Решение № 736 от 03.06.2020, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Административно наказателно дело 3436/2019
- Вид
- Решение № 736
- Подписан
- 03.06.2020
- Състав
- ХРИСТО МИЛКОВ МИНЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.1 ал.2 · Кодекс на труда
- чл.414 ал.3 · Кодекс на труда
- чл.61 ал.1 · Кодекс на труда
- чл.62 ал.1 · Кодекс на труда
Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер Година 2019 Град Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд първи състав
На двадесет и трети януари Година две хиляди и двадесета
В публичното съдебно заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Христо
Минев като разгледа докладваното от Председателя наказателно административен характер дело номер 3436 по описа за две хиляди и деветнадесета година.
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП №03-009923/29.08.2019г. на Директор на Дирекция “Инспекция по труда”- гр.Варна, с което на „Г.“ ЕООД е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 5000.00лева, на осн.чл.416 ал.5, вр. чл.414 ал.3 от КТ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненския административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
МОТИВИ: Производството е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на управител на санкционираното дружество против наказателно постановление №03-009923/29.08.2019г. на Директор на Дирекция “Инспекция по труда”- гр.Варна, с което на „Г.“ ЕООД е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 5000.00лева, на осн.чл.416 ал.5, вр. чл.414 ал.3 от КТ.
В жалбата се твърди за незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление. Оспорва се извършване на нарушението за което е санкционирано дружеството. Формулира се искане за отмяна на наказателното постановление.
В с.з. представител на въззивника –адв.С. *** се явява.
Счита, че нарушението не е доказано. Оспорва нарушението и прави искане за отмяна на НП.
Представител на въззиваемата страна излага доводи за неоснователност на жалбата и моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
На въззивното дружество е издадено НП, за това, че в качеството му на работодател, е допуснал до работа лицето С. К. С. с дата на раждане ***г., да престира труд в полза на дружеството с определено работно място – строителен обект, жилищна сграда находяща се в гр.Варна, ул.“Цар Иван Шишман“ №5, с определено работно време от 08.00 до 17.00часа, и договорено трудово възнаграждение, без да е сключен трудов договор в писменна форма между страните по трудовото правоотношение.
Прието е за установено от АНО, че нарушението е извършено на 25.06.2018г. на описаното по-горе място. Деянието е квалифицирано като нарушение по чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 и чл.61 ал.1 от КТ.
На 20.08.2018г. е съставен АУАН
№03-009923, в който е прието за осъществено от страна на въззивното дружество, описаното по-горе нарушение, изразяващо се в допускане до работа на лице, с което не е сключен трудов договор.
От показанията на разпитаният в хода на с.з. свидетел Н. се установява, че при проверката в обекта е установил, че С.С. е бил в обекта с изцапани работни дрехи, както и всички други работници. Съшия е дал телефонен номер за връзка с управителя на дружеството за което работи, като след проведен разговор с управителя на посочения от работника телефон е установено името и булстата на процесното дружество, поради което и той е приел, че С.С. работи за дружеството. Съдът кредитира обективно възприетите и възпроизведени от Н. факти и споделя заключението, че С.С. е извършвал работа за дружеството. За съдът е ясно, че нарушението е установено по единствено възможния за това начин, чрез извършване на проверка на строителния обект и провеждане на беседа с намерените в обекта работници. С.С. е бил един от тях и е дал сведения за работодателя си.
В конкретния случай за съдът е ирелевантно дали процесното дружество е било изпълнител или подизпълнител на обекта и поради каква причина негови работници са се намирали в обекта и в частност С.С., който е изпълнявал трудови функции на общ работник. Безспорно е установено, че трудов договор на С. с работодателя му не е бил сключен.
Съдът споделя заключението на актосъставителя и АНО, че въззивното дружество е допуснало нарушението, за което е санкционирано.
АУАН е бил надлежно връчен на представляващия въззивното дружество, като в срок е било подадено възражение срещу акат. Същото е било обсъдено от АНО преди издаването на НП и правилно е прието, че нарушението не представлява маловажен случай.
Съдът намира, че размерът на санкцията наложена на въззивника, е правилно определена и съобразена със степента на обществена опасност на деянието.
Съдът намира, че липсват основания за приложението на чл.28 от ЗАНН, тъй като нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други такива нарушения.
Водим от горното, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: