Определение № 189 от 31.03.2026, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 189 гр. С., 31.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариета Неделчева

Членове:

Светозар Люб. Георгиев

Виктория Р. Стоилова като разгледа докладваното от Виктория Р. Стоилова Въззивно частно наказателно дело № 20261800600231 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 341 ал. 2, във вр. с чл. 306, ал. 3, вр. ал. 1, т. 4 НПК.

С Определение № 281 от 30.12.2025 г. на Районен съд - Б., постановено по НОХД № 519/2025 г. по описа на същия съд, е оставена без уважение молбата с вх.

№ 12054 от 04.12.2025 г. на „Т.“ ЕООД, депозирана чрез повереника му адв. Я. А. – САК за присъждане в полза на последния на разноски по делото, представляваща заплатено от него адвокатско възнаграждение над присъдените вече, с постановената по делото присъда от 1500 лв.

Срещу така постановеното определение е постъпила жалба от „Т.“ ЕООД, депозирана чрез повереника му адв. Я. А. – САК, с искане същото да бъде отменено, като незаконосъобразно. Твърди се, че неправилно решаващият съд е приел за неоснователна молбата му за присъждане на направените от него допълнително разноски за адвокатско възнаграждение в хода на досъдебното производство, както и в съдебното такова по образуваното предходно НОХД № 264/2022 г. на Районен съд – Б.. Посочва, че действително заплатеното адвокатско възнаграждение е в общ размер на 6500 лв., като посочва и доказателства за реалното им заплащане, които твърди да е представил по делото пред първоинстанционния съд. Намира, че причина за непредставянето своевременно на списък с разноски е обстоятелството, че производството неочаквано за ощетеното юридическо лице е протекло по реда на чл. 371, т. 2 НПК, като след разпоредително заседание се преминало към разглеждане на делото по този ред и била постановена присъда. По изложените съображения моли съда да отмени така постановеното определение и да му бъдат присъдени сторени разноски за адвокатско възнаграждение в пълен размер.

Софийският окръжен съд, като съобрази изложените в жалбата доводи и материалите по делото, намира следното:

Производството пред първата инстанция е било образувано по внесен в съда обвинителен акт, с който срещу Б. Д. П. е било повдигнато обвинение за 1 извършено от последния престъпление по чл. 201 НК за това, че в периода от 10.05.2018 г. до 04.01.2019 г. в гр. Б., обл. С., от търговски обект магазин и склад на фирма „Т.“ ЕООД, находящ се на бул. „Ц.О.“ № ..., в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, ал. 1, б. „б“ НК – „продавач консултант“, съгласно сключен трудов договор от 03.10.2016 г. с „Т.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Й. К.“ № 8, ЕИК ....., представлявано от И. Ц. А., присвоил чужди вещи на обща стойност от 29 801.13 лв., собственост на „Т.“ ЕООД, връчени му в това му качество и поверени му да ги пази и управлява, като за улесняването на престъплението съставил по електронен път частни документи.

Делото е било насрочено за разглеждане в разпоредително заседание, като за него е било призовано и ощетеното юридическо лице - „Т.“ ЕООД.

В хода на редовно проведеното разпоредително заседание на 03.12.2025 г. ощетеното юридическо лице - „Т.“ ЕООД е било представлявано от адв. Я. С. А. – САК и е предявило граждански иск за причинените му имуществени вреди, който е бил приет за съвместно разглеждане, като дружеството е било конституирано като граждански ищец.

В последствие в хода на разпоредителното заседание страните са постигнали съгласие производството да продължи своето разглеждане по реда на гл. XXVII и в частност по чл. 371, т. 2 НПК.

Така съдът е пристъпил незабавно към разглеждане на производството по този ред, като на осн. чл. 372, ал. 4 НПК е установил, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства е обявил, че при постановяване на присъдата ще се ползва от него, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинението и е дал ход на съдебните прения.

В хода на същите повереника на ощетеното юридическо лице е пледирал за уважаване на предявения граждански иск, като е поискал присъждане на разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение единствено в размер на 1500 лв.

След приключване на съдебните прения и предоставяне последна дума на подсъдимия, съдът е постановил присъдата си публично в присъствието на страните, по силата на която е признал подс. Б. Д. П. за виновен по повдигнатото му обвинение, осъдил го е да заплати на гражданския ищец „Т.“ ЕООД сумата в размер на 29 801.13 лв., представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 04.01.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата в размер на 1500 лв. за направени по делото разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

В последствие с молба с вх. № 12054 от 04.12.2025 г. гражданския ищец „Т.“ ЕООД е сторил искане да му бъдат присъдени допълнително разноски в размер на още 5000 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по досъдебното производство и по предходното образувано НОХД № 264/2022 г. по описа на Районен съд – Б., като е представил четири на брой фактури.

Съдът с обжалваното определение е оставил без уважение така стореното искане, доколкото е приел, че в хода на съдебните прения не е сторено такова искане, нито са представени доказателства за заплащането на допълнително адвокатско възнаграждение от страна на гражданския ищец - „Т.“ ЕООД.

2

Настоящият състав намира, че в действителност по смисъла на чл. 189, ал. 3 НПК когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото, включително адвокатското възнаграждение и другите разноски за служебно назначения защитник, както и разноските, направени от частния обвинител и гражданския ищец, ако са направили такова искане.

В настоящият случай гражданския ищец е сторил разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, като в хода на съдебните прения е сторил искане за присъждането им в тежест на подсъдимия, единствено в размер на 1500 лв. Искане в насока, че е сторил допълнителни разноски не е било направено. По силата на посочената разпоредба подсъдимият отговаря и дължи заплащането на разноски сторени от гражданския ищец, ако такива са били поискани. Извън претендираните 1500 лв. други разноски не са били претендирани от страната и поради тази причина не са дължими. Не променя изложеното факта, че производството е протекло по реда на гл. XXVII НПК, доколкото тази възможност стои за страните винаги с внасянето в съда на обвинителен акт и би следвало да е предвидима възможност в хода на проведеното разпоредително заседание, както за подсъдимия, представителя на прокуратурата, но така и за останалите конституирани страни в производството.

Гореизложените съображения на въззивната инстанция налагат извода, че атакуваното определение на първостепенния съд, с което същия е оставил без уважение молбата на гражданския ищец, с искане да бъде осъден подсъдимия П. да заплати допълнително адвокатско възнаграждение, за което страната е пропуснала да направи искане, е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, Софийският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 281 от 30.12.2025 г., постановено по НОХД № 519/2025 г. по описа на Районен съд – Б..

Определението не подлежи на касационна проверка.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3