Решение № 107 от 23.11.2021, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№ 107 гр. Севлиево, 23.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Гергана Н. Божилова при участието на секретаря Силвия Л. Георгиева като разгледа докладваното от Гергана Н. Божилова Административно наказателно дело № 20214230200201 по описа за 2021 година Жалбоподателят Л.. Б. Т. от гр. София, чрез упълномощения си процесуален представител – адв. А.И. от САК, е обжалвал Електронен фиш /ЕФ/ за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, серия К, № 3730614, издаден от ОДМВР - Габрово, с който за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 650.00 лева. В жалбата се твърди, че ЕФ е необоснован, незаконосъобразен и неправилен, в подкрепа на което се излагат подробно съображения.

ИСКАНЕТО в жалбата е съдът да отмени изцяло обжалвания електронен фиш.

За ответника по жалбата – ОД на МВР - Габрово, редовно призован, не се явява представител при разглеждане на делото.

По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка на които съдът установи следната фактическа обстановка:

На 14.02.2020 година, в 11:20 часа, на Главен път І-4, км. 85+665, община Севлиево, в посока на движение гр. Велико Търново, бил установен и заснет с автоматизирано техническо средство „ARH CAM S 1“ лек автомобил „БМВ 530 ДХДРАЙВ» с рег. № СВ *** МС. Автоматизираното техническо средство отчело, че скоростта на автомобила, след приспаднат толеранс от 3 км/ч., е 95 км/ч при ограничение на скоростта от 40 км/час, въведено с пътен знак В 26. В последствие била направена справка в програмата за регистрация на автомобили в Република България, 1 при която било установено, че автомобилът е собственост на жалбоподателя, поради което за установеното с автоматизираното техническо средство нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП от ОД МВР Габрово бил издаден обжалвания електронен фиш, с който на жалб. Л.. Б. Т., на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП било наложено наказание глоба в размер на 650.00лева. Така издаденият електронен фиш бил изпратен за връчване на жалб. Т.. По делото бе изискана служебно от съда справка от ОД на МВР – Габрово за датата на връчване на електронния фиш на жалбоподателя. Видно от придружаващото преписката писмо, както и от нарочната справка с Изх. № 341000-3431 от 30.07.2021 година при РУ на МВР – Севлиево в АИС-АНД не е отразена дата на връчване на процесния електронен фиш.

Гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установена от приетите по делото писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност – електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, серия К, № 3730614, издаден от ОДМВР – Габрово, с приложен към него снимков материал; Справка от РУ МВР Севлиево, ведно с разпечатка от АИС АНД и справка за собствеността на автомобила; Справка от ОПУ – Габрово за вертикалната пътна сигнализация на път I-4/Е-772 „Граница Ловеч – Севлиево – граница Велико Търново“ от км. 84+162 до км. 86+178 в посока гр. Велико Търново към 14.02.2021 година, както и приложените към АНД № 215/2021 година по описа на СРС Протокол за използване на техническо средство от 14.02.2020 година; Протокол от проверка № 70-С-ИСИС/22.10.2019 г.; Протокол за проверка от БИМ; Снимков материал и Протокол от 22.07.2019 година за монтирани и налични пътни знаци на ГП I-4 от км. 84+200 до км. 85+850.

При така установената фактическа обстановка, въз основа на събраните писмени доказателства, съдът достига до следните правни изводи:

Както бе посочено по – горе, по делото липсват данни на коя дата е бил връчен електронния фиш на жалбоподателя, поради което съдът приема, че при обжалването му е спазен 14 – дневния срок за подаване на жалба срещу фиша, което прави последната допустима и следва да се разгледа по същество.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издадения електронен фиш относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта в km/h, които за пътно превозно средство от Категория Б за населеното място е 50 км/ч, извън населено място 2

– 90 км/ч, а по автомагистрала – 140 км/ч, а според ал. 2 на цитираната правна норма когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак. По силата на чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП за превишаване на разрешената скорост извън населено място над 50 km/h – се налага глоба в размер на 600 лв., като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв. Следователно, деянието, за което е наложено на жалбоподателят административно наказание, е обявено от закона за наказуемо.

В конкретния случай съставеният електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, формално отговаря на изискванията на чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата, установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения със нарочна заповед на Министъра на вътрешните работи образец.

В този смисъл съдът намира за уместно да посочи, че макар Законът за движението по пътищата в разпоредбата на чл. 189, ал. 11, да предвижда, че влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление, това приравняване следва да се приеме, че е само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила наказателни постановление и електронни фишове, и не обосновава необходимост от механично пренасяне на правилата относно процедурата за съставяне и реквизити на наказателното постановление, въведени в разпоредбите на ЗАНН и по отношение на електронния фиш. За разликите между наказателните постановления и електронния фиш, от гледна точка на реквизити и процедура по съставяне и връчване, следва да се държи сметка, като се изхожда не само от изричната законодателна уредба, но така също и тяхната специфика и правна природа, както и от целите на законодателя, преследвани при регламентиране на уредбата относно електронния фиш.

