Присъда № 2 от 25.01.2022, Районен съд - Левски

Мотиви към Присъда №2 от 25.01.2022г., постановена по НОХД №256/2021г. по описа на РС - Л..

В Районен съд – Л. е внесен обвинителен акт от Районна прокуратура – Плевен, с който срещу Й. П. Х. от гр.Л. е повдигнато обвинение за това, че на 22.12.2020г. в село В., общ.Л., обл.П., причинил лека телесна повреда на Р.

СТ. Р., от същото село, изразяваща се в охлузвания, отоци, кръвонасядания по лицето, разкъсно-контузна рана по лигавицата на долната устна, довели до временно разстройство на здравето неопасно за живота, като телесната повреда е причинена на длъжностно лице – кметски наместник на село В., общ.Л., назначен с трудов договор №1103/18.11.2019 г. от Кмета на Община Л., при и по повод изпълнение на службата му съгласно Закона за местното самоуправление и местната администрация – чл.46а, ал.3 „Кметските наместници са органи на изпълнителната власт в населеното място” и ал.4 „Пълномощията на кметските наместници се определят от общинския съвет.

Кметът на общината може да възлага на кметските наместници изпълнението на неговите функции. На кметските наместници могат да се възлагат и други функции със закон или друг нормативен акт”, както и на Раздел ІІІ от „Устройствен правилник на общинската администрация” в гр.Л. – чл.21, ал.1, т.3 – Кметските наместници упражняват контрол за законосъобразното използване и отговарят за поддържането, охраната и опазването на общинската собственост на територията на кметското наместничество – престъпление по чл.131, ал.1, т.1, във вр. с чл.130, ал.1 от НК.

Прокурор при Районна прокуратура – Плевен поддържа повдигнатото обвинение. Навежда довод, че обвинението е доказано по безспорен и несъмнен начин от доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие. Излага съображения, че обвинението се доказва от обективна и субективна страна от показанията на свидетелите М.Н., пострадалият Р.Р., А.П., В.С., както и заключението на вещото лице по изготвената съдебно-медицинска експертиза. Посочва, че обясненията на подсъдимия Й.Х. не следва да бъдат кредитирани като достоверни, тъй като същият излага своя защитна версия в един по-късен етап от разследването. Твърди, че е налице пряк умисъл за извършване на деянието, тъй като подсъдимият е имал представа, че нанася на пострадалия удари с юмрук в областта на главата, като деянието му е от естество да увреди здравето на пострадалия и едновременно с това е искал, пряко се е стремял към настъпване на увреждане. Пледира подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение и на същия да бъде наложено наказание около 1 година лишаване от свобода, изтърпяването на което да бъде отложено със съответен изпитателен срок. Посочва, че единствено смекчаващо отговорността обстоятелство е чистото съдебно минало на подсъдимия предвид настъпилата реабилитация. Моли в тежест на подсъдимия да бъдат възложени направените на досъдебното производство 1 разноски.

Частният обвинител Р. С. Р., чрез повереника си адв.М.С. – ПлАК пледира подсъдимият да бъде признат за виновен, тъй като повдигнатото му обвинение се доказва по безспорен и несъмнен начин с допустимите в процесуалния закон доказателствени средства. Излага съображения, че не следва да бъдат кредитирани дадените от подсъдимия обяснения, както и показанията на свидетелите В. и С., тъй като изложените от тримата факти са непоследователни във времето. Предлага на съда да приеме фактическа обстановка, установена от показанията на свидетелите Н., П., С. и тези на пострадалия, както и заключението на вещото лице по изготвената съдебномедицинска експертиза, като навежда подробни доводи защо същите следва да бъдат кредитирани от съда. Моли подсъдимият да бъде признат за виновен и на същия да бъде наложено наказание лишаване от свобода при условията на чл.54 от НК в размер около средния предвиден за престъплението, предмет на обвинението. Счита, че не се налага подсъдимият да търпи ефективно наказанието лишаване от свобода, като с оглед целите на специалната и генералната превенция предлага на съда да определи по-дълъг от минималния изпитателен срок. Моли подсъдимият да бъде осъден да заплати направените от частния обвинител разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Защитникът на подсъдимия – адв.Н.И. – ПлАК, навежда доводи, че от събраните по делото доказателства не може да бъде направен категоричен извод, че подсъдимият е извършил умишлено престъплението, за което е обвинен. Оспорва изложената от прокуратурата и частното обвинение фактическа обстановка, като сочи, че същата не се подкрепя от събраните по делото доказателства по безспорен начин. Излага фактите, които счита за безспорно установени от събраните доказателства и навежда довод, че съгласно становището на вещото лице не е изключена възможността уврежданията на пострадалия да са получени по съобщения от подсъдимия начин. Навежда довод, че се установява неумишлено причиняване на телесни увреждания, което не кореспондира с повдигнатото обвинение. Прави анализ на показанията на разпитаните свидетели като излага съображения, че от същите не се установява нанасянето на удари с юмрук на пострадалия от подсъдимия.

