Решение № 32 от 01.04.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. Велико Търново, 01.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ СТОЯНОВА

Членове:

АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ

СЛАВКА ДИМИТРОВА при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА в присъствието на прокурора М. Т. О. като разгледа докладваното от ПЕТЯ СТОЯНОВА Наказателно дело за възобновяване № 20254000600218 по описа за 2025 година Въз основа на данните по делото и закона, за да се произнесе взема предвид следното:

Производството пред Апелативен съд Велико Търново е образувано въз основа на искане на осъдения Н. С. Д. за възобновяване на воденото срещу него наказателно производство по НОХД № 25/2022 г. по описа на Районен съд Габрово, отмяна на постановената присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав.

В искането се поддържа, че съдебните актове по приключилото наказателно производство са постановени при нарушения на процесуалния и материалния закон. Съдържат се твърдения за липса на достатъчно доказателства, за да бъде направен осъдителен извод за извършено деяние по чл. 210 ал. 1 т.5 от НК. Оспорват се изводите на съдебните състави по отношение на извършване на престъплението от обективна и субективна страна, като се поддържа, че възприетите факти по делото не съответстват на доказателствената съвкупност. Твърди се допуснато процесуално нарушение от въззивния съд поради това, че е разгледано производството по реда на чл.

1

269 ал. 3 т. 4 б. „в“ от НПК. Прокурорът и защитникът са заявили в съдебно заседание, че е налице пречка за даване ход на делото, но независимо от това съдът е постановил разглеждането му на посочената дата. По този начин искателят е лишен от право на лично участие в наказателния процес. Твърди се допуснато процесуално нарушение и във връзка с постановеното от съда заличаване на свидетеля М. Ш.. На тези основания се иска наказателното производство по НОХД 25/2022г. по описа на ГРС да бъде възобновено, постановената присъда отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав.

В съдебно заседание осъденият не се явява редовно призован.

Защитникът му – адв. Д. поддържа искането на посочените в него основания.

Сочи, че на практика по делото са събрани доказателства само по искане на прокурора, а всички доказателства, поискани от защитата са отхвърлени от съда. Поддържат се и допуснатите процесуални нарушения, които се намират за съществени и ограничаващи правото на защита – даване ход на делото в Габровски окръжен съд в отсъствието на подсъдимия и заличаването/недопускането от ОС/ като свидетел на М. Ш..

Представителят на държавното обвинение предлага искането да бъде оставено без уважение, тъй като не са налице касационните основания по чл.

348, ал. 1, т. 1 и 2. Твърди, че решаващите съдилища са направили пълен и верен анализ на доказателствата и правилно са приели, че осъденият е извършил престъпленията по 210 ал.1 т. 5 от НК. Не са допуснати съществени процесуални нарушения така, както твърди защитата, поради което и липсват основания за уважаване на искането.

Великотърновският апелативен съд, след като провери доказателствата по делото, съобрази становищата и доводите на страните и в пределите на правомощията си намери следното:

Настоящото искане е подадено в срока по чл. 421 НПК - на 17.07.2025г., при влязъл в сила съдебен акт на 06.06.2025г. С него се атакува съдебен акт, който не е проверяван по касационен ред и е подадено от лице с процесуална легитимация. Ето защо същото е процесуално допустимо.

Разгледано по съществото си, в контекста на очертаната в него аргументация, искането е неоснователно, по следните съображения:

С присъда № 1/13.01.2025г., постановена по НОХД 25/202 2г., състав на 2

РС Габрово е признал Н. С. Д. за виновен да е извършил деяние по чл. 210 ал.1 т.5 от НК, извършено на 29.11.2012г. в гр. Бръчко, Босна и Херцеговина и му е наложил наказание от една година лишаване от свобода. Постановил е същото да се изтърпи при първоначален „общ“ режим на основание чл. 57 ал.1 т. 3 от ЗИНЗС. На основание чл. 68 ал.1 от НК е привел в изпълнение наказанието по НОХД 105/2010 г. на РС Поморие от шест месеца лишаване от свобода, за което също е определил „общ“ режим на изтърпяване. Присъдил е разноски.

