Определение № 43258 от 24.10.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 43258 гр. С., 24.10.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДИАНА К. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело № 20241110109101 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ С.” ЕАД, ЕИК 831609046, представлявано заедно от Петър Руменов Петров и Милена Стайкова Ценова против М. Н. Г., ЕГН **********, с адрес – град С., ул. ************.

След проверка съдът е приел, че исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 и чл.128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.

Съдебните книжа са редовно връчени на ответника, който е депозирал отговор на исковата молба в указания срок, с който оспорва заявените искови претенции.

С настоящето и по аргумент от разпоредбата на чл.140 от ГПК, съдът следва да се произнесе по всички предварителни въпроси и по допускането на доказателствата, като може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

В тази връзка съдът като приема, че исковата претенция е допустима като заявена от лице, което описва и твърди факти, на които основава правния си интерес, прави следния проект за доклад:

1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът твърди, че на 17.07.2023 г. дружеството е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх. № 203298 срещу ответника за сумата от 1666,88 лева, от които 1423,13 лева- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2020г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от 17.07.2023г. до изплащане на вземането, 192,82 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2021г. до 30.06.2023г., както и суми за дялово разпределение: 41,14 лева - главница за периода от м.06,2020г. до м.04.2022г,, ведно със законната лихва от 17.07,2023г.до окончателното изплащане на вземането, и 8,93 лева - лихва за периода от 15.08.2020г. до 1

30.06,2023г., както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Твърди се, че ч.гр. дело № 39829/2023г., по описа на Софийски районен съд, 143 с-в е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника. Твърди се, че ответникът М. Н. Г. е собственик на топлоснабден имот - апартамент 80, находящ се в гр.С., п.к.****, обл.С., общ.

Т., ул. **************, за процесния период. Твърди се, че ответникът, в качеството си на собственик на процесния топлоснабден имот, е клиент на топлинна енергия.

Твърди се, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация С. АД на клиенти за битови нужди в гр. С., които се изготвят от “Топлофикация С.” ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Твърди се, че за процесния период са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация С.” ЕАД на потребители за битови нужди в гр. С., одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор” в сила от 10.07.2016 г. Сочи се, че в раздел IX от ОУ — „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение”, чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, като съгласно чл.33 от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Сочи се, че също така имат задължение да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди се, че съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал, 2, Клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия.

Твърди се, че ответникът е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период и към настоящия момент не е погасил задължението си.

Описва се, че собствениците в сградата етажна собственост, в която се намира имота на ответника, са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с “Техем сървисис” ЕООД.

С оглед на горното се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено в правоотношенията между „ТОПЛОФИКАЦИЯ С.” ЕАД, ЕИК 831609046, представлявано заедно от Петър Руменов Петров и Милена Стайкова Ценова и М. Н. Г., ЕГН **********, с адрес – град С., ул. ************, че съществува вземане на „ТОПЛОФИКАЦИЯ С.” ЕАД, ЕИК 831609046, представлявано заедно от Петър Руменов Петров и Милена Стайкова Ценова и М. Н. Г., ЕГН **********, с адрес – град С., ул.

************ дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ С.” ЕАД, ЕИК 831609046, представлявано заедно от Петър Руменов Петров и Милена Стайкова Ценова сумите, за които е била 2 издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 30542/13.10.2023 година, издадена по ч.гр.дело 39829/2023 година, а именно: сумата от 1666,88 лева, от които 1423,13 лева- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 1.5.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 17.07.2023 г. до изплащане на вземането, 192,82 лева - мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия от 15.09.2021 г. до 30.06.2023 г., както и суми за дялово разпределение: 41,14 лева - главница за дялово разпределение за периода от 1.06.2020 г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва от 17.07.2023г.до окончателното изплащане на вземането, и 8,93 лева - лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.08.2020 г. до 30.06.2023 г., които суми се дължат за топлоснабден имот с административен адрес – град С., ул. ********, аб.№ 254263, инсталация 4000108028, ИД номер 185176.

Прави се искане за присъждане на сторените в производството пред заповедния и исковия съд разноски в полза на ищеца.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва изцяло предявените искове.

Твърди, че исковите претенции са неоснователни, тъй като ответникът не е клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153 от ЗЕ. Ответникът оспорва исковете и по размер.

Сочи се, че претендираните от „Топлофикация С.“ ЕАД суми не съответстват по количествени и качествени показатели на доставената топлинна енергия.

С отговора на исковата молба не се оспорва, че претендираните от ищеца суми съответстват на тези, които са начислени и фигурират в счетоводната система на „Топлофикация С.“ ЕАД и не се оспорва, че за процесния период не е имало извършени плащания от страна на ответника.

