Решение № 103 от 16.04.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 103 гр. Варна, 16.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Магдалена Кр. Недева

Диана Д. Митева при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско дело № 20243001000610 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 258 ГПК.

Образувано е по подадени въззивни жалби от ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД и от ЗК „Лев Инс“ АД срещу решение № 56/25.09.2024 г., постановено по т.д. № 13/2024 г. по описа на ОС – Търговище, с което ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД е осъдено да да заплати на ищеца Х. Ю. Х. от *****, ЕГН:********** сумата 170 000 лв., а на ищците Н. Х. Ю., ЕГН:********** и Б. Х. Ю., ЕГН:**********, суми в размер на по 150 000 лв. на всеки един от двамата, представляващи застрахователни обезщетения за причинените им неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и други негативни изживявания от смъртта на съпругата на първия и майка на другите двамаФ.С. Х.а- *****, б.ж. на с.с., настъпила на 14.05.2023г., в резултат на ПТП на 26.04.2023г. на път 11-48 (Котел-Омуртаг), км 7+331 - на разклона за с.Станец, Община Омуртаг, предизвикано с участието и при вина и на Е.М.А. от с.Халваджийско, общ.Омуртаг, управлявал микробус “Фолксваген-ПТ 35“, рег.№ *****, чиято гражданска отговорност е застрахована в ответното дружество ОЗК “Застраховане“АД-гр.София, ведно със законната лихва върху 1 главницата, считано от 15.11.2023г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ.

Във въззивната жалба на ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД е въведен предмет на обжалване за горницата над 70000 лв. застрахователно обезщетение за всеки един от ищците. В тази част решението се счита за незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Основното възражение на застрахователя е свързано с приложение принципа за справедливост при определяне на дължимото обезщетениепо чл. 52 ЗЗД, както и въпросът свързан с наличието на съпричиняване на вредата по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Въведени са твърдения за несправедливи размери на обезщетения, които не съответстват на установените в производството неимуществени вреди, при несъобразяване с обстоятелството, че ищците, синове на пострадалата, са пълнолетни и са създали свои семейства. Поддържа се възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата. Направено е искане решението в обжалваната му част да бъде отменено и вместо него – постановено друго, по съществото на спора, с което исковите претенции за сумите над по 70 000лв облезщетение за всеки от ищците бъдат отхвърлени като неоснователни.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответната по жалбата страна, в който са релевирани доводи за нейната неоснователност и се иска от съда същата да бъде оставена без уважение, а решението в обжалваната му част да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Във въззивната жалба на ЗК „Лев Инс“ АД - трето лице помагач на страната на ответника, е въведен предмет на въззивно обжалване, свързан с оспорване вината на водача на лек автомобил „Порше“, чиято гражданска отговорност е застрахована при този застраховател, за настъпването на процесното произшествие. Неправилно според въззивника първата инстанция не е взела предвид нарушенията на правилата за движение по пътищата, допуснати от водача на микробус „Фолксваген“, каквито данни се съдържат в заключението на автотехническите експертизи, приети пред първата инстанция. Не е взето предвид и заключението на АТЕ, извършена в досъдебното производство, според която единствена вина за настъпването на ПТП има водачът на микробуса. Не споделя изводите на съда, че произшествието е можело да бъде предотвратено от страна на водача на лек 2 автомобил „Порше“, при движение със скорост от 90 km/h., като излага подробни аргументи за това, свеждащи се основно до оспорване заключението на съдебните експерти. Счита, че вина за настъпване на произшествието има единствено на водача на лекия автомобил, застрахован при ответника застраховател.

Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да я остави без уважение.

Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

Предявеният иск е с правно основание чл.432 КЗ.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява от фактическа страна, че процесното ПТП е осъществено на 26.04.23г. около 08:30 часа на път 11-48, км 7-331, Котел - Омуртаг, в района на разклона за с.

