Решение № 1675 от 05.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1675 гр. София, 05.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. И.А като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно наказателно дело № 20251110201984 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на П. И. Н., с ЕГН: ********** срещу наказателно постановление № 24-4332-002496/22.02.2023г., издадено от Началник Група към СДВР - Отдел „Пътна полиция”, с което на основание чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 400.00 лева.

Жалбата е подадена в срок и е допустима, доколкото от АНО не са представени доказателства за датата на връчване на обжалваното НП на жалбоподателя Н., както и доказателства за законосъобразно приложение на процедурата, предвидена в чл.58, ал.2 ЗАНН.

В жалбата си П. Н. изразява несъгласие с описаната в АУАН и НП фактическа обстановка, като поддържа, че към момента на настъпване на пътно-транспортното произшествие, за лекия автомобил, който е управлявал е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. С оглед на това моли за отмяна на обжалваното НП.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се явява и поддържа жалбата. Моли за отмяна на обжалваното НП.

Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрк. К., която оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение, като неоснователна и недоказана. Моли за потвърждаване на обжалваното НП, като издадено от 1 оправомощено лице и при спазване на процесуалните правила и правилно приложение на материалния закон. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание е проведен разпит в качеството на свидетели на актосъставителя Н. И. Н. и свидетеля по акта – Р. И. С..

За да се произнесе по законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, въз основа на събраните доказателства в хода на производството, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Административнонаказателното производство е започнало със съставянето на акт за установяване на извършено административно нарушение, серия GA № 695724/10.01.2023 г., от св. Н. И. Н., заемащ длъжността „мл. автоконтрольор” в Отдел „ПП”- СДВР, в присъствието на св. Р. И. С..

В обстоятелствената част на акта е посочено, че се издава срещу П. И. Н. за това, че на 10.01.2023 г. в 21:24 часа в гр. София, ул. „Орион“, с посока на движение от ул. „Генерал Владимир Динчев“ към ул. „Гоце Делчев“ управлявал лек автомобил „*************, собственост на Т.В.С и на кръстовището с последния, като виновен участник в ПТП управлява МПС без валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ към датата и часа на ПТП. Водача представя валидна застраховка гражданска отговорност с начало 18:22 часа на 10.01.02023 г. Гореописаното деяние е квалифицирано като нарушение на чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането /КЗ/.

АУАН е съставен на място, като в него е отразено, че нарушителят няма възражения по акта, както и че е отказал да го подпише, като отказът е удостоверен с подпис на свидетеля Р. И. С..

Фактът, че именно св. С. е удостоверил с подписа си отказа на нарушителя да подпише акта, се установява от показанията на С., дадени пред настоящия съдебен състав.

В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН е постъпило писмено възражение срещу АУАН, в което е направено искане да се провери в колко часа е подаден сигналът за настъпилото ПТП до тел. 112, както и искане за отмяна на издадения АУАН поради това, че липсва извършено нарушение, доколкото за управляваното от него МПС е имало сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“.

Възражението е оценено като неоснователно и въз основа на съставения АУАН и при идентично описание на обстоятелствата по извършване на нарушението е издадено и обжалваното наказателно постановление, като в него е променен часът на извършване на нарушението, посочен в АУАН от 21:24 часа на 18:20 часа.

По делото е приобщено на осн. чл.283 НПК, вр. чл.84, ал.1 ЗАНН, едно писмено сведение от св. Н. Н., в което е посочил, че на 10.01.2023г. е посетил ПТП на ул. Орион 2 и от снето сведение от участника – пешеходец установил, като час на ПТП – 18:20 часа, а представената от водача на МПС застраховка „Гражданска отговорност“ е била в сила от 18:22 часа. Сведението е без дата.

По реда на чл.283 НПК е приобщена и една докладна записка от същия свидетел, в която е посочил, че е допуснал техническа грешка в съставения от него АУАН в часа на нарушението, като е посочил 21:24 часа, като предлага за верен час да се счита 18:20 часа.

Посочените сведение и докладна записка не са връчвани на П. Н..

От изисканата справка от НС-112 се установява, че сигналът за процесния случай, а именно настъпило ПТП на 10.01.2023 г. между л.а. ************** и пешеходец в гр. София, ул. Орион, на кръстовището с ул. Гоце Делчев е бил подаден на тел.112 в 18:25 часа.

По доказателствата:

Фактическата обстановка, описана в АУАН и в издаденото въз основа на него НП се оспорва от жалбоподателя в подадената жалба до съда. Същият сочи в жалбата, че към часа на настъпване на ПТП е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за управлявания от него лек автомобил. Като доказателство представя застрахователна полица №BG/30/123000191919 с период на застрахователно покритие от 18:22 часа на 10.01.2023 г. до 23:59 на 10.01.2024 г.

По отношение на останалите факти, описани в АУАН и в обжалваното НП не са налице несъответствия в събраните по делото доказателства и същите не се оспорват от жалбоподателя.

От приетите по делото на осн. чл.283 НПК, вр. чл.84, ал.1 ЗАНН, Заповед № 4332з-143/15.02.2016 г. на директора на СДВР, както и Заповед 513з-7565/07.10.2016 г. на директора на СДВР за заеманата длъжност от актосъставителя и Заповед №8121К13180/2019 г. за заеманата длъжност от АНО и акт за встъпване на Гергана Борисова, се установява, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, с надлежно делегирани правомощия.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е основателна, като съображенията на съда в тази насока са следните:

Настоящият съдебен състав, при извършената служебна проверка по изпълнение на правомощията си по чл.314, ал.1 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съгласно 3 горепосочените актове за делегиране на компетентност, което е станало в рамките на сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.

