Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 4939 от 15.10.2026, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно гражданско дело 4739/2025
Вид
Определение № 4939
Подписан
15.10.2026
В сила
15.10.2026
Състав
Светлана Калинова, Наталия Неделчева, Гълъбина Генчева

Цитирани разпоредби

  • чл.124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.179, ал.1 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.179 , ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.183 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.193 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.194, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.281, т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 283 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 284, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.288 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.580 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.14 · Закон за местните данъци и такси

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4939 гр. София, 15.10.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГО 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове:

Гълъбина Генчева

Наталия Неделчева като разгледа докладваното от Наталия Неделчева Касационно гражданско дело № 20258002104739 по описа за 2025 година

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх.№4924/20.10.2025г. на С. М. И., чрез адв. Х. срещу Решение №130/05.09.2025г. постановено по в.гр.д. №128/25г. по описа на Окръжен съд -Кърджали.

Касаторът счита същото за неправилно, незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон и процесуалните правила, в противоречие с доказателствата по делото, и за недопустимо.

В изложението към касационната жалба се сочи наличието на процесуалните предпоставки за допускане на касационно обжалване на осн. чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, като се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по решаващи въпроси в противоречие със задължителната съдебна практиката на ВКС, както и в противоречие с практиката на Върховен касационен съд от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото и по ал.2 от ГПК. Твърди се и очевидна недопустимост и неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон.

1. По въпроса „Собственикът, който се позовава на придобивна давност, за чужд недвижим имот трябва ли да доказва при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал, спрямо собственика намерението да владее процесния имот за себе си или намерението му за своене се предполага на основание чл.69 от ЗС и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху процесния имот в срока по чл.79 ал.1 от ЗС?“ касаторът счита, че разрешението на въззивния съд е в противоречие с TP№1/06.08.2012г. на ОСГК на ВКС.

2. Счита, че решението е недопустимо и постановено в пълно противоречие с разпоредбата на чл.194, ал.2 от ГПК, според която съдът следва да се произнесе с определение, а не както е посочено в решението, че оспорването е доказано съгласно чл.193 от ГПК. Твърди, че по въпроса касаещ истинността на представения от него нотариален акт, разрешението на въззивния съд е в противоречие с Решение №119 от 12.02.2023г. по гр. дело №864/2012г., решение №362 от 15.07.2010г. по гр.д. №536/20210г. на ВКС и решение №766 от 03.02.2011г. по гр.д. №1590/2009г.

Касаторът счита, че в мотивите си въззивният съд се е произнесъл противоречиво и по следните въпроси, включени в предмета на спора:

3. „Представлява ли официален документ заверен оригинален препис на НА №72, том 1, дело №172/1976г. на РС Момчилград, издаден на С. М. И., ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес обл.К., общ.М., [населено място] №21, и съгласно чл.179 , ал.2 от ГПК има ли доказателствена сила както оригинала?

1

4. „Представлява ли официално заверен препис оригинал, по смисъла на чл.183 от ГПК, представеният по делото препис от официален документ на НА № 72, том 1, дело 172/1976г. на РС Момчилград, издаден на С. М. И., с ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес обл.К., общ.М., [населено място] №21, заверен с оригинален печат с надпис „Районен съд Момчилград", изписано в лявата част „Вярно с оригинала" под него подпис със син химикал на „Адм.секретар" и подпис в дясната част „Районен съдия/п/ не се чете и под него подпис със син химикал „Районен съдия" и каква е доказателствената сила на такъв документ?“

5. „Следва ли съдът преди да постанови акта си по същество на спора да обяви на страните, че изключва от доказателствения материал по делото събрани във входа на производствата доказателства?“

