Решение № 1749 от 17.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1749 гр. София, 17.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Въззивно гражданско дело № 20251100506787 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 18577/12.11.2023г., поправено с решение № 6068/6.04.2025г. и изменено в частта на разноските с определение № 21897/19.05.2025г., всички постановени по гр.д.№ 28021/2023г. по описа на СРС, ответникът ЗАД Алианц България“ АД, ЕИК 040638060 е осъден да заплати на К. К. И., ЕГН **********, на основание чл.432 ал.1 от КЗ сумата от 1000лв. частично от 26 000лв., ведно със законната лихва от 26.10.2022г. до окончателното изплащане, представляваща застрахователно обезщетение за търпени неимуществени вреди, болки и страдания, в резултат на застрахователно събитие ПТП, настъпило на 22.02.2022г. около 20.00ч. в гр.София в района на кръгово кръстовище при паметника на бул.“В.Левски“ по вина на водач на лек автомобил „Пежо 508“ с рег.№ ****, със сключена при ответника ЗЗГО, който при наличието на знак Д17 не е пропуснал пресичащата отдясно наляво на сигнализирана и обозначена пешеходна пътека тип Зебра пешеходка, вследствие на което я е блъснал. Искът е отхвърлен за разликата над 1000лв. до предявения размер от 2000лв. като частичен от 26 000лв. след компенсация на насрещните задължения на страните за разноски, на ищцата са присъдени 170лв. за съдебни разноски.

Недоволни от така постановеното решение са останали и двете страни.

С въззивна жалба вх.№ 349 783/5.12.2023г. ответникът ЗАД „Алианц България“ обжалва решението в осъдителната му част. Намира присъдения размер обезщетение за прекомерно 1 висок и несправедлив. Посочва, че сочените от ищцата увреждания в резултат на ПТП са останали недоказани., вкл. и твърдяното главоболие. Ищцата не е била хоспитализирана, не са и били предписвани лекарства, а събраните гласни доказателства в подкрепа на получените от ищцата увреждания не са обективен източник на информация. Според въззивникът липсва установено причинно следствена връзка между твърдените увреждания и настъпилото ПТП. Оплаквания са въведени и по отношение на неприетото от районния съд възражение на ответника за съпричиняване от страна на ищцата на вредоносния резултат. На следващо място въззивникът намира че районният съд е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила, като не е допуснал поисканите от ответника гласни доказателства във връзка с твърдяното съпричиняване и във връзка с установяване на здравословното състояние на ищцата преди ПТП. Въззивникът моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения от него иск, тъй като преди завеждане на делото е обезщетил справедливо ищцата с платено обезщетение в размер на 1000лв.

Претендира за разноските пред въззивната инстанция.

В отговор, ищцата е заявила неоснователност на въззивната жалба, като е оспорила възраженията и твърденията, въведени в нея и е поискал от съда да остави в сила решението в обжалваната му от ответника част.

С въззивна жалба вх.№ 150123/29.04.2025г. ищцата К. К. И. обжалва решението в отхвърлителната му част , като моли въззивния съда да й присъди изцяло претендирания размер обезщетение от 2000лв. Намира присъдения размер обезщетение от 1000лв. за занижен и несъответен на търпените от нея травматични увреждания, изразяващи се в травма в окосмената част на главата, болка в дясната теменна област и в лява лакътна става, пунктиформена рана на дясна предмишница, както и претърпяна сериозна психологическа травма. Претендира за разноските по делото.

В отговор, ответникът ЗАД „Алианц България“ оспорва въззивната жалба на ищцата и моли съда да я остави без разглеждане, респ. без уважение. Намира въззивната жалба за недопустима, като посочва, че е подадена след срока за обжалване на решението, с което е определен размер обезщетение. На следващо място намира искането за увеличаване размера на присъденото от районния съд обезщетение за неоснователно. Излага подробни съображения за недължимост на обезщетение по чл.432 ал.1 от КЗ.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните формулирани в отговорите на въззивните жалби, намира за установено следното:

При извършената служебна проверка по чл. 269 ГПК настоящият съд намери, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентен съд, в изискуемата от закона форма, по допустими искове, предявени от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим. По въпроса за неговата правилност въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбите с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна правна норма и когато е длъжен да следи служебно за интереса на някоя от страните (така Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.

2 дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС).

Страните обжалват решението в цялост, като се спори по всеки един от фактите във връзка с приложението на чл. 432 ал.1 от КЗ – не се оспорва настъпилото ПТП, но се оспорва неговия механизъм, оспорва се наличието на противоправно поведение на водача на МПС като се прави възражение за съпричиняване от страна на пострадалия пешеходец, оспорват се причинените увреждания и размера на търпените неимуществени вреди, оспорва се наличието на пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП. Не се спори, че ответникът е застраховател на гражданската отговорност на причинилия произшествието водач.

Преди да отговори на направените възражения по същество, въззивният съд следва да прецени възражението на въззивника застраховател досежно допустимостта на въззивната жалба на ищцата. Въззивникът застраховател посочва, че въззивната жалба на другата страна е подадена много след постановяване на съдебното решение. Всъщност, с решението си от 12.11.2023г. районният съд е уважил иска на ищцата частично, за сумата от 1000лв. от 26 000лв., но не е формулирал отхвърлителен диспозитив. При връчване на това решение ищцата не е имала основание да обжалва, тъй като е нямало какво да обжалва – нейн иск не е бил отхвърлен изцяло или частично, а в мотивите си съдът е посочил, че уважава изцяло иска. Едва след връчване на решение от 6.04.2025г., когато съдът по реда на чл.247 от ГПК е формулирал отхвърлителен диспозитив ищцата е могла да установи действителната воля на съда и да подаде въззивна жалба срещу решенето в частта, с която искът й е частично отхвърлен. Решението от 6.04.2025г. й е връчено на 14.04.2025г., а въззивната жалба на ищцата срещу него е подадена на 28.04.2025г., в законоустановения 2 седмичен срок.

