Присъда № 130 от 10.08.2026, Районен съд - Сливен

МОТИВИ към Присъда № 130/10.08.2026г. по НЧХД № 1402/2024г. по описа на РСС.

Тъжителят Н. С. Н. е предявил против подсъдимия Р. Г. К. обвинение за извършено престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК.

Съдът не прие за съвместно разглеждане в настоящото съдебното производство предявеният от тъжителя Н. против подсъдимия К. граждански иск в размер на 5000 лв. (2556.46 евро), представляващ обезщетение за причинените от деянието с правно основание чл. 130, ал. 1 от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от дата на увреждането - 22.05.2024г., до окончателно й изплащане, като неконституира същия в качеството му на граждански ищец.

В съдебно заседание тъжителят, редовно призован, се явява лично и с надлежно упълномощен процесуален представител - повереникът адв. С. от АК – С., като поддържат повдигнатото спрямо подс. К. обвинение, пледират същият да бъде признат за виновен и претендират направените по делото разноски.

В съдебно заседание подс. К., редовно призован, се явява лично и с надлежно упълномощен защитник – адв. Х. от АК-С.. Не се признава се за виновен по повдигнатото с тъжбата обвинение.

Защитникът на подсъдимия намира повдигнатото спрямо подсъдимия обвинение за недоказано и пледира същият да бъде признат за невиновен. В пледоарията си защитата пледира в случай, че съдът признае подсъдимия за виновен, с оглед невъзможността спрямо него да бъде приложена разпоредбата на чл. 78а от НК, да му наложи наказание „пробация“.

Подсъдимият К. не дава обяснения.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият К. е български гражданин, със средно образование, женен, не работи, неосъждан.

Към инкриминираната дата 22.05.2024г. тъжителят Н. живеел в гр. С., м.

„Д.“ № ........ в едно домакинство със св. Е. Й., която била майка на жената, с която той живеел на семейни начала. Отсреща, в съседство на неговия имот се намирал имотът на Г.Д. К., който бил баща на подс. К..

1

На 22.05.2024г. подс. К. отишъл в имота на баща си и когато решил да си тръгне, около 17.00 часа, повикал такси, което да го прибере. Тръгвайки шофьорът на таксиметровия автомобил навлязъл с автомобила в двора на тъжителя Н., за да обърне. Тъжителят видял, че автомобила навлиза в двора на имота му, ядосал се и се насочил към таксиметровия шофьор, за да му каже да не обръща в неговия двор. Тогава от таксиметровия автомобил слязъл подс. К., който се насочил към тъжителя Н., започнал да го псува и удря, блъснал го, съборил го на земята и започнал да го рита по главата и по цялото тяло. След това подс. К. се качил на таксито и потеглил. На мястото на инцидента пристигнал екип от Центъра за спешна медицинска помощ – С., като извършения от дежурния лекар д-р Пл. преглед бил обективиран в издадения Фиш за спешна медицинска помощ от 22.05.2024г., 17.59 часа, приложен на л.

7 от делото. В него е отразено посетеното място, а именно местност „Д.“ № ........, направено е отбелязване, че прегледаното лице – тъжителят е имал контузии в областта на гърба, посочила е работна диагноза „Контузио торацис“. В тази насока са й показанията на разпитаната в съдебно заседание д-р Пл., която възпроизвежда единствено отразеното в издадения фиш.

На следващия ден – 23.05.2024г. тъжителят посетил Отделение по обща и клинична патология при МБАЛ „******“ ООД, гр. С., като след извършения преглед било издадено съдебномедицинско удостоверение № 44/2024г., в което били описани установените в резултат от прегледа на освидетелстваното лице (тъжителя) и запознаването с медицинските документи телесни увреждания.

Посочено е, че така описаните и диагностицирани телесни увреждания имали травматичен характер – механична генеза, като същите добре отговаряли и било възможно да са причинени по начин и време както съобщава освидетелствания в предварителните сведения за инцидента на 22.05.2024г., нанесения му побой и удари с ритници в областта на главата и тялото. По механизъм на причиняване отговаряли на удари с твърди тъпи или тъпоръбести предмети каквито били ударите с ритници.

Видно от заключението на съдебния лекар съвкупно установените увреждания са причинили на тъжителя „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“, тоест разстройство на здравето, извън случаите на чл.

128 и чл. 129 от НК.

По повод на инцидента били подадени жалби до ОДМВР С. от тъжителя, по която била образувана преписка вх. № 2857/2024г. на РП-С. и от св. Е. Й., по която била образувана преписка вх. № 2858/2024г. на РП-С.. С 2

Постановление от 02.08.2024г. на прокурор от РП С. двете преписки били обединени в една, която се водела по вх. № 2857/2024г. на РП-С., като с Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от същата дата наблюдаващият прокурор е отказал да образува досъдебно производство и е прекратил преписка с вх. № 2857/2024г. на РП-С..

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, взети в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото.

Съдът се довери изцяло на показанията на свид. Е. Й.. Същата е била очевидец на инцидента и посредством показанията й се установява авторството на деянието, датата и мястото на извършване му, обстоятелствата при които е било извършено, видяла е нанесените от подсъдимия удари на тъжителя и описва начина, по който са били нанесени. Съдът не намира основание да не се довери на показанията й, независимо, че същата е майка на жената, с която тъжителят е съжителствал на семейни начала към инкриминираната дата. Показанията й напълно кореспондират с констатациите, отразени в издадения от д-р Пл. Фиш за спешна медицинска помощ от 22.05.2024г. в резултат на извършения от нея преглед на тъжителя непосредствено след инцидента.

