Решение № 1 от 20.01.2022, Районен съд - Гълъбово

РЕШЕНИЕ

№1 гр. Гълъбово, 20.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Таня Илкова при участието на секретаря Антоанета Делчева като разгледа докладваното от Таня Илкова Гражданско дело №

20215550100334 по описа за 2021 година

Предявен е установителен иск с правно осн. чл. 422, ал. 1 ГПК.

Ищецът „ЮБЦ“ ЕООД гр. София твърди, че на 01.10.2019 г. сключил със „С.Г.Груп“ ООД договор за цесия, по който последното му прехвърлило процесните вземания, които придобило преди това от „БТК” ЕАД по договора им за цесия от 16.10.2018 г., като прехвърлените вземания били описани в приложение № 1 от договора, извадка от което прилагал. Ответникът бил сключил с „БТК” ЕАД договор за електронни съобщителни услуги под клиентски номер **********************, с който му била предоставена мобилна услуга за номер **********, условията за чието ползване били подновени с допълнително споразумение между тях от 14.03.2017 г. при условията на нов тарифен план „Vivacom i – Traffic L“, с месечен абонамент 19.99 лева с ДДС, като срокът на договора бил 24 месеца – до 14.03.2019 г. На същата дата ответникът обвързал ползването на горепосочения мобилен номер с договор за лизинг № ****** за устройство Tablet Prestigio Wize 3508 4G , с обща лизингова цена 69.60 лева със следната схема на разсрочване: 24 месечни лизингови вноски, от които 23 били по 2.90 лева и последната по 2.90 лева.

Ответникът не изпълнил задълженията си да заплати в срок издадените му фактури №№ ****************, № ***************** и № ********************* за потребените от него електронни съобщителни услуги за периода на потребление от 22.02.2018 г. до 21.05.2018 г. на стойност 68.64 лева, което обусловило правото на мобилния оператор по чл.

50, във вр. с чл. 43, т. 1 ОУ да прекрати едностранно индивидуалния договор на ответника.

След едностранното прекратяване на индивидуалните договори на ответника, мобилният оператор издал крайна фактура № ********************* в която начислил на ответника за плащане неустойка в размер на 156.75 лева, от която за ищеца интерес представлявала част от сумата до 76.05 лева, от която отразената в крайната фактура неустойка била 49.95 лева, а 1 останалите неплатени лизингови вноски били 26.10 лева, като била включена и сума за потребени мобилни услуги, които не са предмет на исковете по делото.

Ищецът предявява настоящия установителен иск за сумата от 76.05 лева, от която 49.95 лева е за неустойка за предсрочно прекратяване на договора с клиентски № **********************, за което е издадена фактура № ********************* за периода от 22.05.2018 г. до 21.06.2018 г., а 26.10 лева са за оставащите 9 броя неплатени лизингови вноски за предоставеното за ползване устройство до края на срока на лизинговия договор.

Ищецът подал заявление по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответника, по което било образувано ч.гр.д. № 261/2021 г., по описа на ГPC. Срещу издадената заповед за изпълнение ответникът подал възражение по чл. 414 ГПК. Поради това ищецът предявява настоящия установителен иск.

Ищецът моли съдът да постанови решение, по силата на което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от общо 76.05 лева, от която 49.95 лева неустойка за предсрочно прекратяване на договор с клиентски № ******, за което била издадена фактура № 2 ********************* за периода от 22.05.2018 г. до 21.06.2018 г., и 26.10 лева оставащи 9 броя неплатени лизингови вноски за предоставеното за ползване устройство до края на срока на лизинговия договор, за които парични задължения е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д № 261 описа за 2021 г. на Гълъбовски районен съд. Претендира за сторените по делото и в заповедното производство разноски.

Ответникът Й.Г. в депозирания писмен отговор взема становище за неоснователност на иска. Оспорва редовността по уведомяването за извършената цесия- не били представени доказателства за връчване или достигане до ответника на уведомление за извършената цесия между „БТК“ ЕАД и „С.Г.Груп“ ООД и между последното и ищеца. Липсата на индивидуализация на цедираното вземане водело до нищожност на договора за цесия, доколкото нямала предмет продажбата му. Ищецът не можел допълнително да го санира с изходящи от служител на страна по договора документи, които удостоверявали, че вземането било включено във въпросното приложение № 1, а цесията не била надлежно съобщена на длъжника, тъй като представеното уведомление за цесия изобщо не му било връчвано. От представеното с исковата молба извлечение от договора за цесия от 01.10.2019 г. също не се установявал предмета на втория договор за цесия, защото то било частен документ, който съставлявал доказателство само за посоченото в чл. 180 ГПК негово авторство. То било и негодно доказателство защото изявленията в него имали характера на свидетелски показания, които били недопустими съгласно чл. 164, ал. 1, т. 5 ГПКТ за установяване на писмени съглашения, в които страната, която ги ангажирала, била участвала. С оглед изложеното, счита, че процесното вземане не се дължи, поради което моли исковата пренеция да бъдела отхвърлена изцяло, като неоснователна и недоказана.

В съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител, като е депозирало молба, с която поддържа предявения иск. Ответникът се представлява от упълномощения си 2 представител, който поддържа възраженията за неоснователност на иска, застъпени в писмения отговор.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа и правна обстановка:

От приложеното към настоящото дело ч.гр.дело № 261/2021г., по описа на Гълъбовски РС, се установява, че по реда на чл. 410 и сл. от ГПК, по депозирано от „ЮБЦ” ЕООД, гр.