Следователно въззивната жалба на ищцата, сега въззивница К. И. е редовно подадена и следва да бъде разгледана по същество.

По останалите въпроси поставени в двете въззивни жалби въззивният съд намира следното: механизма на ПТП е установен от констативния протокол за ПТП с пострадали лица № 96 от 22.02.2022г. , приложената към него скица, влязлото в сила НП, установяващо виновно нарушение на чл.119 ал.1 от ЗДвП по отношение на виновния водач на МПС, застрахован при ответника, и от изслушаната и прието от съда автотехническа експертиза.

ПТП е настъпило на сигнализирана и обозначена със знак Д17 пешеходна пътека на кръговото кръстовище на паметника „В.Левски“ в гр.София. Пешеходката се е намирала на пешеходната пътека, а водачът на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, се е движел с посока от бул.“Княз Ал.Дондуков“ към ул.“Орорище“, не е пропуснал ищцата и е реализирал удар между нея и автомобила. Фактът, че по делото липсват данни в коя част на пътното платно – в лявата или в дясната пътна лента, е настъпил удара, не е относим към решаване отговорността на виновния водач. Ударът между двамата участника е реализиран на пешеходна пътека, в централна градска част. Съдът приема, че водачът на лекия автомобил е имал противоправно поведение, в резултат на което е настъпило ПТП. Същият е нарушил разпоредбата на чл.119 ал.1 от ЗДвП „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е 3 длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре“. Вместо да намали скоростта, така че да може да спре, в случай че на пешеходната пътека се намира пешеходец, водачът Я. К. при движение в кръгово кръстовище, е ударил намиращата се на пешеходната пътека ищца, вместо да я е изчака да премине. Ударът е реализиран с дясна предна част на автомобила видно от описаните в протокола за ПТП щети по МПС – преден десен фар и предно челно стъкло. Съгласно ТР №2/16г. на ВКС, ОСНК „Наличието на пешеходна пътека сигнализира за възможна опасност на пътя, поради което появата на пешеходец върху нея не е непредвидимо събитие. При преминаване през пешеходна пътека водачът има задължение да намали скоростта или да спре. То възниква при наличието на две предпоставки – пешеходците да са стъпили или да преминават през нея. При използване на своето право за преминаване през пешеходна пътека пешеходецът пресича със съзнанието, че водачите имат задължението да му осигурят упражняването на това право, за разлика от преминаването на необозначено място“. „Правото на пешеходеца при пресичане на пътното платно е абсолютно на специално очертана или неочертана с маркировка върху пътното платно, но сигнализирана с пътен знак пешеходна пътека, като това право се упражнява при спазване на правилата на чл.113 и чл.114 от ЗДвП“. Ако пешеходецът е нарушил правилата на чл.113 и чл.114 от ЗДвП е налице съпричиняване. Съгласно чл.113 от ЗДвП при пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки при спазване на следните правила: преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната скорост на движение; както и да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без необходимост на платното за движение. Съгласно разпоредбата на чл. 114 от ЗДвП на пешеходците е забранено: 1. да навлизат внезапно на платното за движение; 2. да пресичат платното за движение при ограничена видимост; 3. да извършват търговия и услуги на платното за движение. Не е установено ищцата, като пешеходец, да е имала противоправно поведение, с което да е нарушила правилата на чл.113 и чл.114 от ГПК.

Същата е предприела пресичане на пътното платно на регламентирана и сигнализирана пешеходна пътека. Водачът К. е навлязъл в кръстовището откъм ул. „Дондуков“ като се е движел в посока ул.“Оборище“. По това време пешеходката вече е пресичала платното за движение откъм ул.Московска. Обстоятелството, че тя вече се е намира на пешеходната пътека се установява от получените по автомобила щети по преден десен фар и предно челно стъкло. Касае се за жилищен район в центъра на столицата с наличие на множество административни, театрални, музейни и жилищни сгради, което предполага пътникопоток по всяко време на денонощието. Пешеходката е с предимство на пешеходната пътека и е очаквала, че водачите на МПС ще уважат това й право. Видно от скицата към протокола за ПТП и от САТЕ мястото на ПТП е открито, и независимо от тъмната част на денонощието, водачът на застрахованото МПС е имал възможност да вижда движещата се вдясно и пред автомобила пешеходка. Самият водач също е приел, че е нарушил правилата за движение по пътищата по чл.119 ал.1 от ЗДвП, тъй като не е обжалвал НП, с което му е наложено административно наказание глоба. Съдът приема, че липсват доказателства за 4 съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата. Възражението на ответника за съпричиняване е неоснователно. Не се установи тя да е нарушила правилата за движение по пътищата, вкл. и тези по чл.113 и чл.114 от ЗДвП. Фактът, че е разговаряла по мобилния си телефон докато е пресичала на пешеходна пътека само по себе си не сочи на противоправно поведение. То би имало значение само ако поради липса на внимание ищцата е нарушила правилата за движение на пешеходците. Тъй като такова правонарушение не се установи, фактът че е разговаряла по телефона не е относим за решаване на отговорността за ПТП и последиците от него. Районният съд не е извършил процесуално нарушение като не е допуснал до разпит водача на застрахованият автомобил. Това доказателствено искане е формулирано от ответника след обявяване на доклада по делото за окончателен, и като преклудирано, е било правилно отхвърлено от съда.