Решение № 6466 от 03.08.2016, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е Н И Е гр. София, 03.08.2016 г.

В И М Е Т О Н А Н

А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на четвърти юли две хиляди и шестнадесета година в състав:

СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ при секретаря Д.К., разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 902 по описа за 2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени субективно и обективно съединени искове с правно основание чл. 226 ал.1 от КЗ /отм./ за сумата от 411 677, 75 лв., част от тях, заявени като частични при пълен заявен размер на исковете от 620 000 лв.

В исковата молба на Р.Д.П. и М.М.П., действащ чрез своя законен представител Р.Д.П. се твърди, че на 13.08.2013 г., около 13.30 ч., в землището на гр. Стара Загора, на път І-5, км 231+400 било осъществено ПТП, при което починал М.Н. П.

– съпруг на първата ищца и баща на втория ищец. Твърди се, че ПТП-то било виновно причинено от водача на товарен автомобил „ДАФ“ с рег. № ****** ВА с прикачено към него полуремарке „Кьогел“ с рег. № ****** – И.Ц.И., който нарушил правилата за движение по пътищата като предприел маневра, с която засякъл движещият се след него мотоциклет „Сузуки“ с рег. № ******, управляван от М.Н. П.. Твърди се, че вследствие на удара М. П. получил увреждания, несъвместими с живота, а водачът на товарния автомобил избягал. Твърди се, че смъртта му била понесена иЗ.лючително тежко от ищците. Връзката между ищците и М. П. била изключително силна, отношенията им били топли и близки, основани на разбирателство, привързаност и взаимна обич. Със загубата му те загубили опората и неговата подкрепа, живота им напълно се променил.

Предвид тези фактически твърдения ищците са мотивирали правен интерес от предявяване на искове и искат от съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество, като застраховател по риска „ГО” на товарен автомобил „ДАФ”, да заплати сумата от 180 000 лв. на ищцата П. – обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие смъртта на съпруга й, частична претенция, при пълен заявен размер на иска от 300 000 лв., сумата от 200 000 лв. на ищеца П., действащ чрез своя законен представител – ищцата П., частична претенция, при пълен заявен размер от 320 000 лв. и сумата от 31 677, 75 лв. – обезщетение за имуществени вреди за ищеца П., представляващо лишаване от издръжка от бащата до навършване на неговото пълнолетие / за период от 186 месеца/, считано от 13.08.2013 г. Претендира се законна лихва и сторени разноски, съобразно списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът „Застрахователна компания Л.И.”

АД, редовно уведомен, е депозирал писмен отговор в срока по чл. 367 ал.1 от ГПК с релевирани в същия възражения включително възражение за съпричиняване и възражение за липса на пасивна материалноправна легитимация досежно претенцията за имуществени вреди на ищеца П.. Претендира разноски, съобразно депозиран списък по чл. 80 от ГПК.

По делото като трето лице-помагач на страната на ответника е конституиран И.Ц.И., редовно уведомен, не заявява становище по исковете.

Депозирана е допълнителна искова молба респ. допълнителен отговор.

Исковете се поддържат в открито съдебно заседание от адв. К..

Възраженията на ответното дружество се поддържат в открито съдебно заседание от юрк. Т..

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно приетият доклад по делото, прие за установено следното от фактическа страна:

По делото е представена присъда № 60/27.11.2014 г. на ОС – Стара Загора по нохд 424/2014 г., от съдържанието, на която се установява, че И.Ц.И. е признат за виновен в това, че на 13.08.2013 г., в землището на гр. Стара Загора, по път 1-5 на км 231+400, при управление на МПС – влекач марка „ДАФ“ с рег. № ****** ВА и прикачено към него полуремарке марка „Кьогел“ с рег. № ******, в посока от юг на север, е нарушил правилата за движение, предвидени в ЗДвП, а именно: чл. 5, ал.1 т.1 и чл. 25 ал.1 от ЗДвП, в резултат, на което по непредпазливост е причинил смъртта на М.Н. П., като деецът е избягал от местопроизшествието. Присъдата е влязла в сила на 31.05.2015 г.