6. „Недопустимо ли е решението на въззивния съд, и постановено ли е в пълно противоречие с съдебна практика на ВКС съгласно Решение № 14 от 24.07.2017г. по т.д. № 2800/2015г. на ВКС, ТК 1-во т.о. съгласно чл.179, ал.1 и сл. от ГПК и чл.183. ал.1 и сл. от ГПК, едностранно без да изиска оригиналния препис на официален документ да го изключва от доказателствения материал по делото и има ли вменени правомощия без да бъде проверен официалния документ, въззивният съд едностранно да изключи НА №72, том 1, дело 172/1976г. на РС Момчилград издаден на С. М. И. без да го обвърже със всички представени писмени и гласни доказателства?“ Ответницата по касационната жалба, чрез депозирания чрез адв. С. писмен отговор излага, че липсват основания за допускане на касационно обжалване. В отделно изложение развива съображения за липсата на предпоставките за допускане на касационно обжалване по поставените от касатора въпроси. Счита, че изложените твърдения за опорочени фактически констатации са относими към неправилността на решението, която не е основание за допустимост на касационното обжалване.

Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

Във връзка с предпоставките за допускане на касационно обжалване, настоящият състав на Върховния касационен съд съобрази следното:

Първоинстанционното производство е образувано по предявен от А. М. И. против С. М. И. иск с правно основание чл.124 от ГПК вр. чл.79 от ЗС, за признаване за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик на основание давностно владение на недвижим имот, представляващ УПИ [№], кв.10 по ПУП на [населено място], общ.М., обл.К., с площ от 470 кв.м., ведно с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 65 кв.м., състояща се от първи етаж с две стаи и коридор и избено помещение, и втори етаж с четири стаи баня и коридор; и второстепенна постройка с РЗП от 30 кв.м. Ищцата твърди, че от 1990г. владеела явно, спокойно, и манифестиращо спрямо ответника процесния имот, закупен преди това от баща й, и който имот заедно с покойния съпруг Х. И. своили, извършвайки му редица подобрения и ремонти. Излага, че едва през последната година ответникът оспорил право й на собственост, твърдейки, че притежава акт за собственост.

Ответникът оспорва предявения иск, като твърди, че е закупил същия през 1976г. Излага, че през 1989г. заминал със семейството и родителите си за Р.Турция, където се установили да живеят, а в имота оставили лице, което работело като учител в селото, за да го стопанисва. През 1990г. родителите му се върнали в Р.България и заживели в неговата къща, като през 1991г. починал баща му, а през 1997г. починала майка му. Ищцата, негова сестра, помагала на родителите им до смъртта им и по тази причина останала да живее в процесния имот, ползвайки първия етаж със съгласието на ответника. Оспорва твърдението на ищцата, че е владяла имота за себе си. През 2022г. заявил на ищцата, че трябва да освободи имота, за да направи основен ремонт, защото смятал да заживее постоянно в Р.България

Въззивният съд е съобразил, че в проведеното на 23.12.2024г. първо открито съдебно заседание, първоинстанционният съд е открил производство по реда на чл.193 ГПК за оспорване истинността на представения по делото препис на НА №72, том I, дело 127/1976г. на PC М..

По делото е представено заверено копие на препис от НА №72, том I, дело 127/1976г. на PC-М., с който ответникът С. М. И. е закупил от Ю. И. М. следния недвижим имот, находящ се в [населено място], общ.М., а именно: дворно място от 470 кв.м., представляващо парцел № ХII, кв.10 по плана на селото, ведно с построените в него жилищна сграда на два етажа със застроена площ от 65 кв.м., 2 и стопанска постройка на един етаж, при съседи на целият имот: от двете страни- улица и общинско дворно място. Въззивният съд е посочил, че в този НА продавачът и купувачът са с вписани ЕГН, а също и с паспортни данни от 1985г.

Видно от скица на УПИ [№], кв.10 по плана на [населено място], издадена на 20.09.2024г. от [община], процесният имот е записан на ответника С. М. И., по силата на НА №72, том I, дело 127/1976г.

В приетия по делото Акт за раждане №286/01.06.1956г. е вписано, че С. М. А. е [дата на раждане] в [населено място], като в графа бележки са посочени имената С. М. И., а като негови родители: Х.

М. А. (по мъж), Х. А. Е. (по баща) майка, и баща - А. Б. А..

От представената по делото декларация по чл.14 от ЗМДТ, се установява, че ответникът С. М. И. е декларирал имота в Общинска администрация - М. на 23.08.2021г., на основание документ за собственост - НА №72/ 22.05.1976г., придобил имота на 31.12.2015г.

