Решение № 260630 от 28.01.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И

Е гр.София, 28.01.2021 г.

В И МЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и първата година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ

: Теменужка Симеонова

ЧЛЕНОВЕ

: Хрипсиме Мъгърдичян мл.с.Димитринска Костадинова при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело № 12737 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 25.09.2020 г. по гр.д. № 15150/20 г.,

СРС, II ГО, 177 с-в е отхвърлил като неоснователни предявените от А.Г.Ц., ЕГН ********** с адрес *** против Висш съдебен съвет, ЕИК по БУЛСТАТ ********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Екзарх ********, искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и 3 КТ, третият във връзка с чл. 225, ал.1 КТ за признаване на уволнението й по чл. 340 а, ал. 6 КТ поради получаване на възможно най-ниската годишна оценка на изпълнението на длъжността за незаконно и за неговата отмяна, за възстановяването на работа и за заплащане на обезщетение в размер на 9 000 лева за периода от 27.01.2020 г. до 27.07.2020 г., през което време ищцата е останала без работа поради незаконосъобразното й уволнение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.03.2020 г. до окончателното изплащане на вземането. Осъдил е А.Г.Ц., ЕГН ********** да заплати на Висш съдебен съвет, ЕИК по БУЛСТАТ ********, направените по делото разноски в размер на 200 лева юрисконсултско възнаграждение.

Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищцата А.Г.Ц., ЕГН ********** с адрес ***, със съдебен адрес, същият, с мотиви, изложени в нея. Твърди, че постановеното решение е нобосновано, а изводите на решаващият съд са неправилни. Решаващият съд не е въздприел правилно събраните по делото писмени и гласни доказателства. Счита, че оценителната процедура, послужила като основание за уволнението й е опорочена, като извършена в нарушение на разпоредбите на чл.19, ал.3, чл.20, ал.2, т.5 и чл.21 от Вътрешните правила за назначаване, атестиране и повишаване в ранг на съдебните служители в администрацията на Висшия съдебен съвет, утвърдени от главния секретар на ВСС със Заповед № ВСС-14231/27.11.2018 г., изм. със заповед №ВСС-14497/28.11.2019 г. /Правилата/. Разпоредбата на чл.19, ал.3 от правилата указва 8 показатели за атестиране на съдебните служители на експертни длъжности, както и максималните точки, които се поставят при оценяването. Комисията, обаче не е посочила конкретни преписки и пропуски, изразяващи се в действие или бездействие от страна на ищцата, които да обосновават оценка 5 „неприемливо неизпълнение“, тоест комисията не е установила от фактическа страна да не изпълнява задълженията си до 44 % включително, съгласно изискванията за длъжността, каквото е нормативното изискване на чл.20, ал.2, т.5 от Вътрешните правила. Общата оценка следва да отразява изпълнението на целите и задачите, заложени в длъжностната характеристика и показаните компетентности от служителя за целия период на атестиране, да е извършена от оценяващия ръководител безпристрастно и компетентно въз основа на обективно установими факти и обстоятелства, да е мотивирана и да намери отражение в съответния формуляр по образец.

Съдът не е съобразил наличието на противоречие с нормата на чл.20, ал.2, т.5, чл.21 от Правилата на проведената междинна среща, където са възпроизведени задълженията по длъжностна характеристика, а не конкретни, постижими и измерими по обем, качество и срокове цели. Поставената оценка е и в нарушение на изискването на чл.20, ал.2, т.5 съгласно което „крайната оценка на атестирания служител се определя от процентното отношение на общия сбор от оценките, по които се атестира всеки служител, като оценка 5 „неприемливо изпълнение“ (до 44% включително) атестираният не изпълнява задълженията си съгласно изискванията за длъжността".

Съгласно нормата на чл.21 от Правилата, след вписване на общата оценка в атестационния формуляр, същият се подписва от комисията и се предоставя на атестирания за запознаване срещу подпис. При поставяне на оценка „5“ комисията излага подробни писмени мотиви. Съдът не е съобразил, че оценката на изпълнението не е изготвена въз основа на обективно установими факти и обстоятелства, а е заменена с декларативни изводи и квалификации за това, че ищцата се затруднява при идентифициране на проблемите, не умее да ги анализира в дълбочина, не търси тяхната причинност, обикновено не търси различни източници на информация, невинаги организира работата си по начин, който да води до висок краен резултат, не планира дейността си по приоритет, затруднява се в становищата, които представя и те са лошо структурирани и трудни за разбиране и т.н. Съдът неправилно е кредитирал показанията на свидетеля Х., като е възприел, че тя дава обективна оценка за работата на ищцата, но е точно обратното оценката е лишена от всякаква обективност. Констатациите на този свидетел сочат на тенденциозно, лично отношение на прекия ръководител към ищцата и собственото на ръководителя виждане по въпроса за логическото структуриране на документите и поведенческите особености, като изброените договори с номер и дата и цитирани преписки не съдържат конкретно посочени обективно установими факти, които да подлежат на проверка.

Съдът не е възприел, че посочените нарушения на изискванията на процедурата са съществени, тъй като опорочават изготвената обща оценка, която в нарушение на правилата и не отразява безпристрастно(прозрачна и справедлива процедура за професионално развитие) и компетентно преценката за изпълнението на длъжността, за която служителят е оценяван е оглед обективно установени факти и обстоятелства - същата не отразява изпълнението на целите и задачите, както и демонстрираните от служителя професионални компетентности за периода на оценяване. По делото не са представени двете преписки, послужили за уволнително основание в цялост, за да се изясни в пълнота фактическата обстановка по извършеното уволнение и по-точно причините от обективен характер, наложили по-дългия срок на изпълнение по двете административни преписки. Това води до извод, че делото е решено при липса на анализ на всички относими доказателства. Неправилен е и изводът на съда, че уволнението е законно и че „едномесечният срок, предвиден в чл. 340а, ал. 6 ЗСВ е спазен, тъй като атестирането е извършено извън срока, определен със заповед № ВСС - 14572/29.11.2019 г., издадена от ИД Главен секретар Н.Н.. Определения по заповедта срок е 13 декември 2019 г., а атестирането е извършено на 16 декември 2019г., видно от Атестационния формуляр. Като не е съобразил правилно тези факти, съдът е постановил едно неправилно решение.