Станец, общ. Омуртаг между лек автомобил „Порше Кайен” с per. № ***** с водач П.А.Н. от *****, чиято гражданска отговорност е застрахована в подпомагащата ответното дружество страна ЗК „Лев инс“ АД, гр.София и микробус „Фолксваген ЛТ 35“ с per. № *****, управляван от Е.М.А. от *****, чиято гражданска отговорност е застрахована в ответното ОЗК „Застраховане“ АД, гр.София. Лекият автомобил се е движил със скорост около 120 км/ч в посока от гр.Котел към гр.Омуртаг в дясна пътна лента, а пред него се е движил микробус „Фолксваген ЛТ 35“ с около 56,83 км/ч. На разстояние от около 72-73 метра от мястото на удара, микробусът започнал плавно да намалява скоростта си със спирачно закъснение от 1,64 м/с. Достигайки на разстояние от порядъка на 103 -104 метра преди мястото на удара, водачът на лек автомобил „Порше“ предприел изпреварване, като започнал да отклонява същия в ляво за навлизане в лентата за насрещно движение. В този момент автобус „Фолксваген“ се е намирал на около 20 метра до мястото на удара, а скоростта му е била 32 - 33 км/ч. Достигайки на разстояние от 81,98 метра до мястото на удара, водачът на лек автомобил „Порше“ възприел навлизането в лентата за насрещно движение на автобус „Фолксваген“, чиято скорост в този момент е била около 28.64 км/ч, на разстояние 14.71м до мястото на удара, предприел спиране и отклоняване на автомобила вдясно, със закъснение от 0,68 сек, като намалил скоростта си до около 108-109 км/ч.

Въпреки това последвал удар между предна му лява част и задна дясна част на 3 микробуса. След удара автомобил „Порше“ се отклонява в дясно, достига със задната си дясна част до предпазната мантинела и след удара в нея продължава движението си напред, установявайки се на място. След удара микробус „Фолксваген“ придобива ротация около масовия си център по посока обратна на часовата стрелка и едновременно с това продължава движението си напред и вляво. Съгласно заключението на повторната тройна САТЕ, което съдът възприема като обективно и компетентно дадено, инкорпориращо експертната оценка на три вещи лица, отчитащо показанията на свидетелите на пътния инцидент и видеозаписа от бензиностанцията в района на сблъсъка, както и симулация на самото произшествие, при скорост на движение от 120 км/ч малко преди удара и предприетото изпреварване, водачът на лек автомобил „Порше“ не е имал възможност да предотврати произшествието от момента на навлизане на автобус „ Фолксваген“ в лявата пътна лента, каквато възможност съществува при разрешената скорост на движение от 90 км/ч, чрез своевременно спиране от момента на навлизане на автобус „ Фолксваген“ в лявата пътна лента. Същевременно водачът на автобус „Фолксваген“, намирайки се на разстояние от 20.17 метра до мястото на удара, при скорост от 32.43 км/ч, преди да предприеме завой наляво е имал възможност да възприеме в лявото огледало за обратно виждане започналия маневрата изпреварване лек автомобил „Порше“ и вместо да отклонява автомобила вляво, да спре в района на кръстовището, да пропусне изпреварващия го автомобил, след което да завие наляво към с. Станец.

При така изяснения механизъм на ПТП съдът споделя изцяло изводите на в.лица, че като причини за настъпване на произшествието могат да се посочат субективните действия и на двамата водачи - на водача на лек автомобил „Порше“ , който е управлявал същия със скорост от 120 км/ч в района на произшествието вместо с разрешената от 90 км/ч, което не му е позволило да спре преди мястото на удара при възникване на опасност, както и на водача на автобус „ Фолксваген“, който е предприел завой наляво, без да се съобрази, че преди това зад него водача на лек автомобил „Порше“ е започнал изпреварване.