Съдът кредитира показанията на д-р Пл., както и на полицейските служители - св. А. и св. Д., като обективни и безпристтрастни.

Съдът даде вяра и на писмените доказателства, събрани в хода на съдебното следствие, имащи значение за изясняване на обстоятелствата по делото, прочетени по реда на чл. 283 от НПК и неоспорени от страните. Съдът кредитира приложените по делото Фиш за спешна медицинска помощ от 22.05.2024г. и съдебномедицинско удостоверение № 44/23.05.2024г., издадени по надлежния ред. От Фиша за спешна медицинска помощ от 22.05.2024г., изд. от ЦСМП – С. се установява, че непосредствено след инцидента, в същия ден екип е посетил адреса на тъжителя, който е бил прегледан от д-р Пл. и е била поставена основна диагноза „контузио торацис“. От съдебномедецинското удостоверение се установяват описаните и диагностицирани телесни увреждания на тъжителя.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът изведе следните правни изводи:

С деянието си подсъдимият К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, тъй като на 3

22.05.2024г., около 17-17.30 часа, в гр. С., местност „Д.“, вила ........, в двора на вилата, причинил на Н. С. Н. лека телесна повреда, представляваща „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“, тоест „разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК“.

Съдът приема за безспорно установено, че на посочените в тъжбата дата и място подс. К. е причинил на тъжителя констатираните телесни увреждания, които видно от приложеното по делото съдебномедицинско удостоверение са причинили на тъжителя "временно разстройство на здравето, неопасно за живота", тоест „разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК“, поради което съдът приема, че на същия е причинена лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК .

От доказателствената съвкупност по делото безспорно е установена и причинно-следствената връзка между извършеното от страна на подсъдимия престъпно деяние и причинения резултат, изразяващ се в полученото от пострадалото лице телесно увреждане, изразяващо се във "временно разстройство на здравето, неопасно за живота"“.

От субективна страна подсъдимият е извършил деянието при форма на вината „пряк умисъл“ по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК. Същият е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици. Поведението на подс. К. по време на инцидента налага извода, че същият е целял с действията си да причини на пострадалия нараняване, засягащо телесната му неприкосновеност.

Като смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство, съдът отчете чистото му съдебно минало.

Съдът не отчете отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства.

При определяне вида и размера на наказанието, съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието като за извършеното от подс. К. престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, на осн. чл. 54 от НК му наложи наказание „Пробация“, изразяваща се в следните пробационни мерки „Задължителна регистрация по настоящ адрес“, а именно: гр. С., местност „Д.“ № 114 за срок от девет месеца, като подсъдимият следва да се явява и подписва пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от девет месеца. Така определеното наказание, съдът счита за максимално справедливо и за отговарящо на степента на обществена опасност на деянието и дееца.

4

Съдът прецени, че не са налице предпоставките за прилагане на чл. 78а от НК, т.к. подсъдимият е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VIII, раздел IV от НК. От приложената по делото справка за съдимост е видно, че с Решение № 387/21.11.2023г., постановено по АНД № 1486/2023г. по описа на РС - С., на осн. чл. 78а от НК подс. К. е бил освободен от наказателна отговорност за извършено от него престъпление по чл. 144а, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като му е било наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева. Видно от писмо изх. № СД-03-03-7055/29.06.2026г. на СИС при РС - С. въз основа на влязлото в сила решение е бил издаден изпълнител лист № 43/26.01.2024г. въз основа на който е било образувано изп. дело № 65/2024г. по описа на същата. В писмото са описани предприетите действия по изпълнението, като и че глобата не е била платена. Предвид изложеното и като съобрази т. 7 от Тълкувателно решение № 2/2018г., постановено по Тълкувателно дело № 2/2017г., Общото събрание на Наказателната колегия на Върховния касационен съд, прецени че не са налице предпоставки за повторно приложение на института на чл. 78а от НК.

Съгласно правилата на процеса подс. К. беше осъден да заплати направените от тъжителя разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 511.29 евро., както и разноски в размер на 6.14 евро, представляващи държавна такса за образуване на делото.

Ръководен от изложените съображения съдът постанови присъдата си.

Районен съдия:

5

----- следващ документ -----

ПРИСЪДА

№ 130 гр. Сливен, 10.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на десети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христина Ян. Костадинова Чолакова при участието на секретаря Росица Н. С.а като разгледа докладваното от Христина Ян. Костадинова - Чолакова Наказателно дело частен характер № 20242230201402 по описа за 2024 година

ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимия Р. Г. К. – роден на .....г., в гр. С., българин, български гражданин, с поС.ен адрес: гр. С., ж.к. Д.Гр. №..., вх.., ет..., ап..., живущ в гр. С., местност Д. №... средно образование, женен, не работи, неосъждан – с наложено наказание по реда на чл. 78а от НК, с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 22.05.2024г., около 17-17.30 часа, в гр.

С., местност „Дъбака“, вила 117, в двора на вилата, причинил на Н. С. Н. от гр.

С. лека телесна повреда, представляваща „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“, тоест „разстройство на здравето, извън случаите на чл.

128 и чл. 129 от НК“ – престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, поради което и на осн. чл. 54 от НК му налага наказание „ПРОБАЦИЯ”, изразяваща се в следните пробационни мерки:

- „Задължителна регистрация по настоящ адрес”, а именно: гр. С., местност Д. №... за срок от ДЕВЕТ месеца, като подсъдимият следва да се явява и подписва пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице ДВА пъти седмично;