Решение № 890 от 13.03.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 890 гр. Варна, 13.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Стойнов при участието на секретаря Валентина М. Милчева като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №

20243110110252 по описа за 2024 година

Производството е образувано по подадена искова молба от Н. Е. К., гр. *, с която срещу „*“ АД, гр. *, са предявени обективно кумулативно съединени искове за прогласяване нищожността на клауза за неустойка, съдържаща се в сключен между страните договор за потребителски кредит и връщане на платената сума за неустойката, с която ответникът неоснователно се е обогатил, на основание чл. 124, ал. 1, предл. II ГПК, вр. чл. 26, ал. 1, предл. III ЗЗД и чл. 55, ал. 1, предл. I ЗЗД.

В исковата си молба ищецът Н. Е. К. твърди, че на *г. между страните е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който му е предоставена сумата от 1 000 лв.

Излага, че в чл. 27 от Договора е предвидено, че ако не предостави обезпечение по заема дължи неустойка. Счита, че тази клауза за неустойка е нищожна поради противоречието й с добрите нрави. Твърди още, че тази клауза е и неравноправна и същата противоречи и на предвидените в ЗПК изисквания относно ГПР. Посочва, че кредитът е изцяло погасен на 10.08.2020 г., като в общата погасена сума от 1 518,95 лв. се включва и процесната неустойка. Доколкото счита клаузата за неустойка за нищожна, то ответникът неоснователно се е обогатил с платената сума, поради което дължи връщането й. Моли съда да прогласи нищожността на клаузата, да осъди ответника да върне платената сума за неустойка в размер на 100 лв., както и да присъди сторените по делото разноски.

Ответникът „*“ АД е подал в срок отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Не оспорва, че страните са сключили договор за потребителски кредит от разстояние. Твърди, че в чл. 20 е уговорено заплащането на неустойка при неизпълнение, но кредиторът не е задължен да я претендира. Излага подробно стъпките, при които страните са сключили договора за кредит от разстояние, като в тази връзка посочва, че е предоставил на потребителя подробна и ясна информация за дължимите от него суми. Сочи, че въпреки че неустойката за непредоставяне на обезпечение не е начислявана и суми не са събирани за нея от дружеството, то същата е действителна и отговаряща на действащото законодателство. Излага подробни правни аргументи в тази връзка.

1

С молба преди съдебно заседание ищецът поддържа исковата молба.

С молба преди съдебно заседание ответникът поддържа отговора.

Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически и правни изводи:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове за прогласяване нищожността на клауза за неустойка за непредоставяне на обезпечение, предвидена в сключения между страните договор за потребителски кредит, поради противоречието й с добрите нрави, и връщане на платена сума за неустойка, с която ответникът се е обогатил без основание, които са квалифицирани по чл. 124, ал. 1, предл. II ГПК, вр. чл. 26, ал. 1, предл. III ЗЗД и чл. 55, ал. 1, предл. I ЗЗД

Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест ищецът е следвало да установи, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № *от *г.; наличието на посочената клауза в него, уреждаща дължимостта на неустойка за непредоставяне на обезпечение, както и наличието на основание за нейната недействителност; че е заплатил претендираната сума в полза на ответника. В тежест на ответника е било да установи, в случай, че ищецът докаже горните обстоятелства, че процесната клауза за неустойка е действителна; че е налице основание за задържане на претендираната сума.

Не се спори между страните и се установява от представените писмени доказателства, че са сключили Договор за потребителски кредит от разстояние № 612454 от 15.05.2020 г. /л.

44-47/, при Общи Условия /л. 30-43/ и погасителен план към него /л. 48/, като е представен и Европейски формуляр /л. 24-29/, по силата на който Н. Е. К. се задължил да заплати на „*“ АД сумите от 1 000 лв. главница, 239,73 лв. възнаградителна лихва и 2 110,74 лв. неустойка.

Не се оспорва, че ищецът е усвоил отпуснатата сума от 1 000 лв. по договора за кредит /л. 12 и л. 49/, както и че не е осигурил уговорените в договора обезпечения. Не се оспорва, че длъжникът е заплатил по кредита сумата от 1 518,95 лв. на 10.08.2020 г. /л. 11/.

Предявеният установителен иск за нищожност на клаузата на чл. 20 от Договора за кредит съдът намира за изцяло основателен.

В чл. 20 от Договора за кредит е предвидено, че страните се съгласяват, че неизпълнението на задължението на Заемателя, посочено в чл. 17, 18 и 19 (длъжникът да осигури поръчител или да предостави банкова гаранция) ще причини на Заемодателя вреди, които неустойката посочена в тази алиния следва да обезщети. В случай, че Заемателят не изпълни задължението си посочено в чл. 17 същият дължи на Замодателя неустойка в размер на 2 110,74 лв., която се начислява пропорционално към всяка вноска по кредита и е отразена в погасителния план, неразделна част от настоящия договор.