В резултат на удара наследодателката на ищците, пътувала на задната дясна седалка на микробуса, получила тежка черепно-мозъчна травма с травматичен излив под твърдата и меките мозъчни обвивки вляво тилно, мозъчен оток, притискане на главния мозък вляво тилно теменно от излятата 4 кръв, счупване на първо ребро вляво, масивни кръвонасядания вляво тилно, както и по лявата раменница. Пострадалата е била приета по спешност в Хирургично отделение на МБАЛ Търговище, АД а впоследствие преместена в Нервно отделение при МБАЛ Омуртаг, АД, където й е приложено многообразно медикаментозно лечение. Въпреки неговата правилност, адекватност и своевременност на 14.05.23г. пострадалата е починала. Според в.лице д-р Вл.Г. причината за смъртта е повторният травматичен излив на кръв под мозъчната обвивка, довело до притискане на главния мозък и мозъчен оток с парализа на сърдечно-съдовия и дихателен мозъчни центрове.

Придружаващите заболявания не са допринесли за настъпилия летален изход.

Въз основа на горната фактическа установеност съдът прави извода за наличието на всички елементи от фактическия състав за ангажиране отговорността за обезщетяване на пострадалите от ПТП и на двамата застрахователи, в условията на солидарност, като оплакванията на третото лице помагач на ответника в тази насока се преценяват като неоснователни.

Изготвената в досъдебното производство АТЕ, на която се позовава ЗК „Лев инс“ АД и според която единствената причина за настъпването на пътния инцидент са действия на водача на микробус „Фолксваген“ не съставлява годно доказателство в настоящото дело предвид установения в чл.11 ГПК принцип на непосредственост при разглеждането на делата и събирането на доказателства. Неоснователно е и оплакването на същия застраховател за неправилност на извода на тройната САТЕ, че при скорост от 90 км/ч водачът на лекия автомобил е можел да предотврати удара, направен според него въз основа на неправилни изчисления. При приемане на заключението компетентността на в.лица не е оспорена, а и самото заключение съответства на всички събрани по делото доказателства – писмени и гласни. Процентното съотношение между отговорностите на двамата водачи следва да бъде определено в последващо исково производство между двамата застрахователи.

Основният спорен между страните въпрос, пренесен и пред настоящата инстанция, касае размера на дължимото застрахователно обезщетение.

Въззивното дружество ЗАД „ОЗК . Застраховане“ АД поддържа и възражението си за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата предвид установения по делото факт, че същата не е ползвала 5 обезопасителен колан. В тази връзка съдът съобрази следното :

По размера на обезщетението :

Размерът на застрахователното обезщетение се определя въз основа на критерия за справедливост, установен в нормата на чл.52 ЗЗД, който към настоящия момент е безспорно установен от задължителната и актуалната застрахователна съдебна практика. При определяне на този критерий съдът следва да съобрази т.2-ра на ППВС No 4/68г., в която са дадени 3 задължителни указания по приложението на чл.52 ЗЗД за изясняване на понятието "справедливост" по вложения от законодателя смисъл в посочената норма, които не са загубили актуалност и до днес и съгласно които това понятие не е абстрактно, а всякога обусловено от редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства - начинът на извършване на деликта, характерът на увреждането, произтичащите от него физически и психологически последици за увредените лица, възраст на пострадалия, социално положение, които решаващият съд е длъжен не само да посочи, но и да ги прецени в тяхната съвкупност. /Така решение No 93 от 23.06.2011 г. на ВКС по т. д. No 566/2010 г., II т. о., ТК и решение No 111 от 1.07.2011 г. на ВКС по т. д. No 676/2010 г., II т. о., ТК/. При прилагане на тези критерии в процесния случай съдът съобразява, че пострадалата, макар и в напреднала възраст, била много жизнена, работела в магазин, гледала животни, карала трактор и мотор, косяла трева, готвела, сеела, копаела, гледала внуците според показанията на свидетелката Ф.С.С.. Била в топли и хармонични отношения със семейството си и близките си, празнувала всички празници с тях.