Определение № 389 от 08.01.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 389 гр. София, 08.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в закрито заседание на осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Димитър К. Демирев

Мария В. Атанасова като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно гражданско дело № 20251100504772 по описа за 2025 година установи следното:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Подадена е молба от въззиваемия В. С. Р. с искане за изменение на Решение № 6981/13.11.2025 г. по в.гр.д. № 4772/2025 г. на СГС, II-Б състав, в частта за разноските.

В молбата на В. С. Р. се сочи, че поради пропуск договор за правна защита и съдействие не е бил представен в хода на производството. В тази връзка се моли да се измени въззивното решение и да се присъдят 450 лева за заплатен адвокатски хонорар за въззивното производство.

В законоустановения срок по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор от въззивника Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с който се моли да се остави без уважение молбата на В. С. Р.. Твърди се, че в договора за правна помощ не е уговорен конкретен размер на дължимото адвокатско възнаграждение. Поддържа се, че не се установява и заплащането на това възнаграждение. Сочи се, че представянето на списък по чл. 80 ГПК е абсолютна процесуална предпоставка за изменение на решението в частта за разноските.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и прецени данните по делото, установи следното:

Молбата по чл. 248 ГПК е подадена от легитимирана страна в срока за обжалване на въззивното решение.

С въззивното решение съдът е констатирал, че В. С. Р. е претендирал разноски, но не e представил доказателства за извършването на такива. Поради това съдът е приел, че не следва да се присъждат разноски на никоя от страните по делото. В този смисъл подадената от В. С. Р. молба по чл. 248 ГПК има характера на молба за изменение на въззивното решение в частта за разноските, а не на молба за допълване.

В този смисъл е и трайната практика на ВКС, обективирана в Определение № 381/21.12.2013 г. по гр.д. № 909/2012 г. на I V Г.О. на ВКС, Определение № 50169/17.10.2022 г. по гр.д. № 1537/2020 г. на I Г.О. на ВКС, Определение № 361/08.03.2023 г. по ч.гр.д. № 510/2023 г. на I I Г.О. на ВКС, Определение № 563/14.07.2014 г. по ч.пр.д. № 4103/2014 г. на I I I Г.О. на ВКС, Определение № 1

253/17.07.2014 г. по гр.д. № 1153/2014 г. на I V Г.О. на ВКС, Определение № 667/05.12.2014 г. по ч.пр.д. № 6438/2014 г. на I Г.О. на ВКС, Определение № 317/23.09.2015 г. по гр.д. № 1804/2015 г. на I V Г.О. на ВКС, Определение № 660/03.12.2015 г. по ч.гр.д. № 660/03.12.2015 г. по ч.гр.д. № 5515/2015 г. на III Г.О. на ВКС и др.

Съгласно т. 9 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС молбата за изменение на решението в частта за разноските е недопустима, когато страната не е представила списък по чл. 80 ГПК със сторените от нея деловодни разходи. Списъкът на разноските следва да съдържа изброяване на разходите, които страната е направила и които счита, че следва да й бъдат възстановени – така т. 2 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Този списък може да бъде представен самостоятелно, но може и да бъде инкорпориран в друга молба, подадена до съда от страната.

Видно от материалите по делото до приключване на устните състезания пред въззивната инстанция въззиваемият В. С. Р. не е представил самостоятелно или като част от друг документ списък, в който да е изброил разноските, чието присъждане претендира. Липсата на списък по чл. 80 ГПК е процесуална пречка за развитие на производство по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските.

Поради това молбата за изменение на въззивното решение в частта за разноските следва да се остави без разглеждане. В изложения смисъл са и Определение № 4268/24.09.2025 г. по гр.д. № 3253/2024 г. на I Г.О. на ВКС, Определение № 136/12.01.2024 г. по ч.гр.д. № 4211/2023 г. на I Г.О. на ВКС, Определение № 50053/16.03.2023 г. по гр.д. № 667/2022 г. на I V Г.О. на ВКС, Определение № 72/23.06.2020 г. по гр.д. № 3073/2019 г. на I I Г.О. на ВКС, Определение № 253/17.07.2014 г. по гр.д. № 1153/2014 г. на I V Г.О. на ВКС, Определение № 290/07.10.2013 г. по т.д. № 1015/2013 г. на I Т.О. на ВКС и др.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба с вх. № 137241/17.11.2025 г., подадена от В. С. Р., ЕГН **********, с искане за изменение на Решение № 6981/13.11.2025 г. по в.гр.д. № 4772/2025 г. на СГС, II-Б състав, в частта за разноските чрез присъждане на сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер на 450 лева.

Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2