Решение № 18827 от 08.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18827 гр. София, 08.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско дело № 20261110110648 по описа за 2026 година

Производството е исково по молбата на „Т.“ ЕАД, ЕИК: ...., представлявано от изпълнителен директор, със седалище и адрес на управление: гр.С............. спрямо В. Б. С. с ЕГН: ********** с искане за постановяване на установително решение за суми в полза на „Т.” ЕАД, а именно: сумата от 289 евро - главница за периода 07/2022 -04/2025 г., 50.65 евро.лихва за периода 15.09.2023 г. до 24.03.2026 г., за дялово разпределение 8.77 евро - главница за периода 02/2023-04/2025 г., за сумата от 2.14 евро. - лихва за периода 15.04.2023 г, до 24.03.2026 г., ведно със законните лихви върху двете главници считано от 07.04.2026г до окончателно изплащане на вземането, за които суми се твърди, че е издадена заповед по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело с № 3699/2026г. по описа на РС П..

Поддържа се, че ответницата е потребител за имот с абонатен № 283113/ и инсталация с № 4000179701 като собственик на имота и е използвала доставяна от дружеството топлинна енергия през процесния период, като стойността й не е заплатена. Излага се още, че сградата – етажна собственост, в която се намира имотът, е сключила договор за извършване на услугата 1 дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Техем сървисис” ЕООД, което дружество е конституирано като трето лице – помагач на ищеца при правен интерес на основание чл. 219, ал. 1 ГПК.

Моли се да бъде постановено решение, с което да бъде осъдена ответната страна да заплати претендираните суми. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил такъв, с който исковете не се оспорват и се заявява, че сумите са погасени чрез плащане и се ангажират доказателства.

Съдът е сезиран с искове с правна квалификация по чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД като в съдебно заседание от 29.09.2026г. и с нарочна молба се оспорва с плащането да е погасен изцяло дълга към топлофикационното дружество и се претендира решение съобразно стореното в непълен размер плащане с искане за разноски за възнаграждение за юрисконсулт.

Софийски районен съд като взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът намира, с оглед събраните доказателства и изявлението на страните, че исковете са допустими, а с оглед стореното признание за основателни дотолкова, доколкото съдът следва да вземе в предвид и твърдението на ответника за плащане на цялото задължение, което се доказва от представените касов бон от 21.05.2026г. и заявление от Виолета до ищеца за доброволно плащане на дълга. Тези доказателства, неоспорени, сочат, че по партидата за аб. № с инсталация 28311/4000179701, преписка ID 415608 – исковата е за извършено плащане от ищцовата страна в размер от 405.39 евро, с което плащане, с оглед заявлението на Виолета, са погасени задълженията по делото за ТЕ от 289 евро, лихва от 50.65 евро, 8.77 евро за стойност на услуга за дялово разпределение и лихва от 2.14 евро и законовата лихва. Това дава основание на съда да приеме, че сумите по исковите претенции като платени, водят до неоснователността им на това основание. Видно е още, че с извършеното плащане ответната страна е изпълнила задължението си и за платената държавна такса.

Претенцията на ищеца за присъждане

2 на възнаграждение за юрисконсулт е основателна по аргумент на противното на основание чл. 78, ал.2 от ГПК, но в размер под минимума или от 30 лева или от 15.33 евро за производството и по двете дела. Нормата на чл. 78, ал.8, изречение второ от ГПК не допуска размерът на присъденото юрисконсултско възнаграждение да надхвърля максималния размер за съответното дело, определен по реда на чл.37, ал.2 от ЗПП, което по аргумент на обратното основание, допуска размерът на присъденото юрисконсултско възнаграждение да е под минималния размер за съответното дело, когато сложността му е ниска, както е в разглеждания случай /в този смисъл е определение № 518 от 03.12.2019 г. на ВКС/.

При гореизложеното и на основание чл.235 от ГПК Софийски районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ на основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, пр.

1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД предявените от „Т.“ ЕАД, ЕИК: ...., представлявана от изпълнителния директор, гр.С........... спрямо В. Б. С. с ЕГН: ********** с адрес в С......... искове за постановяване на установително решение за суми в полза на „Т.” ЕАД, а именно за сумата от 289 евро главница за периода 07/2022 -04/2025 г., за сумата от 50.65 евро -лихва за периода 15.09.2023 г. до 24.03.2026 г., за дялово разпределение от 8.77 евро главница за периода 02/2023-04/2025 г., за сумата от 2.14 евро - лихва за периода 15.04.2023 г, до 24.03.2026 г. ведно със законните лихви върху двете главници, считано от 07.04.2026г до окончателно изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело с № 3699/2026г. по описа на РС П. като погасени с плащане в хода на процеса и ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.8 от ГПК В. Б. С. с ЕГН: ********** да заплати на „Т.” ЕАД сумата от 15.33 евро – разноски по делата за възнаграждение на юрисконсулт.

Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3