Решение № 12422 от 23.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12422 гр. София, 23.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №

20251110115695 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

Производството е образувано по искова молба, подадена от ДРУЖЕСТВО, ЕИК:

*********, срещу ДРУЖЕСТВО ЕИК: *********, с което по реда на чл. 422 ГПК е предявен установителен иск, с който се да бъде установено, че ответникът дължи сумата от 1175,80 лева, представляваща изплатено обезщетение за имуществени вреди по щета № 1903-1261-20-402255 относно настъпило ПТП, довело до материални щети на лек автомобил марка „Мерцедес“ с рег. № *******, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 30.08.2024 г., до окончателното изплащане, за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 53124/2024 г. по описа на СРС, 24. състав.

Ищецът твърди, че на 16.10.2020 г., около 14:10 часа, в АДРЕС“ водачът на л.а.

„Фолксваген Голф“ с рег. № ********* виновно реализирал ПТП в задната част на движещия се пред него л.а. „Мерцедес“ с рег. № *******. В тази връзка бил съставен двустранен протокол за ПТП от 16.10.2020 г. Ищецът посочва, че към момента на ПТП пострадалият автомобил бил застрахован по валидна имуществена застраховка „Каско“ на МПС с полица № 93002010049477 с период на валидност от 10.06.2020 г. до 09.06.2021 г.

Посочва, че с оглед настъпилите повреди на процесното МПС бил извършен оглед, при който се установило, че следва да бъде изплатено застрахователно обезщетение в размер на 5712,32 лева с платежно нареждане №BORD06985448 от 24.12.2020 г. В тази сума се включвали и ликвидационните разноски на стойност 15 лв.

Навежда твърдения, че водачът на лек автомобил марка „Фолксваген Голф“ към датата на ПТП е имал валидно сключен застрахователен договор „Гражданска отговорност“ при ДРУЖЕСТВО. Отбелязва, че ответникът заплатил на ищеца 4551,52 лева с включени 1 в нея ликвидационните разноски, поради което към момента на съдебното производство неизплатени се явявали 1175,80 лв. Моли за уважаване на иска. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба. Оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва механизма на ПТП. Оспорва представения протокол за ПТП в частта „Обстоятелства и причини за ПТП“, описваща механизма на произшествието, като излага, че същият нямал доказателствена стойност. Оспорва представеното заявление за изплащане на обезщетение за щета, понеже то било частен документ и описаните в него констатации не отговаряли на действителните факти и обстоятелства. Прави възражение за съпричиняване, тъй като водачът на МПС с марка „Мерцедес“ рязко намалил скоростта и спрял, нарушавайки чл. 24 ЗДвП. Потвърждава, че е извършил плащане в размер на 4551,52 лева с включени в нея ликвидационните разноски с платежно от 22.04.2021 г. Останалата част от обезщетението смята за превишена. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ с обект лек автомобил марка „Фолксваген Голф“ с peг. № *********, както и извършеното плащане от негова страна на част от застрахователното обезщетение в размер на 4551,52 лева с включени в нея ликвидационните разноски.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на делото е твърдяното от ищеца притезание с правна квалификация чл. 411 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД за сумата от 1175,80 лева, представляваща остатък от изплатено застрахователно обезщетение за възстановяване на претърпените имуществени вреди, настъпили вследствие на ПТП, реализирано на 16.10.2020 г. Исковете претенции са насочени към застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобила, чийто водач виновно е причинил процесния деликт.

Правопораждащият фактически състав на твърдяното материално право включва следните елементи: 1) наличие на виновно и противоправно действие и/или бездействие на застрахования по „Гражданска отговорност“, което е в пряка причинно- следствена връзка с претърпените от увредено лице имуществени вреди; 2) наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между делинквента и застрахователя–ответник; 3 ) действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца, 4) по силата на което застрахователят по имущественото застраховане е изплатил обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ.

По иска с правна квалификация чл. 411 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД.

В тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване: 1) наличието на противоправно деяние, което е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилите вреди, т.е. да установи фактите и обстоятелства, съставляващи механизма на реализация на твърдяното ПТП; 2) съществуването на застрахователно правоотношение, 2 произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между деликвента и застрахователя –ответник.; 3) действително застрахователно правоотношение между увреденото лице и ищеца, 4) по силата на което застрахователят по имущественото застраховане е изплатил обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ.

В тежест на ответника в условията на обратно и пълно доказване е да обори презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, т.е. да установи липсата на вина на застрахования водач по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, чрез установяване на твърдените факти, обуславящи наличието на вида на водача на превозното средство, застраховано при ищеца. Ответникът следва в условията на пълно и главно доказване да установи фактите, обуславящи основателността на направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, както и твърдените обективни обстоятелства, които са създали непосредствена опасност за водача на застрахования при ответник автомобил и са мотивирали същия да навлезе в чуждата лента за движение.

