Решение № 28 от 24.01.2023, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. Кюстендил, 24.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Веселина Д. Джонева при участието на секретаря Йорданка Хр. Неделчева като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Гражданско дело № 20211500100490 по описа за 2021 година

Делото е образувано по исковата молба на „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С., ул. ***, подадена чрез пълномощника ю.к.С.В., срещу В. Г. Н., с ЕГН **********, с адрес гр.К., кв. *** №***.

Предявени са обективно кумулативно съединени искове по реда на чл.422 ал.1 от ГПК, с правно основание чл.430 от Търговския закон (ТЗ) във вр. с чл.79 ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и чл.86 ал.1 от ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответницата съществуването на вземания на ищеца спрямо нея, за които е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.

№1343/2021г. по описа на РС-Кюстендил, произтичащи от договор за кредит Експресо с №***, сключен на 07.04.2008г. между „***“ АД, с ЕИК ***, сега „***“ АД, и В. Г. Х., в качеството й на съдлъжник с кредитополучател по договора Р.Е.Х., с ЕГН **********, в общ размер на 63 202.60 лева, от които 27 869.31 лева - главница, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението - 07.07.2021г., до окончателното изплащане на вземането;

11 525.95 лева - договорна възнаградителна лихва за периода от 30.06.2009г. до датата на настъпване на изискуемостта - 06.04.2018г.; 15 206.07 лева – обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) за периода от 30.06.2009г. до датата на изискуемостта - 06.04.2018г.;

8 601.27 лева – обезщетение за забава след датата на настъпване на изискуемостта в размер на законната лихва за периода от 07.04.2018г. до 06.07.2021г.

Дружеството – ищец основава претенциите си на следните твърдения:

1/ На 07.04.2008г. между „***“ АД, с ЕИК ***, чиито правоприемник понастоящем е ищецът, Р.Е.Х., с ЕГН **********, в качеството му на кредитополучател и В. Г. Н., с ЕГН **********, в качеството й на съдлъжник, е бил сключен договор за кредит Експресо с №***, по силата на който банката е отпуснала на Х., в качеството й на съдлъжник, кредит за текущо потребление в размер на 30 000 лева, с краен срок на погасяване от 120 месеца или краен падеж – 30.04.2018г. Договорено било кредитът да се усвои и погасява чрез разплащателна сметка с титуляр – кредитополучателя, съгласно подписан погасителен план с погасителни вноски в размер на 376.75 лева и падежна дата – 30-то число на месеца. На 1

30.04.2008г. отпуснатият кредит бил усвоен изцяло. Уговорено било главницата да се олихвява с номинален лихвен процент от 8.2 %, формиран от базисния лихвен процент на банката, който при сключването на договора е бил в размер на 6.55 %, и надбавка в размер на 1.65 % пункта на година. Страните уговорили, че върху просрочените погасителни вноски ще се начислява лихва в размер на 6 пункта над номиналния лихвен процент;

2/ Клаузите в договора били индивидуално уговорени, при налично равновесие между правата и задълженията на търговеца и тези на потребителя – кредитополучател. На потребителя била предоставена изчерпателна и конкретна информация как се формира цената на доставената финансова услуга. В част II от договора били посочени алгоритъм, правила и методология на формиране на размера на възнаградителната и на наказателната лихви. Условията и съществените елементи на процесния договор се считат за ясни, прозрачни и индивидуално уговорени;

3/ Съдлъжникът Н. престанала да обслужва паричното задължение по договора на 30.06.2009г., като до датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение броят на непогасените месечни вноски възлизал на 107. Вземането на банката станало изцяло изискуемо с настъпването на крайния падеж на договора – 07.04.2018г.

4/ Дружеството – кредитор инициирало производство по чл.417 от ГПК срещу В. Н. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение за всички дължими суми по договора, по заявлението за което било образувано пред Районен съд-Кюстендил ч.гр.д.

