Решение № 485 от 30.12.2025, Районен съд - Червен бряг

РЕШЕНИЕ

№ 485 гр. гр. Червен бряг, 30.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Йохан М. Дженов при участието на секретаря Веселка Ив. Велчева като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Гражданско дело № 20244440101504 по описа за 2024 година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.127, ал.2 и чл.86 от Закона за задълженията и договорите

В РС – Червен бряг е постъпила искова молба от Ц. И. П., с ЕГН **********, подадена чрез адв. С. М. Н. от САК, със съдебен адрес: гр. ..... против Н. В. Ц., с ЕГН ********** от гр. ...., с която са предявени обективно и субективно съединени искове за осъждане на ответницата да му заплати сумата от 14 445.75 лева /четиринадесет хиляди четиристотин четиридесет и пет лева и седемдесет и пет стотинки/, която ищеца, като солидарен длъжник по договор за банков кредит „жилищен/ипотечен кредит право на избор“ № 096LD-R005941/07.03.2018 г., сключен между страните - кредитополучатели и „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, е платил в периода от усвояване на кредите м. март 2018 г. до датата на подаване на исковата молба 06.12.2024 г. представляваща половината от изплатената от него сума по посочения договор за банков кредит, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Исковете са с правно основание в чл.127, ал.2 и чл.86 от Закона за задълженията и договорите и се поддържат от пълномощника на ищцата, който ангажира доказателства и моли за тяхното уважаване, както и присъждане на разноските по делото при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв.

Исковата молба, след отстраняване на нередовностите отговаря на изискванията на чл.

127 и чл. 128 от ГПК, поради което съдът я намери за редовна и с разпореждане № 979 от 18.12.2024 г. на ответницата е връчено съобщение, ведно с исковата молба и приложенията към нея, като й е даден едномесечен срок за възражение. В дадения от съда срок по чл. 131 1 от ГПК в канцеларията на съда е представен отговор, с който се оспорва изцяло иска, като се представят подробни доводи за неговата неоснователност. Твърди, че за значителен период от време от претендирания период страните са били в брак и плащането от страна на ищеца е ставали със суми СИО, както и извършени 3 бр. тегления от страна на банката на суми за погасяване на кредита. Прилага писмени доказателства. Претендира разноски, съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.

ИЩЕЦЪТ редовно призован не се явява лично. Представлява се от адв. С. Н. от САК, която от името на доверителя си поддържа исковата молба, като излага подробни доводи за допустимостта и основателността на иска.

ОТВЕТНИЦАТА – редовно призована не се явява. Представлява се от адв. М. М. от ВТАК, който излага доводи за неоснователност на иска и моли същия да бъде отхвърлен. Позовава се на писмени доказателства.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение съгласно чл.235, ал.2 от ГПК, прие за установено следното:

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА:

Предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан.

Условие за допустимост на иска е да са налице надлежни страни и да има правен интерес от воденето му.

Процесуална легитимация ищеца и ответницата притежават от приложения по делото договор за банков кредит „жилищен/ипотечен кредит право на избор“ № 096LD-R005941/07.03.2018 г., сключен между страните - кредитополучатели и „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД и изложените твърдения за погасяване на дължимите вноски единствено от ищеца.

С оглед материалната и териториална подсъдност съдебният спор е подсъден на Районен съд – гр.Червен бряг поради което съдът счита, че искът се явява допустим.

ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА:

Съгласно чл. 127, ал.2 от ЗЗД – “Всеки от солидарните длъжници, който е изпълнил повече от припадащата му се част, може да иска от другите това, което е надплатил.”.

