Решение № 2 от 06.01.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№2 гр. Пловдив, 06.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Мария Анг. Ненова като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело № 20245300501989 по описа за 2024 година

Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.

Обжалва се от ответника по спора П. Г. А., ЕГН – ********** Решение № 248 от 08.05.2024 г., пост. по гр.д. № 2092/2023 г. на РС – Асеновград, с което е признато за установено по отношение на въззивника, че въззиваемите – ищци Е. И. Ч., ЕГН – ********** и Р. И. С., ЕГН – ********** са собственици при равни права на 30/361 ид.ч. от ПИ с идентификатор ***.125 по КККР на гр. ***, одобрена със Заповед № *** г. на ИД на АГКК – за които 30/361 ид.ч. въззивникът П. А. се е снабдил с нот.акт № *** г., том ***, рег.

№ ***, н.д. № ***/*** г. на Нотариус С. К., рег. № , рег. № *** за собственост на основание давностно владение, продължило повече от 10 години и съответно на този резултат е отменен изцяло на основание чл. 537 от ГПК казания нотариален акт, вписан в АВ – СВ – ***като Акт № ***, том ***, дело № ***/*** г., вх. Рег. № ***/*** г.

В жалбата се поддържа оплакване за неправилност на решението и искане за неговата отмяна и отхвърляне на иска. Поддържа се, че неправилно са преценени от съда ангажираните гласни доказателства / свид. показания /, не са обсъдени събраните писмени доказателства – н.а. № *** г., нанасянето на нов обект в дв. място – сграда № *** / гараж / вместо заличените сгради №№ *** и ***. Тези доказателства, поотделно и в съвкупност сочели, че е осъществен възведения оригинерен способ за придобиване на правото на собственост.

Неправилно бил приложен и материалния закон – съдът не зачел презумпцията по чл. 69 от ЗС - във вр. и със задължителните разяснения по приложението й, дадени с ТР № 1/2012 г. на ВКС, ОСГК, която ищците не са оборили – при лежаща върху тях доказателствена тежест, предвид издадения на въззивника нотариален акт по реда на чл.

587 от ГПК, констатиращ правото му на собственост върху процесните идеални части от поземления имот. Евентуално, поддържа се, че искът следвало да бъде отхвърлен досежно 4/361 ид.ч. , на които ответникът е собственик на деривативно основание – възмездно придобити първо от праводателите му по правната сделка, изповядана с н. а. № *** г. на РС 1

– Асеновград, а след това и от него - н.а. № *** г. на РС – Асеновград.

Въззиваемите – ищци по спора са депозирали депозирала отговор за неоснователност на жалбата.

Съдът установи следното:

Производството пред районния съд е образувано по предявен от Е. И. Ч., ЕГН – ********** и Р. И. С., ЕГН – ********** срещу П. Г. А., ЕГН – ********** положителен установителен иск за собственост по чл. 124 ал. 1 от ГПК. Предмет на иска са 30/361 ид.ч. от ПИ с идентификатор ***.125 по КККР на гр. ***, за които ответникът се е снабдил с казания нот. акт № *** г. за собственост на основание давностно владение над 10 години.

От фактическа страна по делото е безспорно установено:

Процесния поземлен имот / тогава парцел ***– ***, кв. ***/ е закупен от бащата на ищците И.В.И. / н.а. № ***от *** г. , том ***, н.д. № ***/***г. на Асеновградски народен съд /, който впоследствие е построил в него едноетажна с призем жилищна сграда;

С н.а. № *** г., том ***, дело № *** г. на Асеновградски народен съд И.В.И. е учредил на Г.П.А. - бащата на ответника, безвъзмездно право да надстрои жилищната сграда в парцела с втори жилищен етаж;

С н.а. № *** г. , том ***, н.д. № ***/*** г. на РС – Асеновград, И.В.И. със съгласието на съпругата си Г.С.И. е продал на своята сестра и майка на ответника Ц.В.А. Гараж, находящ се в северната част на дворното място / тогава парцел ****– ****, кв. ***/, който гараж по одобрената през 2004 г. КККР заснет като постройка № *** със застроена площ от 18 кв.м., заедно с 4 кв.м. от дворното място или 4/354 ид.ч. от него, които ще ползва в пространството между жилищната сграда и гаража;

