Решение № 260513 от 26.08.2021, Районен съд - Плевен

Р

Е

Ш

Е

Н

И

Е

№ гр.Плевен, 26.08.2021 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИ

РАЙОНЕН СЪД, ІІІ-ти граждански състав, в публично заседание на 04.08.2021 година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИЯНА НИКОЛОВА при секретаря Вероника Георгиева, като разгледа докладваното от съдията НИКОЛОВА гр.дело №3331 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от “Т.С.” ЕАД, ЕИК ***, представлявано от *** - Изпълнителен директор, чрез процесуален представител Ц.П., с адрес: *** против Т.С.Ф., ЕГН **********,*** и против В.Ц.Ф., ЕГН **********,***, и двамата с адреси в ***, в която се твърди следното : на 21.01.2019г. дружеството е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение на основание чл.410 от ГПК с вх.№ *** срещу ответниците, в условията на солидарна отговорност за сумата от 2445.31 лева, от които 2084,63лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2015г. до м.07.2017г.,ведно със законната лихва от 21.01.2019г. до окончателното изплащане на вземането, и 313,30 лева - мораторна лихва за забава от 14.09.2016г. до 09.01.2019г., както и суми за дялово разпределение 39,38 лева - главница за периода от м.12.2015г. до м.07.2017г., ведно със законната лихва от 21.01.2019г. до окончателното изплащане на вземането, и 8,00 лева - лихва за периода от 30.01.2016г. до 09.01.2019г., разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

С разпореждане, постановено по гр. дело №1021/2020г. по описа на Районен съд- Плевен е уважено искането и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжниците. Със съобщение, получено от дружеството ни на 18.06.2020г. съдията докладчик по цитираното дело ни е указвал, че дружеството може да предяви иск срещу длъжниците относно вземането си в едномесечен срок, инициирало настоящото исково производство.

Вземането се обосновава със следното : ответниците са клиенти на ТЕ по смисъла на чл.153, ал. 1 от Закона за енергетиката ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. С оглед изложеното и по силата на нормативните актове, ответниците са клиенти на ТЕ и за тях важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката.

Съгласно чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от “*** АД на клиенти за битови нужди в ***, които се изготвят от “Т.С.” ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им приемане от страна на клиентите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на ТЕ и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на ТЕ; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Ответникът не е упражнил правата си по чл.150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от “Т.С.” ЕАД на потребители за битови нужди в ***, одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор” в сила от 10.07.2016 г. В раздел IX от ОУ — „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение”, чл.31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. В този смисъл, задължението на ответникът за заплащане на дължимите от нея суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, е 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на Продавача, като с приетите ОУ е регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислява в случай че клиентът изпадне в забава т.е след изтичане на 45 дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон.. С изтичането на последния ден от месеца ответникът са изпадали в забава за тази сума и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е начислявана законна лихва върху дължимите суми. С ОУ от 2016 г. е установено, че клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството. Съгласно ОУ от 2016 г. „Т.С.” ЕАД начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по изготвените изравнителни сметки. От 10.07.2016 г. (влизането в сила на ОУ от 2016 г.) дружеството ежемесечно удостоверява публикуването в интернет страницата на данни за дължими суми за ТЕ в присъствието на нотариус, като се съставят констативни протоколи, удостоверяващи явяването на нотариус и извършените действия по публикуване на данни за дължими суми за ТЕ, чрез осигуряване на интернет достъп до индивидуалните партиди на битовите клиенти в масивите на дружеството, който достъп се осъществява чрез официалната уеб-страница на „Т.С.” ЕАД на адрес: *** проверка на сметка. Ответниците са използвали доставяната от дружеството ТЕ през процесния период и не са заплатили задължението си.

На основание чл.139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В настоящия случай, в изпълнение на разпоредбата на чл. 1386 от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имота на ответника, са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с фирма “Т.с.” ЕООД за предоставяне на услугата дялово разпределение на топлинна енергия.

Съгласно чл.140 ал.1 т.2 от ЗЕ сумите за ТЕ за процесния имот са начислявани от “Т.С.” ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ в сградата - “Т.с.” ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба №16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването. За имота на ответниците са издадени изравнителни сметки, които прилагаме като доказателство в подкрепа на твърденията ни, че сумите за топлинна енергия за процесния имот, са начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота.

Съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди в случай, че резултатът от изравнителните сметки е сума за доплащане, то тя се прибавя към първата дължима сума за процесния период. В случай, че резултатът от изравнителната сметка е сума за възстановяване, то от нея служебно се приспадат просрочените задължения, като се започне от най-старото.

Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да признае за установено по отношение Т.С.Ф., ЕГН ********** и В.Ц.Ф., ЕГН **********, че дължат на „Т.С.“ ЕАД в условията на солидарна отговорност сума в размер от 2445,31 лева, от които 2084,63 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2015г. до м.07.2017г.,ведно със законната лихва от 21.01.2019г. до окончателното изплащане на вземането, и 313,30 лева - мораторна лихва за забава от 14.09.2016г. до 09.01.2019г., както и суми за дялово разпределение 39,38 лева - главница за периода от м.12.2015г. до м.07.2017г., ведно със законната лихва от 21.01.2019г. до окончателното изплащане на вземането, и 8,00 лева - лихва за периода от 30.01.2016г. до 09.01.2019г., като претендират и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.131 от ГПК не е депозиран писмен отговор от ответниците.

·

В хода на делото, след обездвижване на исковата молба и даване на възможност на ищеца да уточни претенцията си, е заявено и прието за установено от съда, че : се установява съществуване на вземане срещу ответниците, за което е издадена заповед за изпълнение на основание чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 1343/2019год. по описа на ПлРС, 13-ти гр. състав; че вземането на ищеца е при условията на солидарна отговорност на ответниците; че трето лице-помагач, надлежно конституирано от страна на съда, е П.И. ООД, ЕИК ***, а не посоченото първоначално в исковата молба..

В о.с.з. ищецът не изпраща представител. От постъпилите писмени изявления се обосновава извод за поддържане изцяло на предявения иск.

В о.с.з. от ответниците, редовно призовани, се явява В.Ф., който с оглед същността на изявленията в проведените о.с.з. не оспорва иска. В последното о.с.з. прави неясно изявление, явяващо се индиция за несъгласието му с провежданото производство.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявеният иск е НЕДОПУСТИМ и следва да бъде оставен без разглеждане, а производството по делото – прекратено.

От приобщеното по делото ч.гр.д. №1343/2019год. по описа на ПлРС се установява, че същото е образувано на 21.01.2019год. въз основа на депозирано от ищеца срещу ответниците заявление на основание чл.410 от ГПК. Издадена е заповед за изпълнение срещу длъжниците /сега ответници/ за сумите, предмет на настоящото дело и дължими за топлоснабдения имот, находящ се в ***. Следва да се отбележи, че исковата молба е оставена без движение на основание чл.129 ал.4 от ГПК на 12.04.2021год./ в проведеното първо о.с.з./. Съдът, консаттирайки редица несъответствия и неясноти, касаещи исковата претенвция, е установил служебно и след проверка в деловодната програма САС на съда, че всъщност ищцовото дружество е депозирало поне две заявления по реда на чл.410 от ГПК срещу ответниците/ в програмата излизат редица други дела/, респ. – налице са поне две издадени заповеди за изпълнение срещу същите. При положение, че в настоящата искова молба ищецът подробно е описал какаво е топлоснабденото жилище, посочил е изчерпателно адресът му; посоцчил е сумите , които преетнидра като дължими, периодите , началния момент на законната лихва, съдът е направил предположение / и то на база единствено проверка в деловодната програма/, че се касае за установяване на вземане, за което е издадена заповед за изпълненние по ч.гр.д. № 1343/2019год. по описа на ПлРС, 13-ти гр.състав. В конкретния случай съдът е приел, че при така подробно изложениште от ищеца фактически твърдения /досежно топлоснабдения имот и неговия адрес, конкретното вземане като стойност и периоди/ е допусната грешка при изписване номера на конкретното частно граждзанско дело. Ето защо е дадена възможност на ищеца да конкретизира вземането си, като изрично е обявено от съда ,че са налице две частни граждански дела срещу ответниците, разпределени на един и същ състав на съда – 13-ти гр. състав. С изявление от 05.05.2021год. ищецът е заявил, че прави искане за установяване съществуване на вземане по ч.гр.д. № 1343/2019год. на ПлРС – л.130 от делото. Делото е насрочено за о.с.з. с разопреждане на съда от 10.05.2021год. На този етап ч.гр.д.№

1343/2021год. все още не е било изискано от съда, нито ищецът е направил такова искане. Съдът е изискал делото в деня на насорченото о.с.з., в което заседание обаче е констатирал, че въпреки ,че по това частно гр. дело заявителят е поискал издаване на заповед за изпълнение срещу длъжниците при условията на солидарна отговорност, заповед в този смисъл не е издадена от съда , а в настоящото исково производство се претндира именно наличие на задължение при условията на такъв вид отговорност от ответниците. Дадено е последващо указание на ищеца, включващо указание за възможност за направата на искане за поправка на очевидна фактическа грешка, по която обаче компетентен да се произнесе е заповедният съд. В това о.с.з. ч.гр.д. №1343/19год. все още не е било приложено по настоящото дело. С изявление от 10.06.2021год. ищецът е заявил, че задължението към ответниците се претендира при условията на разделна отговорност, което отново, за пореден път, еналожило съдът да указва на ищеца, че в исковото производство не може да променя вида на търсената в заповедното производство отговорност спрямо ответниците/там длъжници/. С молба от 15.06.2021год. представителят на ищеца е заявил, че „заявлението е подадено срещу двамата длъжници в условията на солидарна отговорност, доколкото същите са съпрузи.“ Направено е искане за извършване на поправка ан ОФГ, като молбата е адресирана до исковия съд. С разпореждане от