Безспорно по делото е, че на 07.03.2018 г. страните в качеството си на кредитополучатели сключват с „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД договор за банков кредит „жилищен/ипотечен кредит право на избор“ № 096LD-R-005941/07.03.2018 г. с размер на кредита 100 000.00 /сто хиляди/ лева със срок на погасяване на кредита 25.02.2048 г., като в периода от отпускането на кредита до 25.02.2019 г., кредитополучателите се задължават да погасяват паричното задължение при фиксиран годишен лихвен процент от 3,5% (три цяло и пет десети процента), а след изтичане на горепосочения срок, касателно целия остатъчен период, банката ще прилага променлив годишен лихвен процент в размер на действащия към датата на начисляване лихвен процент, базиран на спестяванията, прилаган от банката за лева, увеличен с надбавка от 3.0933 (три цяло деветстотин тридесет и три десетохилядни) пункта. Общата сума, дължима от страните, в качеството им на солидарни длъжници е в размер на 167 287,49 лв. (сто шестдесет и седем хиляди двеста осемдесет и седем лева и 2 четиридесет и девет стотинки). С оглед обезпечаване вземането на банката по предоставения кредит, на същата дата - 07.03.2018 г., ищецът и ответникът по настоящото производство учредяват договорна ипотека върху собствен на страните недвижим имот в полза на кредитора, обективирана в Нотариален акт № 157, том 1, рег. № 1815, дело №87 от 2018 г. Гореописаният недвижим имот е придобит от ищеца и ответницата в условията на обикновена съсобственост – при равни дялове върху него, като прехвърлителната сделка е обективирана в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №147, том 1, рег. № 942, дело №77 от 27.03.2017 г. Съгласно Приложение № 2 към договора за кредит от 07.03.2018 г., страните са приели денят на погасяване на вноските да бъде 25-то число от всеки месец, като са уговорили клаузи за забава, предсрочна изискуемост на кредита при наличие на просрочени плащания и отговорност по чл. 133 от ЗЗД, обхващаща цялото имущество на всеки от кредитополучателите. В съдържанието на същото е съставен подробен погасителен план, който разпределя размера на всяко самостоятелно задължение, платимо всеки месец чрез извършването на периодични вноски през целия период на предоставянето на кредита.

Съгласно посоченото в раздел първи, точка първа от гореописания договор за банков кредит, процесната сума се отпуска по сметка, чийто титуляр е ищеца, като същата служи за обслужване на кредита с оглед ежемесечното погасяване на задълженията, осъществявано чрез пряко изтегляне от страна на банката на съответния размер от нея.

По-късно, на 05.12.2018 г., ищецът и ответницата сключват граждански брак в гр. Велико Търново (акт № 0275/08.12.2018 г.), който впоследствие е прекратен посредством Решение № 1142 от 20.09.2023 г., постановено по гр.д. №852/23 г., по описа на 8-и с-в на РС – Велико Търново.

От момента на сключване на договора с банката към датата на подаване на исковата молба /06.12.2024 г./, погасеното от ищеца задължение възлиза на 28 891,50 лв., половината от което е претендираната от ответницата сума 14 445.75 лева.

Видно от съдържанието на гореупоменатия договор е, че липсва разпределение на отговорността между двамата кредитополучатели, като всеки от тях се явява натоварен, както с правата, така и със задълженията по сключеното с банковата институция съглашение, с оглед на което, предвид обстоятелството, че уговорките, постигнати в същия, са приети и от двете лица, обективирали волеизявленията си посредством полагането на подпис от всеки от тях, приложение намират правилата на чл.121 -127 от ЗЗД.

Към датата на подаване на иска, ищецът Ц. П. и ответницата Н. Ц. не поддържат никаква комуникация, като отношенията им са изключително напрегнати, между тях са образувани редица съдебни производства, продължаващи своя ход и към настоящия момент.

Релевантен за спора факт е, че в периода 05.12.2018 г. – 20.09.2023 г. страните са били обвързани в граждански брак, като по делото липсват данни да са били сключили брачен договор по смисъла на СК определящ друг режим на имуществени отношения между съпрузите, освен презумирания от закона режим на СИО.

През времето, когато страните са били обвързани в брак, видно от представеното по делото извлечение от банковата сметка на ищеца за движението по нея /л.25 – л.100 от 3 делото/ е, че за периода в който страните са били обвързани в граждански брак от банковата му сметка за погасяване на кредита са изплатени 21 371.56 лева. В същия период с три платежни нареждания ответницата е предоставила на ищеца сума в общ размер на 1285.00 лв.

