Решение № 413 от 14.10.2021, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 413 гр. Пловдив, 14.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ в публично заседание на тридесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Радослав П. Радев

Иван Ал. Анастасов при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско дело № 20215300502002 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от П. П. ПР. против решение № 261594/08.12.2020г. по гр.д.№ 1342/2019г. на ПдРС, І бр.с., с което са изменени мерките относно упражняването на родителските права спрямо малолетната дъщеря на страните Д. П. П., като същите са предоставени за упражняване от въззиваемата АН. Г. УЗ., местоживеенето на детето е определено при същата и е определен режим на лични отношения за жалбоподателя с дъщеря му. Във въззивната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, а също така, че първоинстанционният съд превратно е тълкувал събраните доказателства единствено в полза на въззиваемата, че не са отчетени интересите на детето, предвид обстоятелството, че още от 2013г. то живее при своя баща и е свикнало с него и със семейната среда, като се чувства комфортно там. Сочи се също така, че е допуснато процесуално нарушение, тъй като детето не е изслушано от съда.

От въззиваемата АН. Г. УЗ. е подаден отговор на въззивната жалба, в който се поддържа, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Изложени са и подробни доводи в подкрепа на това становище.

ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Производството по гр.д.№ 1342/2019г. на ПдРС, І бр.с. е образувано по искова молба 1 от АН. Г. УЗ. против П. П. ПР., с която е предявен иск с правно основание чл.59, ал.9 от СК за изменение на мерките относно упражняването на родителските права спрямо малолетната дъщеря на страните Д. П.а, определени с решение № 357/06.02.2017г. по гр.д.№ 19568/2013г. на ПдРС, с което сключеният между страните граждански брак бил прекратен и родителските права били предоставени за упражняване от бащата. В исковата молба се сочи, че към датата на подаването й определеният, съгласно горепосоченото решение, режим на лични отношения на майката с дъщеря й е следният: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, за времето от 9,00 часа в събота до 19,00 часа в неделя, с преспиване при майката; два пъти по петнадесет последователни дни през летния сезон, които да не съвпадат с годишния отпуска на бащата или с времето, определено от него за почивка с детето, с преспиване при майката; всяка четна година за Коледните празници от 10,00 часа на 24 ***** до 20,00 часа на 26 *****, с преспиване при майката; всяка нечетна година за Новогодишните празници от 10,00 часа на 30 ***** до 20,00 часа на 1 януари и за дните, които във връзка с Великден са обявени за официални празници, от 10,00 часа на на първия ден до 20,00 часа на последния ден; на рождения ден на майката- 20 ***** и на рождения ден на детето- 12 ***** за по два последователни часа, съобразно с учебните занятия на детето, когато посочените дни са учебни за детето и за по шест последователни часа, когато посочените дни са неучебни, като майката има право да присъства на организираните от бащата тържества за рождения ден на детето. Твърди се, че още след прекратяване на брака ответникът- жалбоподател в настоящето производство системно насаждал омраза и ненавист към майка му и препятствал личните им отношения. В изготвена по гр.д.№ 19568/2013г. съдебно- психологична и психиатрична експертиза била констатирана тежка форма на синдром на родителско отчуждение у детето към майка му, клонящ към крайна омраза и ненавист. През годините А.У. търсила съдействие от Отдел „Закрила на детето“ при ДПС- гр.****, но не бил постигнат никакъв резултат. Уредила срещи на детето с детски психолог д- р С. К., но бащата ги преустановил. Твърди се също така, че той не полага преки и непосредствени грижи за дъщеря си. Злоупотребявал с алкохол, а Д. била оставена на грижите на неговите родители.

