Решение № 9 от 15.01.2024, Районен съд - Радомир

РЕШЕНИЕ

№9 гр. Радомир, 15.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГАБРИЕЛА Д. МЛАДЕНОВА при участието на секретаря М.Д.М. като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20231730100653 по описа за 2023 година

Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, чл. 124, ал. 1 ГПК от Ц. Х. К., ЕГН ********** срещу „Електрохолд Продажби“ ЕАД, ЕИК 175133827 - правоприемник на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД с искане да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено, че ищцата не дължи сумите по изпълнителен лист от 09.06.2011 г. по гр. дело № . г. и по образуваното изпълнително дело № ., а именно в размер на 1614.72 лв., състояща се от 152,56 лв. - неолихвяема сума, 659,28 лв. – главница, 518,38 - лихви и 78,00 лв. - разноски по и.д., 156 лв. – такса, платима на ЧСИ В. и 50 лв. – други суми.

В исковата молба са изложени твърдения, че ищцата от 2002 г. не била собственик на имот, представляващ апартамент № . находящ се в гр. С., ж.к. О., в жилищна сграда на бл. . нов, бивш блок № ., вход ., етаж ., със застроена площ от 63,35 кв.м., собствеността върху който заедно със съпруга си К. М. К. прехвърлили на ЕТ „П. - П.В.“. Излага, че срещу нея било образувано гр. д. № . по описа на Софийски районен съд, III гражданско отделение, 81 състав, като била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК и изпълнителен лист на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД /сега „Електрохолд Продажби“ ЕАД/, по силата на който ищцата била осъдена за заплати потребена през 2011 г. електрическа енергия. Твърди, че едва през 2018 г. узнала за образувано изпълнително дело № 20188130401491 на ЧСИ А.

В. с район на действие ОС-Перник, след като получила писмо с изх. № 23937/09.11.2018 г., с което била уведомена за дължимите процесни суми. Твърди, че не дължи плащане, тъй като не била собственик на имота, към чиято партида са начислени сметките за ток, респективно не е налице валидна облигационна връзка и не била уведомена за образуваното заповедно дело. Позовава се на изтекла погасителна давност във връзка с образуваното изпълнително производство. Претендира разноски.

В срока за подаване на отговор ответникът е депозирал такъв със становище за неоснователност на исковите претенции. Оспорва същите с твърдения, че действия по принудително изпълнение били предприемани, като на 08.09.2011 г. било образувано изп. дело № . г. при ЧСИ Н. М.в. Покана за доброволно изпълнение била връчена лично на 1 длъжника в кантората на ЧСИ М. на 08.03.2012 г. и били извършвани редица изпълнителни действия. Ответникът излага, че през 2016 г. изпълнителното дело било прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. По молба на ответника било образувано ново изпълнително дело № . по описа на ЧСИ Н. М.в, peг. № . и делото било изпратено за продължаване на изпълнителните действия при ЧСИ А. В., рег. .3, район на действие ОС — Перник, където било образувано изпълнително дело № . и били предприемани редица изпълнителни способи и справки. Твърди, че приложимата давност е общата петгодишна давност съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, която започнала да тече от 09.06.2011 г. – датата на влизане в законна сила на заповед за изпълнение по гр. д. № . г. на СРС. Позовава се на решение № 252/17.02.2020 по дело №. на ВКС и на задължителното тълкуване, дадено с ППВС № 3/18.11.1980 г. и така твърди, че погасителната давност не е текла по изпълнителното производство в периода до 26.06.2015 г., на която дата е прието Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС. Излага, че всяко действие по изпълнението е прекъсвало давността, съответно вземането не е погасено по давност. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

В молба-становище ищцата поддържа исковата молба.

В открито съдебно заседание ответникът моли за отхвърляне на предявения иск.

Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 ГПК.

След преценка на доказателствата по делото, както по отделно, така и в тяхната съвкупност и съобразявайки становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Признават се и не се нуждаят от доказване обстоятелствата, че е образувано ч. гр. д.