Ето защо, моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното и да бъдат уважени предявените искове като основателни и доказани. Претендира присъждане на разноски за настоящето производство за таксите и депозит за ССЕ.

Въззиваемата страна Висш съдебен съвет, ЕИК по БУЛСТАТ ********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „*************, чрез пълномощника по делото юрисконсулт Д. Г. оспорва въззивната жалба. Претендира разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, поради което въззивният съд дължи произнасяне по отношение на правилността му.

От фактическа страна:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ, вр. чл.340 а, ал.6 ЗСВ от А.Г.Ц., ЕГН ********** срещу Висш съдебен съвет с искане уволнението й да бъде признато за незаконно, да бъде възстановена на длъжността и да й бъде заплатено обезщетение за времето, през което е останала без работа.

Ищцата

А.Г.Ц. твърди, че по силата на трудов договор №

45-01-07/07.07.2016 г. била назначена към ответника на длъжност младши експерт, впоследствие старши експерт, с основно трудово възнаграждение към момента на прекратяване на правоотношението в размер на 1500 лева. Трудовият договор бил прекратен на 27.01.2020 г. със заповед № ВСС- 971/27.01.2020г., издадена на основание чл.340 а, ал.6, във връзка с чл.355, ал.5, т.1 ЗСВ, поради възможно най-ниската годишна оценка на изпълнението на длъжността „5-неприемливо изпълнение“. Счита тази заповед за незаконосъобразна, като постановена в нарушение на процедурата за издаването й, а посочените в нея факти и обстоятелства не били обективни и не отговаряли на истината. Твърди, че проведеното атестиране на работата й обхващало периода от 01 декември 2018 г. до 30 ноември 2019 г. и било проведено от комисия в състав, определен със заповед № ВСС-14572/29.11.2019 г., изд. от ИД Главен секретар на ВСС. Тази атестация не била мотивирана, не сочела факти, а изводи и не били посочени конкретни нейни пропуски. Длъжностната й характеристика й била връчена на 09.05.2019 година, въпреки че атестационния период обхващал периода от декември 2018 до ноември 2019 г. През този период били назначени нови нейни началници, които нямало как да имат обективни впечатления от работата й. Атестацията й била връчена на 16.12.2019 г., т.е. извън срока, определен от работодателя-13.12.2019 г.. Моли съда да признае уволнението за незаконно и същото да бъде отменено, да бъде възстановена на длъжността старши експерт - юрист и да й бъде заплатено обезщетение за оставане без работа за периода от 27.01.2020 г. до 27.07.2020 г. в размер на 9000 лв., ведно със законната лихва, считано от 27.03.2020 г. до окончателното изплащане

Ответникът Висш съдебен съвет в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл.

131, ал. 1 ГПК, е оспорил същата.

По делото е безспорно, че ищцата е полагала труд въз основа на трудов договор, сключен с работодателя на 07.07.2016 г., изменян с Анекси от 14.06.2018 г. и от 13.02.2019 г., с последно брутно трудово възнаграждение в размер на 1500 лева, че ТПО било прекратено със Заповед за прекратяване № ВСС-971 от 27.01.2020 г. на основание чл. 340 а, ал. 6 ЗСВ поради поставена „оценка 5-неприемливо изпълнение“ в последния атестационен формуляр на ищцата.

Депозирана е длъжностната характеристика на заеманата от ищцата длъжност, в която изчерпателно са посочени целите на длъжността, преките задължения и възлагането на работата, като тя е приета от ищцата на 09.05.2019 г. Със Заповед №

ВСС-14572 от 29.11.2019 г. на и.д. Главен секретар Н.Н. е наредено провеждането на атестиране на съдебните служители в администрацията ВСС до 13.12.2019 г. включително за период на работа от 01.12.2018 г. до

30.11.2019 г. по реда на Раздел I, Глава трета от Вътрешните правила за назначаване, атестиране и повишаване в ранг на съдебните служители в администрацията на Висшия съдебен съвет/Правилата/, като за Дирекция „Управление на собствеността на съдебната власт“ е определена комисия по атестиране в състав: Б.Н., С.И.и И. Х.. Представени са Споразумение № ВСС- 4580 от 09.04.2019 г., от което се установява, че С.И.е назначена като Директор на Дирекция Управление на собствеността на съдебната власт на 09.04.2019 г., Споразумение № ВСС-2476 от 20.02.2019 г„ от което се установява, че И. Х. е назначена като Началник отдел в Отдел Управление на собствеността към Дирекция Управление на собствеността на съдебната власт на 20.02.2019г. и Трудов договор № ВСС - 8874 от 12.07.2019 г., от който се установява, че Н.Н. е назначен за Главен секретар. Депозирано е Становище от прекия ръководител на ищцата И. Х. от проведена на 28.06.2019 г. междинна среща между тях, на която е обсъден процесът на работа на ищцата и са й дадени подробни указания за това на какво трябва да наблегне при изпълняване на задълженията си. Представен е и Атестационният формуляр на ищцата, съставен от Комисия в състав Б.Н., С.И.и И. Х..