Определение № 1553 от 14.06.2024, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1553 гр. Бургас, 13.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Златомира М. Стефанова като разгледа докладваното от Златомира М. Стефанова Въззивно частно гражданско дело № 20242100500676 по описа за 2024 година За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Образувано е по повод частна жалба, подадена от Национален осигурителен институт, ЕИК 121082521 чрез адв. Пламен Козаров и адв.

Николай Димитров против протоколно определение от 05.02.2024г., постановено по гр.д. №3461/2020г. по описа на Районен съд Бургас, с което е спряно производството по делото до приключване на гр.д. №6653/2023г. по описа на Районен съд Бургас с влязъл в сила съдебен акт.

Жалбоподателят изразява несъгласие с извода на първоинстанционния съд за преюдициалност на спора по гр.д. №6653/2023г. по описа на Районен съд Бургас по отношение на спора по настоящото дело. Сочи, че между страните в двете съдебни производства липсвал идентитет, което от своя страна водело до липса на възможност решението по първото дело да формира СПН по второто между същите страни. Поддържа, че в производството за делба могат да бъдат повдигани и разрешавани спорове между съделителите относно правоотношения, обуславящи възникването и съществуването на съсобственост, участниците в нея и техните права, включително и спорове за собствеността като тези спорове могат да бъдат разглеждани както в производството по делбата, така и в отделни искови производства. В случая съдът приел, че са налице основания за спиране на производството, с оглед предявения от съделителя „ПФК Нефтохимик“ АД против Община Бургас установителен иск за прогласяване на нищожност на договора за дарение №1008-02-14/19.07.2019г. и решението на ОС Бургас №57-32/28.02.2019г., по които било образувано гр.д. №6653/2023г. по описа 1 на БРС, поради което предметът на това дело се явявал преюдициален спрямо настоящото производство. Сочи се, че за да достигне до този извод първоинстанционния съд само формално анализирал фактите по настоящото дело, включително и наличните по делото доказателства относно предмета на спора, страните и процесуалното състояние на спора по гр.д. №6653/2023г. по описа на БРС, поради което и изводът му за преюдициалност на спора гр.д.

№6653/2023г. по описа на БРС по отношение на спора по настоящото дело е необоснован и неправилен. Излага, че производството по настоящото дело е образувано по искова молба за делба от „Интрейд инженеринг” АД чрез представляващия го И. Д.А. против Професионален футболен клуб Нефтохимик” АД чрез представляващия го също И. Д.А. и Националния осигурителен институт. С молба уточнение вх.№270001/12.01.2021г. ищецът „Интрейд инженеринг” АД изрично оспорил собствеността на съделителя НОИ върху 2310/5060 ид.ч. от процесния имот, както и оспорил действителността на договор за дарение №1005-02-14/09.07.2019г., с който НОИ се легитимирал като съсобственик в процесния имот, вследствие дарение, извършено от Община Бургас. В първото по делото открито съдебно заседание 09.03.2021г. ищецът „Интрейд инженеринг” АД се представлявал от И. Д.А. и упълномощения процесуален представител адвокат И. Н., ответникът-съделител „ПФК Нефтохимик" АД се представлявал от И. Д. А., който в качеството на представляващ и на двете търговски дружества съделители уточнил, че оспорването е направено от името на „ПФК Нефтохимик“ АД, а не от „Интрейд инженеринг“ АД. С молба вх.

