Определение № 814 от 02.07.2025, Районен съд - Горна Оряховица

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 814 гр. Горна Оряховица, 02.07.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимира Ив. Николова-Петрова като разгледа докладваното от Красимира Ив. Николова-Петрова Гражданско дело № 20244120100401 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.248 от ГПК.

Постъпила е молба по чл.248,ал.1 от ГПК от ищеца Р. Д. П. с ЕГН **********, с адрес: гр.Д.О. ул..., чрез пълномощника си – адв. П. С. П. от САК, с искане за изменение на постановеното по делото Решение № 856/02.12.2024г. по гр. дело № 401/2024г. по описа на ГОРС в частта за разноските. Счита, че присъдените в полза на ответника разноски за възнаграждение за вещо лице и за адвокатско възнаграждение, общо в размер на 380 лв. са недължими, а определения размер на разноски за адв. Възнаграждение от 300 лв. е прекомерно. Излага съображения. Моли съда да измени постановеното по делото решение в частта за разноските, като не възлага такива разноски на ищеца или намали присъдените в полза на ответника съдебни разноски за адвокатско възнаграждение до 100 лв.

В предоставения му срок по чл.248,ал.2 от ГПК, ответникът „КРЕДИ ЙЕС” ООД с ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление: град Хасково, п.к. 6300, ул. „Лозарска“ № 12, представлявано от управителя В.М.И., депозира отговор на посочената молба, чрез пълномощник – юрисконсулт К. К..

Съдът, след като прецени обстоятелствата по делото, приема за установено следното:

С Решение № 856 от 02.12.2024г. по гр. дело № 401/2024г. по описа на ГОРС, съдът е обявил за частично недействителен договор за паричен заем № 405767 от 23.10.2023г., сключен между Р. Д. П. с ЕГН ********** (кредитополучател) и „КРЕДИ ЙЕС” ООД с ЕИК 200688545 (кредитор), поради нарушения на изискуемата форма и съдържание - на основание чл.22 от ЗПК във вр. чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК и чл.12,ал.1,т.8 и т.9 от ЗПК, както и поради нищожност на клаузите чл.6 и чл.8 от договора и чл.10,ал.1 и ал.2,т.1 от Общите условия към него, предвиждащи заплащането на неустойката - на основание чл.26,ал.1 от 1

ЗЗД във вр. чл.33,ал.1 от ЗПК във вр. чл.21,ал.1, чл.22 във вр. чл.11 и чл.19 от ЗПК и чл.143,ал.1 от ЗЗП. С цитираното решение, съдът е отхвърлил като неоснователен в тази негова част иска, предявен от Р. Д. П. с ЕГН **********, чрез пълномощника си – адв. П. С.

П. от САК, против „КРЕДИ ЙЕС” ООД с ЕИК 200688545, за прогласяване нищожността на договор за паричен заем № 405767 от 23.10.2023г., на основание чл.26,ал.1 от ЗЗД - като противоречащ на императивните изисквания на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите, без приложение на разпоредбите на чл.26,ал.4 от ЗЗД и на чл.23 от ЗПК. Със същото решение, съдът е осъдил „КРЕДИ ЙЕС” ООД с ЕИК 200688545 да заплати на Р. Д. П. сума в размер на 58,00 лв., представляваща направените в исковото производство съдебни разноски за платена държавна такса и за възнаграждение на вещо лице, съразмерно на уважената част от иска. С цитираното Решение № 856 от 02.12.2024г. съдът е осъдил Р. Д.

П. да заплати на „КРЕДИ ЙЕС” ООД с ЕИК 200688545, сума в размер на 380,00 лв., представляваща направените в исковото производство съдебни разноски за възнаграждение на вещо лице и за платено адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от иска. С решението си съдът е осъдил „КРЕДИ ЙЕС” ООД да заплати на адвокат П. С. П. от Софийска Адвокатска колегия, сумата от 200,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, определено на основание чл.38,ал.2 във вр. ал.1,т.2 във вр. чл.36,ал.2 от Закона за адвокатурата и чл.7,ал.2,т.1 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съразмерно на уважената част на иска.

Решение № 856 от 02.12.2024г. по гр. дело № 401/2024г. по описа на ГОРС не е влязло в законна сила.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че молбата по чл.248,ал.1 от ГПК е допустима – същата е подадена от ищеца Р. Д. П., чрез пълномощник – адв. П. С. П. от САК, в едномесечен срок от получаване на преписа от постановеното Решение № 856 от 02.12.2024г.

Разгледана по същество, молбата е частично основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Съгласно чл.78,ал.3 от ГПК, заплатените от ответника разноски (такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв), се заплащат от ищеца съразмерно с отхвърлената част от иска. Видно от данните по делото, в случая производството по делото е приключило с Решение № № 856 от 02.12.2024г. по гр. дело № 401/2024г. по описа на ГОРС, което е обжалвано и не е влязло в законна сила, и с което предявеният от ищеца против ответника иск за прогласяване нищожността на договор за паричен заем № 405767 от 23.10.2023г., на основание чл.26,ал.1 от ЗЗД - като противоречащ на императивните изисквания на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите, без приложение на разпоредбите на чл.26,ал.4 от ЗЗД и на чл.23 от ЗПК, е отхвърлен, а съдът е обявил за частично недействителен договор за паричен заем № 405767 от 23.10.2023г., сключен между Р. Д. П. с ЕГН ********** (кредитополучател) и „КРЕДИ ЙЕС” ООД с ЕИК 200688545 (кредитор), поради нарушения на изискуемата форма и съдържание - на 2 основание чл.22 от ЗПК във вр. чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК и чл.12,ал.1,т.8 и т.9 от ЗПК, както и поради нищожност на клаузите чл.6 и чл.8 от договора и чл.10,ал.1 и ал.2,т.1 от Общите условия към него, предвиждащи заплащането на неустойката - на основание чл.26,ал.1 от ЗЗД във вр. чл.33,ал.1 от ЗПК във вр. чл.21,ал.1, чл.22 във вр. чл.11 и чл.19 от ЗПК и чл.143,ал.1 от ЗЗП. В тази връзка, съдът приема и към настоящия момент, че претенцията за присъждане на сторените по делото разноски от ответника, представляван в исковото производство от адв. С. М. от АК-Хасково, в т.ч. за платено от него адвокатско възнаграждение, по реда на чл.78,ал.3 от ГПК, в изчисления от съда размер, съответен на отхвърлената част от исковите претенции, е основателна. Налице са предпоставките, визирани в чл.78,ал.3 от ГПК, в процесния случай: ответникът „КРЕДИ ЙЕС” ООД, представляван от управителя В.И., е упълномощил редовно адвокат С. М. от АК-Хасково да осъществява процесуалното му представителство и правната защита по гр. дело № 401/2024г. по описа на ГОРС, както и до приключване на делото пред всички съдебни инстанции, като упълномощеният адвокат е реализирала в пълен обем процесуалното представителство на ответника пред първоинстанционния съд чрез подаване на писмен отговор, депозиране на писмени становища по хода на делото пред първата инстанция и др.

Видно от приложеното по делото адвокатско пълномощно от 01.03.2024г. и от договора за правна защита и съдействие, в същите е удостоверено, че ответникът е заплатил договореното адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. в брой при подписването на договора.

Действително, в разпоредбата на чл.78,ал.5 от ГПК е предвидена възможност, по искане на насрещната страна, съдът да присъди по-нисък размер на разноските, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност по делото, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. В тази връзка, възражението за прекомерност е направено от ищцовата страна в предвидения в закона срок – до приключване на устните състезания в първата инстанция, поради което ищецът може да се позовава на прекомерност в искането си по чл.248 от ГПК.

Наред с това обаче, съобразно чл.36,ал.1 от ЗА, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на възнаграждение за своя труд, като размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента; този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в Наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа /ал.2/. В този смисъл е и задължителното тълкуване на закона, дадено в т.3 от Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013г. по тълкувателно дело № 6/2012г. по описа на ОСГТК на ВКС, съгласно което при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78,ал.5 от ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в §2 от Наредба № 1/09.07.2004г. (, обявен за нищожен с Решение № 14820 на ВАС на РБ, бр. 10 от 2016 г., в сила от 5.02.2016 г.) ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. Такава е и съдебната практика, 3 обективирана в Определение № 374/20.11.2017 г. по гр.д. № 687/2017 г. на IV Г.О. на ВКС, и др.). Предвид изложеното по-горе, съдът счита, че в случая са налице предпоставките, визирани в чл.78,ал.5 от ГПК, за намаляване на размера на дължимото в полза на упълномощения от ответника адвокат адвокатско възнаграждение в настоящото исково съдебно производство около минималния размер, в съответствие с изискванията на чл.36,ал.2 от ЗА във вр. чл.7,ал.2,т.1 от Наредба № 1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, и тълкуването, дадено в т.3 от Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013г. по тълкувателно дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, с оглед цената на главния иск – 891 лв.

(при интерес до 1000 лв. – 400 лв.).

Наред с изложеното дотук, съдът намира за неоснователни доводите на ищцовата страна, че делото се характеризира с по-ниска фактическа и правна сложност по смисъла на чл.78,ал.5 от ГПК. Обстоятелството, че посочената от него цена на главния иск е 891 лв. не обуславя извод за ниска правна и фактическа сложност на делото, образувано по иск с правно основание иск с правно основание чл.26,ал.1 от ЗЗД с претенция да бъде прогласена нищожността на договор за паричен заем № 405767 от 23.10.2023г., като противоречащ на императивните изисквания на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите, тъй като делото е разгледано по правилата на исковото съдебно производство, при събиране и преценка на множество писмени доказателства в проведеното едно съдебно заседание, при обсъждане на множество доводи и възражения в подкрепа и против твърденията на всяка една от страните относно основателността на исковата претенция. Наред с това, при предявяване на иска никой не е в състояние да предвиди как ще се развие съдебния спор, за да бъде съобразен точен размер на хонорара, като затова Наредбата е регламентирала някакви справедливи размери и граници (в този смисъл е Определение № 72/07.02.2018г. по в.ч.гр.дело № 40/2018г. по описа на ВТОС).

Не на последно място, данните по делото сочат, че именно ищецът с поведението си е дал повод на ответника КРЕДИ ЙЕС” ООД да потърси защита и съдействие, чрез депозиране на писмен отговор в предоставения му срок по чл.131 от ГПК и организиране на своето процесуално представителство и защита в процеса. В този смисъл, съдът не споделя доводите, изложени от ищцовата страна, относно незаконосъобразност на възлагането на съдебни разноски върху ищеца-потребител, имайки предвид и обстоятелството, че исковата претенция за прогласяване нищожността на договор за паричен заем № 405767 от 23.10.2023г., на основание чл.26,ал.1 от ЗЗД - като противоречащ на императивните изисквания на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите, без приложение на разпоредбите на чл.26,ал.4 от ЗЗД и на чл.23 от ЗПК, е тхвърлена като неоснователна. Поради това, съдът намира, че ищецът следва да понесе санкцията по чл.78,ал.3 от ГПК, като заплати на ответника направените по делото разноски за възнаграждение на вещо лице – 80 лв., както и за платено адвокатско възнаграждение - 600 лв., редуцирано до минималния размер от 400 лв., предвиден в чл.7,ал.2,т.1 от Наредба № 1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, съгласно възражението по чл.78,ал.5 от ГПК, т.е. общо 480 лв., които следва да бъдат възложени в тежест на ищеца съразмерно на 4 отхвърлената част от иска, т.е. общо в размер от 260 лв.