Решение № 799 от 12.07.2023, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 799 гр. Пазарджик, 12.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: А. Ташев при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от А. Ташев Гражданско дело № 20235220101394 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.12 и следващите от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/.

Делото е образувано по молба за защита от домашно насилие, подадена на .............. г. от А. Т. А., ЕГН **********, от гр. Пазарджик, ул. ........................, със съдебен адрес: гр.

Пазарджик, ул. ...................., партера, офис №.., адвокат Л. М. от АК Пазарджик, против А. Г.

Б., ЕГН **********, от с. В., ул. ..................

В молбата се твърди, че страните живеели в условията на извънбрачно съжителство от 2018 г. до 2021 г., като имат роден син В. А. Б.., роден на ............. г. - на 4 години към настоящия момент.

През 2021 г. молителката напуснала общото им жилище и се преместила заедно с детето им да живеят в гр.Пазарджик при майка й, където живее и към настоящия момент с детето им. С тях живее и дядо й по майчина линия.

За конкретния акт на домашно насилие посочва, че на 17.04.2023 г. в 19:45 ч. във входа на блока, в който живее молителката, ответникът я ударил с шамар, както си стояла.

След което й взел очилата, и казал „тези лайна, които си насрала ще ти излязат през носа, аз теб ще те оправя“. По-късно вечерта ответникът изпратил на майка й по Watsap снимка на очилата й.

За случилото се подала жалба с вх. № 181800-6327/.............. г. в ОДМВР гр.

Пазарджик.

1

Молителят иска от съда да издаде заповед, с която да наложи на ответника предвидените в чл.5, т.1 и т.3 от ЗЗДН.

В проведеното съдебно заседание молителката лично и с процесуалния си представител адвокат Л. М. от АК Пазарджик, поддържат молбата и молят съдът да я уважи, като основателна и доказана. Претендират се разноски.

Във връзка с депозираната молба ответникът, чрез процесуалния си представител адвокат Е. К - П от АК Пазарджик, депозира становище, в което оспорва, да е извършил твърдения акт на домашно насилие, изразяващ се в следното: „ударил шамар, както си стаяла“, след което й „взел очилата“ и й казал „тия лайна, които си насрала ще ти излязат през носа, аз теб ще те оправя“.

Не оспорва, че от фактическото съжителство с молителката имат родено едно дете В. А. Б...

Излага твърдения, че по празниците молителката отказала да предостави възможност на ответника да прекара време с детето, тъй като щели да пътуват и се уговорили да го вземе на 17.04.2023 г. следобед, за да са по-продължително време заедно. Поради тази причина ответникът взел детето, като се уговорили да го върне не по-късно от 19.30 часа на 17.04.2023 г.. Посочва, че страните провели комуникация чрез приложение Wats ap, за уточняване на часа на връщане на детето.

Ответникът твърди, че след като пристигнал до адреса на молителката, заедно с детето, се наложило да я изчакат около 10 мин., защото била излязла с приятели.

Незаинтересоваността на молителката като родител подразнило ответника, тъй като детето в този момент било болно, пиело антибиотик, а се налагало да стои навън - на студено, за да чака майка си да се прибере.

Споделя, че страните си разменили реплики. Молителката му заявила, че „повече няма да види детето, че е завела дело против него във връзка с упражняването на родителските права по отношение на общото им дете, че ще вижда детето само във времето, което съдът ще му определи, както и че ще плаща издръжка.“.

Твърди, че не е удрял молителката, а само и взел очилата, които бил купил, след което вечерта изпратил снимка на майката на молителката, за да бъде спокойна, че очилата и са здрави, като смятал да ги предаде на майка й.

В проведеното съдебно заседание ответникът лично и с адвокат Е. К - П искат от съда да остави без уважение депозираната молба. Претендират разноски.

Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

В подкрепа на молбата е представена декларация от А. Т. А., съдържаща подробно описание на инцидента от 17.04.2023 г..

Видно от приложения по делото заверен препис на удостоверение за раждане № 2

0000001588/23.12.2021 г, страните са родители на малолетното дете В. А. Б.., родено на ............. г..

Приложено е разпореждане и съобщение по гр.д. 1279/2023 г. по описа на РС Пазарджик, за предявен иск от настоящата молителка срещу ответника. Според твърденията на страните се касаело за производство, по което е предявен иск с правно основание чл.127 СК.

По делото е приложена неоспорена от молителката кореспонденция между страните, касаеща връщането на детето В. от ответника на майка му – молителката.

Приобщени към доказателствения материал по делото са и изисканите от РУ на МВР гр. Пазарджик материали по образувана преписка, във връзка с депозирана жалба от молителката срещу ответника, отнасяща се до процесния инцидент на 17.04.2023 г., по която ответникът бил предупреден да не влиза в спор и саморазправа, както и да не отправя заплахи и обиди към А. А..

По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Д. И. С., С. Х. П. и Е. Г. К..

В показанията си свидетелката Д. С. – майка на молителката споделя, че за процесния инцидент е разбрала от дъщеря си. Твърди, че същият се случил на 17.04.2023 г., когато детето В. били взето от баща си – ответникът, който следвало да го върне на майка му – молителката. Посочва, че се намирала в апартамента си, в който живее с дъщеря си, внук си и баща й. В един момент пристигнала молителката, заедно с В., като била много разстроена и бузата й била червена. Споделила й, че А. и ударил шамар и и взел очилата, както и че и казал „тея лайна дето си ги насрала ще ти излезнат през носа. Аз ще те оправя“. Изяснява, че преди инцидента, дъщеря й отишла на гости при приятелка, която живеела в отсрещния вход. Свидетелката заявява, че е провела комуникация с ответника, касаеща взетите очила на молителката, който в разпита твърди, че тя била закупила. Споделя, че след инцидента е посъветвала дъщеря си да пусне жалба в полицията, както и че към 17.04.2023 г. детето В. е било здраво.