№260411/02.02.2024г. на БРС ищецът „Интрейд инженеринг“ АД, представляван от И. Д.А., направил искане за спиране на производството по делбеното дело предвид наличието на преюдициален спор между „ПФК Нефтохимик“ АД и Община Бургас по гр.д. №6653/2023г. по описа на БРС , който спор съобразно представената молба уточнение по гр.д. №6653/2023г. на БРС включвал и предмет на спора действителността на Договор за дарение №1005-02- 14/09.07.2019г. и Решение на Общински съвет - Бургас №5732/28.05.2019г., но към настоящия момент исковата молба била все още нередовна. Сочи, че спорът за действителността на процесния договор за дарение, респективно решението на Общински съвет Бургас бил повдигнат по настоящото дело още с молба уточнение с вх. №270001/12.01.2021г. на БРС, за която е уточнено, че е подадена от втория ответник по делото „ПФК Нефтохимик Бургас“ АД, поради което съдът по настоящото дело дължи произнасяне и по него. Повторното повдигане на спора от съделителя „ПФК Нефтохимик“ АД по друго дело целяло не решаване на спора, а единствено неоснователно забавяне на производството по настоящото дело. Навежда, че съгласно чл.229 ал.1 т.4 ГПК съдът спира производството, когато в същия или друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора, а не само е образувано дело, за развитието и приключването на което не са налице към момента на осъществяваната преценка за преюдициалност съмнения. Аргументира, че в случая гр.д.№ 2

6653/2023г. на БРС макар и формално образувано, било още във фазата на преценка редовността на исковата молба, поради което и не било налице изискването на чл.229 ал.1 т.4 ГПК - да се разглежда спора . Решаващият състав по настоящото дело нямал правомощието да преценява редовността на исковата молба по обуславящото дело, Страните, противопоставящи възражения срещу допустимостта на обуславящия иск, като основание за отказ за спиране по чл.229 ал.1 т.4 ГПК, следвало да бъдат конституирани и да предявят същите в обуславящото производство и по този ред да осъществят защитата си. В случая съдът не е изпълнил задължението си да извърши преценка дали обуславящото дело е във фаза по преценка на редовността на исковата молба и допустимостта на иска, или във фазата на разглеждане на повдигнатия съдебен спор и съобразно това да уважи или да откаже искането за спиране на настоящото дело. Приемайки, че обуславящото според него дело е във фазата на разглеждане на спора, съдът е постановил един неправилен и незаконосъобразен акт, който се иска да бъде отменен.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна „Интрейд Инженеринг“ АД, ЕИК 102010695 чрез адв. И. Н., с който се взема становище за правилност и законосъобразност на обжалваното определение. Поддържа се, че производството по гр.д. №6653/2023г. по описа на БРС се явява преюдициално по отношение на настоящото, тъй като предметът му включва искане за прогласяване на нищожност на основанието, от което ответникът НОИ черпи правата си на съсобственик на делбения поземлен имот, поради което под въпрос е качеството „съделител” на посочения държавен орган. Отделно от това, можело да се окаже, че друг е субектът, притежаващ самостоятелни права върху делбения имот, който съответно следвало да се конституира в производството. Сочи, че без значение било в каква фаза е делото по преюдициалния спор - единственият критерий бил същото да е висящо като ако с влязъл в сила съдебен акт се установи, че исковете са недопустими, то това би било основание за възобновяване на настоящото производство.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор и от „ПФК Нефтохимик“ АД, представлявано от управителя И. Д., с който се взема становище за неоснователност на частната жалба, тъй като са налице два преюдициални спора пред Районен съд Бургас относно нищожност на всички действия и титули въз основа, на които НОИ се е легитимирал като съсобственик на ид.ч. в процесния имот - обект на евентуална делба.

Приложено е съдебно удостоверение с изх. №4663/12.04.2024г., издадено от Районен съд Бургас,, видно от което е, че производството по гр.д.

№6652/2023г. по описа на БРС е образувано по искова молба на „Професионален футболен клуб Нефтохимик“ АД против Община Бургас като част от петитума на същата е да се признае за установено по отношение на Община Бургас нищожността на Договор за дарение, вписан в Служба по вписванията – гр. Бургас с вх. рег. №8871/18.07.2019г., акт №185, том 26, поради липса на основание и/ли противоречие на закона и добрите нрави, 3 както и нищожността на Решение №32 за безвъзмездно прехвърляне на 2310 кв.м. общинска собственост в полза на Националния осигурителен институт, прието на заседание №57/28.05.2019г. на Общински съвет Бургас, поради липса на основание или противоречие на закона. Посочено е и, че към датата на издаване на удостоверението исковата молба е нередовна.

При извършената проверка по реда на чл. 275 от ГПК, Бургаският окръжен съд намери частната жалба за допустима и редовна. Същата е подадена от пълномощници на процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. Обжалваното определение е постановено в открито съдебно заседание, проведено на 05.02.2024г., в което са присъствали процесуалните представители на дружеството-жалбоподател, а жалбата е депозирана в РС Бургас на 12.02.2024г., поради което следва да се приеме, че същата е подадена в срок. Внесена е и необходимата държавна такса. Разгледана по същество жалбата се явява основателна:

Производството по гр.д. №3461.2020г. описа на БРС е образувано по искова молба, подадена от „Интрейд инженеринг” АД, ЕИК 102010695, представлявано от И. Д.А. против „Професионален футболен клуб Нефтохимик” АД, ЕИК 102217249, представлявано от И. Д.А. и Национален осигурителен институт, Булстат 121082521 за делба на следния съсобствен имот: ПИ с идент. №*** по КККР на гр. Бургас, с административен адрес: гр. Бургас, ***, с обща площ съгласно скица

5058кв.м. при квоти: за „Интрейд инженеринг” АД - 1933,93кв.м. ид.ч., за „Професионален футболен клуб Нефтохимик” АД – 816,07 кв.м. ид.ч. и за Национален осигурителен институт - 2310 кв.м. ид.ч.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от Национален осигурителен институт чрез упълномощени процесуалните представители, с който е заявено, че не се оспорва изложеното в исковата молба и наличието на съсобственост между страните с посочените квоти, но са изложени различни съображения, поради които делбата не може да бъде извършена, с оглед на което и предявеният иск се явява неоснователен.

Ответникът Професионален футболен клуб Нефтохимик” АД не е депозирал отговор.

В първото по делото съдебно заседание 09.03.2021г. и в допълнителна молба-уточнение вх. №270001/12.03.2021г. на БРС ищецът „Интрейд инженеринг” АД изрично оспорил собствеността на съделителя Национален осигурителен институт върху 2310/5060 ид.ч. от процесния имот, както и оспорил действителността на договор за дарение №1005-02-14/09.07.2019г., с който Община Бургас е прехвърлила на НОИ посочените ид.ч. Изложено е, че процесните ид.части никога не са били в патримониума на Община Бургас, за да може последната валидно да ги дарява, а дружеството е владяло тези части от самото си учредяване през 1975г. и е извършвало подобрение в целия ПИ, поради което и същите са придобити по давност. В тази връзка са релевирани 4 различни доказателствени искания.

В съдебно заседание на 11.05.2021г. на основание чл. 146 от ГПК съдът е допълнил доклада си по делото с оспорванията, въведени от ищеца относно собствеността на ответника НОИ, както и възраженията за нищожност на договора за дарение, с който НОИ е придобило ид.ч. от Община Бургас, поради липса на предмет, противоречие със закона и добрите нрави и заобикаляне на закона, поради липса на основание, както и с въведените възражения за придобивна давност на съответните ид.ч. като е указал, че в доказателствената тежест на ищеца е да докаже възраженията си.

С молба с вх. №260411/02.02.2024г. на БРС ищецът „Интрейд инженеринг“ АД е поискал спиране на производството по настоящото дело поради наличието на преюдициален спор между „ПФК Нефтохимик“ АД и Община Бургас по гр.д. №6653/2023г. на БРС с предмет действителността на Договор за дарение и Решение на Общински съвет - Бургас №5732/28.05.2019г. като е поискал даване на срок за снабдяване с удостоверение за това. Представил е уточнителна молба на искова молба по гр.д.