№ . г. на СРС, III гр. отд., 81 състав, по което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист срещу Ц. Х. К. в полза на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД за сумата от 659,28 лв. – главница за потребена електрическа енергия, сумата 49,56 лв. – мораторна лихва, ведно с мораторната лихва от 23.02.2011 г. до изплащане на вземането, както и 103 лв. – разноски по делото.

Видно от нотариален акт № ., том . , рег. № ., дело № . от . г, издаден от нотариус И.

Г., рег. № .. Х. К. и К.М.К. са продали на П. Р. В. - управител на ЕТ „П. - П.В.“ свой собствен недвижим имот, придобит по време на брака и представляващ СИО, а именно апартамент № . находящ се в гр. С., ж. к. О., в жилищна сграда на блок ., бивш блок № ., вх.

., ет. ., състоящ се от една стая, дневна, кухня и сервизни помещения, със застроена площ 6536 кв. м., заедно с избено помещение № 13, заедно с 5,123% от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху държавно място.

Видно от изисканото и прието ч. гр. д. № . г. на СРС съобщението за издадената заповед за изпълнение е връчено на длъжника на 14.05.2011 г. чрез лицето Я.П. – наемател.

С определение № 10906, постановено по ч. гр. д. № . г. по описа на СГС не е прието възражението на Ц. Х. К. пред въззивния съд срещу заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 24.02.2011 г., издадена по ч. гр. д. № . г. на СРС.

От приетото и приложено изпълнително дело № 20118410406615 по описа на ЧСИ Н.

М.в, рег. № ., с район на действие СГС се установява, че въз основа на изпълнителния лист по молба на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД от 08.09.2011 г., на същата дата е образувано изпълнително дело № 20118410406615 по описа на ЧСИ Н. М.в. Покана за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 08.03.2012 г. Със запорни съобщения от 09.02.2012 г. на Ц. Х. К. са наложени запори върху левови и валутни банкови сметки и вземане за пенсия.

Видно от получени отговори от банки, сметка на лицето е открита в СИБАНК ЕАД и на ЕТ Б.-Ц. К. - в Юробанк И Еф Джи България АД. С разпореждане от 09.03.2012 г. е вдигнат запорът върху банковите сметки на Ц. Х. К. в СИБАНК ЕАД. С разпореждане от 22.07.2014 г. е насрочен опис на движими вещи на длъжника с дата 25.08.2014 г. С разпореждане от 2

11.03.2015 г. е насрочен опис на движими вещи на длъжника с дата 24.04.2015 г. С разпореждане от 21.01.2016 г. е насрочен опис на движими вещи на длъжника с дата 26.02.2016 г. По молба и заявление, подадени от Ц. Х. К. изпълнителното дело е прекратено с постановление от 01.03.2016 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и са вдигнати всички запори.

От писмо, рег. № 4769/18.10.2023 г. на ЧСИ М. и писмо, рег. № 4501/03/10.2023 г. се установява, с постановление от 06.11.2018 г. изпълнително дело № 2018841040. г. по описа на ЧСИ Н. М.в е прехвърлено за продължаване на изпълнителното производство на ЧСИ А.

В., рег. № 813, с район на действие ОС-Перник, където и. д. е преобразувано под № 2018813040. г. по описа на ЧСИ А. В.. Служебният архив на ЧСИ А. В. е прехвърлен и предаден на основание заповед на Министъра на правосъдието на ЧСИ Г.К., peг. № ., с район на действие СГС. И. д. № 2018813040. г. по описа на ЧСИ А. В. преобразувано под № . г. на ЧСИ Г.К..

Изпълнително дело № 2018841040. г. по описа на ЧСИ Н. М.в е образувано по молба на взискателя от 23.10.2018 г. В разпореждане на ЧСИ М. от 06.11.2018 г. делото е прехвърлено на ЧСИ А. В.. Изпратено е съобщение до длъжника за доброволно плащане, получено от същия на 21.09.2020 г. По молба на взискателя от 09.09.2020 г. е поискано налагане на запори върху всички вземания на Ц. Х. К. след извършване на съответните справки, както и евентуално опис на движимо имущество. Във връзка с молбата са извършени на лицето справки в НОИ за пенсия и трудови договори, в НАП за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки и в БНБ за банкови сметки. На 10.09.2020 г. до банкови институции са изпратени запорни съобщения. На 21.09.2020 г. от банките ОББ АД и Юробанк България АД са получени писма. Установява се, че в ОББ АД по сметка на длъжника се получава несеквестируем доход, върху който е наложен запорът. На 12.08.2021 г. е постъпила молба от Ц. Х. К. с оспорване на дълга и с искане за вдигане на запорите и справка. С молба от 02.09.2022 г. „Електрохолд Продажби“ АД иска налагане на запори върху всички вземания на Ц. Х. К. след извършване на съответните справки, както и евентуално опис на движимо имущество. От ЧСИ В. са извършени съответните справки в НАП, в БНБ. На 05.10.2022 г. до Банка ДСК АД е изпратено запорно съобщение за налагане на запор върху всички настоящи и бъдещи вземания на лицето. На 17.10.2022 г. е постъпил отговор от Банка ДСК АД с информация, че по блокирана сметка постъпват суми от пенсия, върху които ще се изпълнява запорът.

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Ищцата е сезирала Районен съд - Радомир с искови претенции на две самостоятелни основания, поради което съдът следва да ги разгледа в условията на евентуалност по реда на заявяването им в исковата молба.

Първият отрицателен установителен иск е с правно основание по чл. 124, ал. 1 ГПК, като същият е процесуално допустим, предявен при наличие на правен интерес и надлежно упражняване правото на иск, които предпоставки са налице в настоящия процес.

В исковата молба са изложени твърдения и са приложени доказателства относно сключването на отчуждителна сделка в нотариална форма с недвижим имот през 2002 г., на които се основава недължимост на претендираните вземания.

Безспорно е установено по делото, че ищцата и съпругът й, в качеството им на собственици, са се разпоредили през 2002 г. с апартамент № . находящ се в гр. С., ж. к. О., в жилищна сграда на блок ., бивш блок № ., вх. ., ет. ., състоящ се от една стая, дневна, кухня и сервизни помещения, със застроена площ 6536 кв. м., заедно с избено помещение № 13, заедно с 5,123% от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху държавно място.

3

Няма доказателства откога ищцата е спряла да осъществява владение върху имота.

Липсват твърдения, че до момента на продажбата на жилището, същото не е било електрифицирано и че до датата на сделката ищцата не е заплащала потребената ел. енергия на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД, а напротив - ищцата посочва, че е „продала апартамента, към чиято партида са начислени сметките за ток“.

Ето защо се налага съдът да приеме, че ищцата е била клиент на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД, с качеството си на собственик на процесния имот и че на нейно име е била открита партида в дружеството за същия имот. От горното произтича извод, че същата се е съгласила с Общите условия /ОУ/ на договорите за продажба на ел. енергия на електроснабдителното дружество, които са публично достъпни, като за възникването на облигационни правоотношения с дружеството не е било необходимо да сключва с него индивидуален договор.

Липсват твърдения и доказателства ищцата да е уведомила дружеството за промяната в собствеността върху имота, като по този начин същата не е изпълнила задължението си по чл. 13.5 от ОУ, действащи към годината, за която са начислени процесните суми, а именно: да уведоми продавача на ел.енергия, в 30-дневен срок в писмена форма за настъпилата промяна в собствеността. Прехвърлянето на процесния имот и неизпълнението на това задължение не я освобождава от постигнатата договореност да заплаща отчетената и ползвана за имота ел.енергия, макар тя да не е попада в легалната дефиниция за потребител на ел.енергия за битови нужди по смисъла на пар.1, т.42 от ДР на ЗЕ, според която потребител е физическо лице – собственик или ползвател на имота, в който се доставя и консумира енергията. В случая няма данни дали и кога е извършена промяна в партидата на имота. „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД не е могло да знае за настъпилата промяна в собствеността, поради което и с оглед липсата на прекратяване на договора за продажба на ел.енергия, в съответствие с него е имало основание да издава фактури на нейно име.