Решение № 876 от 15.07.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 876 гр. Варна, 15.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Радостина Методиева при участието на секретаря Силвия Ст. Генова като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно наказателно дело № 20263110201186 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба на Д. М. Д., ЕГН **********, подадена чрез адв. Вл. Ш., срещу НП № 26-0819-000033 от 20.01.2026г., издадено от Началник група ОД МВР Варна, сектор „Пътна полиция“ – Варна с което за нарушение на чл. 5, ал.1 т.1 от ЗДП му е било наложено адм. наказание глоба в размер на 25.56евро (49.99лв.) на основание чл. 185 от същия закон.

В жалбата си въззивникът твърди, че НП е неправилно и незаконосъобразно. Същият оспорва изложената в НП фактическа обстановка, като сочи, че не е извършил нарушението нито от обективна, нито от субективна страна. Моли НП да бъде отменено като отправя искане за присъждане на направените разноски.

В съдебното производство въззивникът се представлява от надлежно упълномощен защитник в лицето на адв. Ш., който заявява, че поддържа жалбата и оспорва фактите, а във фазата по същество моли НП да бъде отменено с основен аргумент недоказаност на административнонаказателното обвинение. Отправя искане за присъждане на разноски.

За въззиваемата страна, редовно призована, представител не се явява. По делото са постъпили писмени бележки от ю.к. Л. – А. в които същата изразява становище за неоснователност на жалбата и моли НП да бъде потвърдено.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът 1 прие за установено от фактическа страна следното:

На 02.01.2026г., през деня въззивникът и св. Ж. Л., и двамата полицейски служители в ІV РУ при ОД на МВР Варна, изпълнявали служебните си задължения като автопатрул. Със служебен полицейски автомобил „Фолксваген голф“ с рег. № ***, собственост на ОД на МВР Варна, управляван от въззивника, двамата обхождали главен път І-9 и селата около него. Около 19:00ч. автомобилът управляван от въззивника се движел по ул. „Тунджа“ в с. Ст. Оряхово, в посока ул. „Камчия“, когато до № 51 се отклонил наляво и с предната лява странична част се охлузил в лявата странична част на паркиран лек автомобил „Опел кадет“ с рег. № *** с предна част насочена към полицейския автомобил. Двамата полицейски служители сигнализирали за станалото на ОДЧ и се свързали със собственика на другия автомобил – св. А.. Последният заявил, че няма претенции тъй като автомобила не се ползва, има щети от преди това и е за скрап.

На място пристигнал екип от автоконтрольори в състав свидетелите З.

Ф. и К. К.. На тях въззивникът обяснил механизма на произшествието и на място св. Ф. му съставила АУАН № 4087720/02.01.2026год. в който посочила, че е нарушил разпоредбата на чл. 5, ал.1 т.1 от ЗДП.

Актът бил надлежно предявен и връчен на въззивника, който го подписал без възражения.

В срока по чл. 44 от ЗАНН писмени възражения срещу акта не постъпили и на 20.01.2026год. началникът на група в сектор „ПП“ при ОД на МВР Варна издал атакуваното НП като е приел изцяло фактическите констатации изложени в акта, приел е че въззивникът е нарушил разпоредбата на чл. 5, ал.1 т.1 от ЗДП и на осн. чл. 185 от ЗДП му наложил административно наказание глоба в размер на 50лв. (25.56евро)..

Като писмени доказателства към АНП са приложени АУАН, възражение, протокол за ПТП, справка от АИС „регистрация“, справка за нарушител.

Допълнително в хода на съдебното следствие са представени и съответно приобщени писмо с рег. № 819/000-25296 на началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна, в едно с приложен към него снимков материал - 9 бр. снимки, както и писмо от Директора на ОД на МВР Варна, в едно с приложена към него справка относно данни за настъпили материални щети на служебен лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ***. Видно от последната МПС-то управлявано от въззивника на 02.01.2026год. е претърпявало в предходен момент ПТП, но щетите са били в областта на задна лява врата, заден ляв калник, задна лява джанта, задна броня, странично ляво огледало и са били отремонтирани към 22.07.2025год.

Като свидетели по делото са разпитани З. Ф. (актосъставител) и Ж. С. Л.

2

(свидетел по акта), както и К. А. и К. К..

В показанията си пред съда свидетелите Ф. и К. сочат, че са били изпратени на мястото на произшествието от ОДЧ, по сигнал за ПТП със служебен (полицейски) автомобил. Заявяват, че от въззивника са разбрали, че той се е отклонил и е ударил паркирания автомобил, че са огледали двамата автомобила и са видели следи от ПТП-то, че са съпоставяли следите както и, че собственика на паркирания автомобил е заявил, че няма претенции.

Заявяват, че са правени снимки при обслужване на ПТП-то.

В показанията си пред съда св. Л. сочи, че е бил в наряд заедно с въззивника, че са обхождали със служебен автомобил управляван от въззивника с. Старо Оряхово когато автомобилът придрусал, въззивникът се стреснал и спрял като казал „не знам дали не охлузих автомобила, който е паркиран“. Сочи, че двамата слезли и и видели че по техния автомобил има незначителна драскотина, а по другия автомобил имало деформации и побитости по калника. Заявява, че докладвали на ОДЧ и дошъл екип на КАТ, както и че собственика на другия автомобил заявил, че няма претенции.

Заявява също така, че не е сигурен дали е била ударена колата.

Пред съда показания е дал и св. А. – собственик на паркирания автомобил. Същият сочи, че по неговият автомобил е имало забележки, че майка му излязла навън защото полицаят се обадил и казал, че е ударил колата. Заявява, че по неговата кола е нямало нищо, нямало е нова драскотина.

