Решение № 1975 от 27.04.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1975 гр. Пловдив, 27.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселин Пл. Атанасов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело № 20255330116372 по описа за 2025 година

КТ.

Предмет на делото са субективно съединени искове с правна квалификация чл. 200 Ищците М. С. Д. в лично качество и като м. и законен представител на малолетната Т.

А. Т. искат осъждането на ответник „Естейт Строй" ЕООД С ЕИК 203522062, да заплати на Т. А. Т. с ЕГН ********** - сумата от 150 000 (сто и петдесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея морални болки и страдания от смъртта на б.й - А. Т. Д с ЕГН **********, от претърпяната на 13.07.2024г. трудова злополука, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на настъпване на трудовата злополука - 13.07.2024г., до окончателното й изплащане, както и ответника да бъде осъден да заплати на М. С. Д. с ЕГН:

********** - сумата от 100 000 (сто хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея морални болки и страдания от смъртта на нейният п. и ф.с. в живота А. Т Д. с ЕГН **********, от претърпяната на 13.07.2024г. трудова злополука, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на настъпване на трудовата злополука — 13.07.2024г., до окончателното и изплащане.

Ангажират се доказателства. Претендират се разноски. Ответник „Естейт строй“ ЕООД с управител М. М в срока за отговор по чл. 131 ГПК не подава такъв. Исковата молба е редовно връчена на 13.01.2026г. чрез ю. В. Ш.;

Ищците редовно призовани за първо открито съдебно заседание с молба вх. № 32557/28.03.2026г. заявяват искане за постановяване на неприсъствено решение чрез а. Х. Р. тъй като считат, че са налице предпоставките на чл. 238 ГПК.

Ответник „Естейт строй“ ЕООД редовно призован за първо открито съдебно заседание на 26.03.2026г. не се явява и не изпраща представител, не заявява искане за гледане на делото в негово отсъствие, не прави искания по доказателства и не заявява оспорвания.

Със становище вх. № 35027/06.04.2026г. посочва, че предявения иск от М. С. Д. в лично качество е процесуално недопустим, тъй като същата е била в състояние на фактическо съжителство с покойния А Д и като такава не влиза в кръга наследници по закон, поради което и не разполага с право на иск до размера на претендираната сума. Иска 1 се отмяна на дадения ход по същество на делото и прекратяване на производството по отношение на иска предявен от М. Д. като недопустим.

Съдът след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл. 12 вр. с чл. 235, ал.2 ГПК намира следното от фактическа и правна страна.

Ответникът не е представил писмен отговор на исковата молба в законоустановения срок по чл. 131 ГПК като исковата молба е редовно връчена на 13.01.2026г. Ответникът не се явява в първото заседание по делото чрез своя у. М. М. след като е редовно призован на 26.03.2026г, не е направено искане делото да се разглежда в негово отсъствие, не са заявени доказателствени искания, нито оспорвания, нито насрещни твърдения.

Ищците изрично са поискали постановяване на неприсъствено решение. На страните изрично са разяснени последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяване в заседание, както и за възможността да бъде постановено неприсъствено решение.

От представените писмени доказателства от ищеца може да се направи вероятен извод за основателност на заявените искове, поради което следва да се постанови неприсъствено решение с което претенциите да се уважат в пълен размер. С Постановление към ПР № 2429190 от 26.09.2024г., на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда", гр. София, считано от 13.07.2024г. е обявено съществуването на трудово правоотношение между А Т Д и ответника „Естейт Строй" ЕООД, гр. Пловдив. С писмо с вх. № 1046-402352#16 от 23.12.2024г., Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда", гр. София, предоставя информация, че гореописаното постановление не е обжалвано и същото е влязло в законно сила. Към деня на възникване на трудовата злополука, починалото лице А. Д. е изпълнявал длъжността "о.р." и се счита за осигурено лице по смисъл на чл. 4, ал.1, т.1 от КСО.

Отговор на поставения от ответника въпрос повдигнат със становище вх. № 35027/06.04.2026г е даден с решение № 499/11 от 09.01.2012 г. по гр.д. № 1577/2010 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 140 от 24.07.2013 г. по гр.д. № 1328/2012 г. на ВКС, III г.о. и др., постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК, с които е прието, че обезщетението за неимуществени вреди от смъртта на пострадал от трудова злополука възмездява страданията или загубата на морална опора и подкрепа, понесени от близките на починалия.

Изхождайки от предпоставката, че неимуществените вреди са неизмерими в пари, а увредените лица са в различни отношения с пострадалия, Пленумът на Върховния съд на Република България е приел ограничителни критерии за определяне на лицата, имащи право на обезщетение. Така съгласно т. 2 от Постановление № 4 от 25.05.1961 г. на Пленума на Върховния съд на Република България, при смърт на пострадалия поради непозволено увреждане, кръгът на лицата, които имат право на неимуществени вреди, се определя от съда по справедливост и обхваща най-близките роднини като низходящите, възходящите и съпруга. С Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленум на Върховния съд на Република България, т. 2 от Постановление № 4 от 25.05.1961 г. е допълнена в следния смисъл: имат право на обезщетение за неимуществени вреди и отглежданото, но неосиновено дете, съответно отглеждащият го, ако единият от тях почине вследствие непозволено увреждане, както и лицето, което е съжителствало на с.с. с починалия при непозволено увреждане, без да е бил сключен брак. С Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС по тълк.д. № 1/2016 г., което има задължителен характер, съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. на Пленума на ВС, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.

