Решение № 380 от 27.10.2023, Окръжен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 380 гр. Р., 27.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Р. в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галина Магардичиян при участието на секретаря Димана Стоянова като разгледа докладваното от Галина Магардичиян Гражданско дело № 20234500100193 по описа за 2023 година

Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл.432,ал.1 КЗ вр чл.52 ЗЗД вр чл.45 ЗЗД.

Ищците И. Г. Д., Ш. Ф. Д., действаща лично и като законен представител на Д. И. Д. твърдят, че на 06.12.2021г в гр.Р. е настъпило пътно-транспортно произшествие с автомобил с рег № Р 2081 КН, марка „Пежо“, модел 307, собственост на Е.И. И.-Д., управляван от Г. Д. Б., в резултат на което по непредпазливост е била причинена смъртта на Г. И. Д., син на ищците И. Д. и Ш. Д. и брат на ищеца Д. Д.. Вина за настъпилото ПТП има водачът на лекия автомобил Г. Б., която при управлението му движейки се по пътя с.Николовогр.Р. в района на 4-ти километър, нарушила правилата за движение по пътищата, като поради движение с несъобразяване с пътните условия скорост, мъгла с видимост под 50м., мокра и хлъзгава пътна настилка, наклон при спускане в десен завой напуска вдясно по посока на движението, блъска се в крайпътни дървета, преобръщайки се многократно, спира, обратно по таван в канавка. При това ПТП е причинена смъртта на Г. Д., като пътник в същия автомобил. С влязла в сила присъда по НОХД *82/22 по описа на РОС Г. Б. е призната за виновна в това, че на посочената дата при управление на описаното по-горе МПС нарушила правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинили смъртта на Г. Д.. Твърдят, че на тях като родители и брат на починалия са нанесени непоправими неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от ПТП.

И. Д. е баща на починалия Г. Д.. До момента на смъртта на първородния син са живели заедно. Изградили са специална връзка баща-син. Подкрепяли са се взаимно и са изградили добри партньорски отношения със сина си. Като първо и желано дете и при това момче, ищецът се е грижел изключително 1 много за сина си, бил е всеодаен баща и е гледал как сина му расте и се развива пред очите му до възрастта на младо момче, поради което ищецът не може да приеме внезапната загуба на първородния си син. Не минава и ден, през който да не тъжи и страда за него.

Ш. Ф. Д. е майка на починалия. До момента на смъртта му са съжителствали под един покрив и са били в изключително близки и топли отношения. Г. Д. е бил нейн първороден син и тя го е отгледала до възрастта, на която почива. Обгрижвала го е всеки ден и са били задружно и любящо семейство. Към настоящият момент не можела да възприеме смъртта на сина си, не можела да асимилира внезапната му загуба и не минава ден, в който тя да не тъжи, ридае и чака сина си да се завърне в дома им.

Д. Д. е брат на починалия и към датата на смъртта му е бил на 11 години.

Той е бил изключително привързан към батко си. Починалият се е грижил за братчето си с много любов и всеотдайност, помагал е на родителите си в отглеждането му, което е довело до изграждане на силна връзка между двамата братя. Към настоящият момент Д. продължавал да бъде неутешим от загубата на батко си, не можел да приеме внезапната му смърт и не минавал ден, в който да не тъжал за него.

С допълнителна молба от 16.04.2023г уточняват вредите, които са причинени на всеки един от тях от смъртта на сина на първите двама ищци и брат на третия ищец.

Лекият автомобил, с който е станало произшествието, към момента на катастрофата е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с „Дженерали застраховане“АД. Твърдят, че на 13.12.2021г дружествотозастраховател е уведомено за застрахователното събитие. През 2022г е депозирано и искане по чл.380 КЗ за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди от ищците, за което са регистрирани преписки № 211102338, № 211102347 и № 211102352. С писмо от 17.03.2022г по преписка № 211102352 от 15.02.2022 застрахователното дружество е постановил отказ да плати по претенцията, заведена от Д. Д. като брат на починалия. На родителите застрахователното дружество определила обезщетение в размер на по 84 000лв за всеки от тях. Считат, че така определеното обезщетение е крайно ниско и не покрива действителните неимуществени вреди, които ищците като родители са претърпели и продължават да търпят от смъртта на сина си. Считат, че Д. Д. също търпи неимуществени вреди от смъртта на брат си, с който са били изключително близки, както и че същият притежава материално правна легитимация да предяви иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, по смисъла на ТР № 1/16 по т.д.№ 1/16 ОСНГТК на ВКС.

Искат от съда да постанови решение, с което да осъди ответното застрахователно дружество да заплати на Ш. Ф. Д. и на И. Г. Д. обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 166 000лв за всеки от тях/ представляваща разлика между сумата от 250 000лв предявените пред 2 застрахователя искане за обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 84 000лв, изплатено от застрахователя обезщетение на всеки от тях/, ведно със законната лихва от дена на смъртта на сина им-06.12.2021 до окончателното плащане, а на ищеца Д. И. Д., действащ чрез своята майка и законен представител Ш. Ф. Д. сумата от 120 000лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на брат му, ведно със законната лихва от 06.12.2021г до окончателно плащане. Претендират се разноски по делото.

Ответникът „Дженерали застраховане“АД, със седалище и адрес на управление-гр.София, в писмен отговор по реда и в срока по чл.131 ГПК, счита предявените искове за допустими, но ги оспорва изцяло по основание и размер. Не оспорват качеството си на застраховател по застраховка „гражданска отговорност“ на водача на л.а“Пежо 307“ с ДК № Р 2081 КН към деня на твърдяното в исковата молба пътно-транспортно произшествие06.12.2021г. Не оспорват, и обстоятелството, че на същата дата на път от с.Николово-гр.Р. е реализирано ПТП с участието на посочения лек автомобил, в резултат на което настъпила смъртта на Г. И. Д..Твърдят обаче, не е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия Г. Д. поради неизползването на задължителен обезопасителен колан, който процесното МПС е било оборудване. Предвид установения механизъм на ПТП и на уврежданията на пострадали, намират, че неизползването на обезопасителен колан е допринесло в изключителна степен за негативните последици от ПТП и леталния изход от същото. Считат, че ако същият е пътувал обезопасен по надлежния ред с правилно поставен колан, изключително тежкият вредоносен резултат изобщо нямало да настъпи, тъй като пострадалия би останал на мястото си, здраво прикрепен към седалката на МПС и не би получил толкова тежки травми, несъвместими с живота, само от преобръщането на МПС. Показателни в тази насока са травмите на водача на МПС, които са много по-леки от тези, причинени на починалия. Изводът за съпричиняване е обсъден и от наказателния съд в мотивите на постановената срещу деликветна присъда по НОХД *82/22 по описа на РОС и е послужил при определяне на тежестта на наказанието. На следващо място се оспорва, че ищците са претърпели болки и страдания в твърдения обем.

Намират исковете за неимуществени вреди силно завишени по размер и неоснователни. Сочат, че на ищците И. Д. и Ш. Д. са изплатени застрахователни обезщетения в размер на по 84 000лв за всеки от тях като този размер е определен след подробно и пълно обсъждане и съобразяване от страна на застрахователя на всички релевантни факти за размера на същите.

По отношение на иска за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди на Д. Д. считат иска за неоснователен и недоказан.

Същият няма право на обезщетение за неимуществени вреди във връзка със смъртта на пострадалото лице, тъй като с ангажираните по делото доказателства не се установява наличието на всички нужни материалноправни предпоставки за това. Считат, че този ищец не попада в кръга от 3 лицата ,визирани в ТР 1/16, което по изключение може да претендира заплащане на обезщетение. Липсва сочената от ВКС особено близка привързаност, която да е годна да породи значителни душевни болки и страдания, извън традиционно присъщите за родствената връзка между братя.

В условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме исковете за доказани по основание, считат предявеният иск за неоснователен, тъй като е в нарушение на разпоредбата на § 96 от ПЗР на КЗ вр чл. 493а, ал.4 КЗ, според които които обезщетението за неимуществени вреди се определя в размер до 5 000лв. Освен това считат иска за неимуществени вреди, предявен от Д. Д. за силно завишен и неотговарящ на реално претърпените душевни болки и страдания, както и утвърдената съдебна практика.

Неоснователността на главните искове води до неоснователност на акцесорните искове за лихва от претендираната дата. Евентуално оспорват датата, от която се претендира лихва за забава. Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.3 КЗ застрахователят изпада в забава считано от датата на уведомяване от застрахования за настъпване на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1,т.2 КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увредено лице, която от датите е най-ранна.

Претендират се разноски по делото.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:

Ищците И. Г. Д. и Ш. Ф. Д. са родители на Г. И. Д., починал на 06.12.2021г, а ищецът Д. И. Д. е негов брат.

На 06.12.2021г около 04.50ч на път RSE1130 с.Николово-Р. е настъпило пътно-транспортно произшествие с лек автомобил Пежо 307 с рег № Р 2081 КН, управляван от Г. Д. Б.. Съставен е констативен протокол за ПТП с пострадали № 916/284г ог 06.12.2021г. Видно от същия протокол пътникът в автомобила, който е пътувал отпред в автомобила, Г. Д. e починал. Според протокола лекият автомобил при движение с несъобразена скорост с пътните условия, мъгла с видимост под 50м, мокра, хлъзгава настилка, наклон при спускане в десен завой напуска вдясно по посока на движението, блъска се в крайпътни дървета, преобръщайки се многократно и спира по таван в канавката.

С присъда № 2 от 23.01.2023г по НОХД *82/22 по описа на РОС Г. Д. Б. е призната за виновна в това, че на 06.12.2021г на път RSE 1130 по направление с.Николово-гр.Р., при управление на моторно превозно средство-лек автомобил марка „Пежо“, модел“307“ с рег № Р 2081 КН, нарушила правилата за движение по пътищата : чл.20, ал.1 ЗДвП- водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляватуправлявайки лек автомобил марка “Пежо”, модел “ 307” с рег № Р 2081 КН предприела действия, довели до нарушаване на устойчивото движение на управлявания от нея автомобил, като същият е напуснал платното вдясно по посоката си на движение, навлязъл в терен край пътя, където чрез въртене, 4 странично плъзгане и преобръщане по таван е достигнал до мястото където е спрял; чл.20, ал.2 ЗДвП- водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко видимо препятствие.Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрят, когато възникне опасност за движениетоуправлявайки лек автомобил марка “Пежо”, модел “ 307” с рег № Р 2081 КН се движила със скорост, която не е била съобразена с атмосферните условия,ограничената видимост и мократа пътна настилка, както и с релефа на местността, вследствие на което по непредпазливост причинила смъртта на Г. И. Д.. Присъдата е влязла в сила на 08.02.2023г.

Според констативният протокол за ПТП катастрофиралият автомобил е има сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ в “Дженерали застраховане“АД, валидна в периода от 13.01.2021г до 12.01.2022г.

На 14.12.2021г Ш. Ф. Д. е уведомила застрахователя