Решение № 29 от 13.01.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. Пловдив, 13.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на десети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов мл.с. Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело № 20245300502778 по описа за 2024 година

Производство по чл.435, ал.2,т.6 от ГПК.

Жалбоподателят Г. А. М., ЕГН:********** от с.*****– длъжник по ИД чрез адв.З. В., с жалба вх.№33310/11.10.2024 г. по описа на ПОС, обжалва действията на ЧСИ П. И., рег.№***** с район на действие -ПОС по ИД №1318/2008 г. –разпореждане от 26.06.2024 г. за отказ на ЧСИ да прекрати изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1,т.8 от ГПК. Жалбоподателят твърди, че отказът на ЧСИ е незаконосъобразен поради това, че последното искане на взискателя за извършване на изпълнителни действия е от 27.02.2019 г., след което е налице бездействие на взискателя и ЧСИ, водещо до перемиране на ИД. Счита, че перемпицята е настъпила ако не на 27.02.2019 г., то с изтичане на 2-год.срок от последното плащане на вземането на взискателя през 2020 г.

Съгласно ТР №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС прекратяването на ИД, т.н.“перемпция“, настъпва по силата на закона, т.к. взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на 2 години за периода след 2020г. до 2022г. Моли да се отмени отказа на ЧСИ и да се прекрати ИД.Претендира присъждане на разноски.

1

Не е постъпил отговор от взискателя по ИД – ОББ-АД.

ЧСИ е изложил мотиви по реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК, че жалбата е допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок и срещу подлежащо на обжалване действие, а по същество – неоснователна.

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законоустановения 1седмичен срок.

По наведените доводи ПОС намира следното:

Жалбоподателят счита, че съгл.чл.433, ал.1,т.8 от ГПК ИД се прекратява, когато взискателят не е поиска 2 години извършване на ИД.

ПОС намира, че доводите в жалбата са основателни, съображения:

Съгласно ТР №2/26.06.2015 г. по т.д.№ 2/2013 г., т.10 на ОСГТК на ВКС когато взискател не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години без значение дали изпълнителното производство е прекратено по чл.433, ал.1,т.8 ГПК или не, ИД се прекратява по силата на закона; не са изпълнителни действия образуването на ИД, изпращането и връчването на ПДИ, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експериза за определяне непогасения остатък от дълга, извършване на разпределение, плащането въз основа на него и др.

Съгласно ТР 2/26.6.2015 г. на ВКС, ОСГТК - давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определенен способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на ЧСИ изпълнително действие. В ТР №2/26.06.2015 г. по т.10 от т.д.№2/2013 г. на ВКС, ОСГТК са дадени задължителни разяснения по отношене на прекъсването на давността с признаване на вземането от длъжника по чл.116,б.“а“ от ЗЗД в смисъл, че ако в хода на принудителното изпълнение длъжникът изрично признае вземането, то тогава признанието прекъсва давността.

В процесния период изпълнителни действия: след 26.6.2015 г. са извършени следните

-на 21.07.2015 г. /л.442 от ИД/ е подадена молба от Взискателя за спиране на ИД на осн.чл.432,ал.2 ГПК поради извънсъдебно споразумение с длъжника за плащане на длъга.

2

-на 30.03.2018 г. /л.445 от ИД/ е подадена молба от Взискателя за възобновяване на ИД поради неспазване на сключеното споразумение от длъжника и искане за насрочване на опис на движими вещи в дома на длъжника, за налагане на запор върху всички банкови сметки на длъжника;

-на 27.02.2019 г. /л.454 от ИД/ е подадена молба от Взискателя за налагане на запор върху всички банкови сметки на длъжника, за налагане на запор/възбрана върху притежаваното от длъжника имущество, както и извършване на опис и налагане на запор върху притежаваните от длъжника МПС.

-на 23.05.2024 г./л.456 от ИД/, с молба възскателят ОББ-АД е уведомил ЧСИ, че длъжникът е погасил изцяло задържението си и е направил искане към ЧСИ за прекратяване на ИД след като длъжникът заплати дължимите на ЧСИ такси и разноски съгласно ТТР към ЗЧСИ; приложена е справка на направените плащания от длъжника, от която е видно, че последното плащане от длъжника е на 27.12.2020 г.

На 26.6.2024 г. ЧСИ е отказал да прекрати ИД на осн.чл.433,ал.1,т.8 ГПК,поради което на 11.07.2024 г. е подадне настоящата жалба.

На 12.07.2024 г. ЧСИ издава постановление за прекратяване на ИД на осн.чл.433,ал.1,т.2 ГПК – когато взискателят е поискал това писмено Съдът намира, че от последното плащане от длъжника на 27.12.2020 г.

/към 27.12.2020 г. ИД е било възобновено / след молбата на взискателя от 30.03.2018 г.. до настоящият момент, т.е. повече от 2 години по ИД не е извършвано от ЧСИ и не е поискано от взискателя изпълнително действие, прекъсващо давността, поради което изпълнителото производство се е прекратило по силата на закона.

Като не е прекратил ИД на основание чл.433, ал.1 т.8 ГПК, ЧСИ е постановил незаконосъобразен отказ. Ето защо ПОС намира, че оплакванията в жалбата в тази връзка са основателни, извършеното отказ на ЧСИ следва да се отмени и делото следва да върне на ЧСИ за прекратяване на ИД съобразно мотивите на съда, дадени в настоящето решение.

По изложените съображения жалбата е основателна и следва да се уважи. С оглед уважаване на жалбата на основание чл.78,ал.1 ГПК, следва да бъде осъден взискателят да заплати на жалбоподателя сумата в размер на 73 3 лв., от които 25 лв.ДТ по сметка на ПОС и 48 лв. за връчване на препис жалбата и за препис от ИД.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ действието на ЧСИ П. И., рег.№***** с район на действие ПОС по ИД №1318/2008 г. –разпореждане от 26.06.2024 г. за отказ на ЧСИ да прекрати изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1,т.8 от ГПК.

ВРЪЩА делото на ЧСИ П. И., рег.№***** с район на действие -ПОС по ИД №1318/2008 г. за извършване на действия по прекратяване на ИД №1318/2008 г. на основание чл.433, ал.1,т.8 от ГПК.

ОСЪЖДА ОББ-АД, ЕИК *****, с АУ:гр.*****, да заплати на Г. А. М., ЕГН:********** от с.***** сумата 73 лв.-разноски по ЧЖ.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4