По делото е представено удостоверение за наследници № 174/19.08.2013 г. на Община Казанлък, от което се установява, че М.Н. П. е починал на 13.08.2013 г. и е оставил за свои наследници по закон Р.Д.П. /преживяла съпруга/ и М.М.П.

/низходящ от първа степен/.

Представена е справка от базата данни на ИЦ към ГФ, от която се установява, че за периода 08.01.2013 г. – 07.012014 г. по отношение на товарен автомобил с ДКН ****** ВА е сключена застраховка „ГО“ при ЗК „Л.И.“ АД.

По делото е представено и свидетелство за управление на МПС за категории А, В, С , с № *********, издадено на 28.07.2005 г. на М.Н. П.

По делото е изслушана и съдебно автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. С.В.А.. Вещото лице е обосновало извод, че скоростта на движение на мотоциклета „Сузуки“ непосредствено преди удара в товарната композиция е била по-висока от 106 км/ч, а скоростта на движение на товарната композиция, непосредствено преди началото на спирачните следи е била около 28 км/ч, а скоростта й в момента на удара е 16,1 км/ч. Вещото лице е обосновало извод, че ПТП-то е осъществено на платно за движени с двупосочно движение като в района на ПТП лентите са разделени помежду си с единична прекъсната линия М3, която завършва на 17 м от ориентир О1, съгласно скицата към заключението на вещото лице и оттам започва единична непрекъсната линия М1, която стига до пътни знаци В24 и В26. Вещото лице е обосновало извод, че водачът на товарната композиция е могъл обективно да възприеме мотоциклета непосредствено преди потеглянето, като за водача на мотоциклета също е имало обективна възможност да възприеме навлизащата в пътното платно товарна композиция, тъй като в този момент той се е намирал на 219 м от мястото на удара.

По делото е изслушана и съдебно счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице М.В.В.. В заключението си вещото лице е обосновало извод, че необходимата месечна издръжка на М.М.П., считано от 13.08.2013 г. /датата на ПТП/ до навършване на пълнолетие като са отчетени конкретните нужди с оглед промяната на възрастта на посочения период, възлиза на 462, 78 лв. като от издръжката на бащата липсва недостиг от 339, 89 лв.

По делото е представено разпореждане № **********/13.11.2013 г. на РУ“СО“ – гр. Стара Загора, от съдържанието, на което се установява, че е отказано отпускането на наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване на наследника на М.Н. П. за М.М.П..

В съдебно заседание на 14.12.2015 г. са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите Т.П. Ч. и Я.Г.П..

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Нормата на чл. 223 ал.1 от КЗ/отм./ установява, че с договора за застраховка

"Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, а разпоредбата на чл. 226 от КЗ/отм./ предоставя право на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко от застрахователя.

Правно релевантните факти по отношение на предявения иск са установяване на договорно правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска отговорност», сключен между деликвента и ответното дружество, противоправно деяние на деликвента, от което са настъпили вредни последици, които са в причинно-следствена връзка с деянието, техният вид. Същите, съобразно правилата за разпределяне на доказателствената тежест, подлежат на установяване от ищеца.

В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за виновност, залегнала в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.

Страните не са формирали спор относно обстоятелството, че към датата на ПТП-то по отношение на товарен автомобил «ДАФ» с ДКН ****** ВА е имало валидно сключен договор за застраховка, покриващ риска «ГО» при ответното дружество. Това се установява и от представената справка – извлечение от Информационния регистър на Гаранционен фонд. По делото няма данни същата да е прекратена при условията и начините, предвидена в КЗ/отм./, към датата на ПТП-то, поради което валидно е произвела своето действие. Справката от Информационния регистър към ГФ пряко отразява подадената информация от застрахователните дружества относно факта на сключените респективно прекратени договори за риска «ГО» с оглед задължението на същите, установено в нормата на чл. 294 ал.1 от КЗ/отм./. На следващо място следва да се съобрази и законоустановената презумпция на чл. 295 ал.7 от КЗ/отм./, която при доказателствена тежест на ответника не е оборена.