Налице е обаче допуснато нарушение на предвидения за това процесуален ред, тъй като липсват надлежни доказателства за спазване на процедурата по редовно предявяване и връчване на АУАН на жалбоподателя, както и на удостоверяване на отказа на нарушителя да го подпише. Освен това са допуснати и нарушения на чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, т.5, предл.1 от ЗАНН, съответно при съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП, при описание на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя.

Налице е нарушение, допуснато при съставяне и предявяване на АУАН.

Установи се от показанията на св. С. /като това е видно и от съдържанието на АУАН/, че нарушителят е отказал да подпише акта. Следва да се има предвид, че това са два различни етапа от административно наказателното производство - отказът на нарушителя да подпише акта и съответно удостоверяването на този отказ с подписа на един свидетел се прави от гледна точка на това, да се удостовери по един безспорен начин, че същият е запознат със съдържанието му, че му е прочетен актът, че са му разяснени правата и задълженията по него. В никакъв случай обаче това не освобождава контролния орган от вмененото с разпоредбата на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН задължение да връчи препис от акта срещу разписка. Видно от приложения по делото АУАН е, че в графите „Нарушител“ и „подпис“ е изписана думата „отказва“, а под секцията „Забележка: Отказът на нарушителя да подпише акта и/или разписката се удостоверява с подписа на един свидетел“ са изписани трите имена на свидетеля Радослав И. С. и същият е положил подписа си, което бе потвърдено от него пред настоящия съдебен състав. От съдържанието на акта прави впечатление, че св. С. е посочен в акта и като свидетел на установяване на нарушението и съставянето на АУАН, което се установи и от показанията му. С последното е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН, с което е ограничено правото на защита на жалбоподателя. В тази връзка следва да се отбележи, че процесуалният закон-ЗАНН урежда четири категории свидетели, които е допустимо да присъстват при съставяне на акта и да го подпишат. Първата-свидетели, присъствали при извършване на нарушението, а именно лицата, възприели пряко и непосредствено един или повече елементи от състава на нарушението и/или личността на нарушителя, и които в найголяма степен биха могли да допринесат за изясняване на обективната фактическа обстановка. Втората-свидетели, присъствали при установяване на нарушението, а именно лицата, възприели факти и обстоятелства, относими към датата, мястото и условията, при които съответния контролен орган е възприел елементи от състава на нарушението или данни за неговия извършител, и чиито показания биха могли да дадат ясна престава за това, дали възприетите факти и обстоятелства са надлежно обективирани в акта. Третата-свидетели, присъствали при съставяне на акта, а именно 4 това са лица както от посочените по-горе две групи, така и лица, които не са възприели нито факта на извършване на нарушението, нито условията, при които то е било установено, а единствено обстоятелствата, свързани с реда на изготвяне на акта.

Четвъртата-свидетели на отказа на нарушителя да подпише акта, а именно това са лица, чието участие се налага, само в случай, че лицето, посочено като нарушител, се възползва от процесуалната възможност по чл. 43, ал. 2 от ЗАНН. Видно от изложеното, тези четири категории свидетели, удостоверяват различни факти и обстоятелства. Ето защо, според настоящата инстанция, за да не възникнат съмнения в обективността и безпристрастността на актосъставителя и в истинността на отразеното от него в обстоятелствената част от акта, свидетелят по чл. 43, ал. 2 от ЗАНН следва да е лице, различно от свидетелите по чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. До този извод настоящият състав достигна и анализирайки разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и ал. 3, чл.

42, т. 7 от ЗАНН и чл. 43, ал. 2 от ЗАНН. Изрично според нормата на чл. 42, т. 7 от ЗАНН като реквизит на акта следва да бъдат посочени имената, точните адреси и датата на раждане на свидетелите по акта. Съгласно чл. 43, ал. 2 от ЗАНН, когато нарушителят откаже да подпише акта, това се удостоверява чрез подписа на един свидетел, имената и точният адрес на който също се отбелязват в акта. По аргумент от последното, и след като съгласно чл. 42, т. 7 от ЗАНН в акта като негов реквизит се посочват данните на лицата, свидетели при извършване, респективно при установяване или при съставяне на АУАН, то следва единствения извод, че свидетелят при отказа следва да е лице различно от другите по-горе посочени свидетели. Нарушението на това правило представлява процесуално нарушение, което е самостоятелно основание за отмяна изцяло на процесното наказателно постановление, без да се разглежда спора по същество и да се обсъждат другите доводи и възражения на жалбоподателя.

На следващо място, в АУАН при словесното описание на нарушението е описано несъставомерно от обективна страна деяние, като не са посочени конкретни съставомерни факти, а са посочени само правни изводи досежно управление на МПС без валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ към датата и часа на ПТП, като същевременно изобщо не е посочен часът на настъпване на ПТП и е посочено, че нарушението е извършено на 10.01.2023 г. в 21:24 часа. Освен това, е вписано, че съгласно представената застраховка „Гражданска отговорност“ същата е в сила от 18:22 часа. Следователно, след като застраховката е в сила от 18:22 часа на 10.01.2023г., а нарушението, изразило се в управление на МПС и реализиране на ПТП се твърди да е извършено в 21:24 часа на 10.01.2023 г., то деянието не би могло да е обективно съставомерно по текста на чл.638, ал.3 КЗ, предвиждащ като нарушение управлението на МПС без валидна застраховка „Гражданска отговорност“.