Решение № 823 от 16.05.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 823 гр. Пловдив, 16.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Кърпачев при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20235330202585 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно постановление № 23-1030-000468, издадено от ВПД НАЧАЛНИК ГРУПА в ОДМВР ПЛОВДИВ, СЕКТОР ПЪТНА ПОЛИЦИЯ ПЛОВДИВ, с което на Д. И. Е. е наложена глоба в размер на 100лв. за нарушение на чл.162 ал. 1 от ЗДвП.

С жалбата се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. Претендират се разноски по реда на чл.

38 от Закон за адвокатурата. По-конкретно се сочи, че:

-в АУАН и НП не са посочени всички съставомерни факти, обуславящи извод за довършеност на вмененото административно нарушение;

-санкционната норма на чл. 177, ал.1, т.2 ЗДвП не съответствала на сочената като нарушена норма-чл. 162 ЗДвП;

-приложение следвало да намери чл. 28 ЗАНН.

Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.

В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на уговорения адвокатски хонорар.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, 1 поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

С АУАН и НП на дееца е вменено следното административно обвинение: На 29.01.2023 г. в 15:59 часа, Д. И. Е., б.г., с ЕГН ********** в гр.

Пловдив, бул. "Санкт Петербург" до номер 25, посока надлез Родопи, управлява лек автомобил Крайслер 300ц с рег.№ ******* лична собственост като извършва следното нарушение: 1. Управлява горепосоченото МПС с чуждестранно национално свидетелство за управление на МПС повече от три месеца от влизането в страната. СУМПС с номер ******* е издадено на дата *******г. от В.. Водачът е влязъл в Република България на *******г.

Посочената фактическа обстановка съдът намира, че е съответна на реализиралото се в действителността, доколкото не е спорна между страните, а и се установява от приложените по преписката писмени доказателства и показания на актосъставителя, който в съдебно заседание потвърди фактическите обстоятелства отразени в АУАН.

ОТНОСНО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН

Противно на възражението в жалбата в текста на АУАН и НП подробно са описани всички съставомерни фактически признаци на административния състав.

Ключово за разрешаване на правния спор е ноторно известното обстоятелство, че считано от 23.00 часа (по Гринуич) на 31.01.2020г. В. не е част от ЕС, т.нар В..

Условията и реда за В. са уредени в обнародваното в Официален вестник на ЕС: Споразумение за оттеглянето на Обединеното кралство В. и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия (2019/C 384 I/01).

Според чл. 126 от Споразумението „се определя преходен период или период на изпълнение, който започва да тече от датата на влизане в сила на настоящото споразумение и приключва на 31 декември 2020 г.“ Съгласно чл. 127 от Споразумението: „ Освен ако в настоящото 2 споразумение не е предвидено друго, по време на преходния период правото на Съюза е приложимо по отношение на и в Обединеното кралство.“ На следващо място следва да се съобрази фактическия състав на нарушението по чл. 162 ЗДВП, само при кумулативното наличие на предпоставките на който може да се реализира административнонаказателната отговорност на дееца по реда на чл. 177, ал.1, т.2 ЗДвП:

1/ наказаният субект да е български гражданин;

2/ същият да е управлявал МПС на територията на страната;

3/управлението да е извършено с чуждестранно национално свидетелство;

4/националното свидетелство да е издадено от държава, която не е членка на ЕС или от друга държава-страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария;

5/управлението да е извършено след изтичане на тримесечния срок от влизане на водача в страната.

Предвид безспорната фактическа обстановка следва да се приеме, че посочените съставомерни обстоятелства не само са намерили отражение в АУАН и НП, но и се установяват от доказателствата по делото.

Това е така, доколкото предвид цитираните разпоредби уреждащи В. след изтичане на преходния период на дата 31 декември 2020 г. В. е страна, която се счита за такава, която не е част от ЕС и ЕИО, респективно издадените от нея след тази дата СУМПС са с режим на чуждестранни по смисъла на чл. 162, ал.1 ЗДвП.

В процесния случай британското СУМПС е издадено на дата *******г.

(след изтичане на преходния период), водачът е влязъл в страната на *******г. (след изтичане на преходния период), като тримесечния гратисен срок за управление с чуждестранно СУМПС в страната е бил изтекъл към датата на съставяне на АУАН, тоест деянието се явява съставомерно по чл.

162 ЗДвП.

Неоснователно е възражението за неправилно приложение на санкционната норма, доколкото съгласно трайната съдебна практика именно чл. 177, ал.1, т.2 ЗДвП е санкционната норма съответна на нарушението по чл. 162 ЗДвП.

Така Решение № 1344/11 юли 2022 година на Административен Съд 3 Пловдив, ХІХ състав, КАНД № 1177/ 2022г.

Приложението на чл. 28 ЗАНН в случая е изключено предвид изричната забрана на чл. 189з.

ОТНОСНО ОБЩЕСТВЕНАТА ОПАСНОСТ НА ИЗВЪРШЕНОТО.

Въпреки гореизложеното съдът намира, че деецът не следва да бъде санкциониран, доколкото обществената опасност на деянието е толкова явно незначителна, че извършеното само формално осъществява признаците на вменения административен състав, като същевременно степента на засягане на обществените отношения е толкова ниска, че не позволява реализиране на административно наказателната отговорност на нарушителя.

В този смисъл на основание чл. 11 ЗАНН субсидиарно приложение следва да намери чл. 9, ал.2 НК, според която норма: „Не е престъпно деянието, което макар формално и да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна.“

В цитираната разпоредба са уредени две хипотези, когато деянието макар формално да разкрива всички признаци на вменения състав, то не представлява престъпление, а на основание чл. 11. ЗАНН и административно нарушение:

-ако извършеното не разкрива абсолютно никаква обществена опасност;

-или макар да е налице обществена опасност, тя е явно незначителна.

Според настоящия състав в случая е налице именно втората хипотеза на явна незначителност на обществената опасност на извършеното.

В тази връзка следва да се съобрази, че приложимата санкционна разпоредба на чл. 177, ал.1, т.2 ЗДвП в типичната хипотеза санкционира случаите, когато по пътищата отворени за обществено ползване се управлява МПС от водач, който:

- и л и въобще не притежава необходимите знания и умения за упражняване на тази правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност / водачът е неправоспособен/ -или той принципно притежава необходимите знания и умения, но те не 4 са проверени и удостоверени от държавата по надлежния ред / макар и правоспособен не притежава валидно СУМПС или то му е отнето в някоя от хипотезите, визирани в законовата норма/.

Тоест касае се за хипотези, при които безопасността на транспортната дейност в страната е застрашена /поставена в опасност/ поради осъществяването й от водач, за когото съществуват съмнения дали притежава необходимите знания и умения за това.

Точно такова съмнение не възниква в процесния случай. С АУАН и НП на водача е вменено управление на МПС, категория В.

Същевременно от справката за нарушител водач се установява, че на 18.05.2018г. същият успешно е издържал в република България теоретико практичен изпит за категория Б, като на 21.05.2018г. му е издадено българско СУМПС със срок за валидност до 23.05.2028г. Тоест българската държава успешно е проверила наличните знания и умения на нарушителя да управлява МПС, като е счетено, че те подлежат на последваща проверка едва през 2028г., видно от срока на валидност на издаденото СУМПС.

Не е спорно по делото, че на *******г. поради пребиваването му във В. водачът е заменил издаденото му българско СУМПС № *******, което все още е било в срок за валидност, с великобританско № *******, като също така не е спорно, че към датата на съставяне на АУАН това великобританско СУМПС все още не е било с изтекъл срок на валидност, тоест удостоверявало е наличната способност у водача да управлява законосъобразно и безопасно МПС.

Действително тримесечният срок по чл. 162 ЗДвП, през който по българското законодателство водачът е могъл да управлява МПС на територията на страната с чуждестранно СУМПС е изтекъл на 07.01.2023г., като нарушението е констатирано на 29.01.2023г., тоест налице е период от около 3 седмици, през които водачът не е изпълнил административното си задължение да подмени великобританското СУМПС с българско.

От една страна този срок не може да се приеме за достатъчно продължителен, че съществено да засегне обществените отношения.

По-важното обаче е, че така издаденото великобританско СУМПС и към момента на нарушението (макар с оглед изтичане на тримесечния срок 5 по чл. 162, ал.1 ЗДвП да не е позволявало на водача да управлява МПС в границите на страната), предвид изричната разпоредба на чл. 161, т.1 от ЗДВП (доколкото е ноторно известно че В. е страна по Конвенцията за движението по пътищата) е продължавало да притежава качеството валидно СУМПС, което принципно удостоверява надлежно придобитата правоспособност от водача. Аргумент в тази насока е нормата на чл. 162, ал.4 от ЗДвП, според която чуждестранното свидетелство, издадено в държава членка по конвенцията подлежи на подмяна с българско без изпит, тоест без нова проверка на знанията и уменията на водача.

На следващо място следва да се съобрази, че видно от справката за нарушител/водач нарушението е отстранено максимално бързо, като още на следващия ден след издаване на АУАН деецът е подал молба за подмяна на Великобританското му СУМПС с българско, като такова е издадено на дата 13.02.2023г, със срок на валидност до 2033г.

От всичко гореизложено се налага извод, че:

-действително водачът е нарушил с три седмици административното си задължение да поиска подмяна на великобританското си СУМПС с българско;

-но същевременно неговите знания и умения да управлява законосъобразно и безопасно МПС в нито един момент не са подлежали на съмнение, като са били надлежно проверени от българските власти, както преди, така и след извършване на нарушението.

От гореизложеното следва, че макар формално да е допуснато нарушение на закона, защитаваните обществени отношения са засегнати в минимална степен. Поради явната незначителност на обществената му опасност деянието не представлява административно нарушение и НП следва да се отмени.

ПО РАЗНОСКИТЕ

При този изход на спора на основание новелата на чл. 63д ЗАНН жалбоподателят има право на разноски.

Особеност на процесното производство се състои в това, че адвокатското възнаграждение не е реално заплатено, а е предоставена 6 безплатна адвокатска помощ на основание чл. 38, ал.1, т.3, пр.2 от ЗА, доколкото жалбоподателят е близък на адвоката.