С нот. акт № *** г. , том ***, н.д. № ***/***г. на РС – Асеновград съпрузите Г.П. и Ц.В. А. са прехвърлили на сина си – ответника П. Г. А., втория жилищен етаж от сградата, гаражната клетка в северната част на дворното място и 4/354 ид.ч. от дворното място / парцел ***– ***, кв. ***/;

С нот.акт № ***/*** г., том ***, рег. № ***, н.д. № ***/*** г. на нотариус С.К., рег. № ***И.В. и Г.С.И. са дарили на дъщерите си – ищците Е. И. Ч. и Р. И. С., дворното място, съставляващо по одобрената през 2004 г. КККР на гр. *** ПИ с идентификатор ***.125 / стар идентификатор ***, парцел ***, кв. ***/, първи жилищен етаж от построената в него жилищна сграда, съставляващ СОС с идентификатор ***.125.1.1 и построената в имота сграда с идентификатор ***.125.2 - гараж, с площ от 19 кв.м.;

С н.а. № ***от *** г., том***, дело № ***/***г. на нотариус К.Б., рег. № ***, ответникът П. А. е признат за собственик на основание давностно владение на съществуваща в поземления имот Сграда с идентификатор ***.125.3 – селскостопанска постройка, със застроена площ от 11 кв.м., ведно със съответното й право на строеж върху поземления имот;

С н.а. № *** г., том ***, рег. № ***, н.д. № ***/*** г. на нотариус С.К., рег. № ***ответникът П. А. е признат за собственик на основание давностно владение на 30/361 кв.м. от дворното място, съставляващо ПИ с ***.125 / стар идентификатор ***, парцел ***, кв. ***/.

Въз основа на нот.актове, установяващи собствеността му върху гаража / сграда № *** / и стопанската постройка / сграда № *** / ответникът е инициирал производство и е допуснато – въз основа на одобрен проект, изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри като сградите №№ *** и *** с площи от 11 и 18 кв.м. са заличени от кадастралната карта и вместо тях е заснет нов обект – сграда № *** с площ от 29 кв.м. с предназначение Гараж.

2

В отговора на исковата молба – и до края на първоинстанционното производство, ответникът поддържа, че процесните 30/361 ид.ч. от поземления имот по казания н.а. № ***/***г. са над прехвърлените му 4/361 ид.ч. от същия с н.а. № ***/***г.. Процесните 30/361 ид.ч. са площта от дворното място под новата сграда № *** / бивши №№ *** и *** / и около нея – зад тях. Върху процесната площ той еднолично осъществявал фактическата власт, своейки я спрямо ищците, а преди това спрямо техните праводатели, с начален момент ***г. – н.а. № ***/***г.. Поддържа, че ищците, както и техните праводатели никога не са осъществявали фактическа власт върху застроената площ на гаража и селскостопанската постройката – не са допускани от него и от праводателите му, не са и имали претенции за това, признавайки правата му върху тази площ. Никога не са осъществявали фактическа власт и върху площта от дворното място, водеща от улица „ *** „ до входа за неговия втори етаж от жилищната сграда, т.к. достъпа до жилищния си обект на първия етаж от сградата осъществявали чрез друг вход - откъм улица „ *** „. Процесните площи са своени само от него, освен това надстроил гаража си с помещение, което свързал с втори жилищен етаж / неговото жилище / и го ползвал за баня – тоалетна, а незастроената част от земята, заключена между улица ***, жилищната сграда / сграда № ***/ и разположените на север от нея гараж / Сграда № *** / и селскостопанска постройка / сграда № *** / - притежавана от праводателите му и от него по силата на н.а. № *** г. на РС – Асеновград и н.а. № *** г. на РС – Асеновград - заградил. Извършвал подобрения в сградите №№ *** и ***, като и накрая ги преустроил в обща сграда, заснета в КККР като нов самостоятелен обект с № *** – гараж.

Ангажирани са от ответника гласни доказателства – свидетелите Ж.Г.Ж. и Й.ГД..

