Протокол № 1442 от 25.11.2022, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 1442 гр. Пазарджик, 21.11.2022 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Таня П.а при участието на секретаря Мая Владова и прокурора З. Б. И.

Сложи за разглеждане докладваното от Таня П.а Наказателно дело от общ характер № 20225220200468 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Подсъдимият Д. С. Д. – редовно призован, се явява лично и с защитника си адв. Б. Т. от АК – Пазарджик – редовно призована, надлежно упълномощена от преди.

За РП-Пазарджик се явява прокурор З. И..

Явяват се свидетелите А. Н. С. и А. С. А. - редовно призовани.

Не се явява свидетелят Г. Н. А. – нередовно призован. Призовката върната в цялост с отбелязване на връчителя, че лицето отказва да получи призовката, като връчването не е оформено по реда на чл.180 ал.4 от НПК.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ.Т.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, поради което

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

1

Сне се самоличността на явилите се свидетелите, както следва:

А. Н. С. – на 34 г. от с. К. обл. Пазарджик, българка, българска гражданин, неомъжена, с основно образование, безработна, неосъждан, съжителства на семейни начала с подсъдимата.

На свидетелката се разясни разпоредбата на чл.119 и чл.121 от НПК.

СВИД. С.: Желая да бъда свидетел по делото.

А. С. А. - на 38 г. от с. К., българин, български гражданин, неженен, с основно образование, безработен, неосъждан, без родство с подсъдимия.

На свидетелите се разясниха правата по НПК, а на свидетеля А. и разпоредбата на чл.121 от НПК.

Свидетелите предупредени за отговорността по чл.290 от НК.

Свидетелите обещаха да кажат истината.

Свидетелят А. напуснаха съдебната зала.

ПРИСТЪПИ се към разпит на свидетелката А. С..

СВИД.С.: Живея на съпружески начала с Д. Д.. Мисля, че беше на 16 юни 2021 г. Вечеряхме дома с мъжа ми. Чухме писъци, че се карат и че се вика. Децата ни бяха в долната махала, под нашата махала и ние чухме, че крясъците идват от дома. Вечеряхме отвън на двора. Дома ни е на ул. „Осма“ в с. К., а долната махала мисля, че е ул. „Девета“. Аз казах на мъжа ми да тръгнем за децата, защото се изплаших за тях. Ние тръгнахме с мъжа ми с колата, аз карах той седна до мен и си взе кенчето с бира, защото пиеше и да си е допие. Не знам на какво разстояние са тези две улици, може би около 400-500 метра, пеша ги минавам за 15 минути. Ние тръгнахме на там и видяхме, че има много хора по улицата, на тази улица където бяха кавгите. Аз спрях колата от лявата страна, там на тротоара имаше хора, които си говореха за кавгите и аз ги попитах какво става и те казаха, че се бият и че се карат и аз тръгнах да си търся децата. Оставих колата отворена, ключовете вътре, документите ми и тръгнах да търся децата по улицата. Не знам колко е дълга улицата. Аз ги намерих децата на около 100 метра от колата и след 2-3 минути се връщам с децата. Децата ми тогава бяха момчето на 13, а момичето на 9 години. Тръгнахме с децата към колата и видях полицаите, че говорят с мъжа ми. Патрула беше спрял до моята кола, аз като тръгнах за децата и се 2 разминах с патрула. В патрула когато се разминахме не видях колко човека са. Патрула не се движеше бързо, аз бързах за децата. Като се връщах единия полицай ме спря. Преди да стигна до колата единия полицаи ме пресрещна и ме пита „твоя ли е колата“ и аз му казах „да“. Там имаше много народ, но той ме пресреща и ме попита, но понеже аз бързах с децата да ги кача в колата той отдалече явно усети. Аз му казах, че аз карам колата и той ми вика „сигурна ли си“ и аз му викам „да, аз я карам“. Аз тръгнах да се качвам в колата, а единия полицай ми беше взел ключовете, аз не знаех къде са ми ключовете, търсех си ги. Аз се качих в колата и казах „някой ми е взел ключовете“ и той тогава си бръкна в джоба и ми даде ключовете. Полицая се обади на втори патрул да тестват съпруга ми за алкохол. Мен не ме пуснаха да тръгна с колата, с децата. Мъжа ми каза, че е пил и че не е карал, но те казаха, че трябва да го тестват. После полицая ми даде ключовете и каза да си отидем пред нас. Това се случи след 10-15 минути. Ние отидохме пред нас, а единия полицай каза, че той, мъжа ми, е карал и че го знае много добре. Това го каза полицая от гр. С., той ни познава всичките. На мен не ми поиска книжка и дори личната карта не ми поиска. Тръгнахме към нас, спряхме пред нас. Дойде патрула след мен и от там ни заведоха в РУ С. да ни свалят номерата. В РУ бяхме аз, съпруга ми и децата ми. Тази кола е моя. Единия полицай твърдеше,че мъжа ми е карал колата и само той спореше с мен, че трябва да ми свали номерата. Аз му казах, че аз карам колата и че няма как да ми свалят номерата. Не знам как единия от тримата го видя и само той твърдеше така. Свалиха ми номерата на автомобила и се прибрахме. Не го задържаха мъжа ми.

