Решение № 63 от 03.12.2021, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 63 гр. С., 03.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мартин Д. Данчев

Членове:

Галина Хр. Нейчева

Пламен Д. Стефанов при участието на секретаря Пенка Сп. Иванова в присъствието на прокурора Иван Калчев Иванов (РП-С.) като разгледа докладваното от Мартин Д. Данчев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20212200600359 по описа за 2021 година

Производството е въззивно и е по реда на чл.313 и сл. от НПК т.е. за проверка на невлязла в сила първоинстанционна присъда.

Образувано е по въззивна жалба депозирана от адв. А.А. от АК - С., защитник на подсъдимия Б. М. Г., срещу присъда № 260003/15.07.2021г. постановена по нохд № 36/2021г. по описа на Районен съд – К..

С атакуваната присъда подсъдимият Б. М. Г. е признат за виновен в това, че на неустановена дата в началото на месец март 2019г. в с.Г., общ.К., макар и непълнолетен, но като могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, след като се сговорил предварително с подсъдимия АТ. ЦВ. ОЦ., отнел чужди движими вещи на обща стойност 670.00 лв. от владението на Г.Н.К. без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят не е маловажен, поради което и на основание чл.195 ал.1 т.5 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.63 ал.1 т.3 от НК и чл.60 вр.чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ от НК е осъден на наказание пробация включващо следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година с явяване и подписване пред пробационен служител два пъти седмично, задължителни срещи с пробационен служител за срок от една година и 200 часа безвъзмезден труд в полза на обществото за срок от една година.

Със същата присъда подсъдимият АТ. ЦВ. ОЦ. е признат за виновен в това, че неустановена дата в началото на месец март 2019г. в с.Г., общ.К., при условията на опасен 1 рецидив, след като се сговорил предварително с подсъдимия Б. М. Г., отнел чужди движими вещи на обща стойност 670.00 лева от владението на Г.Н.К. без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят не е маловажен, поради което и на основание чл.196 ал.1 т.2 вр.чл.195 ал.1 т.5 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.29 ал.1 б.“а“ и б.“а“ от НК и чл.58а ал.1 вр.чл.54 от НК е осъден на две години лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален строг режим.

На основание чл.25 ал.1 вр.чл.23 ал.1 от НК на подсъдимия АТ. ЦВ. ОЦ. е определено общо наказание между наложеното с атакуваната присъда и с наложените по НОХД № 229/2020г. на РС - Д. и НОХД № 636/2020г. на РС - Н. в размер на най-тежкото от тях, а именно две години и осем месеца лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален строг режим, което е увеличено на основание чл.24 от НК с четири месеца.

На основание чл.25 ал.2 от НК е приспаднато изцяло изтърпяното по която и да е от присъдите, включени в съвкупността.

На основание чл.59 от НК е приспаднато и времето, през което подсъдимият АТ.

ЦВ. ОЦ. е бил задържан по мярка за неотклонение задържане под стража.

Всеки от двамата подсъдими е осъден на основание чл.189 ал.3 от НПК да заплати в полза на ОД на МВР С. по 41.18 лв., представляващи направени по ДП № 70/2020г на РУ на МВР - К. разноски.

Във въззивната жалба, по повод на която е образувано настоящото въззивно производство, депозирана от защитника на подсъдимия Б.Г. в установения от закона и указан от съда срок за обжалване, се изразява несъгласие с така постановения съдебен акт, който се определя като нецелесъобразен с оглед наложеното наказание на подсъдимия Б. М.

Г.. Настоява се за определяне на наказание пробация включващо само двете задължителни пробационни мерки в минималния им размер от по шест месеца.

Впоследствие е депозирано допълнение към въззивната жалба, в което се заявява, че атакуваната присъда е нецелесъобразна т.е. несправедлива с оглед продължителността на наложените пробационни мерки, както и включването на пробационната мяркаи 200 часа безвъзмезден труд в ползва на обществото по отношение подсъдимия Б. М. Г.. Твърди се, че първоинстанционния съд не е обсъдил всички обстоятелства, който са правно значими с оглед индивидуализацията на наказателната репресия, поради което наложеното наказание не е справедливо - не само не е адекватно на личната обществена опасност на Г., но и няма в пълен обем да способства за постигане на целите на генералната и специалната превенция.

Обосновава се тезата за наличие на многобройни смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства - направените от самопризнания, оказаното съдействие за разкриване на обективната истина, непълнолетието му към момента на извършване на деянието, това, че е бил подведен от лице с множество присъди, чисто съдебно минало. С оглед на това се аргументира искане за налагане на наказание пробация включващото двете задължителни пробационни мерки в минимален размер, като се акцентира и върху обстоятелството, че такова искане е било направено и от представителя на прокуратурата. Настоява се за 2 изменение на атакуваната присъда и за определяне на наказание пробация включващо само двете задължителни пробационни мерки в минималния им размер от по шест месеца.

В с.з. пред въззивната инстанция подсъдимият Б. М. Г., редовно призован, се явява лично и със служебно назначения си защитник. Последният заявява, че поддържа жалбата на посочените в нея основания и настоява за изменение на присъдата и за намаляване на размера на наложеното на този подсъдим наказание до възможния минимум - наказание пробация включващо само двете задължителни пробационни мерки в минималния им размер от по шест месеца.

Подсъдимият АТ. ЦВ. ОЦ., редовно призован се явява лично. Заявява, че е доволен от присъдата и не се присъединява към жалбата на подсъдимия Б. М. Г..

Представителят на Окръжна прокуратура гр.С. намира, че жалбата е неоснователна, а присъдата на КРС – правилна и законосъобразна. Сочи, че деянието по несъмнен начин е доказано, наложените наказания са справедливи и в съответствие със степента на обществената опасност на деянието и на самите подсъдими. Настоява за потвърждаване на присъдата.