В тази връзка претенцията по чл. 200, ал. 1 КТ не се основава на наследствени права, съгласно правилата за наследяване по Закона за наследството, а на лично претърпени неимуществени вреди от смъртта на пострадал при трудова злополука, а както вече бе посочено в т. 2 от Постановление № 4 от 25.05.1961 г. на Пленума на Върховния съд на Република България, при смърт на пострадалия при непозволено увреждане, каквото 2 безспорно е трудовата злополука, кръгът на лицата, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди, се определя от съда по справедливост, без оглед наследствените им права, а лицето, което е съжителствало на с.с. с починалия при непозволено увреждане, без да е бил сключен брак, от което съжителство е родено и дете, като най-близък негов родственик има право на обезщетение за преживените морални страдания от смъртта му.

Този отговор на поставения правен въпрос се възприема и от мнозинството на настоящия състав на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд.

Следователно, ищец М. С. Д. за което в исковата молба се твърди, че е ф.с. на с.с. с покойния А. Т. Д. е от най-близкия кръг на починалото лице, което има право на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на възникналата трудова злополука, която е довела до смъртта на Д. поради което и оспорването на ответника по допустимостта на предявения иск се явява неоснователно.

С оглед изхода на спора по делото на основание чл. 78, ал.6 ГПК в полза бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Пловдив ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 10 000 лева / 5112,92 евро тъй като ищците са освободени от внасянето на държавна такса.

Съгласно чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА), когато адвокат е оказал безплатна правна помощ, съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа. При материален интерес от 250 000 лв., изчислението на минималното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата (в актуалната й редакция) е 21 300 лв. Когато делото приключва с неприсъствено решение, Наредбата (чл. 7, ал. 6) предвижда възнаграждението да се определя в размер на три четвърти (3/4) от минималното възнаграждение по ал. 2, а именно сума в размер на 15 975 лева /8 167,89 евро.

След решението на СЕС по дело C-438/22 съдът не е обвързан от минималните размери в Наредбата. Забрана съдът да пада под минимума по чл. 78, ал. 5 от ГПК беше обявена за противоречаща на правото на ЕС, но в случая по делото липсва възражение за прекомерност поради което съдът служебно не може да намаля минималния размер от 15 975 лева /8 167,89 евро.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Естейт Строй" ЕООД с ЕИК 203522062 с у. М. М. със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Днепър № 28 ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 200 КТ в полза на Т. А Т. с ЕГН ********** чрез своя законен представител и м М. С. Д. с ЕГН ********** сумата от 150 000 (сто и петдесет хиляди) лева/ 76 693,78 евро ведно със законната лихва за забава върху главницата считано от датата на настъпване на трудовата злополука - 13.07.2024г., до окончателното й изплащане, която представлява обезщетение за претърпените от нея морални болки и страдания от смъртта на б й - А Т Д с ЕГН ********** в резултат от претърпяната на 13.07.2024г. трудова злополука;

ОСЪЖДА „Естейт Строй" ЕООД с ЕИК 203522062 с у. М М със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Днепър № 28 ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 200 КТ в полза на М. С. Д. с ЕГН ********** сумата от 100 000 (сто хиляди) лева/ 51 129,19 евро ведно със законната лихва за забава върху главницата считано от датата на настъпване на трудовата злополука - 13.07.2024г., до окончателното й изплащане, която представлява обезщетение за претърпените от нея морални болки и страдания от смъртта на ф.с. на с.с. - А Т Д с ЕГН ********** в резултат от претърпяната на 13.07.2024г. трудова злополука;

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.6 ГПК „Естейт Строй" ЕООД с ЕИК 203522062 с у М М със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Днепър № 28 ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС – Пловдив сумата от 10 000 лева / 5112,92 евро, която представлява държавна такса за настоящата инстанция;

ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал.1, т.3 ЗА „Естейт Строй" ЕООД с ЕИК 203522062 с у М М със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Днепър № 28 ДА ЗАПЛАТИ в 3 полза на а. Х. Ц. Р. от САК с адрес: гр. София, ул. Искър № 8, ет.5 сумата от 15 975 лева /8 167,89 евро, която представлява минимално адвокатско възнаграждение за правна помощ и процесуалното представителство на ищците по настоящето дело за настоящата инстанция.

Настоящото неприсъствено решение не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.

В едномесечен срок от връчването на настоящото неприсъствено решение, ответникът може да поиска неговата отмяна от Окръжен съд - Пловдив ако е бил лишен от възможността да участва в делото поради случаите посочени в чл. 240, ал. 1 от ГПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4