Когато пристигнахме да търсим децата, аз спрях колата и тръгнах пеша, защото имаше много хора, на групи и аз нямаше как да продължа с колата до там. През това време мъжа ми беше до колата. Мъжа ми остана там до колата да си говори с мъжете. Ние спряхме от лявата страна до една къща. Спрях може би се пада на средата на махалата.

Мъжа ми не е карал колата, аз не му давам да я кара. Аз не мога да му позволя той да кара след като няма документи да кара, като е пил. Моята кола никога не я е карал. Имаше съставен акт мъжа ми, защото караше трактор.

Той няма книжка за трактор.

Аз спрях отляво, защото имаше коли и хора и аз набързо свих наляво 3 спрях и тръгнах. Спирането не е беше в посоката на моето движение. Когато спрях на мястото имаше хора около пет, шест,седем човека. Там бяха до колата само А. и едно момче. Не обърнах внимание кои бяха, защото бързах за децата. За строителни материали там където спрях, не си спомням дали е имало, но мисля че нямаше такова нещо. Изгасих си фаровете на колата преди да спра, винаги така правя. На моя мъж телефона беше в колата. Мисля, че на седалката беше, на неговата седалка или между седалките. Телефона му беше в ръката, когато се качи в колата и после го остави между двете седалки. Аз като слязох телефона си остана между седалките и той го остави там преди да слезе. Когато слезе и кенчето остана в колата между седалките. Отпред имаме чашки за кафе и той остави там кенчето с бира.

Полицая, който се разправя, беше рус, не му знам името. Мен в полицията не ме разпитваха. В колата ми бяхме аз, децата, мъжът ми и сестра му. Сестра му беше там на кавгите и тръгна с нас към нашата къща и от там тръгнахме. Моите деца бяха с леля си, със сестрата на мъжа ми на улицата. Тя се казва Н. Д.а. Аз когато търсех децата си те бяха с леля си. Тя живее в тази махала, където бяха кавгите. Тя беше и при полицията, тя тръгна с мен, когато забрах децата. Те даже и двете му сестри на мъжа ми бяха там. То имаше много народ. Аз казах на полицая, че отивам за децата. Аз не съм казала на полицая, че децата са били със сестра му на мъжа ми. Децата ми бяха на улицата, те не бяха вътре в къщата на леля си. Полицаите ме видяха, че идвам с децата. Когато ни разпитваха в полицията аз им казах, че децата са били на улицата, не си спомням да съм казала че и лелята е била там.

Не знам мъжа ми да е ходил с полицаите в спешна помощ, мисля че ходиха. Не знам за какво са го завели в спешна помощ.

Полицаите не са ми искали моите документи и тези на автомобила, след като аз им казах, че съм карала колата. Даже когато отидохме в С. аз ги питах защо не ми искат на мене документите на колата и моите документи. Когато в полицията в С. ни свалиха номерата полицая ми каза, че мога да се прибера до нас с колата, без номера.

Там където спрях колата къщата е на И.н Б.. Аз не помня кои хора бяха, защото в паниката да си търся децата не си спомням кои хора са били там.

Видях само А., защото мъжа ми отиде при него. На другия ден разбрах за какво е била кавгата. Кавгата беше по – надолу от къщата на И.н. Кавгата 4 беше пред къщата на С., той почина човека. Аз като спрях колата веднага тръгнах да си търся децата, не съм говорила с никой. Не мога да кажа защо мъжа ми не тръгна с мен да търси децата.

АДВ.Т.: Моля да бъдат прочетени показанията на този свидетел с оглед на факта, че заявява че не си спомня за дадени моменти и за това какво е казала пред разследващия полицай.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам против да се прочетат показанията.