С.ският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с изложеното в писмената жалба, като изслуша явилите се страни в с.з., като обсъди изтъкнаните от тях доводи и съображения, като прецени наличния по делото доказателствен материал и като извърши цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен акт по реда на чл.314 ал.1 от НПК, намери жалбата за неоснователна.

Първоинстанционният съд, въз основа на извършения от него задълбочен и внимателен анализ на събраните и проверени в хода на проведеното съдебно следствие писмени и гласни доказателства и доказателствени средства правилно е приел за установена фактическата обстановка, която е изложена в мотивите към присъдата. В тях е прието за установено от фактическа страна следното:

Двамата подсъдими – Б.Г. и А.О., живеят постоянно в с. Г., общ. К. и са в приятелски отношения помежду си.

На неустановен ден в началото на м. март 2019 г. подсъдимите решили да извършат кражба от частен дом, собственост на пострадалата Г.К.. Те знаели, че собствениците тогава са извън селото и имотът е необитаем.

Вечерта по тъмно отишли до къщата, срязали сезала, с който била вързана пътната врата и влезли в двора и оттам – във вътрешността на къщата през един от прозорците, който видели, че е отворен.

Намерили две стереоуредби „Сони“ модел RXD8S, които изнесли от къщата и ги занесли в дома на бабата на подс. А.О., след което са се разпоредели с тези вещи.

Откраднатите мероприятия. вещи не са намерени, въпреки проведените издирвателни

От назначената в хода на досъдебното производство оценителна експертиза се 3 установява, че стойността на двете уредби възлиза на 670.00 лв.

Фактическата обстановка, изложена в мотивите към проверяваната присъда, по същество и по отношение на съществените обстоятелства напълно кореспондира с наличните по делото доказателствени материали.

Настоящият съд, с оглед на правомощието си да извърши цялостна проверка относно правилността на съдебния акт, както и правото му да приема за установени и други фактически положения /когато има основания за това/ , извърши своя собствена преценка на доказателствените материали и стигна до същите т.е. до изложените по-горе фактически констатации.

Следователно присъдата на районния съд не е необоснована, а на практика такова оплакване не се съдържа дори формално в писмената жалба, в същата липсват конкретни доводи и аргументи в тази насока, а и в съдебно заседание пред въззивния съд не се спори по отношение на приетите за установени факти изложени в мотивите към присъдата на КРС.

Както гласните доказателствени материали, така и останалите такива обосновават напълно и по несъмнен начин фактическите констатации приети за установени от районния съд.

Присъдата на районния съд не е необоснована, тъй като изложените в мотивите към нея и възпроизведени по-горе фактически констатации напълно кореспондират на събрания и проверен по делото съвкупен доказателствен материал.

С оглед на обстоятелството, че производството пред първата инстанция е протекло по реда на глава ХХVІІ-ма от НПК „Съкратено съдебно следствие” подсъдимите са признали изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и не ги оспорват.

Правилна е преценката на първоинстанционния съд, който е посочил в мотивите си, че е изградил възприетата и описанаа фактическа обстановка, след като е анализирал поотделно и в съвкупност всички събрани в хода на досъдебното производство доказателства, които е обсъдил заедно със самопризнанията на двамата подсъдими, депозирани пред съда по реда на чл.372 ал.3 от НПК.

Следва да бъде споделена и констатацията, че всички доказателства, макар и немного като количество, са непротиворечиви и си кореспондират взаимно.

В този смисъл с основание са кредитирани показанията на свид. Г.К., които са източник на сведения за вида на откраднатите вещи.

Законосъобразно са изключени от доказателствената маса показанията на двамата подсъдими, разпитвани в хода на досъдебното производство като свидетели, преди да бъдат привлечени като обвиняеми, тъй като обратното би означавало подсъдимите да дават показания сами срещу себе си.

Правилно е дадена вяра на заключението на вещото лице по изготвената съдебнооценителна експертиза, след като е преценено, че същото дава компетентен отговор на 4 поставените въпроси.

Във връзка с последното, а и с оглед цялостната преценка на съдържанието и доводите съдържащи се във въззивната жалба и поддържани в с.з., настоящият съд намира, че присъдата на КРС не само, че не е необоснована, но не е и материално незаконосъобразна, каквото оплакване също не е налице формално в жалбата, и също в тази насока не се навеждат конкретни доводи и аргументи.

При правилно и в съответствие с наличните по делото доказателствени материали приетата за установена фактическа обстановка, законосъобразно районният съд е приел, че с деянието си подсъдимите са осъществили от обективна и субективна страна признаците на деянието, което е посочено изрично в присъдата и за което те съответно са били признати за виновни и осъдени.

Обоснован е извода на първоинстанционния съд, че:

- подсъдимият Б.Г. е осъществил признаците на състава на престъпление по чл.195 ал.1 т.5 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.63 ал.1, т.3 от НК, тъй като на неустановена дата в началото на м.март 2019г. в село Г., община К., макар и непълнолетен, но като могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, след като се сговорил предварително с подсъдимия А.О., отнел чужди движими вещи на обща стойност 670.00 лева от владението на Г.Н.К.. без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят не е маловажен.

- подсъдимият А.О. е осъществил признаците на състава на престъпление по чл.196 ал.1 т.2 вр.чл.195 ал.1 т.5 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.29 ал.1 б.“а“ и б.“а“ от НК, затова че на неустановена дата в началото на м.март 2019г. в село Г., община К., при условията на опасен рецидив, след като се сговорил предварително с подсъдимия Б.Г., отнел чужди движими вещи на обща стойност 670.00 лева от владението на Г.Н.К., без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят не е маловажен.