Това вземане несъмнено следва да се квалифицира като уговорена отнапред компенсация (обезщетителна неустойка) за вредите от фактическа неплатежоспособност на длъжника, които кредиторът би понесъл поради неполучено обезпечение, а не за неполучена договорена престация. Тази уговорка противоречи на чл. 16 ЗПК и чл. 19 ЗПК, поради което е нищожна. В горния смисъл е и практиката на ВОС по подобни казуси /Определение № 1447 от 16.04.2019 г. по в.ч.т.д. № 538/2019 г., Определение № 4560 от 30.12.2019 г. по в.ч.т.д. № 2058/2019 г., Определение № 4195 от 22.11.2019 г. по в.ч.т.д. № 1827/2019 г. и др./ Също така уговорената неустойка за неизпълнение на задължението на кредитополучателя за предоставяне на обезпечения /банкова гаранция или поръчител/ по кредита е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Същата излиза от присъщите за неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Не е ясно какви вреди покрива същата и доколкото оскъпява допълнително кредита, заобикаля изискванията на ЗПК.

Отделно тази уговорка води до значително неравновесие в правата между потребителя и търговеца, и не отговаря на изискването за добросъвестност, в частност лишава длъжника от право на избор и възможност за индивидуално договаряне. Също така, при условие, че финансовата институция е длъжна да оцени платежоспособността на потребителя в 2 съответствие с изискването на чл. 16 ЗПК, а с уговорената неустойка се цели да се обезщетят вредите от евентуална фактическа неплатежоспособност на длъжника, то последното е в противоречие с цитираната разпоредба на закона. В тази връзка и противоречи на закона уговорката, че неустойката обезпечава точно тези вреди – кредитоспособността на потребителя и одобрението на кредита.

В случая е без значение на какво основание по чл. 26 ЗЗД е предявен искът, доколкото съдът извършва служебна проверка за нищожността на клаузата и на целия договор за кредит от външна страна /ТР № 1/2020 г., ОСГТК на ВКС/. Доколкото е прието, че тази проверка се извършва в мотивите на решението, а в случая изрично е предявен иск само за нищожност, поради противоречие с добрите нрави, евентуално поради неравноправност, то и диспозитивът на решението следва да е в този смисъл, макар и да се установява и противоречието на клаузата със закона, което основание има превес над останалите, съобразно съдебната практика. За потребителя е ирелевантно основанието за нищожност щом се постига целения резултат – оспорваната клауза да не го обвързва.

За целите на настоящото производство съдът намира, че не следва да излага мотиви относно действителността на останалата част от договора.

Установява се, че на 10.08.2020 г. длъжникът е заплатил суми по кредита в размер на 1 518,95 лв., с които предсрочно е погасил същия. Към тази дата задълженията са били главница в размер на 1 000 лв. и падежиралата възнаградителна лихва, която е била само за вноските за юни, юли и август в общ размер от 86,52 лв. При предсрочно погасяване не се дължат възнаградителни лихви до края на срока на договора. В този смисъл длъжникът е надвнесъл суми в общ размер от 432,43 лв., които, при липса на други вземания в погасителния план, вероятно са отнесени за погасяване на начислените неустойки по чл. 20 от Договора.

Тази сума от 432,43 лв. е платена при начална липса на основание, предвид нищожността на клаузата за неустойка, поради което кредиторът неоснователно се е обогатил и следва да възстанови сумата на длъжника.

В тази връзка и предявеният иск по чл. 55, ал. 1, предл. I ЗЗД /съобразно изменението му с молба от 13.01.2025 г., чрез увеличаване на размера от сумата от 100 лв. до сумата от 432,43 лв., на основание чл. 214 ГПК/ се явява изцяло основателен и следва да се уважи, ведно със законната лихва от датата на исковата молба, като акцесорна последица.

По разноските:

Предвид изхода на спора и разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените разноски в производството. Ищецът претендира 85 лв. държавна такса и 800 лв. адвокатско възнаграждение.

Адвокатското възнаграждение е определено съобразно размера по Наредба № 1/2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа за два предявени иска, което не е прекомерно. В случая намира приложение практиката на ВКС относно това, че възражението за прекомерност на насрещната страна винаги е неоснователно, когато се претендира насрещно възнаграждение от другата страна в същия или по-висок размер, както е в случая.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните Н. Е. К., ЕГН **********, с адрес: гр. *, и „*“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, че клаузата на чл. 20 от сключения между тях Договор за потребителски кредит № *от *г., уреждаща дължимостта на неустойка в размер на 2 110,74 лв. за непредоставяне на обезпечение, е нищожна, поради накърняване на добрите нрави, на основание чл. 124, ал. 1, предл. II ГПК, вр. чл. 26, ал. 1, предл. III ЗЗД.

3

ОСЪЖДА „*“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, ДА ЗАПЛАТИ на Н. Е. К., ЕГН **********, с адрес: гр. *, сумата от 432,43 лв. /четиристотин тридесет и два лева и четиридесет и три стотинки/, представляваща заплатена без основание сума във връзка със сключения между страните Договор за потребителски кредит № *от *г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда /14.08.2024 г./ до окончателното погасяване на задължението, на основание чл. 55, ал. 1, предл. I ЗЗД.

ОСЪЖДА „*“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. * ДА ЗАПЛАТИ на Н. Е. К., ЕГН **********, с адрес: гр. *, сумата от 885 лв. /осемстотин осемдесет и пет лева/, представляваща сторени от страната разноски в производството за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Присъдените с решението суми могат да бъдат заплатени по предоставената с исковата молба банкова сметка с титуляр адв. С. К. и IBAN: *.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4