост е свързана изцяло с хипотези на забава на длъжника и на практика представлява прикрита 1 неустойка за забава. Отделно от това, съгласно чл. 10а от ЗПК кредиторът не може да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, а разходите за изпращане на напомнителни писма, покани, телефонни разговори и пр. представляват именно разходи за управление на кредита, доколкото са свързани с неговото събиране. По тези съображения начислените разходи за събиране на просроченото вземане се явяват недължими - като начислени въз основата на недействителна уговорка.

Претенциите за главница, договорна лихва, законна лихва не се основават на неравноправни клаузи, съответно на такива, които да противоречат на закона или добрите нрави, поради което за тях заповед за изпълнение следва да се издаде. Поради частичното отхвърляне на заявлението разноски следва да се присъдят съобразно уважената част от вземанията, а именно в размер на 110,70 EUR, от които: 18,67 EUR за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение от 92,03 EUR.

Мотивиран от изложените съображения и на основание чл. 411, ал. 3 от ГПК и чл. 413, вр. чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, съдът РАЗПОРЕЖДА:

Длъжникът Д. Г. П., ЕГН **********, постоянен адрес: гр. ***, ж.к. ***, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **, да заплати на кредитора "Би енд Джи Кредит" ООД, ЕИК 201513004, седалище и адрес на управление: гр. ***, ж.к. ***, ул.

*** № **, ет. *, сумите: 664,68 EUR (шестстотин шестдесет и четири евро и 68 евроцента), представляваща главница за периода от 20.11.2024 г. до 22.12.2025 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.12.2025 г. до окончателното изплащане на вземането; 238,52 EUR (двеста тридесет и осем евро и 52 евроцента), представляваща договорна лихва за периода от 20.11.2024 г. до 22.12.2025 г.; 30,39 EUR (тридесет евро и 39 евроцента), представляваща законна лихва за периода от 20.11.2024 г. до 22.12.2025 г., както и 110,70 EUR (сто и десет евро и 70 евроцента) направени в производството разноски за държавна такса в размер на 18,67 EUR и юрисконсултско възнаграждение в размер на 92,03 EUR.

ОТХВЪРЛЯ подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК относно вземанията в размер на 421,54 EUR, 281,03 EUR и 102,26 EUR - неплатени възнаграждения за допълнителни услуги Динамично плащане и Бързо разглеждане, както и неплатени разходи за събиране на просроченото вземане.

Разпореждането в отхвърлителната му част подлежи на обжалване с частна жалба пред ОС – Велико Търново в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.

Указва на заявителя, че в едномесечен срок от влизане на 2 разпореждането в отхвърлителната му част в сила, може да предяви осъдителен иск за вземането си, като довнесе дължимата държавна такса.

Вземането произтича от следните обстоятелства: Договор за кредит № 300893944, сключен между страните на дата 17.10.2024 г.

Присъдената сума може да бъде внесена по следната банкова сметка с титуляр „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, IBAN: BG72BPBI79401071343712, банков код: BPBIBGSF.

ВАЖНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ДЛЪЖНИКА

1. Предоставя Ви се възможност в едномесечен срок:

1.1. Да подадете възражение по чл. 414 ГПК по образец, приложен към заповедта, че не дължите изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. Ако оспорвате само част от претенцията, следва да посочите тази част във възражението, в противен случай заявителят може да предяви иск за цялото вземане. Възражението може да бъде подадено писмено на хартиен носител до който и да е районен съд или в електронна форма чрез Единния портал за електронно правосъдие. В случай че възражението е неоснователно, може да понесете разноски в по-висок размер от посочения в заповедта.

1.2. Да платите сумата, посочена в настоящата заповед, и да подадете възражение по чл. 414а ГПК по образец, приложен към заповедта, за изпълнение изцяло или частично на задължението Ви. Ако с поведението си не сте дали повод за предявяване на вземането, може да възразите, че не дължите разноски за производството. Към това възражение се прилагат доказателства за изпълнението на задължението с препис за заявителя.

2. Ако до изтичане на едномесечния срок не изпълните задължението или не подадете възражение до съда, заповедта влиза в сила и подлежи на принудително изпълнение. Ако възражението бъде подадено в едномесечния срок, кредиторът може да предяви с иск вземането си срещу Вас. Ако иск не бъде предявен, заповедта няма да влезе в сила и ще бъде обезсилена.

3. Съгласно чл. 41 ГПК ако длъжникът, неговият законен представител, попечител или пълномощник отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщен по делото или на който веднъж му е връчено съобщение, той е длъжен да уведоми съда за новия си адрес. Такова задължение имате и когато е посочен електронен адрес за връчване. При неизпълнение на задължението за уведомяване на съда, както и при посочване на неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

4. Настоящата заповед е издадена единствено на информация, 3 предоставена от кредитора. Тази информация не е проверявана от съда.

5. Заповедта подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Велико Търново само в частта за разноските в едноседмичен срок от връчването.

Заповедта е подписана с квалифициран електронен подпис от районен съдия:

( МИЛЕНА АЛЕКСИЕВА )

4