Определение № 285 от 04.04.2025, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 285 гр. Благоевград, 04.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Бункова

Членове:

Атанас Маскръчки

Вили Дацов като разгледа докладваното от Росица Бункова Въззивно частно наказателно дело № 20251200600412 по описа за 2025 година

Пред Окръжният съд производството по делото е образувано по частната жалба на адв.Т. Р., в качеството й на повереник на частния тъжител Р. С. Д. от гр.Петрич, и е за проверка на две определения- №900004 от 27.01.2025 год., и определение №900008 от 17.02.2025 год., и двете постановени по нчхд №357/2020 год. по описа на РС Сандански.

С определение №900004 от 27.01.2025 год, районният съд на основание чл.306,ал.1 т.4 пр.2 от НПК е присъдил в тежест на частния тъжител Р. Д., да заплати на Д. П. сторени разноски за адвокатско възнаграждение по нчхд №357/2020 год. по описа на РС Сандански в размер на 2265 лв.

С определение №900008 от 17.02.2025 год., районният съд на основание чл.306,ал.1 т.4 пр.2 от НПК е присъдил в тежест на частния тъжител Р. Д., да заплати на Д. П. сторените разноски за адвокатско възнаграждение по внчхд №128/2024 год. по описа на ОС Благоевград, в размер на 1960 лв.

Недоволен от така постановените определения, частния тъжител, чрез адв.Р.повереник, обжалва същите в срок. Депозирани са две отделни частни жалби, срещу така посочените по-горе две определения. В частната жалба, срещу определението от 27.01.2025 год. се твърди, че с присъдата, постановена от РС, последния се е произнесъл по въпроса за разноските, поради което е и недопустимо след приключване на съдебните прения да се представят 1 допълнително доказателства, свързани със сторените разноски и да се правят искания за присъждането им. Твърди се, че неправилно РС е присъдил в тежест на Р. Д. разноски в размер на 2265 лв., тъй като не са представени доказателства за реалното им плащане. Също така се сочи в частната жалба, че неправилни се явяват доводите на съда, че в наказателния процес, разноските, направени за адвокатска защита не подлежат на намаляване поради прекомерност. Мотивира се с разпоредбата на чл.36,ал.2 и 4 от Закона за адвокатурата, съгласно която размера на адвокатското възнаграждение следва да е „справедлив и обоснован“. Претендира се отмяна на атакуваното определение №900004 от 27.01.2025 год.. Алтернативно се прави искане, ако съдът приеме, че се дължат разноски, то на подсъдимата да бъдат присъдени само тези, които тя е сторила в хода на въззивното производство по делото.

В частната жалба срещу определение №900008 от 17.02.2025 год. , повереника на частния тъжител Р. Д.- адв.Р., твърди, че решаващия съд по недопустим начин се е произнесъл неколкократно по разноските по делото. Счита, че след като съдът с присъдата си е решил и въпроса за сторените по делото разноски, то е недопустимо да се произнася допълнително по реда на чл.306,ал.1 т.4 от НПК. Счита, че многократните молби на защитата на подсъдимата, в които се съдържа искане за присъждане на разноски по съществото си представляват злоупотреба с право. Отново твърди и за присъдените такива в размер на 1960 лв. за адвокатска защита във въззивното производство по делото, че липсват доказателства за реалното им плащане, както и че те са прекомерни, поради което и иска отмяна и на това определение.

Постъпил е отговор на частната жалба на адв.Р., срещу определение №900004 от 27.01.2025 год., депозиран от защитата на подсъдимата П.- адв.Ц., в който отговор се претендира, че атакуваното определение е правилно и законосъобразно и се иска потвърждаването му. Мотивира се с това, че в НПК няма забрана съдът да се произнася по реда на чл.306,ал.1 т.4 от НПК по разноските по делото, в случай, че съдът е сторил това с присъдата, още повече, когато съдът неправилно е изчислил същите. Твърди също така, че доказателства за направените разноски от страна на подсъдимата П. са представени преди съдебните прения и искането за заплащането им- също.

Счита, че представения анекс към договора за правна защита не е злоупотреба с права, както се твърди в частната жалба, а се явява последица от продължителността на съдебното следствие пред първата инстанция. Излага и 2 доводи, че размерът на адвокатското възнаграждение не е „прекомерен“, а е съобразен с фактическата и правна сложност по делото, както и че са представени доказателства за реално извършени разноски от страна на подсъдимата Д. П.. Такъв отговор постъпи и след образуване на въззивното частно дело, срещу частната жалба по определението от 17.02.2005 год.