Присъдата е била проверена по жалба на подсъдимия от ОС Габрово, който с решение № 40/06.06.2025г. е изменил същата само в частта на наложеното наказание за деянието по чл. 210 ал.1 т. 5 от НК като го е намалил на основание чл. 55 ал.1 т.1 от НК от една година на шест месеца лишаване от свобода. В останалата част присъдата на Габровски районен съд е била потвърдена.

На първо място следва да се отбележи, че на проверка се подлага въззивният съдебен акт, щом като първоинстанционният е бил атакуван пред втората инстанция и е предизвикано произнасянето й по съществото на делото. Щом това е така, то упреците на осъденото лице следва да визират акта на тази инстанция и какво в разрез със закона не е направила или какви пропуски на първата инстанция не е отстранила, ако това е било възможно, а основните възражения са насочени към акта на първостепенния съд. От друга страна, правото да установяват фактите по делото e на инстанционните съдилища, те имат право да дадат вяра на едни пред други доказателствени източници, като обосноват становището си и възприетите от тях факти не могат да бъдат подменяни от настоящата инстанция.

Внимателният прочит на съдебният акт на окръжния съд сочи, че той е изпълнил в пълнота задълженията си по цялостна проверка на присъдата, като е проверил отново събраните доказателства, анализирал е същите и е мотивирал убедително защо възприема като правилно изяснена фактическата обстановка. Особено внимание съдът е отделил на показанията на св. П., доколкото той е не само очевидец на събитията, но и пострадал от деянието.

След като е установил, че показанията му са последователни и подробни, без вътрешни противоречия и логически несъответствия, а също така са подкрепени от останалите писмени събрани по делото доказателства, съдът е мотивирал извода си за достоверност на свидетелските показания и е отказал 3 да даде кредит на доверие на обясненията на подсъдимия. Съдът не е подминал и възражението на защитата относно законосъобразността на приобщаването на показанията на този свидетел, като убедително е аргументирал наличието на предпоставките за това и заявената от защитата позиция на съгласие. Ето защо решението на ОС Габрово изцяло покрива критериите, залегнали в разпоредбата на чл. 339 ал.2 от НПК.

Всъщност основните възражения, направени във искането за възобновяване, касаещи въззивната инстанция са сведени до допуснати две съществени процесуални нарушения - даване ход на делото в отсъствие на подсъдимия и недопускане до разпит на искания свидетел М. Ш.. Настоящият съд не установява да са допуснати сочените нарушения.

Коректния прочит на материалите по ВНОХД 79/2025г. маркира следната последователност: В настоящия казус осъденият е участвал лично в разпоредително заседание и в заседанията на разглеждане на делото пред първата инстанция, включително и при постановяване на присъдата.

Установяването на подсъдимия извън пределите на републиката е било причина делото пред въззивната инстанция разгледано в негово отсъствие.

Въззивният съд е предприел всички необходими мерки за призоваването му.

Осъденият е призован по имейл на 18.03.2025г. в съответствие с разпоредбите на чл. 178 ал.8 от НПК за насроченото първо по ред съдебно заседание. На 11.04.2025г. той е изпратил имейл, в който е посочил, че няма възможност да се яви по делото и е потвърдил имейл адреса, на който да бъде призован за следващо съдебно заседание. Този молба е послужила като основание съставът на съда да отсрочи делото за друга дата – 14.05.2025г., за когато Д. отново е призован на посоченият от него имейл. На 12.05.2025г. /по имейл/ е депозирана поредната молба, че не може да се яви в съдебно заседание по делото и посочил, че желае делото да се отложи за друга дата. Като причина за това е посочил, че му се налагало по спешност да пътува от Англия, където е неговото местожителство в до Турция, за да се прегледа в стоматологична клиника. Представил е копие от самолетен билет. Отново не е даден ход на насроченото за 14.05.2025г. съдебно заседание, като съдът е приел, че е налице уважителна причина, но е задължил подсъдимият да представи документи, които да удостоверяват влошеното му здравословно състояние. Делото е отложено за 04.06.2025г. Следващата молба, постъпила от подсъдимият по имейл е от 03.06.2025г. В нея Д. е посочил, че е претърпял инцидент на 4