По тези съображения, а и следвайки чисто етимологически от наименованието на атакувания акт, се налага най – напред извода, че в случая не е налице фигурата на административнонаказващ орган, а в закона е употребено понятието „издател на електронния фиш”, сред реквизитите на който пък не е предвиден подпис на съответното длъжностно лице и печат на учреждението. Последното е от значение за формиране на извода на съда за липса на допуснати съществени процесуални нарушения в изложения аспект, като възраженията, формулирани общо като оплаквания за незаконосъобразност, се явяват неоснователни.

От материалноправна страна от анализа на доказателствените източници се достига до извод, че се потвърждават по категоричен и недвусмислен начин фактическите констатации, изложени в електронния фиш, а именно, че на посочената в него дата – 14.02.2020г. в 11:20 часа, с автоматизирано техническо средство – стационарна радарна система тип „ARH CAM S1“ било заснето движение на лек автомобил марка “БМВ 530д Хдрайв“ с рег. № СВ *** МС, със скорост от 95 км/ч след приспаднат толеранс от 3 км/ч – над максимално разрешената за движение в 3 процесния пътен участък скорост от 40 км/ч, каквото ограничение било въведено с пътен знак В26, и е посочено отклонение от 55 км/ч.

На следващо място следва да бъде отбелязано, че в електронния фиш конкретно е посочено и мястото на извършване на нарушението, а именно на главен път І - 4, км.

85+665 на територията на Община Севлиево, видно от приложения по делото снимков материал.

Следващият съществен момент се явява този, касаещ авторството на деянието. В тази насока в ОД на МВР се съдържа информация и в този смисъл при издаване на електронния фиш е било известно лицето – собственик на управляваното МПС. В тази насока е и приложената по административнонаказателната преписка справка от централна база данни – КАТ – гр. Габрово за установяване на това обстоятелство. При това положение и с оглед възприетата и изложена по – горе фактическа обстановка, съдът счита, че административното нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, може да се вмени във вина на жалбоподателят Л.Т., след като е установено, че лицето би могло да бъде субект на административната отговорност. Обосновано в електронния фиш името на жалбоподателят е посочено като нарушител именно в качеството му на собственик, на когото е регистрирано моторното превозно средство. Т.е. жалбоподателят попада в кръга на лицата по чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, които могат да бъдат субекти на административна отговорност по наложени с електронен фиш административни наказания „глоба”. За всичко от изложеното в хода на административното производство са събрани съответните доказателства и горепосочените обстоятелства са изяснени. Електронният фиш е законосъобразно издаден, предвид наличието на доказателства, обуславящи административната отговорност на жалбоподателя за нарушението по чл. 21, ал. 2 от ЗДВП. Следва да се отбележи в тази връзка, че нормата на чл. 188 ЗДвП предвижда административнонаказателна отговорност за собственика или ползвателя на моторното превозно средство за извършеното с него нарушение, независимо от това кой е действителния негов извършител. Законодателят е предвидил в чл. 189, ал. 5 ЗДвП 14-дневен срок от получаването на електронния фиш, в който собственикът или ползвателят на МПС, с което е извършено нарушението, има възможност да предостави в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. В противен случай той е лицето, което следва да понесе отговорност за извършеното с МПС-негова собственост нарушение. В конкретния случай видно от справката в системата на КАТ, МПС, с което е извършено нарушението, е собственост на жалбоподателя. След неизползване на възможността по чл. 189, ал. 5 ЗДвП, последният правилно е приет според съда от издателя на обжалвания електронен фиш като лице, отговорно за извършването на вмененото му административно нарушение.

4

Скоростта е фиксирана с автоматизирано техническо средство „ARH CAM S1“, преминало последваща техническа проверка съгласно Закона за измерванията и Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол , за което са представени писмени доказателства. Следователно следва да се приеме, че устройството е притежавало техническите характеристики и параметри, съгласно одобреното средство за измерване, регистрирано в държавния регистър на одобрените средства за измерване и е било в състояние да изпълнява в пълен обем предназначението си.

От доказателствата по делото се установява, че АТСС е одобрено по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип средство за измерване и преминали първоначална или последваща проверка от Българския институт по метрология, удостоверено с представения по административната преписка Протокол от проверка 22.10.2019 година. Стационарно преносимият уред за контрол на скоростта е мобилно многофункционално устройство за контрол на скоростта с вградено разпознаване на регистрационните номера и комуникации. Същото измерва скоростта и разстоянието на преминаващите моторни превозни средства само в автоматичен режим от статив /тринога/ или от конзола в патрулен автомобил в стационарно положение. Принципът на работа на системата е основан на лазерен модул, който може да произведе стойност на базата на излъчен лазерен лъч, отразен от преминаващите превозни средства. Измерванията се документират от две конструктивно идентични камери, оборудвани с обективи с различни фокусни разстояния. След всички измервания и направените изчисления, устройството предоставя една валидно измерена текуща скорост на всяко от наблюдаваните МПС.