Решение № 525 от 27.10.2025, Районен съд - Монтана

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 525 гр. Монтана, 27.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАЛЯ МЛАДЕНОВА при участието на секретаря БОРИСЛАВА В. КУЗМАНОВА като разгледа докладваното от ВАЛЯ МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20251630100395 по описа за 2025 година

Предявените искове са с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл.240 ЗЗД.

Ищецът М. А. Й., ЕГН **********, с адрес: гр.Кюстендил, ул.**************, чрез процесуалния представител адв. В. С. Х. от САК, с личен № ********** от единния регистър на българската адвокатура, с адрес за призоваване, съобщения и призовки: ************, ет.3 твърди в исковата молба, че претендира вземане, което има спрямо И. М. Г. за сума в общ размер на 16 500 лева. Твърди, че претендираните вземания произтичат от следните обстоятелства:

Ищецът поддържа в исковата молба, че на 11.11.2024г. между него - М.

А. Й., в качеството на заемодател и И. М. Г., в качеството на заемател, е сключен устен договор за заем, по силата на който заемодателят е предоставил на заемателя в брой сумата в размер на 4500 лева, като уговореният падеж за връщане на заетата сума е 31.12.2024 г. Твърпди, че на 12.11.2024 г. между него - М. А. Й., в качеството на заемодател и И. М. Г., в качеството на заемател, е сключен устен договор за заем, по силата на който заемодателят е предоставил на заемателя в брой сумата в размер на 4500 лева, като уговореният падеж за връщане на заетата сума е 31.12.2024 г. Поддържа също, 1 че на 13.11.2024г. между него - М. А. Й., в качеството на заемодател и И. М.

Г., в качеството на заемател, е сключен устен договор за заем, по силата на който заемодателят е предоставил на заемателя в брой сумата в размер на 4500 лева, като уговореният падеж за връщане на заетата сума е 31.12.2024 г.

Твърди, че на 14.11.2024 г. между него - М. А. Й., в качеството на заемодател и И. М. Г., в качеството на заемател, е сключен устен договор за заем, по силата на който заемодателят е предоставил на заемателя в брой сумата в размер на 3000 лева, като уговореният падеж за връщане на заетата сума е 31.12.2024 г. Твърди, че предоставените в заем парични суми по отделните договори за заем, на обща стойност от 16 500 лева, са били предназначени за закупуване на лек автомобил от страна на И. М. Г.. Твърди, че след настъпване на падежа, ищецът многократно е канил ответницата да изпълни договорното си задължение, но същата е отказвала да заплати дължимите суми по процесиите договори.

Навежда подробни доводи, че договорът за заем е неформален, реален, едностранен и комутативен договор, като правните последици настъпват при предаване в собственост на вещите, предмет на тази сделка, в настоящия случай уговорената парична сума, като за заемателя възниква задължение да върне предоставената заемна сума при настъпване на падежа. Договорът се счита за сключен от момента на предаване на съответната сума, а не от постигане на съгласието на страните за това, поради което, независимо от формата на договора - писмен акт или устна уговорка, само с предаването на съответната сума е завършен фактическият състав на съглашението – Решение №524/28.12.2011 г., по гр.д.№ 167/2011 г., IVг.о.

Ищецът подава заявление по реда на чл.410 ГПК. По образуваното ч.гр.д.№ 200/2025г. по описа на PC - Монтана, има издадена заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника лично и същата се възползва от правото си по чл.414 от ГПК и подава възражение. Предвид това, съдът е указал на ищеца възможността да предяви иск за установяване на вземането си. Предвид гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което приеме за установено, че ответницата И. М. Г. му дължи сумата в общ размер на 16 500 лева, от която сумата в размер на 4500 лева по договор за заем от 11.11.2024 г., сумата в размер на 4500 лева по договор за заем от 2