Окръжният съд, в настоящия състав, след като взе в предвид изложеното в двете частни жалби на адв.Р., отговорите на адв.Ц. на частните жалби срещу двете атакувани определения, доказателствата, относими към предмета на настоящето производство, намира следното:

Пред РС Сандански по частна тъжба на Р. С. Д. срещу Д. В. П. е образувано нчхд №357/2020 год., с повдигнато обвинение по чл.182, ал.2 във вр. с чл.26,ал.1 от НК.

В хода на производството по делото подсъдимата Д. П. е подписала на 02.11.2020 год. пълномощно, с което е упълномощила адв.И. Ц. от САК, да осъществява процесуално представителство в хода на посоченото нчхд до свършването му във всички инстанции и което е представено в съда на 16.12.2020 год. Преди последното с.з. пред РС- 23.06.2023 год., е представен от защитата и договор за правна защита и съдействие, сключен на 02.11.2020 год. между Д. П. и адв.Ц., в който е уговорен размера на адвокатското възнаграждение за първата инстанция- 1200 лв., уговорено е при повече от две с.з. П. да заплаща на адвоката и по 100 лв. за всяко открито съдебно заседание, както и по 80 лв. за всяко пътуване за участие в открито с.з. по делото, от София до гр.Сандански и по 50 лв. за нощувка. Заплащането е договорено да се извърши: 600 лв.по банкова сметка при подписване на договора и до един месец от подписването- остатъка от 600 лв. пак по банков път. Видно от две платежни нареждания /л.1477 и 1478 от делото/, подсъдимата е превела посочени суми в уговорения срок по банков път. На 05.05.2022 год. е сключен анекс към този договор за правна защита и съдействие, съобразно който се изменя договора в частта за заплащане на адвоката за всяко пътуване, което заплащане да е в размер на по 120 лв. На 10.08.2022 год. е сключен между страните- адвокат и клиент, още един анекс, съобразно който възнаграждението на защитника се увеличава с още 1600лв. и ако делото продължи и през 2023 год. отново да се увеличи по изложения в анекса начин.

На 23.09.2022 год., 26.10.2022 год., 24.11.2022 год. и 29.12.2022 год. , 3 подсъдимата Д. П. превела по посочената от защитника си банкова сметка по 400 лв. на превод или общо 1600лв. На 23.06.2023 год. адв.Ц. е декларирала, че към датата на подписването на декларацията е получила в брой от подсъдимата П. сумата от 1280 лв.-представляваща разноски за пътуване и сумата от 1100 лв., представляваща възнаграждение за явяване в открити с.з. по делото.

С присъда №900149 от23.06.2023 год., постановена по нчхд № 357/2020 год.

РС Сандански е оправдал подсъдимата Д. П. по повдигнатото й от Р. Д. обвинение, като е осъдила Д. да заплати на П. сумата от 2920 лв., представляваща разноски, сторени за адвокатско възнаграждение.

Присъдата е обжалвана пред ОС Благоевград, като е образувано внчхд №128/2024 год., по което адв.Ц. е представила нов договор за правна защита и съдействие от 21.07.2023 год., от който е видно, че е договорено Д. П. да й заплати адвокатско възнаграждение в размер на 1800 лв., пътни разноски и разноски за явяване в с.з. На 26.07.2023 год., на 23.08.2023 год. и на 28.09.2023 год. Д. П. е извършила три превода от по 600 лв. или общо 1800 лв.

От така установеното, настоящият съдебен състав, намира следното:

И по двете жалби е направено едно общо възражение и това е допустимо ли е съдът да се произнася с определение по реда на чл.306,ал.1 т.4 от НПК по разноските, след като с присъдата си се е произнесъл и е присъдил разноски в тежест на Д.. Трайна е съдебната практика, че това е абсолютно допустим процесуален ред, по който може да се реши този въпрос. Поначало вярно е, че съгласно разпоредбата на чл.301,ал.1 т.12 от НПК, съдът дължи отговор с присъдата си и по въпроса за разноските. От друга страна, законодателят е предвидил реда по който е уреден въпроса за преодоляване пропуск в присъдата- да се присъдят разноските или при непълното им присъждане, и това е чл.306,ал.1 т.4 от НПК, който е и процесуалния способ, избран от решаващия съд. Той е напълно възможен, а и това би бил най-правилния процесуален подход да се прилага след влизане на присъдата в сила, тъй като тогава окончателно е решен въпроса с виновността на подсъдимия, а той е основен за решаване на въпроса с разноските/чл.189,ал.3 от НПК/. В този смисъл ВКС се е произнесъл с определение №7 от 15.01.2021 год. по н.д.№ 30/2021 год.