Показанията на свидетелите Ф. и К. съдът кредитира последователни, логични, непротиворечиви и взаимнодопълващи се. като

Показанията на св. Л. съдът също кредитира, тъй като същите са в унисон с останалия събран доказателствен материал, макар и да отчете пристрастност у същия и очевиден опит да подпомогне колегата си давайки нелогични отговори на директни въпроси свързани с основния предмет на доказване. Така например св. Л. обяснява, че по техния автомобил е имало драскотина, че по паркирания автомобил е имало по-големи деформации, че колата придрусала и колегата му се стреснал, че докладвали на ОДЧ, но не бил сигурен дали имало ПТП. Усетил придрусване, но удар не видял и искали колеги от КАТ да дойдат да преценят. Напълно нелогично е двама полицейски служители, единият автоконтрольор (въззивникът) да докладват на ОДЧ за ПТП със служебен автомобил, да търсят собственика на другия автомобил и 3 пр. при положение, че ПТП няма, а след това да обясняват на колегите си от „ПП“ какво точно се е случило (в частност да обясняват за съприкосновение между автомобилите, за наличие на ПТП, но че собственика на другия автомобил нямал претенции). Още по нелогично пък е твърдението на св. Л. на фона на това, че той е вписан като за свидетел очевидец в АУАН съставен на въззивника именно за допуснато ПТП и го е подписал.

Показанията на св. А. в частта в която сочи, че нови щети по автомобила му е нямало съдът не кредитира, първо защото той обяснява наличието на стари щети на друго място по автомобила и второ защото твърденията му в тази насока са в пълно противоречие със съдържанието на протокола за ПТП съставен на място и подписан от него, както и от въззивника без възражения.

Приобщените по делото писмени доказателства и веществени такива съдът кредитира изцяло.

С оглед на така приетата за установена фактическа обстановка и в изпълнение на задълженията си за контрол по законосъобразността на образуването и провеждането на административно наказателното производство съдът прие от правна страна следното.

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока за обжалване, поради което и е приета от съда за разглеждане по същество.

АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Макар и твърде лаконична фактическата обстановка изложена в АУАН и НП съдържа обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват вмененото на въззивника нарушение. Посочени са дата и място на извършване на нарушението, както и нарушената законова норма. Допуснати съществени нарушения на процесуалните правила свързани с описание на нарушението съдът не констатира и в тази връзка не споделя наведеното в жалбата бланкетно възражение в тази насока. Ясно и недвусмислено в обст. части на АУАН и НП е посочено, че при управление на МПС-то въззивникът се отклонил в ляво и блъснал паркиран лек автомобил (индивидуализиран с марка, модел и рег. №) както и че предизвикал ПТП с материални щети, поради което и за каквато и да било неяснота досежно фактическото обвинение и дума не може да става.

Вярно, че в бланката на АУАН, след посочване на нарушените законови 4 норми, е посочено „От нарушението имуществени вреди са претърпени : няма“. Горното изречение обаче не фигурира в обст. част на акта където се съдържа фактическото обвинение и по никакъв начин рефлектира върху правото на защита на въззивника. Последното се реализира срещу фактите отразени в обст. част където следва и се съдържа фактическото обвинение, а не срещу парваната им квалификация.

С НП на въззивника е вменено нарушение на чл. чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДП.

Посочената разпоредба предвижда, че всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди.

От събраните по делото доказателства, се установява по несъмнен за съда начин, че въззивникът Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДП, за което била ангажирана административнонаказателната му отговорност.

В подкрепа на горния извод са показанията на св. Ф. и К., служителите на сектор ПП от които се установява, че на тях въззивникът сам е обяснил обстоятелствата при които е настъпило произшествието и същите са възприели щетите по двата автомобила като са извършили и съответната съпоставка. В подкрепа на техните показания са и показанията на св. Л., протокола за ПТП подписан от въззивника и от св. А. (собственика на другия автомобил), в който са описани щетите по двата автомобила и механизма на възникване на произшествието, АУАН (подписан от въззивника без възражения), който се ползва с обвързваща доказателствена сила съобразно нормата на чл. 189, ал.2 от ЗДП, приобщения снимков материал.

Що се касае до изложените в жалбата твърдения за наличие на щети (драскотина) по полицейския автомобил които не били настъпили на датата на нарушението посочена в акта, те се опровергават по категоричен начин от представената от директора на ОД на МВР Варна справка досежно настъпили материални щети по служебен полицейски автомобил.

Правилно, доколкото за това нарушение не е предвидена специална санкция, АНО е приложил общата санкционна разпоредба на чл. 185 от ЗДП като е наложил на въззивника административно наказание глоба във фиксирания в закона размер 50лв. (25.56 евро).

5

Доколкото нарушението е типично и не се отличава по никакъв начин от всички останали нарушения от този вид, нормата на чл. 28 от ЗАНН не може да намери приложение.

По разноските:

С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на въззиваемата страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение съдът счете, че такова се дължи и въззивникът следва да бъде осъден на чл. 63д, ал.1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал.3 от АПК, вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН в чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ е предвидено възнаграждение от 130лв. до 190лв.. И като съобрази, че в случая делото не е с фактическа и правна сложност изискващи специални процесуални усилия по поддържане на обвинителната теза на АНО в с.з от една страна, а от друга това, че процес. представител на въззиваемата страна не е участвал лично нито в едно съдебно заседание като единствено е представил писмени бележки съдът счете, че възнаграждението за юрисконсулт следва да бъде определено в минималния предвиден в наредбата размер 130лв. (66.47евро) като посочената сума следва да бъде заплатена от въззивника Д. М. Д. в полза на ОД на МВР Варна.