Определение № 492 от 18.02.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 492 гр. София, 18.02.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тотка Калчева

Членове:

Галина Иванова

Диляна Господинова като разгледа докладваното от Тотка Калчева Касационно търговско дело № 20258002901674 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба на М. Я.

А., град Казанлък срещу решение № 104/02.04.2025 година, постановено по въззивно търговско дело № 66/2025 година от Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 406/22.11.2024 година по търговско дело № 92/2022 година на Старозагорския окръжен съд за отхвърляне на иска на касатора против Westfalische Provinzial Verersicherung AG, чрез представителя за уреждане на претенции „Авус България – регулиране на щети“ ЕООД, град София за заплащане на обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за претърпените от него неимуществени вреди в размер на 136 500 лева (69781,34 евро), представляващи болки и страдания от смъртта на сина му И. М. А., настъпила при пътнотранспортно произшествие на 22.02.2019 година, ведно със законната лихва от 14.01.2020 година (датата, на която ответникът, чрез своя представител за уреждане на претенции, е уведомен за настъпилото пътнотранспортно произшествие) до окончателното плащане.

С определение № 440/13.02.2026 година Върховният касационен съд допусна касационно обжалване на въззивното решение. При произнасяне по същество на касационната жалба от значение е правилното определяне на 1 приложимото материално право, което изисква тълкуване на правото на Европейския съюз - член 4 от Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11.07.2007 година относно приложимото право към извъндоговорни задължения („Рим II“), поради което съдът отправя следното:

ПРЕЮДИЦИАЛНО ЗАПИТВАНЕ ДО СЪДА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ

СЪЮЗ по касационно търговско дело № 1674/2025 година по описа на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение

Запитваща юрисдикция

1.

Върховен касационен съд, Търговска колегия,

Второ търговско отделение,

Адрес: Република България, град София, пощенски код 1000, булевард „Витоша“ № 2, e-mail: [email protected]

Страни в главното производство и техните представители 2.

Ищец:

М. Я. А., Република България, град Казанлък, улица „Ръжена“ № 37, чрез адвокат Р. И. М., Република България, град София, улица „Цар Асен“ № 1, етаж 4.

3.

Ответник:

Westfalische Provinzial Versicherung AG, град Мюнстер, Федерална република Германия, Provincial Allee 1, 48159 Munster , чрез представител

„Авус България – регулиране на щети“ ЕООД

2

(еднолично дружество с ограничена отговорност), Република България, град София, улица „Генерал Гурко“ № 10, етаж 3, апартамент 4.

Предмет на спора в главното производство

4.

Пред Окръжния съд в град Стара Загора, Република България е предявен иск от М. Я. А. от град Казанлък, Република България срещу Westfalische Provinzial Versicherung AG, град Мюнстер, Федерална република Германия, чрез представител „Авус България – регулиране на щети“ ЕООД, град София, Република България за заплащане на обезщетение на неимуществени вреди, претърпени вследствие смъртта на сина му И. М. А. в размер на 136500 лева (69781,34 евро).

5.

На 22.02.2019 година във Федерална република Германия, на път В 236, между Финентроп и Ленхаузен е настъпило пътнотранспортно произшествие между лек автомобил „Ауди А 4“, управляван от виновния водач Т. М. А. и лек автомобил „БМВ 320 Х-драйв“, управляван от водача Д. К., за което е съставен протокол от Окръжно полицейско управление Олпе, отдел Пътна полиция Атендорн.

6.

При произшествието вследствие на фатални наранявания почиват лицата: Т. М. А. – водач на лекия автомобил „Ауди А 4“ и И. М. А. и Д. В. – пътници в този автомобил, а водачът на лекия автомобил „БМВ 320 Х-драйв“ – Д. К. е получил телесни увреждания.

7.

Към момента на произшествието е налице валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на моторните превозни средства на водача на лекия автомобил „Ауди А 4“ при застрахователя Westfalische Provinzial Versicherung AG, който по претенция от 14.01.2020 година е заплатил на М. Я. А. „безспорната сума“ от 7 000 евро.

8.

