Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 886 от 26.11.2025, Окръжен съд - Перник

Съд
Окръжен съд - Перник
Дело
Въззивно частно гражданско дело 676/2025
Вид
Определение № 886
Подписан
26.11.2025
В сила
26.11.2025
Състав
МЕТОДИ КРУМОВ ВЕЛИЧКОВ, ВЕЛИСЛАВ ИВАНОВ ИВАНОВ, ВЛАДИМИР РУМЕНОВ РУМЕНОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 63 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 60, ал.2 · Закон за кредитните институции

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 886 гр. Перник, 26.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ

ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ като разгледа докладваното от ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20251700500676 по описа за 2025 година С разпореждане № 569/15.09.2025 г., постановено по ч.гр.д. № 515/2025г.

РС - Брезник е отхвърлил искането на „Ти Би Ай Банк” ЕАД, с ЕИК:

131134023, за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК срещу длъжника В. З. М., с ЕГН: **********.

Против разпореждането е постъпила частна жалба от заявителя, в която посочва, че претендираната със заявлението сума за главница е формирана като остатък от незаплатения от длъжника финансов ресурс, предоставен на длъжника с кредита. Този финансов ресурс включвал се състоял от сума за общо ползване (за закупуване на стоки) и сума за заплащане на премии по избраните застраховки. Поради това в системите на банката тези суми се третират по еднакъв начин – като отпуснат финансов ресурс, главница.

Посочва, че подаденото заявление и извлечението от счетоводните книги съдържат всички законово уредени реквизити и не препятстват длъжника да прецени дали дължи претендираните суми по процесния договор и дали да подаде възражение, или не.

Окръжен съд- Перник, след като се запозна с материалите по делото и взе предвид доводите в частната жалба, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима, затова следва да бъде разгледана по същество.

РС-Брезник е бил сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от „Ти Би Ай Банк” ЕАД срещу длъжника В. З. М. за вземания, произтичащи от договор за потребителски кредит между страните, както следва: 720, 92 лв. – главница; 182, 41 лв. – договорна лихва (от дата 05.10.2024г. до дата 05.08.2025г.); 176, 74 лв. – мораторна лихва (от 1 дата 05.10.2024г. до 12.08.2025г.), както и за разноските по заповедното производство – 21, 25 лева държавна такса и 150 лева юрисконсултско възнаграждение; за тези суми е представено извлечение от сметките на банката в качеството му на документ по смисъла на чл. 417 ал. 1, т. 2 от ГПК.

Районния съд в Брезник намерил заявлението за нередовно и дал указания до заявителя в тридневен срок от получаване на разпореждането да посочи има ли извършени плащания от длъжника, в какъв размер са погасявани задълженията по процесния договор за потребителски кредит и каква част от тях са погасени към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и да посочи как е формирана претендираната сума за главница от 720, 92 лв., като конкретизира какъв е размерът на дължимата главница по кредита и размерът на сумите за застрахователните премии, както и да се посочи и начинът на формиране на претендираните суми за договорна лихва и лихва за забава и дали същите са начислявани върху сумите за застрахователните премии.

Съобщението за този акт на съда е връчено редовно на заявителя на 09.09.2025г. На 15.09.2025г. (датата на постановяване на обжалваното определение) е постъпила молба по чл. 63 ГПК от заявителя, по която липсва произнасяне на съда.

Настоящият състав счита, че разпореждането на съда е неправилно, а дадените указания са неотносими към предмета на делото. В чл. 60, ал.2 ЗКИ са изброени минимално необходимите реквизити на извлечението от счетоводните книги на банката, като в настоящия случай те са налични. От извлечението става ясно какъв е общият размер на дължимата по кредита сума – 985, 45 лв.; каква част от нея представлява главница – 720, 92 лв.; каква – непогасена възнаградителна лихва – 182, 41. В извлечението е посочен и броят на вноските, които не са издължени на договорените дати, а именно 11.

Указан е размерът на обезщетението за забава върху просрочената главница и периода, за който се претендира – 176, 74 лв. за периода от 05.10.2024г. до 12.08.2025г. Извлечението е подписано от служител на банката и е подпечатано с печат на последната, следователно същото е редовно.

Указанията, дадени на заявителя, да посочи как е формирана претендираната сума за главница от 720, 92 лв. лв., като конкретизира какъв е размерът на дължимата главница по кредита и размерът на сумите за застрахователните премии, както и да се посочи и начина на формиране на претендираните суми за договорна лихва и лихва за забава и дали същите са начислявани върху сумите за застрахователните премии, не са съобразени с постигнатите договорки между страните. Видно от представения договор за потребителски кредит, общият размер на договорената главница е 772, 44 лв., която е формирана като 600 лева - сума за общо ползване (за закупуване на стоки) и 172, 44 лв. – размер на застрахователна премия по избраните от длъжника застраховки на кредита. Заявителят не претендира отделно двете последно посочени суми, а заедно, тъй като те формират главницата по 2 кредита (без значение, че част от тях са получени от длъжника, а други директно са преведени на застрахователя).

Тъй като съдът не установи нередовност на заявлението по чл. 417 ГПК или на извлечението от счетоводните книги на банката, нито установи наличие на неравноправни клаузи в договора, намира, че частната жалба е основателна, разпореждането на районния съд следва да се отмени и исканата заповед за изпълнение да бъде издадена.

Водим от гореизложеното, ОС-Перник

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 569/15.09.2025 г., постановено по ч.гр.д. № 515/2025г. РС – Брезник.

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

417, ал. 1, т. 2 ГПК срещу В. З. М., с ЕГН: ********** в полза на „Ти Би Ай Банк” ЕАД, с ЕИК: 131134023 за вземанията, посочени в заявление с вх.

№18904/29.08.2025г. (Централна регистратура).

ВРЪЩА делото на Районен съд - Брезник за издаване на заповед за изпълнение за посочените в заявлението суми.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 886 гр. Перник, 26.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ

ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ като разгледа докладваното от ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20251700500676 по описа за 2025 година С разпореждане № 569/15.09.2025 г., постановено по ч.гр.д. № 515/2025г.

РС - Брезник е отхвърлил искането на „Ти Би Ай Банк” ЕАД, с ЕИК:

131134023, за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК срещу длъжника В. З. М., с ЕГН: **********.

Против разпореждането е постъпила частна жалба от заявителя, в която посочва, че претендираната със заявлението сума за главница е формирана като остатък от незаплатения от длъжника финансов ресурс, предоставен на длъжника с кредита. Този финансов ресурс включвал се състоял от сума за общо ползване (за закупуване на стоки) и сума за заплащане на премии по избраните застраховки. Поради това в системите на банката тези суми се третират по еднакъв начин – като отпуснат финансов ресурс, главница.

Посочва, че подаденото заявление и извлечението от счетоводните книги съдържат всички законово уредени реквизити и не препятстват длъжника да прецени дали дължи претендираните суми по процесния договор и дали да подаде възражение, или не.

Окръжен съд- Перник, след като се запозна с материалите по делото и взе предвид доводите в частната жалба, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима, затова следва да бъде разгледана по същество.

РС-Брезник е бил сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от „Ти Би Ай Банк” ЕАД срещу длъжника В. З. М. за вземания, произтичащи от договор за потребителски кредит между страните, както следва: 720, 92 лв. – главница; 182, 41 лв. – договорна лихва (от дата 05.10.2024г. до дата 05.08.2025г.); 176, 74 лв. – мораторна лихва (от 1 дата 05.10.2024г. до 12.08.2025г.), както и за разноските по заповедното производство – 21, 25 лева държавна такса и 150 лева юрисконсултско възнаграждение; за тези суми е представено извлечение от сметките на банката в качеството му на документ по смисъла на чл. 417 ал. 1, т. 2 от ГПК.

Районния съд в Брезник намерил заявлението за нередовно и дал указания до заявителя в тридневен срок от получаване на разпореждането да посочи има ли извършени плащания от длъжника, в какъв размер са погасявани задълженията по процесния договор за потребителски кредит и каква част от тях са погасени към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и да посочи как е формирана претендираната сума за главница от 720, 92 лв., като конкретизира какъв е размерът на дължимата главница по кредита и размерът на сумите за застрахователните премии, както и да се посочи и начинът на формиране на претендираните суми за договорна лихва и лихва за забава и дали същите са начислявани върху сумите за застрахователните премии.

Съобщението за този акт на съда е връчено редовно на заявителя на 09.09.2025г. На 15.09.2025г. (датата на постановяване на обжалваното определение) е постъпила молба по чл. 63 ГПК от заявителя, по която липсва произнасяне на съда.

Настоящият състав счита, че разпореждането на съда е неправилно, а дадените указания са неотносими към предмета на делото. В чл. 60, ал.2 ЗКИ са изброени минимално необходимите реквизити на извлечението от счетоводните книги на банката, като в настоящия случай те са налични. От извлечението става ясно какъв е общият размер на дължимата по кредита сума – 985, 45 лв.; каква част от нея представлява главница – 720, 92 лв.; каква – непогасена възнаградителна лихва – 182, 41. В извлечението е посочен и броят на вноските, които не са издължени на договорените дати, а именно 11.

Указан е размерът на обезщетението за забава върху просрочената главница и периода, за който се претендира – 176, 74 лв. за периода от 05.10.2024г. до 12.08.2025г. Извлечението е подписано от служител на банката и е подпечатано с печат на последната, следователно същото е редовно.

Указанията, дадени на заявителя, да посочи как е формирана претендираната сума за главница от 720, 92 лв. лв., като конкретизира какъв е размерът на дължимата главница по кредита и размерът на сумите за застрахователните премии, както и да се посочи и начина на формиране на претендираните суми за договорна лихва и лихва за забава и дали същите са начислявани върху сумите за застрахователните премии, не са съобразени с постигнатите договорки между страните. Видно от представения договор за потребителски кредит, общият размер на договорената главница е 772, 44 лв., която е формирана като 600 лева - сума за общо ползване (за закупуване на стоки) и 172, 44 лв. – размер на застрахователна премия по избраните от длъжника застраховки на кредита. Заявителят не претендира отделно двете последно посочени суми, а заедно, тъй като те формират главницата по 2 кредита (без значение, че част от тях са получени от длъжника, а други директно са преведени на застрахователя).

Тъй като съдът не установи нередовност на заявлението по чл. 417 ГПК или на извлечението от счетоводните книги на банката, нито установи наличие на неравноправни клаузи в договора, намира, че частната жалба е основателна, разпореждането на районния съд следва да се отмени и исканата заповед за изпълнение да бъде издадена.

Водим от гореизложеното, ОС-Перник

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 569/15.09.2025 г., постановено по ч.гр.д. № 515/2025г. РС – Брезник.

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл.