Решение № 398 от 21.11.2025, Районен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 398 гр. Велико Търново, 21.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕМИЛ БОБЕВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ГР. РУСЧЕВА като разгледа докладваното от ЕМИЛ БОБЕВ Административно наказателно дело № 20254110200933 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Съдът е сезиран с жалба от Р. Й. Г. с ЕГН **********, с адрес град ****, против НП № 2410500350 от 31.07.2024 год., издадено от Директора на Регионална дирекция по горите (РДГ) – В. Търново, с което за допуснато от Г. нарушение по чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от 30.01.2012 за контрола и опазването на горските територии, във връзка с чл. 53, ал. 2, т. 5 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите, на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите и чл. 53, ал.1 и ал. 2 от ЗАНН, му е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 300 (триста) лева на основание чл. 257, ал. 1, т.

1 от Закона за горите (ЗГ). Със жалбата се моли процесното НП да бъде отменено като издадено в нарушение на закона и при наличие на съществени процесуални нарушения.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв.

И. М. от ВТАК – редовно упълномощен. Адв. М. поддържа жалбата, като сочи, че описаното в НП нарушение не е доказано, както и че при издаване на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, поради което моли същото да бъде отменено. Излага доводи в тази насока, претендира разноски.

1

В предишно съдебно заседание адв. Мвлъзев прави доказателствени искания за събиране на писмени доказателства, както и гласни такива, които съдът уважи.

Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от Ц. С. - гл. юрисконсулт, редовно упълномощена. Същата счита, че жалбата е неоснователна и моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, като излага доводи в тази насока. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

На 20.04.2022 год. е била извършена полицейска проверка на фирмата, която извършва сеч имот в отдел 321, подотдел „З“, землище на с. Мамин сбор - частна горска територия, за който имало издадено позволително за сеч № 0755042 от 13.01.2024 година. В тази проверка участвали и служители на РДГ – В. Търново – свидетелите П. В. Й. и Н. И. М.. Същите при проверката установили, че за имота има издадено позволително за сеч на жалбоподателя Р. Й. Г. - като лесовъд на частна практика. При проверката в имота контролните органи установили, че в имота е направен извозен път, с посока север-юг, който не е отразен в технологичния план и не бил очертан на терена.

Пътят бил с дължина 70 метра и ширина 4 метра, като по същия имало следи от извоз на дървесина с МПС. За констатираното бил съставен констативен протокол серия В № 011458 от 24.06.2025 година.

При така констатираното на 16.07.2024 год. в сградата на РДГ – В.

Търново П. В. Й. в присъствието на свидетеля Н. И. М. и в присъствието на Р.

Й. Г., съставил на последния АУАН серия В № 008318 от 16.07.2024 год., затова, че в периода от 16.01.2024 г. до 24.06.2024 г. Р. Й. Г. не следи за спазване на одобрения технологичен план за имот № ***, попадащ в отдел 321, подотдел "з", землище село Момин сбор, частна горска територия, за който има издадено позволително за сеч № 0755042/13.01.2024 година, като в имота е направен 1 брой извозен път с посока север-юг, с дължина 70 метра и ширина 4 метра, неотразен в технологичния план. Нарушението е извършено на територията на РДГ Велико Търново, ТП ДГС Болярка, община Велико Търново, землище село Момин сбор, отдел 321, подотдел "з", имот № *** - частна горска територия.

В АУАН е посочено, че нарушението е извършено на територията на РДГ 2

- Велико Търново, землище на с. Момин сбор, отдел 321, подотдел „з“, имот № *** - частна горска територия.

Като нарушена в АУАН е посочена разпоредбата на чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии вр. с чл. 53, ал. 2 т. 5 от Наредба № 8/08.08.2011 год. за сечите в горите.

АУАН е бил връчен по съответния ред на Р. Г. на 16.07.2024 година. В акта Г. вписал, че възраженията ще бъдат посочени в съда.

В законоустановения срок не са били депозирани пред наказващия орган други писмени възражения.

Въз основа на гореописания АУАН от Директора на РДГ – В. Търново на 31.07.2024 год. е било издадено и обжалваното НП № 2410500350, с което за допуснато от Р. Й. Г. нарушение по чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от 30.01.2012 за контрола и опазването на горските територии, във връзка с чл.

53, ал. 2, т. 5 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите, на основание чл.

275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите и чл. 53, ал.1 и ал. 2 от ЗАНН, му е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 300 (триста) лева на основание чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите. НП е връчено лично Р. Г. на 19.06.2025 год. и обжалвано от него в законоустановения срок по реда на чл.

59 от ЗАНН.

При така установеното от фактическа страна съдът намери от правна страна следното:

В хода на съдебното следствие по делото са приети като доказателства материалите съдържащи се в административнонаказателната преписка по обжалваното НП, както и събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства. Разпитани бяха като свидетели по делото П. В. Й.

(актосъставител), Н. И. М. (свидетел при установяване на нарушението, съставяне и връчване на акта). Същите потвърждават напълно описаните в процесния акт констатации, като твърдят, че при извършената от тях проверка на 24.06.2024 год. са установили в посочения имот наличие на един извозен път с посока север-юг, дължина 70 метра и ширина 4 метра, който не е отразен в технологичния план. На свидетелите бе предявен приложения към АНП технологичен план, като същите потвърдиха, че в този план действително има отразени два извозни пътя в посочения имот, но този който са констатирали при проверката не е описан и посочен в този технологичен план и е съвсем 3 различен от наличните два извозни пътя, отразени в плана. Свидетелите потвърждават, че е имало отсечени множество дървета и то много ниско, поради което не може да се установи, дали същите са били маркирани с горска марка, както и обстоятелството, че по път е имало следи от транспортна техника за извоз да дървесина. Сочат, че констатирания път е влизал в имота и е бил направен с цел по-лесно извършване на добив на дървесина.