Съдът намира, че искането на защитника за прочитане показанията на свидетелката дадени на ДП пред разследващ полицай е основателно не само защото свидетелката не си спомня някои обстоятелства, но са и налице противоречията в показанията й дадени пред разследващия полицай и тези които даде в днешното с.з.

На подсъдимия се разясни разпоредбата на чл.281 ал.7 от НПК, а именно, че прочетените показания могат да се ползват от съда при постановяване на присъдата.

ПОДСЪДИМИЯТ: Наясно съм с разяснената ми разпоредба. Съгласен съм с искането на моя защитник. Давам съгласие за прочитане на показанията.

С оглед изразеното съгласие на страните и на основание чл.281 ал.5 във вр с ал.1 т. 1 и т. 2 от НПК съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРОЧИТА показанията на свидетелката А. Н. С. дадени на ДП пред разследващ полицай инкорпорирани в протокол за разпит на свидетел от 16.09.2021 г. на л.48 – л.49 от ДП.

СВИД.С.: Така е както съм казала. Датата, когато се случи това е 16 5 юни.

След съгласие на страните съдът освободи свидетелката от присъствие и същата напусна съдебната зала.

В залата влиза свидетеля А. А..

ПРИСТЪПИ СЕ към разпит на свидетеля А. А..

СВИД. А.: Не си спомням датата, мисля че 20-та или 21-ва година беше, не си спомням. Около 22:00 ч. - 22:30 ч. имаше побой в махалата в с. К.. Две момчета са се сбили, майка им беше подала сигнал за полиция и идваше патрул. Ние бяхме доста хора около 150 - 200 човека. Идваше патрула полицейския. Аз се намирах с И.н, В. и с още едно момче, не му помня името.

Доста момчета бяха. Ние имаме прякори, които ги ползваме като се обръщаме един към друг, но не им знам българските имена. Ние се намирахме пред къщата на И.н. Това е на улица „Девета“. Къщата на И.н е голяма къща, висока. Тя е до самия тротоар два - три метра и къщата е до тротоара. Има прозорци и врата на къщата, дали са два-три не знам, но има врата. Вратата не си спомням дали беше отворена. От къщата на И.н светеше лампа. Точно там уличната лампа не работи, но по принцип има в махалата улично осветление.

От нашата страна до тротоара, не си спомням дали имаше паркирани коли. Не си спомням за строителни материали. В такъв момент и такава суматоха аз не мога да виждам и да гледам всичко. Ние бяхме доста хора, разговаряхме, коментирахме с тези които се бяха прибрали от чужбина. А. пристига с колата си. Нейната кола е „О.М.“, черна мисля, че беше. Не знам номера на колата. А. спря от нас на около 2 метра. Ние както сме на тротоара до къщата колата на А. спира до тротоара на около 50-60 см и тротоара да е бил на 2 – 3 метра, на такова място спря тя. А. идваше от горната махала от към тяхната махала. Там от където идваше А. от тяхната махала се минава покрай къщата където беше разправията. Къщата където беше разправията е къщата на Б. и И.. Ние бяхме под тях 1 или 2 къщи. Ние докато си говорехме не си спомням, дали имаше полиция. Патрула идваше когато беше побоя, кавгата. Подадоха сигнал, защото имаше побой. Това да е било към 22:00 ч., сигнала го е подала майката на момчетата. Това го знам от момчетата, тези момчета, които се сбиха и го разбрах на следващия ден. Ние докато си говорим за побоя, не мога 6 да кажа след колко време дойдоха полицаите. В момента, когато идваше патрула не се биеха, но преди да дойде полицията се биеха. Патрула дойде от пътя на улица Девета. Патрула идваха към къщата на Б. и И.. Когато идваше патрула А. беше вече дошла и беше спряла при нас. А. слезе от колата и тръгна да си търси децата. А. каза „децата тука ли са?“ и тръгна да си търси децата към посока на полицията, където идваха срещу полицията. Тя нищо не си е говорила с мен преди да тръгне, само пита за децата си. Тя попита общо като слезе „децата видели ли сте ми ги?“, не е разговаряла конкретно с мен. А. не ме е питала изобщо за кавгата, глупости, за какво да ме пита, а мъжа й дойде при нас. Той попита „момчета какво е станало, кои са се сбили?“. През това време патрула отби до колата на А.. Колата на А. както беше така, патрула спира до тях (свидетеля показва). В този момент като спря патрула трима или четирима полицаи бяха и дойдоха при Д. да му искат документи.