Акт № 5073 от 09.11.2026, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 5073

Хасково, 09.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - VIII състав, в съдебно заседание на пети ноември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА

При секретар ВЕСЕЛЕНА КАРАСЛАВОВА като разгледа докладваното от съдия АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА административно дело № 20267260701059 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на И. Д. И., подадена чрез адв. А. Й., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-5319-000010/30.07.2026 г., издадена от И. Г. А. – полицейски инспектор при ОДМВР – [област], група „Контрол на пътното движение по главни пътища и автомагистрали“, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „з“, подб. „бб“ от ЗДвП спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от три месеца“.

В жалбата се поддържа, че оспорената заповед е неправилна и незаконосъобразна, като се оспорва наличието на материалноправните предпоставки за прилагане на принудителната административна мярка. Не се отрича, че на посочените дата и място жалбоподателят е управлявал процесния автомобил, предоставен му от неговия племенник за пътуване от [населено място] до [населено място], но се твърди, че по време на пътуването жалбоподателят внезапно се почувствал зле, поради което започнал да се движи в аварийната лента и спрял за кратко, за да вземе бутилка с вода от задната седалка. След като се почувствал по-добре, продължил пътуването си към [населено място], като уведомил свои близки по телефона за състоянието си. Поддържа се, че от съставения АУАН не може да се приеме за безспорно установено извършването на вмененото нарушение, както и че актосъставителят не е изследвал наличието на обстоятелства, които биха могли да изключат съставомерността му, в частност техническа неизправност на автомобила или внезапно влошаване на здравословното състояние на водача. Излагат се съображения, че не са настъпили вредни последици и не съществува опасност жалбоподателят да извърши друго нарушение на ЗДвП, доколкото е в напреднала възраст, шофира изключително рядко и след процесния случай не бил управлявал МПС. Сочи се, че принудителните административни мерки нямат санкционен характер, а преследват превантивните цели по чл. 22 ЗАНН и чл. 171 ЗДвП, поради което ограничаването на правата на адресата следва да отговаря и на изискването за съразмерност по чл. 6, ал. 2 АПК. Според жалбоподателя в конкретния случай отнемането на свидетелството му за управление не съответства на тези цели и фактически придобива характер на наказание. Иска се отмяна на заповедта като неправилна и незаконосъобразна, както и присъждане на направените разноски.

Ответникът – Полицейски инспектор при ОДМВР – [област], група „Контрол на пътното движение по главни пътища и автомагистрали“, не се явява в съдебно заседание и не изразява становище по основателността на оспорването.

Административен съд – [област], след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

От представеното писмо на Националното тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ се установява, че в електронната система за събиране на пътни такси са регистрирани данни за движение на пътно превозно средство в лентата за принудително спиране на автомагистрала „[община]“, като материалите са изпратени на ОДМВР – [област] за предприемане на действия по компетентност.

Към преписката е приложен снимков материал, генериран от техническо средство на Националното тол управление. От съдържащата се в него справочна информация се установява регистрирано преминаване на 17.04.2026 г. в 16:16:51 ч., на АМ А-4, км 89+476, в района на *, на автомобил с рег. № [рег. номер], като е отчетена скорост 68,4 km/h, а местоположението е индивидуализирано и чрез GPS координати 41.832228 : 26.140614. На приложените изображения автомобилът е заснет в лентата за принудително спиране.

От справката в АИС „КАТ – Регистрация“ се установява, че автомобилът с рег. № [рег. номер] е лек автомобил „М. “, собственост на Д. Н. К..

Във връзка с установяване на лицето, управлявало автомобила към релевантния момент, от сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – [област] са предприети действия по реда на чл. 188 ЗДвП. С писмо до РУ – Свиленград е изпратен снимковият материал и е поискано от собственика да бъде попълнена декларация относно лицето, управлявало автомобила.

С декларация от 13.06.2026 г. собственикът на автомобила Д. Н. К. е посочил, че на 17.04.2026 г. около 16:16 ч. автомобилът с рег. № [рег. номер] е бил управляван от И. Д. И.. В преписката се съдържа и декларация от 30.07.2026 г., подписана от И. Д. И., в която той потвърждава, че е управлявал автомобила на посочените дата и час.

На 30.07.2026 г. срещу И. Д. И. е съставен АУАН серия АД № 352193, в който е прието, че на 17.04.2026 г. около 16:16 ч., на АМ „[община]“, км 89+476, в посока АМ „Тракия“, като водач на лек автомобил „М. “ с рег. № [рег. номер] се е движил в лентата за принудително спиране, с което е нарушил чл. 58, т. 4, предл. второ от ЗДвП. В графата за обяснения и възражения на нарушителя е вписано „нямам възражения“, като актът е подписан от жалбоподателя.

На същата дата – 30.07.2026 г., е издадена оспорената Заповед № 26-5319-000010, в която са възпроизведени същите фактически данни и е прието, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 58, т. 4, предл. второ ЗДвП. На основание чл. 171, т. 1, б. „з“, подб. „бб“ ЗДвП му е наложена ПАМ „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от три месеца“.

Със Заповед № 272з-877/26.03.2026 г. на директора на ОДМВР – [област], издадена на основание чл. 43, ал. 4 във връзка с ал. 3, т. 1 ЗМВР и Заповед рег. № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, е определен кръгът на длъжностните лица от ОДМВР – [област], оправомощени да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл. 171 ЗДвП.

Със Заповед № 272з-3525/19.10.2023 г. И. Г. А. е преназначена от длъжността „* V степен“ в група 02 „Икономическа полиция“ на сектор „Криминална полиция“ към РУ – Димитровград при ОДМВР – [област] на изпълнителска длъжност „полицейски инспектор V степен“ в група „Контрол на пътното движение по главни пътища и автомагистрали“ на сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР – [област].

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима. Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК от надлежна страна – адресат на оспорената заповед, чиито права са пряко и непосредствено засегнати от приложената принудителна административна мярка, срещу административен акт, подлежащ на съдебно оспорване.

Обстоятелството, че към момента на съдебното произнасяне е изтекъл максималният срок на приложената принудителна административна мярка, не води до отпадане на правния интерес от оспорването. Изтичането на този срок преустановява действието на мярката занапред, но не представлява оттегляне на административния акт и не заличава породените от него правни последици. Ето защо, независимо че действието на мярката е приключило, жалбоподателят продължава да има правен интерес от установяване на законосъобразността на заповедта по съдебен ред.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1 ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая оспорената заповед е издадена от И. Г. А. в качеството ѝ на полицейски инспектор при ОДМВР – [област], група „Контрол на пътното движение по главни пътища и автомагистрали“ към сектор „Пътна полиция“. Заеманата от издателя длъжност се установява от представената Заповед № 272з-3525/19.10.2023 г., с която И. Г. А. е преназначена на изпълнителска длъжност „полицейски инспектор V степен“ в група „Контрол на пътното движение по главни пътища и автомагистрали“ на сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР – [област]. От своя страна, със Заповед № 272з-877/26.03.2026 г. на директора на ОДМВР – [област] е определен кръгът на длъжностните лица от ОДМВР – [област], оправомощени да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл. 171 ЗДвП, като изрично са обхванати мерките по чл. 171, т. 1 ЗДвП, тоест и мярката, приложена с процесната заповед. В т. 9 от оправомощителната заповед сред лицата, на които е предоставено това правомощие, са посочени държавните служители от сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – [област] – полицейски органи по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР. При тези данни съдът приема, че оспорената заповед е издадена от надлежно оправомощено длъжностно лице, в пределите на предоставената му материална, персонална и териториална компетентност, поради което не е налице основанието за незаконосъобразност по чл. 146, т. 1 АПК.

Оспореният акт е издаден в писмена форма и съдържа посочване на датата, часът и мястото на деянието, управляваното МПС, поведението на водача, нарушената разпоредба на чл. 58, т. 4, предл. второ ЗДвП и правното основание за прилагане на ПАМ – чл. 171, т. 1, б. „з“, подб. „бб“ ЗДвП. Обстоятелството, че в заповедта не е посочена изрично разпоредбата на чл. 178ж, ал. 1 ЗДвП, не съставлява порок на акта, тъй като описаните в него обстоятелства и посоченото правно основание позволяват еднозначно да се установи за кое нарушение е приложена принудителната административна мярка. Описаното деяние е конкретно индивидуализирано като движение по автомагистрала в лентата за принудително спиране, посочена е нарушената материалноправна забрана, а чл. 171, т. 1, б. „з“, подб. „бб“ изрично обхваща нарушението по чл. 178ж, ал. 1 ЗДвП.

При издаването на оспорената заповед са спазени и приложимите административнопроизводствени правила. Фактическите основания за прилагане на мярката са установени въз основа на данните от техническото средство на Националното тол управление, приложения снимков материал, справката за регистрацията на автомобила, декларациите по чл. 188 ЗДвП и съставения АУАН. Тези доказателства установяват както самоличността на водача, така и осъщественото от него деяние. Възражението, че административният орган не е изследвал обстоятелства, които биха могли да изключат отговорността на жалбоподателя, следва да бъде обсъдено във връзка с относимостта на твърдяното здравословно неразположение към материалноправните предпоставки за прилагане на мярката. При съставянето на АУАН жалбоподателят е заявил, че няма възражения, като данни за здравословен проблем са изложени впоследствие в жалбата. При тези обстоятелства не се установява неизпълнение на задълженията по чл. 35 и чл. 36 АПК, което да представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

Съгласно чл. 171, т. 1, б. „з“ ЗДвП, в сила от 07.09.2025 г., извън случаите по букви „а“ – „ж“ свидетелството за управление се отнема временно на водач, който при управление на МПС е извършил нарушение, за което е предвидено наказание лишаване от право да управлява МПС, като по подбуква „бб“ максималният срок е три месеца за изрично посочените нарушения, сред които е това по чл. 178ж, ал. 1 ЗДвП.

След изменението на чл. 58 ЗДвП, в сила от 07.09.2025 г., в т. 3 е предвидена забрана за спиране в лентата за принудително спиране, с изключение на случаите на повреда на пътното превозно средство или здравословни проблеми на водача или пътниците, докато т. 4 въвежда отделна забрана водачът да се движи в платното за насрещно движение или в лентата за принудително спиране. С изменението законодателят е заличил от текста на т. 3 думите „да се движи или“, като е предвидил самостоятелна забрана за движение в лентата за принудително спиране в т. 4 на същия член.

Разпечатката съдържа 31 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bc5e7102-b495-4f93-88dc-e7340a4db5e2