Решение № 4264 от 22.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4264 гр. София, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско дело № 20261100503238 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от „Дабъл М Кънстракшън“ ЕООД и А. В. М., чрез адв. А., срещу решение № 22450/08.12.2025г., постановено по гр. д. № 66787/2024г. на СРС, 180 с-в.

С обжалваното решение СРС е признал за установено, по реда на чл. 422 и сл.

ГПК, че „ДАБЪЛ М КЪНСТРАКШЪН“ ЕООД, ЕИК 205692184 и А. В. М., ЕГН **********, дължат солидарно на „РЕНТ КОНСУЛТ БГ“ ЕООД, ЕИК 200602700, на основание чл. 535, вр. чл. 538, ал. 1 ТЗ, сумата от 9 206.40 лв. - вземане по запис на заповед, издаден на 28.08.2023 г. от първия ответник /„Дабъл М Кънстракшън“ ЕООД/ и авалиран от втория ответник /А. В. М./ с падеж 31.05.2024 г., ведно със законната лихва от 19.06.2024 г. до окончателно изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 37388/2024 г., по описа на СРС, 180-ти състав.

В жалбата са развити доводи за неправилност на решението. Твърди се, че при постановяване на решението съдът е допуснал нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита, че СРС не е обсъдил всички събрани доказателства.

Твърди, че не е имало уговорка трето лице да извърши монтажа на скелето. Моли решението да бъде отменено и исковете да бъдат изцяло уважени. Претендира разноски.

1

В установения от закона срок, въззиваемият не е депозирал отговор на въззивната жалба. В проведеното пред въззивния съд съдебно заседание оспорва предявените искове.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Районният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. чл. 535 ТЗ и чл. 538 ТЗ - за установяване дължимост на суми по запис на заповед.

Производството е допустимо, образувано след подадено в срок възражение по чл. 414 ГПК от ответника.

В исковата молба са изложени твърдения, че сумата от 9 206.40 лв., представлява непогасена част от вземане по запис на заповед, издаден на 28.08.2023 г. от ответника „Дабъл М Кънстракшън“ ЕООД и авалиран от ответника А. В. М. с падеж 31.05.2024г.

В срока за отговор по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответниците са оспорили предявените искове. Изложили са твърдения, че записът на заповед е нередовен от външна страна.

Въвели са твърдения, че между страните има сключен договор за наем на скеле от 28.08.2023 г., по силата на който наемодателят предоставил за временно и възмездно ползване фасадно скеле срещу наемна цена. Посочили са, че задълженията по договора за наем са погасени изцяло, тъй като на 08.09.2023 г. ищецът издал фактура № 1179 за заплатен аванс по сключения договор за наем в размер на 6 000 лв. с ДДС, а на 22.11.2023 г. заплатили и сумите по фактури № 1178/07.09.2023г. и № 1190/02.10.2023г. на обща стойност 7017,41 лв. с ДДС.

За да постанови обжалваното решение СРС е приел, че записът на заповед е редовен от външна страна, а задължението, предмет на исковата молба не е погасено, поради което е уважил изцяло предявения иск.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално правните норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни материално правни норми.

2

Исковите претенции са основани на запис на заповед, издаден в полза на ищеца, поради което в доказателствена тежест на поемателя – ищеца по записа на заповед е било да установи, пълно и главно, всички предпоставки за съществуване на вземането - фактите, от които то произтича. Това са обстоятелствата, свързани със съществуване на валидно възникнало менителнично задължение, по което е кредитор, а ответниците - длъжници, както и настъпване на неговата изискуемост. Ответниците следва да докажат всички свои правоизключващи или правопогасяващи възражения срещу съществуване на вземането. Възраженията на длъжника срещу вземането могат да бъдат абсолютни (срещу формата и съдържанието на записа на заповед) или лични, основани на отношенията му с кредитора.

Относно абсолютните възражения, касаещи формата на ценната книга, въззивният съдът споделя изводите на СРС, че представения по делото запис на заповед отговаря на всички изисквания за действителност съгласно чл. 535 сл. ТЗ.

По смисъла на ч л. 535 ТЗ записът на заповед е формална сделка, чието задължително съдържание е императивно определено от законодателя и е условие за валидността на акта. Само в изрично и изчерпателно посочените от закона случаи, липсата на някои от изброените в нормата па чл. 535 ТЗ реквизити, не се отразява на действителността на менителничния ефект (случаите на ал. 2, 3 и 4 чл. 535 ТЗ). Във всички други случай, съгласно чл. 536, ал. 1 ТЗ, документ, който не съдържа някои от реквизитите, посочени в чл. 535 ТЗ, не е валиден запис на заповед.

Процесният запис на заповед съдържа наименованието „запис на заповед“ в текста на документ на езика, който е написан, налице е изявление, което съставлява безусловно обещание да се плати определена сума пари, конкретно посочена като абсолютен размер, на определено лице на определен ден – падеж на 31.05.2024 г.

Падежът е определен по начина, посочен в чл. 486, ал. 1, т. 4 ТЗ - в определен ден. За да настъпи изискуемостта на вземането не е необходимо предявяване на записа на заповед – така съгласно т. 3 от TP № 1 от 28.12.2005 г., по тълк. д. № 1/2004 г., ОСГТК на ВКС, тъй като падежът е на определен ден.