Страните не са формирали спор и относно факта на осъществяване на ПТП-то и неговите участници.

Вината като субективен елемент от фактическия състав на деянието от страна на извършителя е установена с влязла в сила присъда, която е задължителна за настоящия съдебен състав с оглед нормата на чл. 300 от ГПК. Съгласно същата разпоредба същата е задължителна за настоящия съдебен състав и досежно противоправността на извършеното деяние.

Настъпилите вреди /фактът на смъртта/, както и причинно-следствената връзка между деянието и вредите не са спорни по делото, а същите се установяват и от присъдата на наказателния съд.

Ищците са преживяла съпруга и низходящ от първа степен на починал в ПТП, предвид което притежават активна материалноправна легитимация да претендират репарация на причинените им, вследствие смъртта на техния наследодател вреди.

Същите са от кръга на близки родственици, посочени в Постановление № 4/25.05.1961 г. на Пленума на ВС, което настоящият съдебен състав следва да съобрази. Понесените от ищците неимуществените вреди се установяват от събраните гласни доказателства, които съдът цени като непосредствени лични впечатления, които пресъздават обективно състоянието на ищците.

Доколкото понесените от ищците неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от загубата на съпруг и баща, представляват пряка и непосредствена последица от деянието, същите подлежат на репарация, като обезщетението следва да се определи от съда по справедливост по арг. от чл.52 от ЗЗД. Съгласно Постановление 4/1968 г. на ВС, при определяне на размера на обезщетението съдът следва да има предвид възрастта на ищеца, отношенията му с починалото лице и други обстоятелства. Под други обстоятелства следва да се имат предвид конкретните болки и страдания, претърпени от него. Настоящият съдебен състав счита, че предвид възрастта на ищците /31 години за ищцата П. и 2 години за ищеца П./, интензитета на тяхното страдание, вследствие загуба на съпруг и баща, с който са поддържали близки връзки в продължение на дълъг период от време и взаимно са се подкрепяли, обичали, помагали, възрастта на починалия /32 год./, който е бил в разцвета на живота си. На следващо място следва да бъде преценено и обстоятелството, че ищецът П. е загубил баща си, което го е лишило от бащина обич и грижи в изключително ниска възраст, едва в началото на жизнения си път, което неминуемо ще доведе до неблагоприятно отражение на целия му живот, емоционално и психическо състояние, предвид на факта, че детето изначално и завинаги е лишено от възможността и правото си да познава своя баща, да бъде обичано, обгрижвано от него, както и да получава любовта, закрилата и подкрепата, която само той би могъл да му осигури, които обстоятелства безспорно изпълват със съдържание биологичната връзка между родител и дете. В разцвета на живота си ищцата П. е загубила възможността да получава обич и подкрепа, в морален и финансов аспект, от своя спътник в живота, което неминуемо води до нервно-психическия стрес, негативни изживявания от емоционално естество и неочаквана промяна в стереотипа на изградения начин на живот на семейството им. При определяне размера на дължимото обезщетение настоящият съдебен състав намира, че следва да отчете, както упоменатите по-горе в мотивите обстоятелства, така и времето на настъпване на деликта, икономическите условия в страната и нивата на застрахователно покритие към правнорелевантния момент, като всички тези обстоятелства, преценени с оглед критериите, зададени в нормата на чл. 52 от ЗЗД съдът намира, че справедливото обезщетение, което би било да репарира понесените от ищците болки и страдания възлиза на сума от се присъди сума в размер на 180 000 лв. за ищеца П. и сумата от 130 000 лв. за ищцата П..

Разпечатката съдържа 39 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bc60b85e-1081-4393-be57-db991bd97806