При така установените обстоятелства по делото, съдът изведе следните правни изводи:

Според чл.127, ал.2 от ЗЗД, всеки от солидарните длъжници, който е изпълнил повече от припадащата му се част, може да иска от другите това, което е надплатил.

Спорът е по правото и по - точно за смисъла, вложен от законодателя в цитираната разпоредба, при употребата на словосъчетанието „своята част“.

Съгласно чл.127, ал.1 от ЗЗД, доколкото не следва друго от отношенията между солидарните длъжници, това, което е платено на кредитора, следва да се понесе от тях по равно. Законът предвижда оборима презумпция за равно поемане на дълга от солидарните длъжници. За да се обори установената в чл.127, ал.1 от ЗЗД презумпция е необходимо да се докаже, че е налице уговорка между длъжниците за неравенство в разпределението на дълга или че някой от длъжниците се е облагодетелствал в по-голяма степен от другия от получените блага във връзка с поетото солидарно задължение. В този смисъл, посоченото в правната норма - "друго" може да бъде уговорка между солидарните съдлъжници за неравенство в разпределението на платения на кредитора солидарен дълг, но може да следва и от липсата на еднаквост в интересите на длъжниците, защото някой от тях се е възползвал от целия или от повече от половината от общия дълг, при което е логично да понесе такава част от дълга, от която възползвайки се, се е обогатил за сметка на другите. В конкретния случай по делото не се установи между ищеца и ответницата да е имало каквито и да е уговорки.

По въпроса дали след изплащането на пълния размер от всяка вноска по договор за кредит платилият длъжник има право да търси при условията на регрес от другия солидарно задължен кредитополучател половината от сумата, или това право възниква едва след погасяването на частта на платилия длъжник от цялото вземане. За да даде отговор на въпроса, съдът съобрази характеристиката на договора за потребителски кредит и съответно произтичащите от този договор задължения за солидарните длъжници. В чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит/обнародван в ДВ, бр. 18 от 5.03.2010 г./ се съдържа легална дефиниция на този договор. Характерното за него е, че длъжникът изплаща стоките или услугите чрез извършването на периодични вноски през целия период на предоставянето им. Всяка вноска има свой собствен падеж и свое самостоятелно значение като изпълнение на задълженията по договора за кредит. 3атова при плащането на всяка вноска във вътрешните отношения между солидарните длъжници се прилага разпоредбата на чл. 127, ал. 1 от ЗЗД и това, което е платено на кредитора, трябва да се понесе от тях по равно. Ако един от солидарните длъжници изплати повече от своята част от всяка отделна вноска, той има иск за разликата срещу другите солидарни длъжници съгласно чл. 127, ал. 2 от ЗЗД. Не е необходимо длъжникът да изплати целия потребителски кредит, за да може да насочи иска си срещу останалите солидарни длъжници. Те изпадат в забава при всяко плащане в повече 4 на отделната вноска от страна на единия солидарен длъжник. В този смисъл е практиката на ВКС /Решение № 1204 от 13.05.1963 г. по гр. д. № 684/1963 г. на Първо Г. О. на ВС и решение № 191 от 23.02.2018 г. по гр. д. № 3907/2016 г. на IV Г. О. на ВКС, Решение № 19/23.02.2018 г. по гр. д. № 3907/2016 г., на ВКС, ІV г. о. и Решение № 16/04.02.2020 г. по гр.д. № 1222/2019 г. на ВКС, III г.о./, която настоящия съдебен състав възприема.

Приложимостта на чл.127, ал.2 от ЗЗД не е свързана и с разпоредбата чл.66 от ЗЗД, според която кредиторът не може да бъде принуден да приеме изпълнение на части, макар задължението да е делимо. Тази разпоредба не касае вътрешните отношения между солидарните длъжници, а се отнася до отношенията между длъжника и кредитора, и то не за настоящия случай. При договора за потребителски кредит кредиторът предварително се е съгласил да приема изпълнение на части, така както е уговорено.