София, срещу Й. М. Г. заявление по чл. 410 от ГПК съдът е издал заповед за изпълнение № 87/15.06.2022г., с която е разпоредил длъжника да заплати на заявителя сумата 76.05 лв., от която /видно от заявлението/ сумата 49.95 лева представлява неустойка за предсрочно прекратяване на договор с клиентски № **********************, за което е издадена фактура № ********************* и сумата 26.10 лева представлява оставащи 9 броя неплатени лизингови вноски за предоставянето за ползване устройство до края на срока на лизинговия договор, както и сумата от 205 лв. - разноски по делото. В срока по чл. 414 от ГПК, длъжникът е депозирал възражение срещу издадената заповед за изпълнение. С разпореждане на заявителя е указано, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от връчване на разпореждането. В указания срок заявителят предявява настоящия установителен иск.

По делото не се спори и се установява от представените писмени доказателства, че между ответника и БТК ЕАД /БТК ЕАД/ е бил сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер ****** от 17.04.2015г. за предоставена мобилна услуга за конкретен номер, като условията на договора са подновени на 14.03.2017г., по силата на допълнително споразумение, при условията на нов тарифен план, с месечен абонамент от 19.99 лева, със срок договора 24 месеца. На същата дата 14.03.2017г. с ответника бил подписан договор за лизинг на устройство № ****** за устройство Tablet Prestigio Wize 3508 4G, с обща лизингова цена 69.60 лева със следната схема на разсрочване: 24 месечни лизингови вноски, всяка по 2.90 лева.

Ищецът представя фактури № ****************, № ***************** и № ********************* за потребените от ответника мобилни съобщителни услуги и за дължими лизингови вноски, за периода на потребление от 22.03.2018 г. до 21.05.2018 г. В издадената крайна фактура № 1248539409/22.06.2018г. е отразена дължимата неустойка за предсрочно прекратяване на договора, както и дължими лизингови вноски, в общ размер от 156.75 лв.

С Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.10.2018г., БТК ЕАД, в качеството на цедент, прехвърля на „С.Г.Груп” ООД, в качеството на цесионер, вземания, съдържащи се в Приложение 1, ведно с привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности, включително и с изтеклите лихви, ако има такива. В Приложенията към договора е посочено, че се прилага пълномощно, от цедента към цесионера по чл.5 от договора. По 3 делото е представено пълномощно с нотариална заверка на подписите от 24.10.2018г. на нотариус с рег. № 622 на НК и с район на действие Районен съд гр. София, с което «БТК» ЕАД е упълномощило „С.Г.Груп” ООД да извърши уведомяване на всички длъжници по всички вземания на дружеството, прехвърлени по силата на договора за цесия.

С потвърждение за прехвърляне на вземане БТК ЕАД е потвърдила извършената цесия от 16.10.2018г., като изрично фигурира и вземането срещу ответника Й.Г., в общ размер на 76.05 лв.

С Договор за цесия от 01.10.2019г. „С. Г. Груп” ООД е прехвърлило на ищеца по настоящото дело „ЮБЦ“ ЕООД вземания, придобити от договори за цесия, измежду които и този от 16.10.2018г., сключен между БТК ЕАД и „С.Г.Груп” ООД. Видно от извлечение от Приложение №1 към същия договор, вземането, предмет на настоящия спор- от ищеца към ответника, в размер на 76.05 лв., е включено в списъка на цедираните вземания.

Представено е Уведомление за цесия, с което БТК ЕАД, чрез пълномощника „С.Г.Груп” ООД уведомява ответника за извършените цесии, като е обобщило, че единствен титуляр и разпоредител на дължимото от ответника вземане е „ЮБЦ“ ЕООД. Липсват данни за надлежното връчване на уведомлението.

В производството по чл. 422 ГПК взискателят следва да докаже факта, от който произтича вземането му, а длъжникът – възраженията си срещу вземането.

Доказателствената тежест за спорните факти следва да бъде разпределена с оглед на конкретните твърдения на страните.

Видно от приложените договор за договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер ****** от 17.04.2015г. за предоставена мобилна услуга за конкретен номер, чиито условия са подновени с договор от 14.03.2017г., и допълнително споразумение, надлежно подписани за ответника, се установява, че същият договор е обвързал страните по него, с произлезли насрещни права и задължения за всяка от тях.

По делото не се оспорва също, че БТК ЕАД е изпълнила задълженията си по договора за мобилни услуги, като е предоставила посочените услуги. В приложената ценова листа към договора ясно и конкретно са посочени цените на предоставените мобилни услуги. В договора се съдържа описание на тарифния план, ценовите условия, като са посочени задълженията на абоната и последиците от неизпълнението им. Договорът е написан по ясен и разбираем начин, на нормален за разчитане шрифт. Откъм съдържание, договорът отговаря на законовите изисквания за договор, сключен при общи условия, като той включва необходимите реквизити за страни, предмет, срок и описание на услугите, а липсващите елементи могат да бъдат заместени от общите условия, които са неразделна част от него. Ответникът е подписал договора, като липсват доказателства, същият да е изпълнил задължението си по цитирания договор за престиране на кредитора на получените мобилни услуги, поради което ищецът е прекратил едностранно договора.

Ищецът по делото претендира да е носител на процесното вземане, придобито по силата на договор за цесия, което означава, че не предявява чужди, а свои права за съдебна защита.

4

Съгласно чл. 99 от ЗЗД, кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. Прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. Предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Прехвърлянето има действие спрямо трети лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.