С отговора на исковата молба се заявява възражение за изтекла погасителна давност за част от търсените суми.

С оглед на горното се иска от съда да отхвърли исковите претенции и присъди разноски на ответника.

2 . Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника: В настоящето производство са предявени обективно и субективно кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация:

- по иска за главница за доставена топлинна енергия и услугата дялово разпределение представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за процесния периода правната квалификация е чл.422 от ГПК във връзка с чл.327, ал.1 от Търговския закон във връзка с чл.318 от Търговския закон и чл.155, ал.1, т.2 от Закона за енергетиката във връзка с чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите;

- по иска за лихва - законна лихва за забава - правната квалификация е чл.422 от ГПК във връзка с чл.86 от Закона за задълженията и договорите;

3. Кои права и кои обстоятелства се признават – такива няма.

4. Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване - такива няма.

3

5 . Как се разпределя доказателствената тежест на подлежащите на доказване факти:

За ищеца е тежестта да докаже:

Да установи възникването на облигационно отношение между него и ответниците, по силата на което е доставял топлинна енергия в твърдените количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, включително сумите за дялово разпределение.

Ищецът носи доказателствената тежест да установи в условията на пълно главно доказване, че ответникът има качеството потребител на топлинна енергия за битови нужди.

Ищецът следва да докаже изпадането на ответника в забава за твърдените периоди, както и дължи доказване по размер на претенцията за мораторна лихва. Ищецът следва да докаже публикуването на фактурите в Интернет.

За ответника е тежестта да докаже точно изпълнение.

По доказателствените искания

По заявените от страните доказателствени искания за допускане като доказателства, на представените писмени такива – съдът счита, че същите са допустими, относими и необходими и следва да бъдат допуснати от съда.

По исканията на ищеца за допускане и назначаване на съдебно-техническа и съдебносчетоводна експертиза, които да отговорят на поставените в исковата молба въпроси, съдът приема, че същите са допустими, относими и необходими и следва да ги допусне.

По исканията на ищеца на основание чл. 192 ал. 1 от ГПК съдът да задължи неучастващо по делото лице, а именно Столична община, дирекция „Инвестиционно отчуждаване“ да представи по делото документ за собственост на процесния недвижим имот, а именно ап.80, находящ се в гр.С., п.к.****, обл.С., общ.Т., ул.************** и искането на основание чл. 192 ал. 1 от ГПК, съдът да задължи неучастващо по делото лице, а именно Столична община, район „Т.“, дирекция „Общински приходи“ да представи по делото данъчна декларация на процесния недвижим имот, а именно ап.80, находящ се в гр.С., п.к.****, обл.С., общ.Т., ул.**************, от която да е видно кое лице го е декларирало за данъчни цели и на какво основание – съдът приема искането за относимо и допустимо и следва да го уважи.

По искането на ищеца за привличане на трето лице – помагач на основание чл.

219, ал. 1 от ГПК:

Ищецът сочи, че на основание чл. 146, ал. 1 от Закона за енергетиката и чл. 51 от Наредбата за топлоснабдяването /обн. ДВ, бр. 31 от 26.03.2002 г./ „Топлофикация С.” ЕАД има сключен договор при общи условия с „Техем Сървисис“ ЕООД, за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребители в сграда – етажна собственост. Сочи, че през процесния период „Топлофикация С.” ЕАД е остойностявала топлинната енергия за процесния имот по данни предоставяни от „Бруната“ ООД.

4

Твърди, че за „Техем Сървисис“ ЕООД съществува правен интерес да е трето лице, защото с участието си по делото може да докаже, че извършеното от нейни служители разпределение на топлинната енергия е извършено в съответствие с действащата нормативна уредба и съгласно ОУ, както и подписаният между страните договор.

Твърди, че за “Топлофикация С.” ЕАД съществува правен интерес от привличането на това трето лице – помагач, тъй като при евентуално неуважаване на предявения иск поради оспорване на извършеното дялово разпределение на топлинна енергия, дружеството – ищец може да заведе регресен иск срещу „Техем Сървисис“ ЕООД, предвид което желае да ги обвърже с мотивите и диспозитива на съдебното решение. Сочи, че основанията за предявяване на регресен иск произтичат от изрично предвидената в цитираните ОУ отговорност при неизпълнение на задълженията. Сочи, че съгласно чл. 42, т. 2 от същите, в случай на установяване на допуснати грешки от търговеца, състоящи се в неправилен отчет или невярно дялово разпределение в предходен изравнителен период, вследствие на което “Топлофикация С.” ЕАД е сторнирала и отнесла в загуба начислени суми за отделен потребител, загубата се дължи от търговеца на “Топлофикация С.” ЕАД в пълен размер.