Депозират показания, че поземленият имот е на две улици / удостоверено и от Скицата на СГКК – *** / и има два входа за него откъм всяка улица. Жилищната сграда е също с два входа – и двата откъм двора. Входа от двора за жилището на втория етаж / собственост на ответника, е в частта от имота откъм улицата *** и се ползва само от ответника – на казаната скица е видно, че тя съставлява ивата / т. нар. от ответника „ алея „/, заключена между жилищната сграда / сграда № *** /, разположените на север от нея гараж / Сграда № *** / и селскостопанска постройка / сграда № *** / и улица ***. Тази незастроена част от дворното място / алеята / ищците никога не са ползвали, т.к. имали друг вход от двора към жилището си на първия етаж от сградата, а достъпа си до дворното място и до входа от него към приземния и първия жилищни етажи осъществявали от улица „ ***“ . Единствено и само ответника ползвал и собствените си гараж в северната част на двора и долепената до него и до жилищната сграда стопанска постройка – зад гаража. Никога между страните не е имало спорове за тази му собственост. Преди години ответникът надстроил гаража си, надстройката присъединил към жилището си, заемащо втория етаж на сграда № *** с предназначение – баня, тоалетна. Също така, обединил гаража и селскостопанската постройка в обща сграда – нов, по голям гараж.

От ищците също са ангажирани гласни доказателства- свидетелите А.Г.Х. и Г.В.В..

Депозират показания, че жилищата в сграда № *** са с два отделни входа, ищците ползват входа откъм улица ***, а ответника откъм улица ***. Незастроената част от дворното място се е обработвала изцяло от родителите на ищците до смъртта на бащата И.В., сега стояло празно, т.к. майката е жива, но на възраст *** години и живее в приземния етаж на сградата.

Незастроената част от двора сега се ползва само от Е., т.к. другата ищца – Р., живее в ***. П. има само втори жилищен етаж, без част от двора.

Така събраните доказателства установяват, че ответникът е суперфициарен собственик на втори жилищен етаж от сграда № ***, на селскостопанска постройка / бивша сграда № *** / и на гаража в северната част на дворното място / бивша сграда № *** / последните две сега заличени, т.к. вместо тях е заснета самостоятелна сграда № *** – гараж, както и на 4/361 ид.ч. от дворното място с реално ползване на съответната им площ от 4 3 кв.м., заключена в пространството между жилищната сграда и гаража му в северната част на дворното място и улица ***. Като суперфициарен собственик ответникът има право да ползва поземления имот доколкото това е необходимо за ползването на постройките му в него съгласно тяхното предназначение, съответно собственикът на земята е длъжен да търпи в тези рамки ограничението на правото си на собственост – чл. 64 от ЗС. Същото се отнася и за съсобственик в дворно място, притежаващ право на собственост върху постройки в него, т.к. останалите съсобственици нямат право – а е и обективно е невъзможно, да ползват заетата от тези постройки част от земята. Несъмнено в тези рамки в случая попада застроената част от собствените на ответника постройки №№ *** и *** – с обща площ от 29 кв.м., по отношение на която застроена част е и обективно невъзможно произтичащото от чл. 31 ал. 1 от ЗС правомощие на ищците като съсобственици в дворното място да си служат с нея. Тоест упражняваната от въззивника фактическата власт върху процесната площ от поземления имот е в качеството му на държател, а неупражняваната такава от ищците е израз на ограничението на правото им на собственост върху терена, което те са длъжни да търпят по силата на чл. 64 от ЗС. Да се приеме противното означава да се признае на суперфициара правото след изтичане на 10 години да придобие по давност частта от земята под постройките му, която ползва на основание чл. 64 от ЗС, съответно на съсобственик на земята да придобие права на собственост върху поземления имот в обем по голям от притежавания. Отделно от това, трайно установената съдебна практика / напр. но не само Решение № 567/8.7.2009 г. по гр.д. № 1688/2009 г. на ВКС, Първо г.о.; Решение № 297/20.03.2014 г. по гр.д. № 2548/2013 г.; Решение № 846/ 05.08.2011 г. по гр.д. № 1997/2009 г. на ВКС, Първо г.о., Определение № 2555/18.09.2022 г. по гр.д. № 3590/2022 г. на ВКС, Първо г.о. / приема, че презумпцията по чл. 69 от ЗС не намира приложение в отношенията между собственика на земята и собственика на постройки в нея. Което означава, че за да придобие по давност частта от терена, която ползва на основание чл. 64 от ЗС ответникът следва да манифестира спрямо ищците субективното си намерение за своене. Такава манифестация не се установява от ангажираните по делото гласни доказателства.