12.11.2024 г, сумата в размер на 4500 лева по договор за заем от 13.11.2024 г. и сумата от 3000 лева по договор за заем от 14.11.2024 г., ведно със законната лихва, считано от 27.01.2025 г. - датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на вземането. Моли съда да му присъди сторените в заповедното и настоящото производство разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответницата по делото И. М. Г., ЕГН **********, чрез процесуалния си представител – адв. Е. Х. – АК-Монтана, е депозирала отговор на искова молба. Поддържа, че макар и допустими, исковете са неоснователни. Взема становище, че не дължи на ищеца посочените суми. Навежда подробни доводи, че е живяла на семейни начала с ищеца и същият е решил да подари лек автомобил за сумата от 16 500 лева, като автомобилът е закупен на нейно име от гр.Русе. В последствие, на 19.11.2024г. ответницата регистрира автомобила в сектор „ПП“, гр. Монтана с оглед постоянния адрес. Твърди, че средата на месец декември 2024г. се разделя с ищеца и се изнася от квартирата му. Същият желал да му възвърне заплатената сума за автомобила или да му го прехвърли чрез дарение.

Ответницата твърди, че не са имали уговорка за връщане на сумата за автомобила, нито за последващо прехвърляне на собствеността му, тъй като ищецът сам проявил инициатива за закупуването му. Твърди, че след раздялата им, ищецът упражнявал психически тормоз над нея, за което подала жалба в Шесто РУ при СДВР с вх.№ 230000-914 от 17.01.2025г. Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което отхвърли иска като неоснователен и й присъди сторените разноски.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по свое убеждение и при условията на чл.235 ГПК, приема за установено следното:

Безспорно е установено от събраните по делото доказателства, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу И. М. Г., която заповед е връчена на ответницата и същата е подала в срок възражение. В резултат на което за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск. Обстоятелството, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение е неизпълнение на задължение от острана на ответницата, произтичащо от договори за заем, с претендирана 3 сума в общ размер на 16 500 лева, от която сумата в размер на 4500 лева по договор за заем от 11.11.2024г., сумата в размер на 4500 лева по договор за заем от 12.11.2024г, сумата в размер на 4500 лева по договор за заем от 13.11.2024г. и сумата от 3000 лева по договор за заем от 14.11.2024г..

Установено е също така, че ответницата Г. е живеела на квартира в град София, където учила и работила. По повод работата си се запознала с ищеца - М. Й.. Установено е също, че двамата започнали често да се виждат и това ги сприятелило. Установено е също така, че връзката им се задълбочила, прераснала в интимна такава и затова ответницата се пренесла да живее при ищеца в неговата квартира, където заживяли на съпружески начала в едно общо домакинство, без да имат сключен граждански брак. В този период ответницата притежавала и управлявала лек автомобил марка БМВ. Автомобилът бил доста стар, поради което ищецът настоял да го смени с по-нов, с оглед нейната безопасност. Установено е, че на 08.11.2024г. ответницата претърпяла ПТП, като с нея била и и нейната приятелка – свидетелката Карабулева. Това дало повод на ищеца да заяви, че ще й подари друг автомобил, по-нов и по-безопасен, който да управлява. Горното обстоятелство се потвърждава и с показанията на свидетелката Карабулева. Установено е, че ищецът намерил автомобил в гр.Русе и тримата – ищецъ т Й., ответницата Г. и свидетелят М. Л. отишли, за да купят автомобила. Установено е, че за целта ищецът извършил банкови тегления на обща стойност 16 500 лева, за които суми твърди, че ги предоставил в четири отделни заема на ответницата Г. с един и същи падеж - 31.12.2024 година.

Гореизложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства.

Ищецът основава своите искови претенции на договори за заем, сключени между него и ответницата.

Елементите от фактическия състав на договора за заем се установяват в разпоредбата на чл.240 ал.1 ЗЗД, която съдържа определение на този вид съглашение. От даденото в тази разпоредба определение е видно, че договорът за заем е реален договор. Реален е договорът, чийто фактически състав включва освен съгласие на страните и предаване на вещите, които са негов предмет. Следователно елементите от фактическия състав на договора за заем 4 са първо, съгласие на страните за предаване от заемодателя в собственост на заемателя на парична сума и второ, предаване на тази сума от заемодателя на заемателя. В конкретния случай по делото не се събраха доказателства, които да установяват категорично, че предадените суми, имат характер на „заети суми”. В тежест на ищеца бе да установи, че тези суми са предадените на ответницата и че същите имат характер на „заети суми”.

По делото са разпитани свидетелите М. Г. Л. и Никол

Илиева Карабулкова. От показанията на свидетеля М. Г. Л., които е и близък приятел на ищеца, не стана ясно как ъв или какви договори точно са сключили страните помежду си. Свидетелят твърди веднъж, че ищецът теглил 4 п ъ т и пари за покупката та автомобила, след което в показанията си заявява, че договорът за заем между тях е един за сумата от 17 000 лева и тази била предоставена на ответницата в деня на закупуване на автомобила. Единственото категорично обстоятелство, което свидетелят установи е, че заедно със страните отишли в град Русе за покупката на новия лек автомобил за ответницата. В останалата част показанията на този свидетел са противоречиви и непоследователни. Същият не успя да потвърди заявеното от ищеца в исковата молба, че е дал в заем на ответницата сума в общ размер на 16 500 лева, от която сумата в размер на 4500 лева по договор за заем от 11.11.2024 г., сумата в размер на 4500 лева по договор за заем от 12.11.2024 г, сумата в размер на 4500 лева по договор за заем от 13.11.2024 г. и сумата от 3000 лева по договор за заем от 14.11.2024 г., Нещо повече, от показанията на свидетелката **********, която е приятелка на ответницата, се установява, че ищецът, докато е бил с ответницата във връзка, се е грижил за нея финансово, като й е „подарявал бижута, палта, екскурзии, и на зъболечение…”. Свидетелката твърди в показанията си, че процесния автоболи е регистриран на името на ответницата и същият е подарък от ищеца. Свидетелката заявява, че ищецът е платил процесния автомобил, тъй като той е пожелал да направи на ответницата подарък, като заявява, че й е правил и много дружи подаръци. Свидетелката е категорична в показанията си, че никога не е ставало дума за заеми между страните, включително и при покупката на процесния автомобил.

С оглед на всичко изложено по-горе, съдът намира, че не може да се обоснове извод за сключени между страните договори за заем в общ размер на 5

16 500 лева, от която сумата в размер на 4500 лева по договор за заем от 11.11.2024 г., сумата в размер на 4500 лева по договор за заем от 12.11.2024 г, сумата в размер на 4500 лева по договор за заем от 13.11.2024 г. и сумата от 3000 лева по договор за заем от 14.11.2024 г.. След като липсват такива доказателства, то не може да се обоснове извод, че задължението на ответницата е възникнало от четири договора за заем, сключени за посочените по-горе суми и на посочените дати.

От тук следва единственият извод, че исковата претенция е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Съобразно този изход на делото ищецът следва да заплати на ответницата стрените в производството разноски в размер на 1 885,00 лева, съобразно приложения списък на разноските.

По горните съображения съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл.422 от ГПК от М. А. Й. от град Кюстендил, ул.**************, ЕГН ********** против И. М. Г. от град Монтана, ***********, ЕГН ********** иск за приемане за установено, че ответницата И. М. Г. му дължи сумата в общ размер на 16 500 лева, от която сумата в размер на 4500 лева по договор за заем от 11.11.2024 г., сумата в размер на 4500 лева по договор за заем от 12.11.2024 г, сумата в размер на 4500 лева по договор за заем от 13.11.2024 г. и сумата от 3000 лева по договор за заем от 14.11.2024 г., ведно със законната лихва, считано от 27.01.2025 г. - датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на вземането, предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 31.01.2025 година, издадена по ч.гр.д.№ 200/2025 година по описа на Районен съд – Монтана, като неоснователен.