Пледира подсъдимият да бъде оправдан поради несъставомерност на престъплението от субективна страна.

Подсъдимият дава обяснения относно повдигнатото му обвинение. В хода на съдебните прения заявява, че не е удрял пострадалия, а го е бутнал и той паднал. При упражняване на предоставеното му от съда право на последна дума иска от съда да постанови оправдателна присъда.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, както и доводите на страните, приема за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият Й. П. ХР. е роден на ***г. в гр.П., с постоянен адрес: **** и настоящ адрес: ****, българин, с българско гражданство, със средно образование, безработен, неженен, неосъждан, ЕГН:**********.

2

С Трудов договор №1103/18.11.2019г. пострадалият Р. СТ. Р. бил назначен на длъжност Кметски наместник на с.В., община Л. Пълномощията му били разписани в Раздел II, чл.21, ал.1 на Устройствен правилник на общинска администрация Л..

На 22.12.2020г., около 15,00ч., пострадалият Р.Р. излязъл от Кметството на село В., за да направи обиколка на селото и да види дали има нещо нередно. Същият чул шум от трактор и се насочил в тази посока. Р. видял свидетелката М.Н., която се намирала в дворно място на подсъдимия Й.Х. и чистела двора, като събирала трева.

В дворното място се намирала и свидетелката Ц.С., която също събирала трева, а в съседно дворно място, също на подсъдимия Х., се намирал свидетелят Н.В., който ремонтирал намиращ се там друг трактор.

Свидетелят Р. решил да изчака и след известно време тракторът със закачено ремарке на него, управляван от подсъдимия Й.Х., влязъл в двора.

Свидетелят Р. отишъл при подсъдимия Х. и го попитал къде изхвърля боклука си, а подсъдимият му отговорил, че го изхвърля на поляната над селото. Свидетелят Р. направил на подсъдимия забележка, че боклукът не трябва да се изхвърля на това място, по повод на което между двамата възникнал конфликт и размяна на остри реплики. Подсъдимият Х. блъснал св.

Р. и същият паднал на земята, след което Й.Х. нанесъл няколко удара с юмрук в областта на главата на св.Р.Р., в резултат на което на последния били причинени охлузвания, отоци, кръвонасядания по лицето, разкъсно-контузна рана по лигавицата на долната устна. След като ударите били преустановени св.Р. се изправил и си тръгнал. Същият сигнализирал в РУ-Л. за възникналия инцидент, като местопроизшествието били посетено от свидетелите А.П. и В.С. – служители на РУ-Л.. На подсъдимият Й. П. ХР. бил съставен протокол за предупреждение по чл.65, ал.1 от ЗМВР. По случая било образувано и проведено процесното досъдебно производство.

По доказателствата:

Така установената от съда фактическа обстановка се установява от следните гласни и писмени доказателства и доказателствени средства: гласни доказателствени средства - показанията на свидетелите Р. СТ. Р., Н. Д. В., ЦВ.