Настоящият състав на съда с доклада по делото е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства: 1) Към датата на процесното ПТП ищецът е бил застраховател по имуществена застраховка „Каско“ на л.а. марка „Мерцедес“ с рег. № *******; 2) Към датата на процесното ПТП ответникът е бил застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на л.а марка „Фолксваген Голф“ с рег. № *********; 3) Ищецът изплатил застрахователно обезщетение за причинените вреди в размер на 5 727,32 лева в т.ч. направил разходи в размер на 15лв. за ликвидационната преписка. 4) Ответното дружество е заплатило на ищеца сума в размер на 4551,52 лева с включени в нея ликвидационните разноски.

След анализ на събрания доказателствен материал съдът приема, че процесното ПТП се е осъществило на 16.10.2020 г., около 14:10 часа лек автомобил „Фолксваген Голф" с рег.

№ ********* се движи по бул. „Цариградско шосе", където водачът реализира ПТП с намиращия се пред него, лек автомобил „Мерцедес ЦЛС 63" с рег. № *******. Водачът на застрахованото при ответника МПС с поведението си слага началото на причинноследствения процес довел до настъпилото увреждане.

Настоящият състав кредитира заключението като обективно, изчерпателно и правилно, тъй като съответства на събрания по делото доказателствен материал. Изводите на експерта се подкрепят и от събраните писмени доказателствени средства и приложения по делото протокол за ПТП.

Видно от скицата в протокола за ПТП и описаното в него, позиционирането на автомобилите е било в лявата част на пътното платно. Водачът на застрахования при ответника автомобил не е съобразил своята скорост на движение с характера и интензивността на движението и с конкретните условия на видимост, поради което не е бил в състояние да спре при установяване на предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението, арг. чл. 20, ал. 2 ЗдВП. Съгласно нормата на чл. 23 ЗДвП водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него 3 друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко. Противоправността на деянието на ответника се изразява именно в предприемане на поведение в нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП и чл. 23 ЗДвП. Вещото лице е достигнал до извода, че от техническа гледна точка и от приложените по делото доказателства, може да се направи извод, че причината за настъпване на процесното ПТП е поведението на водача на лек автомобил „Фолксваген Голф" с рег. № ********, който е управлявал превозното средство със скорост и дистанция, при които не е имал възможност да спре в рамките на опасната зона, без да настъпи съприкосновение с намиращия се пред него, лек автомобил „Мерцедес ЦЛС 63" с рег. № *********. Всички увреждания по лек автомобил „Мерцедес ЦЛС 63" с рег. № ********, отразени в описа на застрахователя се намират в пряка и причинно-следствена връзка с механизма на процесното събитие.

Настоящият съдебен състав намира, че с оглед събрания и цитиран по-горе доказателствен материал съвкупно и еднопосочно се установява механизма на ПТП, описан в исковата молба, така и причинените вреди и причинната връзка между процесното ПТП и настъпилите вреди.

Съгласно чл. 51 ЗЗД на репариране подлежат всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Нормата на чл. 386, ал. 2 КЗ определя обема на дължимото застрахователно обезщетение, което следва да покрива действително претърпените вреди към момента на настъпването им. Следователно при определянето на размера на претенцията се изхожда от средната пазарна стойност на увреденото имущество към момента на настъпване на застрахователното събитие- в този смисъл решение № 37 от 23.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 667/2008 г., I т. о., ТК; решение № 59 от 6.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 2367/2015 г., I т. о., ТК; решение № 235 от 27.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 1586/2013 г., II т. о., ТК. При предявена по съдебен ред претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да определи същото по действителната стойност на вредата към момента на осъществяване на застрахователното събитие, т. е. по пазарната цена на същата, като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан от минималните размери по методиката към Наредба № 24/2006 г. на КФН (в т. см. и константната съдебна практика, обективирана в решение № 79/02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС, І ТО, решение № 52/08.07.2010 г. до т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І ТО, решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, ІІ ТО; решение № 209/30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, II ТО.

Съгласно заключението на вещото лице стойността необходима за възстановяване на лек автомобил „Мерцедес ЦЛС 63 с рег. № ********,, възлиза на 7 457,75 лева. По делото е отделено за безспорно, че ответникът е заплатил доброволно сумата от 4 551,52 лева с включени в нея ликвидационните разноски, поради което искът следва да бъде изцяло уважен до предявения размер от 1175,80 лева.

Възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на увреденото лице е неоснователно. Тежестта на доказване е върху страната, която е направила възражението, т.е. същата следва да установи в условията на пълно и главно 4 доказване фактите, от които черпи благоприятни правни последици. От заключението по допусната САТЕ и свидетелските показания, включително и изготвения протокол за ПТП, не се установява че ищецът с поведението си да е допринесъл за настъпването на противоправния резултат. Водачът на застрахования при ответника лек автомобил би могъл да предотврати настъпването на ПТП, ако е управлявал автомобила с необходимата концентрация и внимание и е предприел маневрата за престрояване при спазване на дистанция спрямо движещия се пред него автомобил, т.е. не е налице нито случайно събитие, нито съпричиняване от страна на пострадалото лице. При разглеждане на възражението за съпричиняване от страна на увреденото лице, трябва да се вземат предвид задължителните постановки на т. 7 от Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 г. на ОСТК на ВКС по т. д. № 1 / 2014 г., според което „съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения - обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен.