Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 325 от 24.03.2025, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 2549/2024
Вид
Решение № 325
Подписан
24.03.2025
В сила
06.11.2025
Състав
Светлин Михайлов, Даниела Христова, Цветомира Петкова Кордоловска Дачева

Цитирани разпоредби

  • чл. 127, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 165 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 181 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 181, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 130, ал. 2 · Закон за съдебната власт
  • чл. 62, ал. 5 · Кодекс на труда

РЕШЕНИЕ

№ 325 гр. София, 24.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева при участието на секретаря Мария Г. Паскова като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно гражданско дело № 20241000502549 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

Образувано е по повод постъпила въззивна жалба от „Екскузив Ер карс“ ЕООД, с която обжалва решение № 2 963 от 16.05.2024 г., постановено по гр. д .№ 3 016/23 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 10 състав, с което съдът е отхвърлил предявения от „Ексклузив Ер карс“ ЕООД срещу А. А. В. иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за сумата от 46 315 лв., представляваща подлежаща на връщане сума, платена при начална липса на основание и е осъдил „Ексклузив Ер карс“ ЕООД да заплати на А. А. В., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 4 226.24 лв., представляваща съдебни разноски.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради неговата необоснованост и неправилно приложение на закона. Твърди, че съдът е признал за установено наличието на валидни отношения между страните като основание за получената сума, единствено въз основа на представени от ответника в заверен препис писмени доказателства. Твърди, че при така предявеният иск, с който ищецът претендира връщането на нещо, което е дал на ответника и в негова тежест е да докаже единствено даването, като в настоящият случай е изпълнил това си задължение. Твърди, че в тежест на ответника по иск с правно основание чл. 55 ЗЗД е да докаже, на какво основание е получил даденото, както и да посочи основание за задържане на облагата при условията на пълно и главно доказване. В тази връзка твърди, че представените от ответника доказателства бяха оспорени от ищеца 1 като антидатирани и изготвени по повод на образуваното производство. Твърди, че с оглед направеното оспорване за ответника възниква доказателствена тежест да установи тяхната истинност с други допустими доказателствени средства, поради това. че позовава твърденията си именно върху тях, като ответникът не ангажира нито едно доказателство нито в насока автентичност на съставените документи, нито в насока на тяхната достоверна дата. Твърди, че съдът се е позовал на съдебна практика, обективирана в решение № 60 256 от 07.03.2022 г., постановено по гр. д. № 3 590/20 г. на ВКС. IV ГО, поради което е приел, че доказателствената тежест за установяване на датата на сключването на договорите се носи от ищеца. Оспорва приложимостта на цитираното решение, тъй като въпросът там е за тежестта на доказване при оспорване на достоверността на датата на договор, неподписан от оспорващия, представен с оглед отношения с трети на договора лица и когато датата има значение за валидността на договора, каквато хипотеза не е налице в настоящия процес.

Твърди, че съдилищата на Република България, в това число и Върховният касационен съд са формирали трайна и непротиворечива практика, с която е отречена възможността за извършването на подобен род злоупотреби, като е отречена обвързващата доказателствена сила на датата на документ, подписан от бивш представител на търговско дружество. При оспорване на такъв документ, именно насрещната страна - в случая ответникът, следва да докаже автентичността и достоверната му дата. Оспорва и изводите на съда по отношение на доказателствата, представляващи документите към НАП и НСИ, като твърди, че същият не е съставител на документите, а е извършвал единствено такова действие, което изрично е изключено от предмета на договорите. Твърди, че не е доказано и действителното предоставяне на услуги по счетоводно обслужване от „Алекс и Ив БГ“ ЕООД и „Тим Консултинг” ЕООД. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното като неправилно и вместо него постанови друго, с което да уважите предявения иск, като претендира и направените в хода на производството съдебно-деловодни разноски.

Ответникът по въззивната жалба А. А. В. редовно уведомен за същата я оспорва. Твърди, че ищецът неправилно тълкува и пресъздава изводите, до които е стигнал първоинстанционният съд в своето решение при разпределяне на доказателствената тежест по делото, като я обосновава съобразно квалифицирането на иска като такъв по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, без да отчита особеностите на конкретното производство. Твърди, че в мотивите си съдът е обсъдил въпроса относно приложимостта на чл. 181 от ГПК по отношение на юридическо лице, което оспорва издаден от негов бивш органен представител частен документ, като се е позовал на съдебната практика, която еднопосочно приема, че „юридическото лице. на което се противопоставя частен документ, съставен с участието на органния му представител, не е трето лице по смисъла на чл. 181 ГПК.“ Твърди, че в практиката се приема, че когато датата има значение за валидността на даден договор, страната, която се позовава на него не носи доказателствената тежест за установяване на датата на сключването му, а такава се носи от страната която го оспорва. Твърди, че в случая „Ексклузив Ер карс” ЕООД са страна по процесния договор и го оспорват, като съгласно практиката на Върховния касационен съд, в тежест на оспорващото дружество „Ексклузив Ер карс” ЕООД е да докаже това свое твърдение. Оспорва твърдението, че „съдът е признал 2 за установено наличието на валидни отношения между страните като основание за получената сума. единствено въз основа на представени от ответника в заверен препис писмени доказателства“, като твърди, че същото не се подкрепя от доказателствата по делото. Твърди, че ищецът с това си твърдение признава участието на А. В. в счетоводното обслужване на дружеството, но не приема неговото право да получава възнаграждение за положения от него труд. По отношение на другото наведено основание твърди, че от чл. 2, ал. 2. т. 1 става ясно, че оперативната счетоводна работа включва и „изготвянето на справки“, каквито са справките за НСИ. Освен това в чл. 3, ал. 1, т. 11 е посочено, че оперативното счетоводство включва и „изготвяне на периодични счетоводни отчети /ежемесечни и тримесечни отчети/ и подготовка на годишен финансов отчет/, а в т. 14 от същата алинея е посочено, че оперативното счетоводство включва и „изготвяне и предоставяне по искане на Възложителя на справки и счетоводна информация“. Твърди, че тези права на възложителя са упражнени от Х. П. - който е управлявал предприятието, първоначално като упълномощено лица. а по-късно и като управител. През целия период на счетоводно обслужване задачите са възложени от него и паричните средства са преведени от него. Твърди, че без чувство за отговорност ищецът твърди, че приложените от ответника доказателства „са оспорени от ищеца като антидатирани и изготвени по повод на образуваното производство“, но фактите показват друго. Договорите за управление и счетоводно обслужване и протоколите за прихващане са подкрепени от доказателства, които няма как да се антидатират, защото са с входящи номера от Националния статистически институт. Националната агенция за приходите и Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ. Оспорва твърдението, че „липсват и каквито и да е било други сключвани с ответника или посочените трети лица договори, фактури и др. подобни, които да обуславят основанието за получаване на сумата платена от „Ексклузив Ер карс“ ЕООД“, като твърди, че приложение 18 към отговора на исковата молба, с вх. № 42705 от 04.05.2023 г., е представен Хронологичен регистър на „Ексклузив Ер карс“ ЕООД за разходите за управление и счетоводство за периода 01.01.2019 - 31.12.2021. Този регистър, от счетоводната система на ищеца, съставен преди предаването на счетоводството на 24.03.2022 г. показва, че всички фактури за счетоводно обслужване, издадени от „Тим консултинг“ ООД и „Алекс и Ив БГ“ ЕООД, по които е направено плащане към сметката на А. В. и след това са съставени протоколи за прихващане са отчетени в счетоводството на ищеца, а ако незаконно са премахнали тези фактури от счетоводството, публикуваните финансови отчети и подадените данъчни декларации няма да съответстват на вече манипулираните счетоводни данни. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди атакуваното като правилно и законосъобразно.

Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че с атакуваното решение № 2 963 от 16.05.2024 г., постановено по гр. д .№ 3 016/23 г. по описа на 3

Софийски градски съд, Гражданско отделение, 10 състав, че съдът е отхвърлил предявения от „Ексклузив Ер карс“ ЕООД срещу А. А. В. иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за сумата о т 46 315 лв., представляваща подлежаща на връщане сума, платена при начална липса на основание и е осъдил „Ексклузив Ер карс“ ЕООД да заплати на А. А. В., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 4 226.24 лв., представляваща съдебни разноски.

Не се спори между страните, а и първоинстанционния съд е приел за безспорно установено, че ищецът е извършил плащания по банков път в полза на ответника, така както са описани в исковата молба. Това обстоятелство се установява и от представеното извлечение от банкова сметка на ищеца за периода от 22.06.2020 г. до 28.03.2022 г.

От представените по делото писмени доказателства (трудов договор № 002/06.11.2018 г. и справка от НАП за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ с вх. № 22388183530504/08.11.2018 г., трудов договор № 003/04.01.2021 г. и справка от НАП за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ с вх. № 22388213009191/06.01.2021 г.), че ответникът е бил в трудово правоотношение с „Тим консултинг“ ЕООД и „Алекс и Ив БГ“ ЕООД.

От представената по делото длъжностна характеристика и справка от НАП за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ с вх. № 22388183530504/08.11.2018 г. се установява, че ответникът е заемал длъжността „счетоводител“, код 24116004 по НКПД в „Тим конкултинг“ ЕООД, считано от 08.11.2018 г., като в задълженията на ответника са включени счетоводното обслужване на множество предприятия, сред които е и дружеството „Ексклузив Ер карс“ ЕООД.

От представената длъжностна характеристика и справка от НАП за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ с вх. № 22388213009191/06.01.2021 г. се установява, че ответникът е заемал длъжността „счетоводител“, код 24116004 по НКПД в „Алекс и Ив БГ“ ЕООД, считано от 08.01.2021 г., като длъжностните задължения са включвали счетоводното обслужване на множество предприятия, сред които е и дружеството-ищец.

Представените от ответника писмени доказателства (договор за управление и счетоводно обслужване от 08.01.2019 г. и договор за управление и счетоводно обслужване от 06.01.2021 г.), по силата, на които ищецът е възложил на „Тим консултинг“ ЕООД срещу възнаграждение да управлява предприятието на дружеството-ищец и да извършва счетоводно обслужване на същото за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2020 г. и е възложил на „Алекс и Ив БГ“ ЕООД срещу възнаграждение да управлява предприятието на дружеството-ищец и да извършва счетоводно обслужване на същото през 2021 г. са оспорени от ищеца по отношение на датата на тяхното съставяне. Ищецът е въвел възражението, че са антидатирани и изготвени за целите на процеса, неистински и без достоверна дата по отношение на него.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото (справки от информационна система „Бизнес статистика“ (ИСБС) към Националния статистически институт), че за периода 2019 г. - 2022 г., за респондент (потребител) „Ексклузив Ер Карс“ ЕООД годишните финансови отчети в НСИ за 2019 г., 2020 г. и 2021 г. са подадени от ответника съответно на 15.01.2020 г., 29.01.2021 г. и 21.03.2022 г.

Видно от разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от договора за управление и счетоводно обслужване от 08.01.2019 г., страните са постигнали съгласие, плащането по договора да се извърши към сметка на служител на „Тим консултинг“ ЕООД, като за изпълнение на задълженията на възложителя по този договор се съставя протокол за прихващане на договореното възнаграждение със заплатата на служителя. Същото съгласие е постигнато и в чл. 10, ал. 3 от договор за управление и счетоводно обслужване от 06.01.2021 г.