Решение № 1041 от 26.10.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 1041 гр. П., 24.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана Мл. Матеева при участието на секретаря Илиана Кр. Иванова като разгледа докладваното от Диана Мл. Матеева Гражданско дело № 20231720103040 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН).Образувано е по молба от 30.06.2023 г. от Д. Г.

В. ЕГН ********** гр. П., ул. *** - лично в качеството си на пострадало лице

ПРОТИВ :

М. С. Ч. ЕГН ********** гр. С. ул. ***

Братовчедка - извършител

В обстоятелствената част на молбата и приложената към декларация по чл. 9 от ЗЗДН се изтъкват доводи за упражнено психическо и емоционално насилие от страна на посочения върху нея – на дата 03.06.2023 г., преди обяд на Задушница в гр. П. и продължило в общо обитавания от двете страни двор в с. В. общ. П., където двете имат къщи.

Твърди, че извършителката я е обиждала, заканвала се, дърпала е чантата, телефона, намесили са се свидетели.

Към подадената молба е представена като доказателство декларация по чл. 9 от ЗЗДН, както и съдебно решение за развод.

Ответницата редовно призована, се явява лично в о.з. и се възползва от правото си да изрази становище по подадената молба за защита от домашно насилие. Твърди, че същите описани действия молителката е извършила спрямо нея, поради което тя първа е подала молба по ЗЗДН пред СРС и делото е висящо за същите провинения, но в обратни качества.

В съдебно заседание, проведено на 10.10.2023 г., молителката се явява заедно с адв. Н. Ц. и поддържа исканията си :

1

-извършителката да се въздържа от контакти с нея

-да не я доближава, вкл. и на улицата и места за социални контакти и домашен адрес

В същото съдебно заседание ответницата се явява с адв.Р., оспорва изложеното, позовава се на предходно заведено от нея като молител дело по ЗЗДН № 3575/2023 пред СРС, и с оглед останалите доказателства оспорва твърденията на молителката.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото няма спор, че двете са първи братовчедки, както и че на посочената дата , която се пада Задушница, е възникнала свада между двете на гробищата, която прераства в скандал в двора, който се обитава от двете, в присъствие на други лица роднини.

От представените по делото писмени доказателства: Заповед за незабавна защита № 182 от 19.06.2023г. на СРС по гр. дело № 3575/2023г. и определение № 21 589 от 19.06.2023г. на СРС по същото гр.дело – насрочено за 02.08.2023г. по реда на ЗЗДН е видно, че първо по ред е заведено дело по реда на ЗЗДН от ответницата в настоящето производство срещу молителката – за същото събитие, възприето като акт на домашно насилие на 03.06.2023г., изразяващо се в отправяне на обиди, блъскане и удряне, като извършител е посочена молителката в настоящето производство. Към момента на приключване на устните състезания това първо заведено дело по ЗЗДН все още е висящо.

Настоящето производство е второ по ред, за същия акт на насилие, между същите страни, но в обратна процесуална роля.

От това може да се направи извод, че по една и съща конфликтна ситуация, с едни и същи действащи лица, при една и съща фактическа обстановка и свидетели, всеки от двамата участници в акта на домашно насилие възприема себе си като жертва на насилие и сезира съответни съдебни състави с казуса.

На първо място- налице е съдебна практика по ЗЗДН че :

Законът за защита от домашното насилие не урежда хипотеза за отпадане на неправомерността на едно поведение (установено по безспорен начин по делото) при условията на т.нар. реторсия - насрещно съпричиняване, каквото урежда Наказателния кодекс, /гр.дело № 2816/ 2023г. СГС решение от 26.04.2023г./

ЗЗДН осъществява концепцията за бърза защита на пострадалите от домашно насилие, като се предвижда всяко лице, пострадало от домашно насилие, ако е навършило 14 години, или някое от изрично изброените в чл. 8, т. 2-4 лица, да може да се обърне към съда за защита.

2

Отделно от молбата за защита до съда, в случаите, когато има данни за опасност за живота или здравето на пострадалото лице, то може да подаде и молба до органите на МВР за предприемане на мерки по ЗМВР.

Когато молбата съдържа данни за пряка, непосредствена или последваща опасност за живота или здравето на пострадалото лице, районният съд в закрито заседание без призоваване на страните издава заповед за незабавна защита в срок от 24 часа от получаването на молбата.

В случая съдът е издал заповед за незабавна защита № 34 от 03.07.2023г. по гр. дело № 3040 /2023г. по описа на ПРС / настоящето производство/ Налице е предходна и аналогична заповед за незабавна защита № 182 от 19.06.2023г. по гр. дело № 3575/2023г. по описа на СРС – като в същата за извършител е посочена настоящата молителка

Производството по чл. 12 и сл. ЗЗДН е такова по спорна администрация на гражданските правоотношения.

Заповедта не разрешава правен спор, а съобразно правното положение между страните определя ред и начин за упражняване на материалните права и задължения помежду им.

Веднъж сезиран, съдът постановява онова, което приема за законосъобразно, но и целесъобразно за съответното гражданско правоотношение, правейки преценка въз основа на заложените в закона критерии.

Правото да се сезира съдът с искане за администриране на гражданските правоотношения не се преклудира при произнасянето на съда и страните могат отново да се обърнат към него с искане да определи ред и начин на упражняване на материалните им отношения.

Всеки акт на домашно насилие, при подадена молба за защита от съда, следва да бъде санкциониран като се наложи поне една от мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН.