№1343/2021г., по което била издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист в полза на банката за дължимите суми по договора за кредит Експресо с №***, сключен на 07.04.2008г., в общ размер на 63 202.60 лева, от които 27 869.31 лева - главница, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението - 07.07.2021г., до окончателното изплащане на вземането; 11 525.95 лева - договорна възнаградителна лихва за периода от 30.06.2009г. до датата на настъпване на изискуемостта - 06.04.2018г.; 15 206.07 лева – обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) за периода от 30.06.2009г. до датата на изискуемостта - 06.04.2018г.; 8 601.27 лева – обезщетение за забава след датата на настъпване на изискуемостта в размер на законната лихва за периода от 07.04.2018г. до 06.07.2021г., а също и за направените в производството по делото разноски – 1 263.74 лева за държавна такса и 50.00 лева – за юрисконсултско възнаграждение. Срещу заповедта за изпълнение длъжникът В.Н. подала възражение в предвидения в ГПК срок, с което се обосновава правният интерес от предявяване на настоящия иск.

Претендира се присъждане не сторените в заповедното и в исковото производство разноски.

В срока по чл.131 ал.1 от ГПК ответницата е депозирала писмен отговор на исковата молба.

В отговора се правят възражения за неоснователеност на предявените искове, поради: 1/ Липса на надлежно уведомяване на Н. за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита от страна на банката – ищец; 2/ Ако крайният падеж по договора е 30.04.2018г., то към датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК – на 07.07.2021г. вземането се е погасило по давност, още повече, че се твърди, че е налице просрочие още от 30.06.2009г., при което е налице бездействие на кредитора повече от 10 години; 3/ Липса на предпоставки за уважаване на иска за вноските с настъпил падеж, след като в заповедното производство предмет е било вземане, основано на настъпила предсрочна изискуемост, с подробен анализ на задължителната съдебна практика в тази насока; 4/ Липса на предпоставки за обявяване на кредита за предсрочно изискуем; 5/ При подписване на договора от страна на Н., в качеството й на поръчител, същата искала да обсъди някои клаузи от договора, с които не била съгласна, а именно – касаещите начина на формиране на лихвения процент, начисляването на наказателна лихва при просрочие и условията за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, но й било отговорено, че това е невъзможно, тъй като тези бланки на 2 договорите били одобрени от управителния орган на дружеството и не подлежали на промяна и договаряне, още повече Общите условия; тези клаузи, според ответницата, са нищожни, тъй като не са индивидуално уговорени, не са на ясен и разбираем език, поради което са неравновправни – в нито един момент Н. не е била наясно с размера на лихвата, начина на формирането й и условията, при които може да бъде изменяна; 6/ Неравноправни, поради което и нищожни се счита да са клаузите на т.7, т.8 и т.10 от договора за банков кредит (развиват се съображения), като се изтъква, че всички белези, визирани в чл.143 ал.1 от ЗЗП, даващ дефиниция за това понятие, в случая са налице; 7/ Твърди се неравноправност на клауза по смисъла на чл.143 ал.2 т.12 от ЗЗП, съгласно който неравноправна е клауза, позволяваща на търговеца или доставчика да увеличава едностранно без основание цената, без потребителят да има право да се откаже от договора, в случая – лихвата, която до в срока и до края на договора е била завишавана многократно, без възможност ответницата да се откаже от договора; 8/ Горепосочените клаузи не били индивидуално уговорени, поради което са неравноправни и нищожни – цитирана е практика на Съда на ЕС, с позоваване на Директива 93/13/ЕИО на Съвета на Европа от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори; 9/ Вноската по кредита е следвало да бъде намалена след подписване на договора, тъй като всички външни индекси драстично спаднали, а наместо това банката е повишавала вноската, като не е спазвала собствената си методология за изчисляване на базовия лихвен процент, макар че самата тя също била неясно формулиране – при начина на процедиране всички негативи на българската икономика се възлагали в тежест и риск на потребителя, а банката си запазва възможността да фиксира своята печалба. В обобщение – оспорва се дължимостта на главница в претендирания размер, която следва да е в по-малък такъв, с оглед наличието на неравноправни клаузи; претенцията за лихва в размер на 11 525.95 лева също се иска да се отхвърли, поради неяснотата дали се касае за възнаградителна или наказателна лихва, в първата хипотеза такава след датата на предсрочната изискуемост не е следвало да се начислява; недължима е и сума в размер на 15 206.07 лева, доколкото същата е формирана на база договорната лихва, каквато не се дължи; 8 601.27 лева – обезщетение за забава след датата на настъпване на изискуемостта не е дължимо също, тъй като не е конкретизирано какво е естеството на тези такси и комисионни, липсва уговорка за плащането им, а и такива се дължат само на административни органи, не на търговско дружество, каквото представлява ищеца; не се дължи законна лихва от 07.07.2021г., тъй като кредитът не е следвало да бъде обявяван за предсрочно изискуем; няма основание да се дължат разноски и същите не биха могли да бъдат част от исковата претенция. Излага се становище относно естеството на действията, прекъсващи давността и се счита, че в случая кредитът е следвало да стане автоматично предсрочно изискуем, по смисъла на чл.11 б.„в“ от договора на 30.06.2009г., когато е било прекратено трудовото правоотношение между кредитополучателя и работодателя му, поради което от този момент е започнала да тече общата 5-годишна погасителна давност, която е изтекла. Аргументира се разбиране, че при анализ на естеството и вида на солидарната отговорност, ответницата би следвало да се приеме, че има качеството на поръчител (излагат се подробни доводи), при което се счита, че срокът на чл.147 ал.1 от ЗЗД за ангажиране отговорността на поръчителя – 6-месечен от падежа, е изтекъл, с което поръчителството се е погасило (излагат се подробни аргументи). Сочи се, че предявените в настоящото производство вземания не са идентични с тези, предмет на заповедното производство. В съденото заседание е оспорено твърдението на ищеца, че в даден момент Н. е престанала да обслужва дълга, с довод, че в никой момент от действието на договора същата не е извършвала погасявания по същия, тъй като такова е било правено от разплащателната сметка на кредитополучателя неин бивш съпруг Р. Х.

ОС-Кюстендил, след като съобрази доводите и възраженията на страните и след като прецени събраните по делото доказателства при условията на чл.235 ал.2 от ГПК, намери за установено следното от фактическа страна:

3

Към датата 07.04.2008г. Р.Е.Х. с ЕГН ********** и В. Г. Х. с ЕГН ********** били съпрузи.

На посочената дата – 07.04.2008г., между „***“ АД, с ЕИК *** (понастоящем „***“ АД), Р.Е.Х., в качеството му на кредитополучател и В. Г. Н., в качеството й на съдлъжник, е бил сключен договор за кредит Експресо с №***, по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя потребителски кредит в лева на стойност 30 000 лева за задоволяване на негови лични и на семейството му нужди, които да бдат усвоени по разплащателна сметка на кредитополучателя и подлежащи на връщане разсрочено по погасителен план, неразделна част от договора, на 120 месечни вноски, всяка с падеж 30-то число на съответния месец и в размер на 376.75 лева. Месечните вноски били договорени като анюитетни, включващи, подлежаща на погасяване част от главницата, договорната лихва и застраховка. Уговорено било в т.7 от договора главницата да се олихвява с номинален лихвен процент от 8.2 %, формиран от базисния лихвен процент на банката, който при сключването на договора е бил в размер на 6.55 %, и надбавка в размер на 1.65 % пункта на година. В т.8 страните уговорили, че върху просрочените погасителни вноски ще се начислява лихва в размер на 6 пункта над номиналния лихвен процент по т.7. Предвиден бил ГПР в размер на 9.47 – т.10, включващ всички разходи, свързани с предоставения кредит, които кредитополучателят заплаща, като номиналната лихва, такси и комисионни, застраховки и други, изчислен при усвояване на кредита изцяло на началната дата на анюитетния период (чл.7).