В подадения от П.П. отговор на исковата молба се твърди, че не е налице промяна на нито едно от обстоятелствата, които са от значение за предоставяне упражняването на родителските права. Оспорва се твърдението на ищцата, че той внушавал на дъщеря им омраза и ненавист към нея, както и това, че ограничавал контактите й с детето. Сочи се, че три години, след като А.У. напуснала семейството си, тя не се била интересувала от дъщеря си. П.П. изпълнявал стриктно определения режим на лични отношения и дори, ако майката нямала възможност да се види с дъщеря си в определените от съда дни за това, той й давал възможност за срещи с детето извън режима на лични отношения. Д. не искала да се вижда с нея. А.У. нямала никакъв подход към дъщеря си. Убеждавала я да тръгва с нея, като се позовавала единствено на съдебното решение. Заплашвала П., че ще спре да плаща опредЕ.та издръжка, ако той не убеди дъщеря им да преспива при нея. Майката не проявявала никакво топло отношение към дъщеря си и дори, когато била поканена на 2 рожден ден на детето, не му донесла подарък.

При изслушването на страните в изпълнение на разпоредбата на чл.59, ал.6 от СК А.У. е заявила, че на срещите с дъщеря им идвал и П.П.. Бил агресивен, обиждал в присъствието на детето бившата си съпруга. Наричал я *****. Детето възприемало същия маниер на поведение спрямо майка си. Тя му купувала дрехи, но П. й ги връщал, като предлагал да изпрати пари, вместо да купува подаръци. Детето отказвало да общува с нея, особено в присътвието на баща си, от когото се притеснявало. П. е заявил, че връзката му с дъщеря му е много силна и поради това държи той да упражнява родителските права. Детето от малко било отгледано от него с помощта на родителите му. А.У. отивала сутрин на работа, а вечер не се прибирала. Тя напуснала съпруга и дъщеря си, без дори да ги уведоми.

Една вечер майка й се обадила и казала, че тя няма да се прибере повече в дома им. В продължение на три години след това въобще не потърсила детето. Един ден се появил някакъв човек и казал, че А. е завела бракоразводно дело и по същото е поискала като привременна мярка да й бъде предоставено упражняването на родителските права спрямо Д.. При изслушването му той цитира думите на бившата си съпруга, с които тя приканвала дъщеря им да отиде при нея, като настоявала, че съдебното решение следва да се изпълни, както и отговора на детето, че не желае да ходи при нея и че обича баща си.

По първоинстанционното дело са разпитани свидетелите М. Д. /без родство/, П. П. / баща на П.П./, Е. У. / майка на А.У./ и С. Г. / без родство/. Свидетелката Д. сочи, че през 2014г. А.У. е започнала работа във фирмата в гр.*****, в която работела и свидетелката.

Работели в една и съща смяна. Когато се запазнали У. споделила, че има дете, но то не било при нея. Говорела за дъщеря си с много голяма любов и нямала търпения да я прибере при себе си. А.У. споделила също така, че когато напуснала съпруга си, я било страх да вземе със себе си дъщеря си в гр.*****. Била тормозена и бита от съпруга си и затова си тръгнала, а и я било страх, че ако вземе детето, той ще направи голям скандал. През 2019г. свидетелката присъствала на среща между А.У., Д. и П.П.. Свидетелката се опитала да заговори детето, но бащата започнал да вика: „Вие коя сте? Нямата право да бъдете тук.“. На майката на А.У., която също била дошла направо извикал да се маха. По- късно, когато били с детето в парка, свидетелката чула П. да казва на А.У., че е ***** и да се маха. На срещата Д. била много стресирана, треперела, постоянно гледала към баща си. Още като видяла майка си, извикала „Не, не, не искам“. При друг един случай, когато въззиваемата трябвало да се види с дъщеря си, жалбоподателят й казал, че няма кой да доведе детето долу. У. попитала за адреса, на който да отидат, за да вземат детето, а той й отговорил, че това не е нейна работа. А.У. многократно била споделяла със свидетелката, че, когато, според режима на лични отношения, трябва да се види с Д., не я открива.

Свидетелят П. сочи, че след раждането на внучката му за нея се грижел синът му, с помощта на майка си. Майката на детето отказвала да храни детето, не полагала грижи за него. Когато става време за хранене на детето, А.У. се обаждала на съпругата на свидетеля, за да го нахрани. Въззиваемата напуснала семейното жилище, когато детето било на три 3 години. П.П. не я бил удрял, нито я бил гонил. Той я насърчавал да се грижи за детето, да се учи от майка му, но тя само гледала пасивно. Нямало причина да напусне жилището. След това въобще не била търсила детето. Така продължило с години, през които А.У. въобще не била ходила до жилището им. Жалбоподателят не я бил обиждал и винаги говорел на Д., че трябва да се среща с майка си. Той подготвял детето за срещите с майка му и я водел.

Първоначално Д. въобще не искала да ходи на тези срещи. Когато А.У. идвала на срещите, първите й думи били: „Д., тръгвай!“. Като чуело тези думи, детето се разплаквало и отказвало да отиде при майка си. На срещата на 15 ***** 2019г. свидетелят завел детето на срещата с майка му. След това Д. споделила, че преди три дни бил рождения й ден, а майка й въобще не я поздравила. Детето изразило огорчение от това, като казала: „Сигурно е забравила и кога съм родена“. В продължение на 11 години то не било получило нито един подарък от майка си за рождения си ден. Д. не била обиждала майка си. Понастоящем П.П. живеел отделно от родителите си, с Д., с новата си съпруга и с малкия им син П.. Д. се чувствала спокойна в тази среда и се учела отлично.

Свидетелката У. сочи, че на срещи с майката внучката й е била водена от баща си, а също така и от дядо си по бащина линия. Първоначално детето не желаело да общува с майка си. На първата среща след завеждане на първоинстанционното дело имало много голяма промяна в отношението на Д. към майка й. То разговаряло с нея, разходили се, купили заедно неща, които тя пожелала. След като напуснала семейното жилище през м.ноември 2013г. А.У. незабавно потърсила адвокат и завела бракоразводно дело. Търсела дъщеря си в детската й градина и там общувала с нея, но детето постепенно се отчуждило.

По бракоразводното дело били постановени привременни мерки за режим на лични отношения на майката с дъщеря й, но те не се спазвали от жалбоподателя. А.У. търсела дъщеря си и в училището й, но успяла само веднъж да се види с нея. П.П. често не изпълнявал обещанията си за срещи с детето, променял датите в дни, когато А.У. била на работа и било невъзможно да пътува до гр.****. Говорили да докара Д. в гр.*****, но той настоявал да му покрият разноските. Свидетелката У. сочи също така, че дъщеря й разполага със самостоятелен, обзаведен етаж от къща в същия двор, в който е и обитаваната от свидетелката и съпруга й къща, че има много голямо желание да се грижи за дъщеря си и може да разчита на помощта на родителите си.

Свидетелката С. Г. живее на съпружески начала с жалбоподателя П.П.. Познавали се от 5- 6 години. През 2016г. живели при неговите родители, след което се преместили в самостоятелно жилище на адрес: гр.*****. Свидетелката се запознала с Д., когато тя постъпила в първи клас. Срещите с майка й били в съботни дни. Детето категорично отказвало да преспива при майка си. Имало случай, в който Д. казала на баща си: „След като постоянно ми говориш за майка ми, ти не ме искаш и искаш да ме пратиш при нея“.

Свидетелката също съветвала детето да се среща с майка си. П.П. казвал на дъщеря си, че майка й я обича и затова също иска да бъде с нея. Свидетелката присъствала на няколко срещи на Д. с майка й, които се провеждали в парка на кв.“*****“. На една от срещите с А.У. били дошли майка й и някаква непозната жена. Детето се уплашило, че може насила да 4 я отведат при майка й. П.П. попитал непознатата жена в какво качество е дошла, а тя казала, че е приятелка на А.. Бабата казала на Д., че трябва да отиде при майка си и след като детето отказало, тя и казала, че за тези неща има съд. Свидетелката и П.П. приготвяли на Д. раница с необходимите вещи за престой в гр.*****, но детето винаги отказвало да тръгне с майка си. А.У. нямала подход към нея. Винаги казвала само: „Д., ела тук“, а детето отказвало.