Не следва да се кредитират показанията на свидетелката С. единствено в частта, в която заявява, че тя е закупила очилата на молителката, тъй като се опровергават от заявеното в проведеното заседание от А. А., че са закупени от ответника. В останалата част, съдът счита, че следва да даде вяра на показанията на свидетелката С., като логични и последователни. При анализа на показанията й, съдът съобрази и разпоредбата на чл.172 ГПК, с оглед роднинската връзка, в която се намира с молителката. Заявеното от свидетелката, че тя е закупила очилата, не може да доведе до извода, че в цялост показанията й са компрометирани, каквито твърдения навежда процесуалния представител на ответника. На следващо място не може да бъде споделено и заявеното от адвокат К - П, че показанията на свидетелката не следва да се кредитират, защото в подадената декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, не е посочено, че шамарът е бил толкова силен, че е оставил следи, защото релевантното е не дали има оставени следи, а дали е нанесен шамар от ответника на 3 молителката на твърдяната дата и място.

Свидетелката С. Х. П. заявява, че познава само А.. Знае за инцидент случил се между страните, като не била пряк свидетел. Споделя, че разбрала за него от молителката на следващия ден, която и заявила, че имали уговорка с А. да върне детето В. в неделен ден и когато А. отишла да вземе детето, влизайки в хода на блока, заварила А. и детето В..

Споделя, че А. разговаряла с В., като същевременно А. агресирал срещу нея, ударил й шамар, взел й очилата и избягал. Също знае, че А. я заплашил, че „той е щял да я оправи“, че „тия лайна, които е насрала, той щял да я оправи“. Свидетелката споделя, че А. била уплашена, разтревожена и притеснена след случая.

Съдът счита, че показанията на свидетелката следва да се кредитират като логични, последователни и незаинтересовани от изхода на делото, тъй като тази свидетелката е единствена, която не се намира в роднинска връзка с някоя от страните.

От показанията на Е. Г. К. – сестра на ответника се установява, че разбрала за процесния инцидент на .............. г., когато брат й и разказал, че предишния ден – 17.04.2023 г. взел детето от майка му, след което като приключила срещата, отишъл да го върне.

Ответникът й споделил, че вън валяло дъжд, а майката закъснявала, също и, че детето приемало антибиотик. Поради тази причина той се е афектирал. При пристигането на молителката, ответникът и се ядосал, предал и детето и я попитал защо закъснява, като тя м у отвърнала, че това не е негова работа и, че щял да вижда детето когато съдът реши.

Изяснява каква била реакцията на брат й, според неговите твърдения - взел очилата на молителката, които е носила и й казал, че тези очила са купени от него и няма да й ги върне, при което тя подала жалба в полицията за домашно насилие и той на другия ден до обяд й ги е върнал лично на нея.

Не следва да се кредитират показанията на свидетелката К. единствено в частта, в която заявява, че детето е било болно и е приемало антибиотици, тъй като останаха неподкрепени от други доказателства по делото. В останалата част следва да се кредитират, като е важно да се посочи, че свидетелката е възприела, само това, което е решил да и сподели нейният брат.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Молбата е подадена от и срещу легитимирано по закон лице, с оглед разпоредбите на чл.3, т.2 и т.3 ЗЗДН и предвид това, че между страните не е спорно обстоятелството, че същите са се намирали във фактическо съжителство, както и че имат дете от това съжителство. Също така, основана на твърдения за осъществено по отношение на молителката физическо и психическо насилие на 17.04.2023 г., съдът приема, че молбата е депозирана в предвидения по чл.10, ал.1 от Закона преклузивен срок. Поради горното, същата е допустима за разглеждане.

Преценена по същество съдът намира подадената молба за основателна. Доказано в хода на производството посредством събраните доказателства е осъщественото от ответника поведение, което поведение съдът намира, че е подведимо под предвидените в чл.2 ЗЗДН 4 форми на домашно насилие и представлява физическо и психическо такова спрямо А. А.. За този си извод съдът кредитира приложената от молителката декларация за осъщественото спрямо нея домашно насилие. Съгласно разпоредбата на чл.13, ал.2, т.3 ЗЗДН, е предвидена като доказателствено средство в процеса по молба за защита срещу домашно насилие декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН. С оглед специфичния характер на отношенията, чиято защита се търси по ЗЗДН е предоставен улеснен за молителя, търсещ защита срещу домашно насилие ред, като представи декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН и на която е придадено доказателствено значение и в случай на липса на други доказателства съдът следва да издаде заповед за защита от домашно насилие само на основание приложената декларация, доколкото в нея се съдържа конкретно и ясно описание, като посочване на датата, мястото, времето, съответно и конкретните действия, с които е извършено действието на насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН. В този случай, в доказателствената тежест на ответника при направеното оспорване, че е извършил акт на домашно насилие е да проведе успешно насрещно доказване, което да доведе до оборване на изложеното в декларацията и разколебаване относно нейната доказателствена сила.

Във връзка с изложеното, настоящият съдебен състав приема, че представената по делото декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН съставлява доказателство, доколкото същата не се опроверга от насрещни доказателства на ответника. Нещо повече, в случая безспорно изложеното в декларацията за физически и психически акт на насилие се подкрепя и от събраните по делото доказателства - показанията на разпитаните свидетели по инициатива на молителката. Процесуална позиция на ответника се е ограничила до отричането на вмененото му във вина нарушение, както и че причина за скандала е било поведението на молителката А., която според него, му заявила, „че щял да вижда детето когато съдът реши“.