Съгласно тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, при предявен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК, както в случая, предмет на делото е съществуването на вземането, основано на записа на заповед. В производството по чл. 422, ал. 1 ГПК ищецът - кредитор, който се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК въз основа на запис на заповед, доказва вземането си, основано на менителничния ефект – тоест той следва да докаже съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение. При въведени твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, всяка 3 страна доказва фактите, на които са основани твърденията и възраженията й, които обуславят претендираното, съответно отричаното право. Според разясненията в решението, тежестта на доказване във всички случаи се разпределя съобразно общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК.

Ако между страните възникне спор относно конкретното каузално правоотношение и връзката му със записа на заповед, съдът следва да обсъди въпроса в мотивите на решението, при доказана връзка между записа на заповед и конкретно каузално правоотношение, независимо от коя страна в процеса е въведено. В тази връзка доводите, произтичащи от каузалното правоотношение са релевантни, ако са свързани с погасяване на вземането по ефекта, като доказаното погасяване на задълженията по договора (каузалната сделка) би имало за последица и погасяване на вземането на кредитора по ценната книга /решение № 248/23.01.15 г. по т. д. № 3437/13 г. на І т.о. ВКС, решение № 17 от 19.02.2015 г. по т. д. № 3385/2013 г., т. к., І т. о. на ВКС, решение № 76 от 11.05.2016 г. по т. д. № 3503/2014 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС и др./.

В случая ищецът е поддържал, че записът на заповед е издаден за обезпечаване изпълнението на каузално правоотношение по договор за наем на скеле. С уточнителна молба от 15.04.2025г., ищецът е заявил, че сумата от 9206.40 лв., предмет на предявения иск, който изцяло съответства на издадената заповед за изпълнение, е дължима на основание чл. 7, ал. 1 от договора за наем. Действително в цитираната молба е посочено, че записът на заповед обезпечава и вземания за неустойка по чл. 15, ал. 1 и чл. 15, ал. 2 от договора за наем. Същите обаче не са били предмет на издадената заповед за изпълнение. За тези неустойки не е предявен и осъдителен иск с исковата молба, поради което е било недопустимо разглеждане им в настоящето производство. Ето защо, правилно СРС е приел, че предмет на настоящето дело е сумата от 9206.40 лв., дължима съгласно чл. 7, ал. 1 от договора за наем.

Видно от приложената на л. 76 по делото на СРС фактура, сумата от 9206.40лв. с включен ДДС е формирана, както следва: 4112.50лв. – монтаж на скеле, 717.50лв. – демонтаж на скеле, 2160.00лв. – ръчен пренос на скеле и 682.00лв. – техническо ръководство и контрол на монтажа 682 лв. или общо 7672 лв. без ДДС и 9206.40лв. с включен ДДС.

Видно от съдържанието на посочената разпоредба от договора наемодателят има право да получи дължимите суми за допълнителни услуги, свързани с договора, включително, но не само транспорт, демонтаж, монтаж. Съгласно чл. 16 от договора записът на заповед се издава за обезпечаване, но не само, на вземания за наем, неустойки, разходи за ремонт на наетата вещ и др.

В срока за отговор, а и с подаденото становище във връзка с уточнителната молба на ищеца, ответникът не е оспорил, че е получил скелето, поради което това възражение е преклудирано. Спорен е бил въпросът относно неговата площ. От 4 представения пред СРС констативен протокол № от 20.11.2023г., носещ подписите и на представител на ответника, неоспорен от въззивниците, се установява, че страните са констатирали, че на строителната площадка е доставено фасадно рамково скеле, по описа в таблицата. От друга страна самият свидетел на въззивника Сираков, посочва, че общата площ на скелето е била „към 1000 и нещо“ кв. м., тоест площта на доставеното скеле е тази, посочена във фактура № 2000000006/01.12.2023г. – 1175 кв. м.

От показанията на св. Самърджиев – подизпълнител на ищеца, се установява, че на обекта са монтирали скеле от около 1300 кв. м. Установява се и, че най – напред са извършили частичен демонтаж на елементите, които не са били нужни, а след това са демонтирали цялото скеле и са го прибрали в базата. Правилно СРС не е кредитирал показанията на св. Сираков в частта, в която същият е посочил, че представители на ищеца са монтирали само 100 кв. м., тъй като показанията му не кореспондират с останалите събрани писмени доказателства. От друга страна показанията на св.

Самърджиев са ясни, последователни и непротиворечиви и съответстват на събрания по делото доказателствен материал.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания, че съдът не е взел предвид разпоредбата на чл. 11, ал. 5, съгласно която транспортът и товаро – разтоварните дейности на обекта са отговорност на наемателя, като тези дейности могат да бъдат възложени от наемателя на наемодателя. Установи се от събраните гласни доказателства обаче, че именно ищецът е извършил монтажа и демонтажа на скелето.

Действително в случая възлагане липсва, а и не се твърди от страна на ищеца. По отношение на демонтажа, съгласно чл. 7, ал. 3 обаче, в случай, че наемателят не върне наетото имущество в срок, наемодателят има право сам, без да уведоми изрично наемателя, да го демонтира и извози за сметка на наемателя.

Видно от събраните по делото доказателства ищецът е уведомил ответника, че прекратява договора от 10.11.2023г., а съгласно чл. 8, ал. 7 от договора, в тридневен срок от неговото прекратяване наемателят е длъжен да върне на наемодателя наетото скеле.