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

В конкретния случай съдът е сезиран с молба, подадена лично от пострадалото лице по смисъла на ЗЗДН, която съдържа необходимите реквизити по посочения закон, подадена е в установения срок, поради което и 3 следва да бъде разгледана по същество.

В молбата се съдържат данни за упражнено психическо и емоционално насилие от страна на ответницата спрямо пострадалата н посочената дата Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. Действително законът не съдържа легална дефиниция на понятието „психическо насилие“, както и дефиниция за понятието „емоционално насилие“, но като такива могат да бъдат окачествени всички действия, които имат отрицателно или вредно въздействие върху психиката на едно лице – пораждат отрицателни за него емоции и/или го принуждават да ги потиска и да не ги изразява. Актове на емоционално и психическо насилие могат да бъдат вербалното насилие /обиждане/, отхвърляне на присъствието, унижение, предизвикване на страх. Преценката дали е налице емоционално или психическо насилие следва да се направи конкретно, като се изследват отношенията между страните, техните физически и психически особености и съответните следи, останали в съзнанието на пострадалото лице.

От дефиницията, дадена в чл. 2 от ЗЗДН, а и от разпоредбата на чл. 10, ал. 1 о т ЗЗДН, следва изводът, че целта на закона е да се изследва поведението на ответника не абстрактно и изобщо, а конкретният акт на домашно насилие, индивидуализиран по време, място, начин и проявна форма. Съобразно него се преценява основателността на молбата, относимостта на доказателствата и адекватната мярка за защита, като при определяне на конкретните способи за осигуряване на физически и емоционален интегритет на пострадалите лица и срока им следва да бъдат взети предвид всички релевантни по делото обстоятелства.

В казуса се установява, че между страните има дългогодишен имотен спор, за което са налице представени доказателства – нотариални актове - тъй като живеят в едно дворно място, и това обстоятелство изостря отношенията помежду им до степен, да ескалират около посочената дата, на която са се озовали по едно и също време на гробищата, след което скандалът е продължил у тях.

По фактологията и обстоятелствата при които се е разиграла „сценката“ няма спор.

И двете страни са се снабдили с доказателства относно нанесени им „вреди“, като следва да се отбележи, че те са предимно вербални – обиди, закани, дърпане на чанта, телефон, скубане и драскане.

Както се отбеляза по-горе – всяка една от страните се възприема като „ жертва“ на акт на насилие от другата страна.

4

При тези данни съдът следва да избере мярката, която да бъде наложена, но, както е отбелязано в ТР на ВКС 2 / 2019г. от 25.11. 2020г . - съдът не взема предвид формата и степента на вината на извършителяМярката няма за цел да го превъзпита (макар косвено да може да се постигне подобен ефект), а да преустанови, евентуално да предотврати понататъшни посегателства върху пострадалото лице.

При първоначално заведено дело по ЗЗДН по молба от насрещната страна в кач. на пострадало лице, при продължаващо поведение на насилие, дори от същия вид, за който вече е предоставена защита, това може да е индикация, че наложената мярка не е дала резултат, и съдът може да реши да наложи две или повече мерки за един и същи нов/последващ акт на домашно насилие. / ТР2 / 2019 на ВКС /

Производството по ЗЗДН предоставя гаранции за защита и на двете страни в процеса.

Ако се приеме, че за молителя липсва правен интерес да подаде пред съда искане за защита при нов, последващ акт на домашно насилие, то правото на защита на пострадалото лице ще е сериозно накърнено.

Последващата молба не може да бъде квалифицирана като допустима или недопустима, преди съдът да е установил дали за съответния акт на домашно насилие вече не е наложена мярка за защита, както и дали молбата не се отнася за нов вид акт на домашно насилие, извършено от ответника, независимо, че той е изпълнил заповедта на съда, издадена по предходна молба.

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Съдът намира, че в разглеждания случай фактите, изложени в молбата за защита относно процесния акт на домашно насилие са обективирани в декларацията по чл. 9, ал. 3 о т ЗЗДН, която съгласно посоченото по – горе съставлява достатъчно доказателство за основателност на твърдението за осъществено насилие. В настоящия случай посочената декларация следва да се приеме за доказателство – НАРЕД СЪС СВИДЕТЕЛСКИТЕ ПОКАЗАНИЯ.

Предвид на това, при формиране на изводите си относно осъщественото психическо и емоционално насилие съдът се основава горепосочените.

Така установените по делото обстоятелства обосновават предприемането на мерки срещу проявата на насилие от страна на ответницата.

Посоченият извод следва от обстоятелството, че ответницата е извършила спрямо пострадалата акт на домашно насилие, а именно – 5 психическо и емоционално насилие, изразяващо се в отправени обиди и заплахи.

Ако има акт на насилие с аналогични действия, но в обратна посока- то компетентния съд, сезиран с пороченото предходно дело по ЗЗДН – СРС – ще се произнесе по установеното от фактическа и правна страна - пред него.

В тази връзка и молителката е пострадала от акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН , извършен от ответницата, и следва да получи закрила по Закона за защита от домашното насилие.

При налагане на мерките по чл. 5 о т ЗЗДН съдът не е обвързан от искането на молителя или становището на ответника, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки (арг. от чл. 16, ал. 1 ЗЗДН).

При определяне вида на наложителните в случая мерки за защита сред предвидените от чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН и доколкото мерките целят да предотвратят бъдещи прояви на домашно насилие, на първо място необходима се явява посочената в чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН мярка, а именно :