Определение № 9560 от 30.04.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9560 гр. София, 30.04.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Д, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Теодосиев

Членове:

Петя Георгиева

Светослав Василев като разгледа докладваното от Петър Теодосиев Въззивно частно гражданско дело № 20251100509447 по описа за 2025 година

Производството е образувано по частна жалба на „А1 България“ ЕАД срещу разпореждане от 17.07.2025г. по ч.гр.д. №19644/2025г. на СРС, 71 с-в, с което е отхвърлено заявление на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Обжалваното разпореждане е мотивирано с неизпълнение на указания, дадени на заявителя с разпореждане от 05.05.2025г. по ч.гр.д. №19644/2025г. на СРС, 71 с-в (връчено на заявителя на 14.05.2025г.), да посочи начина на формиране на претендираните вземания за месечни такси и потребление, неизпълнените задължения на длъжника, за които са дължими претендираните вземания за неустойки, както и начина на формиране на размера на неустойките.

Възраженията в жалбата са, че указанията, дадени с разпореждането от 05.05.2025г., са изпълнени от заявителя с молба, подадена чрез ЕПЕП на 14.05.2025г.

Жалбата се явява неоснователна, тъй като цитираната молба, макар действително да се установява от електронната папка на делото на СРС, че е подадена от заявителя на посочената дата, не отстранява нередовностите на подаденото заявление за издаване на заповед по чл. 410 ГПК, тъй като не индивидуализира основанията и размерите на вземанията за такси и възнаграждения за потребление на мобилни услуги в рамките на общо посочените в молбата месечни размери на вземанията в съответствие с изискванията на чл. 410, ал. 2, вр. чл. 127, ал. 1 ГПК, а дори да се приеме, че изявлението в молбата индивидуализира предявените със заявлението вземания за неустойки, същото очертава съдържание на нищожна клауза за неустойка съгласно чл. 26, ал. 1, пр.

3 ЗЗД поради противоречие с добрите нрави, която създава възможност като последица от упражняване на правото на прекратяване на договора от едната страна тя да се освободи от всички поети задължения по него, но да запази вземане срещу насрещната страна за пълната уговорена дължима престация по договора, което противоречи на присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции на неустойката (изрично в този смисъл решение №219/09.05.2016г. по т.д.

№203/2015г. на ВКС, решение №193 от 09.05.2016г. по т.д. №2659/2014г. на ВКС и решение №110 от 21.07.2016г. по т.д. №1226/2015г. на ВКС).

По изложените съображения Софийски градски съд

1

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „А1 България“ ЕАД срещу разпореждане от 17.07.2025г. по ч.гр.д. №19644/2025г. на СРС, 71 с-в.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2