01.06.2025г. и не може да се яви в съдебно заседание. Този път обаче изрично е изразил съгласието си делото да бъде разгледано в негово отсъствие и е направил доказателствени искания. В проведеното на 04.06.2025г. съдебно заседание съставът на окръжен съд Габрово, разглеждащ делото е преценил, че са налице предпоставките по чл. 269 ал.3 т.4 б. „в“ и е дал ход на делото в отсъствие на подсъдимия. Тази преценка на съда е законосъобразна и почива на закона, тъй като са налице предвидените предпоставки, а именно : подсъдимият Д. е бил редовно призован, на имейл, който той сам е посочил за тази цел; местожителството му е извън пределите на РБългария; лично е изразил съгласие да се даде ход на делото в негово отсъствие и това не би затруднило разкриването на обективната истина. Посочените от него причини за неявяването са общи и неподкрепени с писмени доказателства. След като е констатирал тези обстоятелства, въззивният съд е дал ход на делото на посоченото основание. Сочената хронологична последователност изключва възможността да се обсъжда допуснато съществено процесуално нарушение от окръжния съд, тъй като процесуалният закон е спазен стриктно.

Възраженията на подсъдимия Д., направени в искането, че е изразил съгласие за даване ход на делото в негово отсъствие, тъй като смятал, че ще бъдат уважени доказателствените му искания са ирелевантни и не следва да бъдат обсъждани. Ирелевантен е и фактът коя от страните какво становище е заела в проведеното съдебно заседание. Неоснователно е възражението на процесуалния представител на осъденото лице за липса на предупреждение, че делото може да бъде разгледано в отсъствие на подсъдимия при неявяването му. Внимателният прочит на НОХД 25/2022г. на РС Габрово сочи, че съобщение с точно такова отразяване на подсъдимият е изпратено и на адреса му и по имейл. Изпратеното съобщение, в което е налице изрично записване с букви в гоям курсив, че явяването на подсъдимия е задължително и делото може да се разгледа и реши в негово отсъствие в случай на неявяване е приложено на л. 12 от делото, а на л. 13 изпратеният имейл, в който е отразено, че се изпраща препис от Решение №2/10.01.2022г. по ВНОХД 127/2021г. на ОС Габрово, препис от разпореждане на РС Габрово и съобщение за явяването в разпоредително заседание. В проведеното съдебно заседание на 07.03.2022г. в качеството си на подсъдим С. Д. е заявил, че ги е получил. Тези възражения се разглеждат от настоящият съдебен състав само доколкото се твърди допуснато процесуално нарушение от въззивния съд и в 5 рамките на правомощията на настоящата инстанция по чл. 422 ал.1 т.5 от НПК съгласно чл. 424 ал.1 от НПК. Следва да се посочи, че тъй като в допълнителното изложение се съдържат твърдения и за проведено задочно производство, което е недопустимо, то съгласно разпоредбата на чл. 424 ал.2 от НПК компетентен да разгледа искане за възобновяване при подобни твърдения е единствено ВКС на РБ.

В съдебно заседание пред ОС Габрово, проведено на 04.06.2025г. защитникът на подсъдимия е преповторил направените в молбата искания от самия Д. за разпит на свидетеля М. Ш. и изискване на писмени доказателства чрез Д“МОС“ от Босна и Херцеговина кой е подал заявлението за изчезналия автомобил, предмет на престъплението. Въззивният съд е оставил така направените искания на защитата без уважение. Това не е сторено произволно, а след подробно и аргументирано запознаване с делото. В рамките на определението, с което е постановил отказ съдът е посочил, че исканият свидетел е бил допуснат до разпит пред първостепенният съд, като първоначално подсъдимият е заявил, че ще го доведе, а впоследствие е посочил адрес за призоваване в Словения. Първоинстанционният съд е направил всичко необходимо за призоваването му, но свидетелят не е демонстрирал желание за явяване, което е наложило и неговото заличаване.