След позоваване от застрахователя на разпоредбата на член 4, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. относно приложимото право към извъндоговорни отношения („Рим ІІ“) и заявяване на становище, че приложимо в случая е германското право, ищецът е възразил, че задължението следва да се уреди по българското право съгласно разпоредбата на член 4, параграф 2 от същия регламент с твърдения, че делинквентът и пострадалият са пребивавали преимуществено в 3

Република България.

9.

В член 478 от Кодекса за застраховането е направено разграничение между пострадало и увредено лице, според който в случай на смърт пострадало е починалото лице, а увредено лице е лицето, което има право на обезщетение за вреди. Увреденото лице М. Я. А. и пострадалото лице И. М.

А., както и делинквентът Т. М. А. (които са баща и двама братя) са български граждани. В главното производство спорът се е съсредоточил относно „обичайното местопребиваване“ на тези лица с оглед определяне на приложимото право по член 4, параграф 2 от Регламент „Рим ІІ“.

10.

Застрахователят на виновния водач е дружество със седалище (централно управление) във Федерална република Германия и лекият автомобил, с който виновният водач е причинил пътнотранспортното произшествие, е с регистрационен номер (D OE-TI9999) от Федерална република Германия.

11.

Първоинстанционният Окръжен съд - Стара Загора е приел, че приложимото право е правото на Федерална република Германия съгласно член 4, параграф 1 от Регламент „Рим ІІ“ с оглед на мястото, където е настъпила пряката вреда – смъртта на И. А.. Съдът е счел изключението по член 4, параграф 2 от Регламент „Рим ІІ“ за неприложимо, тъй като ищецът М.

А. и делинквентът Т. А. нямат общо обичайно местопребиваване в Република България, като се е позовал на протокола за пътнотранспортно произшествие, в който е вписан адрес на делинквента във Федерална република България.

Съдът не е обсъждал събраните доказателства за местопребиваването на починалия И. А.. Според издиреното от съда германско право средната сума за обезщетения в случаи като разглеждания е приета за 10000 евро, поради което определеното и заплатено от застрахователя обезщетение от 7000 евро е справедливо, а искът за заплащане на обезщетение над този размер е отхвърлен.

12.

Въззивният Апелативен съд - Пловдив се е произнесъл по жалба на М.

А., като в мотивите си е коментирал приложимото право според разпоредбата на член 4, параграф 3 от Регламент „Рим ІІ“, счел е същата за неприложима и е потвърдил първоинстанционното решение по изложените в него съображения.

13.

Върховният касационен съд е сезиран с касационна жалба на ищеца М.

4

А., в която наред с други оплаквания за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, се поддържа и доводът за неправилно определяне на приложимото към спора право. Доводът, че приложимото право следва да се определи според изключението в член 4, параграф 2 от Регламент „Рим ІІ“, е основан на доказаното според него обичайно местопребиваване в Република България на делинквента Т. А. и на пострадалия И. А. въз основа на адресните регистрации на тези две лица в Република България.

14.

С определение № 440/13.02.2026 година Върховният касационен съд допусна касационно обжалване по процесуален въпрос, свързан и с изложените в касационната жалба съображения за неправилно приложение на материалния закон относно определяне на приложимото към спора право. В решението си Върховният касационен съд следва да се произнесе по възражението, въведено в процеса от касатора за прилагане на българското право съгласно член 4, параграф 2 от Регламент „Рим ІІ“. В случай че счете същото за основателно, касационната инстанция следва да прецени поддържания от ответника в инстанциите по същество правен довод, че приложимо към задължението на застрахователя е правото на Федерална република Германия, който се основава както на член 4, параграф 1 от Регламент „Рим ІІ“ с оглед мястото на настъпване на вредата, така и на член 7, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 година относно приложимото право към договорни задължения („Рим І“) с оглед договорната отговорност на застрахователя.

15. Пред Върховния касационен съд (друг съдебен състав) е висящо дело № 1354/2025 година по предявен пряк иск на близки на починалия при същото пътнотранспортно произшествие Д. В..

16.

С определение от 22.01.2026 година по касационно търговско дело № 2553/2024 година друг състав на Върховния касационен съд е отправил преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по въпроси, свързани с тълкуването на член 4, параграф 1 от Регламент „Рим ІІ“ относно вложения смисъл в понятието „лицето, чиято отговорност се търси“. Пред Съда на Европейския съюз е образувано дело С-45/26.