Б. С. (в хода на съдебното следствие и депозираните на досъдебното производство, л.42, прочетени на основание чл.281, ал.5, във вр. с чл.281, ал.1, т.2 от НПК), АТ. ПР. ПР., В. Н. СТ., М. Т. Н. (дадени в хода на ДП – л.44-45, прочетени на основание чл.281, ал.1, т.3 от НПК), обясненията на подсъдимия Й. П. ХР. /частично/; писмени доказателства и доказателствени средства - Съдебномедицинско удостоверение №777/2020г. на Отделение по съдебна медицина към УМБАЛ „Д-р Г.Странски“ЕАД, Протокол за предупреждение по чл.65, ал.1 от ЗМВР от 22.12.2021г., Трудов договор №1103/18.11.2019г. между Кмет на Община Л. и Р. СТ. Р., справка за съдимост; заключение на вещото лице по изготвената съдебно-медицинска експертиза.

Не са налице противоречия в събрания по делото доказателствен 3 материал относно факта, на възникнал конфликт между подсъдимия и пострадалия, датата и мястото. Не е налице противоречие в събраните гласни доказателства относно поводът за възникналия конфликт – отправен въпрос и забележка от страна на кметския наместник Р.Р. спрямо подсъдимия относно изхвърлянето на боклук от последния на поляна над с.В. В този смисъл са приобщените преки гласни доказателства – показанията на свидетелите Р.Р., Н.В., Ц.С. (дадени на ДП и прочетени на основание чл.281, ал.5, във вр. с чл.281, ал.1, т.2 от НПК), обясненията на подсъдимия Й.Х., както производни такива – показанията на свидетеля А.П., от които се установява, че пострадалият е заявил същите факти непосредствено след инцидента.

Безспорно установен по делото е фактът и на нанесени на пострадалия Р.Р. телесни увреждания – охлузвания, отоци кръвонасядания по лицето, разкъсно контузна рана по лигавицата на долната устна. Същите се установяват безпротиворечиво от приобщените доказателствени находки от обективен характер – съдебно-медицинско удостоверение, както и заключението на вещото лице по приетата от съда съдебно-медицинска експертиза. В подкрепа на посочените доказателства са и показанията на пострадалия Р.Р., както и тези на свидетелите А.П. и В.С., които са възприели наранявания по лицето на пострадалия непосредствено след инцидента – кръв по лицето, охлузвания в областта на главата.

Спорен по делото е фактът, дали подсъдимият е нанесъл удари на пострадалия, в резултат на които да са му били причинени установените телесни увреждания.

В депозираните пред съда обяснения подсъдимият твърди, че по повод на възникналия конфликт и отправена спрямо него от Р. псувня, блъснал същия в гърдите, в резултат на което Р. паднал на земята по гръб. Твърди, че не е нанасял удари с юмрук в областта на лицето на пострадалия.

От друга страна са показанията на пострадалия Р.Р., който твърди, че след като бил повален на земята от подсъдимия, същият му нанесъл няколко удара с юмрук в дясната страна на главата, а след като ударите били преустановени имал кръв по лицето, бил подут, както и показанията на свидетелката М.Н. дадени в хода на ДП и прочетени на основание чл.281, ал.1, т.3 от НПК, в които същата заявява, че е видяла Йонко да бие Русчо.

Съдът даде вяра на показанията на свидетеля Р.Р., като отчитайки възможната му заинтересованост от изхода на делото като пострадал и частен обвинител, намери, че показанията му са добросъвестно дадени. Посочените гласни доказателства са подробни, последователни, безпротиворечиви – вътрешно и с останалия доказателствен материал, поради което съдът ги кредитира.

В подкрепа на показанията на свидетеля Р.Р. са тези на свидетелката М.Н.. Макар показанията й, дадени пред съдия в хода на досъдебното производство и прочетени на основание чл.281, ал.1, т.3 от НПК, да не са толкова подробни, както депозираните от свидетелката непосредствено след инцидента пред разследващ орган, същата заявява, че е възприела нанесен от 4 подсъдимия спрямо пострадалия побой. Съдът прие, че липсата на конкретика относно определени обстоятелства при разпита на свидетелката Н. пред съдия, се дължи на напредналата й възраст и изминалия период от време от около четири месеца от събитието, за което дава показания, поради което прие, че същите са добросъвестно дадени и ги кредитира. Аргумент в подкрепа на достоверността на показанията на св.Н. е и безспорно установеното от показанията на свидетелите Р.Р., Ц.С. и дадените от подсъдимия обяснения, че свидетелката М.Н. се е намирала в непосредствена близост до участниците в инцидента и е могла да възприеме случващото се.