По искане на процесуалния представител на жалбоподателя съдът допусна и разпита в качеството на свидетел лицето С. П. Д. – лицето одобрило процесния технологичен план № 1. Същия твърди в показанията си пред съда, че технологичен план се изготвя от лицето, лесовъдът, който е извършил маркирането в насаждението за сеч, като в конкретния случай няма проектирани нови извозни пътища в процесния имот, поради което технологичният план е изготвен от лесовъда, извършил маркирането, а той е И.Д., а Д. го е одобрил. Свидетелят твърди още, че на самия технологичен план се нанасят, съществуващите извозни пътища, като в конкретния случай има отразени два такива. Заявява, че реално, по възможност, когато се прави маркирането – то се обхожда целия имот и се нанася всичко – пътища, просеки и така нататък. Свидетелят твърди, че преди да одобри технологичен план, задължително посещава съответния имот на терен, за да провери дали същият е изготвен съобразно действителните обстоятелства, като в конкретния случай, също е посетил обекта и планът е съответствал на действителното положение.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема, че жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество се явява неоснователна.

При извършена служебна проверка съдът не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаването и връчването на АУАН и на НП, които да водят до тяхната отмяна.

Неоснователни са доводите, изложени в жалбата за допуснати процесуални нарушения на чл. 42, ал. 1 ,т. 4 и чл. 57, ал. 1 т. 5 от ЗАНН при съставяне на АУАН и издаване на процесното НП. И в двата акта както контролният орган, така и наказващият орган пълно и точно са описали констатираното нарушение и обстоятелствата при които е извършено, като от това описание става пределно ясно какво нарушение е извършено, кога е 4 извършено, къде е извършено и при какви обстоятелства. Съдът намира, че не са допуснати нарушения при определяне на периода на извършване на нарушението, като същия започва от датата, от която започва позволената сеч, до датата на установяване на нарушението. По никакъв начин няма нарушение на нормите на ЗАНН при определяне на времето, за което е извършено на нарушението. Поради това съдът намира, че в случая не е допуснато съществено процесуално нарушение, които да води до нарушаване правото на защита на жалбоподателя.

От събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства, се установява по един безспорен начин, че в имот, за който има издадено позволително за сеч на жалбоподателя Р. Й. Г., контролните органи са установили наличието на извозен път, който не е отразен в технологичния план. От показанията на свидетелите (актосъставителя и свидетеля по акта), както и от показанията на свидетеля С. Д. по един категоричен и безспорен начин се установява, че констатирания при проверката на 24.06.2024 год. извозен път не е бил отразен в изготвения технологичен план № 1 и не е нито един от отразените в плата два такива извозни пътя. Същия не отговаря по параметри (дължина и посока) на отразените в технологичния план извозни пътища. Съгласно Наредба № 1 за контрола и опазването на горските територии, лицето, на което е издадено позволителното за сеч (в случая жалбоподателя Р. Г.), до освидетелстване на сечището носи отговорност за всички нарушения, които се извършват в имота. От представения и приложен по делото заверен препис от Протокол за освидетелстване на сечище № 0778211, се установява, че сечището е освидетелствано едва на 18.12.2024 година.

Предвид горното при тези обстоятелства актосъставителят и впоследствие наказващия орган са приели, че Г. е допуснал нарушението, за което е санкциониран.

Съдът намира за неоснователни и изложените от процесуалнят представител на жалбоподателя в съдебно заседание доводи, че е физически невъзможно ежедневно Г. да проверява за допуснати нарушения от вида, за което е санкциониран. След като законодателят е въвел посочената разпоредба в наредбата, е приел, че преценил, че има достатъчно методи и възможности да се изпълнява това задължение от съответното лице. Същия е имал 5 възможност при констатиране на нарушение да състави констативен протокол, акт, да уведоми контролните органи, което в случая не е направено от Г..

Освен това съгласно разпоредбата на чл. 53 от Наредба № 8 за сечите в горите, че в технологичния план трябва да бъдат нанесени всички съществуващи и проектирани пътища и просеки, а по делото се установи, че констатирания от контролните органи при извършената на 24.06.2024 год. проверка извозен път, не е бил нанесен в технологичния план.

Предвид горното настоящия съдебен състав намира, че правилно е реализирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя за нарушение по чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии във вр. с чл. 53, ал. 2, т. 5 от Наредба № 8/20110 год. за сечите в горите. От събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства се установява по един безспорен начин извършеното деяние и неговият извършител.

От процесуална гледна точка АУАН и издаденото въз основа на него Наказателно постановление са законосъобразни - съставени в законоустановените срокове и притежаващи необходимите реквизити - чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. АУАН е съставен след констатиране на нарушението.

Същият се явява годна основа за издавеното на НП, с което е наложено наказание – "Глоба" в размер на 300 (триста) лева. Същото е наложено на основание чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите и е в минималния предвиден в закона размер (от 300 до 5 000 лева), поради което не може да бъде намалявано. Така наложеното наказание според настоящия съдебен състав е съответно на извършеното нарушение и с размер необходим за постигане целите на наказанието, визирани в чл. 12 ЗАНН, поради което не следва да бъде изменяно.