От писмо № V8-116/27.01.2025г. на ГД „ГРАО“ към МРРБ, се установява, че единният граждански номер /ЕГН/ е въведен с ПМС № 15, обн. ДВ бр.28 от 08.04.1977г., като въвеждането на данни за ЕГН е приключило на 31.12.1977г.

От показанията на Х. О. и Х. Ю., въззивният съд е приел за установено, че имотът е бил на родителите на страните, като в него до 1989г. живеели родителите и ответника със семейството си.

През 1989г. всички заминали за Турция, а през 1990г. родителите се върнали и заживели в имота. За да ги гледа и да се грижи за тях, от съседното [населено място] дошла ищцата А., която им помагала. Бащата на страните починал през 1991г., а майката- през 1998г. и през цялото време от 1990г. до сега, в имота живеела ищцата, която се грижела както за родителите си, така и за имота, като го стопанисвала и извършвала в различни години нужните ремонтни дейности - смяна на покрив, врати и прозорци. Свидетелите сочат, че никой друг освен ищцата не е живял в имота и за неговата собственост не е имало спор или претенции, като в тези години ответникът идвал в къщата по един - два пъти в годината. Сочат в показанията си, че само А. заплащала за ремонтите, както и само тя плащала данъци, ток и вода.

Свидетелите, посочени от ответника - Ш. А. и И. Ю., сочат в показанията си, че процесният имот бил закупен от ответника и при всяко негово идване от Турция, той се настанявал в къщата си; ответникът плащал данъците на къщата. Не били чували А. да казва, че къщата е нейна или да е придобила къщата. Споровете за имота започнали преди две години. Св. Ш. А. сочи, че родителите на страните се върнали от Турция през 1991г., че баща им починал след 2000г., а майка им - покъсно. За техните показания, въззивният съд е посочил, че са противоречиви и неподкрепени от останалия събран доказателствен материал- доказателствата за заплатени данъци и ел. енергия, видно от които такива са били заплащани само от ищцата; и декларацията по чл.14 от ЗМДТ, видно от която ответникът е декларирал имота в [община] едва през м.август 2021г., като е посочил в декларацията, че го е придобил през 2015г.

Въззивният съд е посочил, че доколкото целта на производството по чл.193 ГПК е във висящия исков процес да се прецени доказателствената стойност на представено писмено доказателство, за да се съобрази същото при формиране на фактическите и правни изводи, съдът следва да обсъди този въпрос в мотивите си, но не дължи произнасяне по оспорването на документа с диспозитива на решението.

Въззивният съд, проследявайки действаща нормативна уредба към датата на съставяне на оспорения НА №72, том I, дело 127/1976г. на Районен съд – Момчилград, е посочил, че според чл.476 на отменения ГПК, нотариалният акт трябва да съдържа: а) годината, месеца, деня, а когато е потребно - и часа, и мястото на извършването му; б) името на нотариуса, който го извършва; в) /изм.ДВ, бр.15 от 1953г./ името, бащиното и фамилното име на лицата, участващи в производството, а така също и местожителството им; г) съдържанието на акта; д) кратко обозначение на документите, удостоверяващи наличността на изискванията по чл.482, ал.1, и е) подпис на страните и на нотариуса, като този текст е останал непроменен до приемането на сега действащия ГПК, в чл.580 ГПК на който вече е предвидено, че в акта следва да бъде посочено пълното име и единния граждански номер на лицата, които участват в производството. Въззивният съд е посочил, че в действащия Правилник за вписванията, одобрен 1951г., според чл. 6 /Обн. Изв., бр.101 от 1951г./, наред с останалите задължителни данни, подлежащите на вписване актове трябва да съдържат: а) името, презимето, семейното име и занятието на страните. Едва с изменението, 3 обнародвано в ДВ, бр.86 от 1997г., се предвижда, че подлежащите на вписване актове трябва да съдържат: а) собственото, бащиното и фамилното име, местожителството и единният граждански номер на страните, а когато няма такъв - мястото и датата на раждане.