От друга страна относно посоченото в мотивите на РС в определение 4

№900008 от 17.02.2025 год, че въззивната инстанция е „пропуснала“ да се произнесе за разноските, сторени пред нея, следва да се посочи следното:

Производството по реда на чл.306,ал.1 т.4 от НПК е двуинстанционно, поради което и задължение за въззивния съд да се произнесе по разноските има само в случаите, когато постановява нова присъда. В настоящият се потвърждава първоинстанционната присъда, поради което и с оглед спазване на принципа за двуинстанционост следва по разноските да се произнесе РС- в този смисъл Определение №93 от 03.09.2020 год. на ВКС и Определение №60091 от 12.10.2021 год.и Определение от 16.11.2021 г. на ВКС по н. д. № 486/2021 г., II н. о., НК. Поради това не се касае за пропуск на въззивната инстанция, а за спазване на процесуален ред.

И по двете атакувани определения, следва да се посочи, че не стои за разглеждане от наказателен състав въпроса за прекомерността на разноските за адвокатско възнаграждение. Такъв изричен ред е предвиден в нормата на чл.78,ал.5 от ГПК, която е неприложима в наказателното производство.

Прегледа на по-новата практика на ВКС, сочи на последователност при решаване на въпроса за неприложимост на възражението за прекомерност на разноските в наказателния процес-/Решение №121 /2018 год. на 3-то н.о./.

От друга страна при решаване на въпроса за разноските следва наказателния съд да преценява няколко предпоставки: как е решен въпроса с вината на подсъдимия- признат ли е за виновен или оправдан; прекратено ли е производството по делото, както и доказателствата за действително сторените разноски. В случая подсъдимата Д. П. е оправдана, поради което и съгласно разпоредбата на чл.190,ал.1 от НПК, сторените от нея разноски, вкл. адвокатско възнаграждение следва да се присъдят в тежест на частния тъжител Р. Д.. От представените доказателства по делото се установява, че тя е заплатила по банков път, по сметка на защитника си- адв.Ц., в хода на делото пред РС сумата от общо 2800 лв. – по първоначалния договор- 1200 лв., и по анекс №2- още 1600 лв. Основателно е и искането за присъждане на сумата от 1100 лв.- разноски за явяване на адвоката в открити с.з., тъй като такива са уговорени в договора. За сумата от 1280 лв.- сторени от адвоката пътни разноски, доказателства не са представени. От една страна няма спор, че такива суми са договаряни за заплащане между адвокат и клиент, което е видно от договора , сключен между тях, но от друга, настоящия съдебен състав намира, че липсват доказателства за действително сторени от 5 защитника пътни разноски и действителен размер на същите , поради което и те не следва да бъдат присъждани, като недоказани. Това, че страните са договорили пътни разноски в определен размер на адвоката, съвсем не означава, че те действително са такива, поради което и съдът намира искането в тази част за недоказано, заради което са и налице основания за изменение на атакуваното определение № №900004 от 27.01.2025 год.. Следва размера на присъдените с атакуваното определение разноски да се намали от 2265 лв. на 1165 лв.

По отношение на определение №900008 от 17.02.2025 год., с което РС е присъдил в тежест на подсъдимия сумата от 1960 лв., настоящия съдебен състав намира, че и то подлежи на изменение и намаляване размера на присъдените разноски. Установява се от доказателствата по делото, че подсъдимата П. е заплатила по същото дело адвокатски хонорар в размер на 1800 лв.- сторила е това на четири вноски по 400лв., за което са представени и банкови преводи, от които несъмнено се установява този факт. РС обаче е присъдил претендираните от защитата 1960 лв., като не се е мотивирал от къде произлиза тази сума. Въззивният съд намира, че е доказано, че разноските са в посочения по-горе размер, поради което и това определение следва да се измени , като се намали размера на присъдените в тежест на Р. Д. разноски от 1960 лв. на 1800 лв.,а в останалата част искането да се отхвърли като неоснователно.